РЕШЕНИЕ№489
гр. Видин, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието на секретаря Мила Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2797 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД от „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК ********* против А.И.Ц. с ЕГН ********** за установяване дължимост на сумата от 319,83
лв. – главница за незаплатена потребена
топлинна енергия, сумата от 52,72 лв. – лихва за периода от 17.03.2016г. до
17.07.2018г., сумата от 46,46 лв. – главница за дялово разпределение, сумата от
10,34 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
17.03.2016г. до 17.07.2018г.
В исковата молба се твърди, че ответницата, в качеството на собственик на имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 351, вх. А, ап. 33, е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката.
Посочва се, че съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Твърди се, че ответницата не е
упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация
София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
№ ОУ-002/07.01.2008г. на КЕВР, публикувани във в-к "Дневник" на
14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г. и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„24 часа" и в-к „19 минути" в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII
от ОУ - „Заплащане
на ТЕ", чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ бил определен редът и
срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия. Твърди се, че задължението на ответницата за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
бил 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в
случай че клиента изпадне в забава т.е след изтичане на 30 дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответницата била изпаднала в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД била начислявана законна лихва
върху дължимите суми.
Твърди се, че в сградата-етажна
собственост, в която се намира имота на ответницата, извършването на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия се предоставя от „Топлофикация
София" ЕАД.
Иска се
от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 429,35 лв.,
от които
319,83 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода 01.01.2016 г. - 30.04.2017 г., 52,72лв. - лихва за периода
17.03.2016г- 17.07.2018г., 46,46 лв. – главница за дялово разпределение и 10,34 лв. – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 17.03.2016г- 17.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главниците от постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане.
Претендират се направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата, която оспорва предявените искове като
неоснователни.
Твърди се, че ответницата не е ползвател на
процесния имот, като през
целия процесен период е живяла на адрес с.Чупрене, общ. Видин,
ул."17-та" № 25.
Оспорва
се твърдението на ищеца, че ответницата е носител на вещно право върху
процесния недвижим имот, както и наличието на облигационни отношения между
страните.
Поддържа
се, че ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия.
Поддържа се, че искът е неоснователен, тъй като с Решение
№ 4777 от 13.04.2018г. на ВАС - III отделение по адм.дело № 1372/2016г. била
отменена методиката за дялово разпределение, което означавало, че начислението
на топлинна енергия до момента било в противоречие със законовите изисквания.
Твърди
се, че ищецът не е изпълнил задължението си да поддържа в изправност
измервателните уреди за топлинна енергия, което възпрепятствало възможността да
бъдат измерени точно доставените количества топлинна енергия и съответно
заплатена стойността им.
Сочи
се, че ищецът не е ангажирал доказателства за извършено отчитане на
индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които е било
възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на
задълженията.
Твърди
се, че със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари задължения (извън
процесния период), за което ответницата не е била изразила изрично съгласие.
Приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури можело
да става само с изричното съгласие на потребителя на топлинна енергия.
Поддържа се, че клаузата за рекламация от
Общите условия е неравноправна и като такава е нищожна на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
Поддържа
се, че претенциите за присъждане на лихва са неоснователни, тъй като ищецът не
бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, респективно не бил установил изпадането в забава
на ответницата.
Претенцията
за присъждане на суми за дялово разпределение се оспорва по основание и размер.
Сочи се, че ищецът изрично е основал претенцията си на твърденията за извършен
реален отчет на действително потребена енергия.
По делото са събрани писмени доказателства,
назначени и изготвени са съдебно – счетоводна експертиза и съдебно – техническа
експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2290/2018г. по описа на Районен съд -
Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищцовото дружество срещу ответницата за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 1778-РЗ от 07.09.2018г., срещу която от длъжника в срок е подадено
възражение.В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил протокол от 20.09.2002
год. от проведено Общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен
блок 351, ж.к. „Люлин“, АбС № 63 гр. София за вземане на решение за извършване
на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и за сключване на договор за
услугата „топлинно счетоводство“ с Топлоснабдителна Агенция и Енергиен Сервиз „Нелбо
инженеринг“ ООД.
Представени са още извлечения от сметки за периода м. 06.2015г. – м.07.2017
год. за абонат № 200515.
Приложена е молба – декларация от 12.03.1997 год. от ответницата, с която
е завила желание да бъде открита партида на нейно име на адрес гр. София, ж.к.
„Люлин“ бл. 351, ет. 7, ап. 33. Представен е и нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 100, дело № 1254/1997 год., по силата на който ответницата е
придобила горепосочения недвижим имот.
Приети са и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от ищцовото дружество на потребители в гр. София.
По искане на ищеца по делото е назначена и изготвена съдебно –
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че за
процесния период не са налични данни за извършени от ответника плащания на суми
за топлинна енергия. В информационната система на ищеца са отразени
изравнителни сметки, изготвени от „НЕЛБО“ ЕАД за имота на ответника за периода
от м. 05.2015г. до м. 04.2017г. През процесния период на абонатен номер 200515
са начислени суми за консумирана топлинна енергия в общ размер на 319,83 лева,
както и 46,46 лв. от дялово разпределение на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия. Експертизата е изготвена по приложените по делото писмени
доказателства и след извършена проверка в счетоводството на ищеца.
По делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че топломерите в абонатната станция са
отчитани ежемесечно от ищеца и технологичните разходи са определяни правилно.
Фактурирането на суми за топлоенергия е правено от ищеца ежемесечно по отчет на
общия топломер в абонатната станция, вероятно и по данни от сметките за „дялово
разпределение“ на топлоенергия, за които не са предоставени данни, т.е.
начислената на абоната топлоенергия не е реално /пряко/ отчетена, а е
разпределяна като са взети предвид отчетите на различни технически средства.
Изравнявания по смисъла на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
не са правени. Такова дялово разпределение не е предвидено съгласно Методиката
за дялово разпределение на топлоенергия към посочената наредба. За да е
възможно такова дялово разпределение е необходимо предварително отделяне на
топлоенергия за битова гореща вода от топлоенергията за отопление, т.е.
необходимо е в абонатната станция да бъде инсталиран отделен топломер за битова
гореща вода, какъвто в процесния случай не е налице. Според заключението на
вещото лице дялово разпределение на топлоенергия е приложено в нарушение на
методиката, като не е прилагано едногодишно (сезонно) дялово разпределение,
включващо съответни изравнявания. Поради липса на данни, изискани от вещото
лице, но непредставени от фирмата за дялово разпределение, не е направен
експертен анализ на съответствието на топлоенергията по пера (за битова гореща
вода, сградна инсталация, отопление на имот), определена от фирмата за дялово
разпределение спрямо определената такава експертно, при годишно/сезонно дялово
разпределение. Отново поради липса на изискани, но непредставени данни, вещото
лице не е изготвило анализ на съответствието между отчетите и евентуалните
сметки за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните и се установява от
приетите писмени доказателства, че в полза на ищцовото дружество срещу ответницата
е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от
длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е
предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищцовото дружество.
Съдът намира за установено по
делото качеството потребител на ответницата за процесния
период. Съгласно
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. От представения нотариален акт № 100, дело № 1254 от 1997г. се
установява, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот,
съответно е клиент на топлинна енергия.
От приетата по делото съдебно - техническа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че при
извършване на отчетите са допуснати подробно изброени нарушения и
несъответствия, които от своя страна водят до трудности и невъзможност за
установяване на действително потребената топлоенергия.
Предвид изложеното, съдът приема,
че ищецът не доказа по делото по безспорен начин точния размер на вземането си
за процесния период от време, поради което исковата претенция като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че при
постановяване на решението не следва да съобразява заключението по допусната
съдебно-икономическа експертиза, тъй като същата е изготвена само на база на
извършени справки в документи, представени от ищеца. Съгласно чл. 202 от ГПК,
съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно
с другите доказателства по делото.
Предвид изхода на спора, на ищеца не следва
да бъдат присъждани разноски както по заповедното, така и по настоящото
производство.
Ответницата не е представила по делото
доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да ѝ
бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ № 23Б, против А.И.Ц. с ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумите: 319,83 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.01.2016 г. - 30.04.2017 г., 52,72лв. - лихва за периода 17.03.2016г-
17.07.2018г., 46,46 лв. – главница за дялово разпределение и 10,34 лв. – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 17.03.2016г- 17.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главниците от постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: