РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд
ХХІХ състав
На
единадесети април Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №914 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Р.А.З. против
НП №23-0000004/16.01.2019 год. на Директора на РД ”АА” към ИА „Автомобилна
администрация” с което на Р.А.З. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 500 лева на
основание чл.93 ал.2 от ЗАП.
Жалбоподателят в жалбата си моли за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
В
съдебно заседание редовно призован не се явява лично и не се представлява.
За въззиваемата страна,
редовно призована за датата на съдебното заседание, представител се явява и
моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според
административнонаказващия орган на:
21.11.2018 г. в около 09:45 ч. в гр.Варна, на територията на Автогара Варна, на
сектор "Заминаващи", престоява с автобус кат.МЗ, марка "Кинг
Лонг" с рег.№ Х6001КН, собственост на превозвача, извършващ обществен
превоз на пътници по редовна автобусна линия гр.Варна - гр.Хасково, видно от пътен
лист № 013486/20.11.2018г. и съгласно маршрутно разписание с № 26401 от дата
25.09.2007г. При проверката е констатирано: Водачът не представя валидно
маршрутно разписание, заверено със свеж печат на Общината възложител
-представеното от водача маршрутно разписание с № 26401 със срок на действие до
дата 25.09.2017г. В последствие с възражение е представено валидно маршрутно
разписание №26401.
Съставен бил акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното от
въззивника наказателно постановление.
В
хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят И., чиито показания съдът
кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП,
и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които
преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган-
от Директора на Дирекция "Автомобилна администрация"
гр.Варна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Посочена е
нарушената
материално правна норма,
като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че вмененото във вина на
въззивника нарушение по чл.40 ал.1
т.5 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ е доказано по безспорен и категоричен
начин. АНО правилно е приложил материалния закон като е съотнесъл установеното
към хипотезата на правната норма. Видно от показанията на свид. И. жалбоподателят не е могъл да представи валидно маршрутно
разписание със свеж печат. Видно от приложените писмени доказателства в
последствие жалбоподателя е представил
на проверяващите органи валидно маршрутно разписание.
Съгласно разпоредбата на чл. 40
ал.1 т.5 от от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ по време на работа водачът е
длъжен да представи при поискване на контролните органи валидно маршрутно
разписание заверено със свеж печат и подпис от
общината възложител по образец. Съдът приема че по делото е установено
жалбоподателя в настоящото производство е бил водач на автобус за
извършване на обществен превоз на пътници по редовна
линия и при извършената му проверка от контролни органи не е могъл
да представи маршрутно разписание, макар такова да е било издадено. Предвид горната
фактическа обстановка, а и не е било спорно по делото, че от обективна страна е
осъществен състав на нарушение по чл.40, ал.1,т.5 от Наредба №2/2002г. на МТ. За
това нарушение с чл.93, ал.2 от ЗАвП е предвидена санкция в размер на
500лв. Визираното нарушение на нормата на чл.40 ал.1, т.5 от Наредба
2/2002г. на МТ не е резултатно, т.е. за да е налице е достатъчно да не се
представи въпросното маршрутно разписание за превоз, и без значение
в конкретния случай е дали същото е съществувало или не.Разпоредбата на чл.93,
ал.2 от ЗАвП недвусмислено посочва, че санкция с фиксиран размер от 500лв. се
налага на всеки водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката документи,
които се изискват в ЗАвП или в подзаконов нормативен акт по прилагането му. В тази връзка съдът приема, че
жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Съдът приема, че е ирелевантно
обстоятелствота, че същия е представил в последствие валидно маршрутно разписание.
Съгласно посочените за нарушени разпоредби е следвало документа да бъде
представен в момента на проверката. Жалбоподателят не е изпълнил
вмененото му от закона и наредбата задължение и е извършил нарушение.
Правилно в
процесното НП е било определено и основанието на което е ангажирана
отговорността му, а именно разпоредбата на чл. 93 ал.2 от ЗАП.
Причините за извършване
на нарушението са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
Съдът намира, че
в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването
на законовите норми, свързани с ЗАП,
независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното
нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало
е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗАП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът
намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При определяне на
размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил
с тежестта на извършеното. Видно от справката за нарушител жалбоподателят е
санкциониран многократно за различни нарушения с влезли в сила НП. Съдът
намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите
на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №23-0000004/16.01.2019 год. на Директора на РД ”АА” към ИА „Автомобилна администрация”
с което на Р.А.З. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 500 лева на
основание чл.93 ал.2 от ЗАП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр.Варна по реда на
АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: