Присъда по дело №4103/2023 на Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда по ВНЧХД № 4103/2023г. на СГС, НО, IV
въззивен състав.

С присъда от 25.04.2023 г., постановена по НЧХД №2459/2020г. по
описа на СРС, НО, 8 състав, подсъдимият Г. Л. Х. - роден на ****г. в гр. С.,
българин, български гражданин, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН
********** е бил признат за виновен в това, че в периода от 08.09.2019г. до
06.10.2019г. в гр. С., ул. ****, с две деяния, които осъществяват по отделно
състав на едно и също престъпление, извършени при непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, умишлено не изпълнил задължението си
произтичащо от Решение по гр.д. № 267/2017г., потвърдено с решение от
25.04.2019г. на СГС, относно упражняването на родителските права и лични
контакти с децата И.Г. Х. и С. Г.Х., както следва :

- на 08.09.2019г. в 18:00ч., в гр. С., ул. **** не изпълнил
задължението си, произтичащо от Решение по гр.д. № 267/2017г.,
потвърдено с решение на СГС от 25.04.2019г., относно упражняването на
родителските права и лични контакти с децата И.Г. Х. и С. Г.Х., като не
върнал И.Г. Х. и С. Г.Х. на майка им Н. И. С.;

- на 06.10.2019г. в 18:00ч., в гр. С., ул. **** не изпълнил
задължението си, произтичащо от Решение по гр.д. № 267/2017г.,
потвърдено с решение на СГС от 25.04.2019г., относно упражняването на
родителските права и лични контакти с децата И.Г. Х. и С. Г.Х., като не
върнал И.Г. Х. и С. Г.Х. на майка им Н. И. С., поради което и на основание чл.
182 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК вр. чл. 78а НК го признал за виновен, като го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.

Срещу присъдата в 15 дневния срок по чл.319, ал.1 от НПК е
депозирана въззивна жалба от подсъдимия Г. Л. Х. чрез неговия защитник
адвокат Б. Б., в която се излагат доводи, че постановената от
първоинстанционния съд присъда е неправилна и незаконосъобразна.
Изтъква се, че същата е постановена в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се твърдения, че
подсъдимият не е нарушил съдебното решение, с което е определен режим на
лични отношения с двете му деца. Счита се, че подсъдимият е сторил
необходимото, за да върне децата в дома на майка им, но това е било
обективно невъзможно, поради нейното отсъствие. Сочи се, че при
евентуално предаване на децата на трето лице, е нямало да се изпълни
1

стриктно волята на съда, отразена в съдебното решение, уреждащо режима на
лични отношения с двете му деца. Цитира се друго подобно наказателно дело,
с инкриминирани идентични негови действия, по което вече има
оправдателна присъда. Счита, че със своите действия не е осъществил
престъпния състав на чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Моли съда да
отмени обжалваната присъда и да бъде оправдан. С въззивната жалба се
правят доказателствени искания – за допускане на писмени доказателства,
събрани в друго наказателно производство.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие, а доказателствените искания на подсъдимия
следва да бъдат оставени без уважение, като недопустими, тъй като касаят
доказателства, събрани по друго наказателно дело.

В съдебно заседание, проведено на 09.10.2023 година, по повод
направени от подсъдимия нови доказателствени искания, въззивният съд
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото следва да
се допуснат представени от подсъдимия Х. в съдебно заседание писмени
доказателства - преписи от съдебни актове.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът
на подсъдимия Х., в лицето на адв. Б., посочва, че присъдата на
първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна. Излага
твърдения, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.
182, ал. 2 от НК. Посочва, че след изтичане на срока за виждане с децата,
подсъдимият ги е завел в дома на майката, но е приел, че е невъзможно да
осъществи връщането им, тъй като майката не се е намирала на адреса.
Намира за неправилно приетото в обжалвания съдебен акт, че децата е
трябвало да бъдат върнати в дома на майката независимо на кого. Моли съда
да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимия Х. за невинен.

Повереникът на частната тъжителка С., в лицето на адв. Б., намира
присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна,
постановена при правилен анализ на събраните доказателства. Счита, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че в спорното съдебно решение
изрично е записано, че децата се предават от майката и се връщат в дома на
майката, предвид което е недопустимо неговото разширително тълкуване.
Твърди, че решението е било формулирано така, за да се даде възможност на
майката да ангажира трети лица, които евентуално да й помагат в грижата за
децата. Посочва, че били събрани доказателства, установяващи, че към
момента на предаването на децата, С. била на работа, децата не са й били
2

предадени, което намира за умишлено нарушение на съдебното решение.
Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.

Частният тъжител С. се присъединява към доводите на своя
повереник. Моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Посочва, че в процесното съдебно решение било ясно упоменато, че децата се
предават в дома на майката, дори и тя да не присъства. Посоченото било
наложително, предвид служебната й ангажираност като лекар в интензивна
клиника, където давала съботно-неделни дежурства, което води до
невъзможност в някои от дните да присъства при приемането на децата.
Твърди, че е подсигурила бабата и дядото на децата да бъдат в дома й, за да
приемат децата, когато тя е в невъзможност. Счита, че подсъдимият е
нарушил съдебното решение, като отишъл в дома й с децата, избутал бабата и
дядото, без да им ги предава и ги завел на работното й място. Посочва, че при
втория път на непредаване на децата, ги завел директно в детската градина,
която посещават, напълно неподготвени.

Подсъдимият Г. Х. моли съда да отмени постановената от
първоинстанционния съд присъда, като необоснована и несправедлива.
Относно конкретните два случая, за които споделя частният жалбоподател С.,
посочва, че след като е установил, че майката не е на адреса, е направил
неуспешни опити да се свърже с нея, за да знае как да предаде децата.
Твърди, че винаги е предавал стриктно децата и винаги е бил на мястото,
указано за тяхното предаване. Посочва, че лично завел децата в лечебното
заведение, в което работи майка им, именно с оглед стриктното изпълнение
на процесното съдебно решение и за да й ги предаде след като й приключи
дежурството.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено
следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Частната тъжителка Н. С. и подсъдимият Г. Х. имали сключен
граждански брак. Двамата имат две деца, родени по време на брака - С. Г.Х. и
И.Г. Х..
С Решение № 334016/08.02.2018 година, постановено по гр. д. №
267/2017 година, по описа на СРС, бракът сключен между тях бил прекратен.
В решението било посочено, че упражняването на родителските права над
3

децата се предоставя на тяхната майка, при която те следва да живеят.
Определен бил режим на лични контакти на бащата Г. Х. с децата. В
решението съдът посочил, че децата следва да бъдат взимани от дома на
майката заедно и да бъдат връщани отново в дома на майката заедно. До
отпадане на забраната, съгласно изпълнената заповед за незабавна защита по
гр. дело № 72228/2016 година по описа на СРС, предаването на децата на
бащата за осъществяване на режима на лични контакти следвало да се
извършва чрез посочено и подсигурено от майката трето лице, а връщането
им от бащата на майката – чрез трето лице, посочено и подсигурено от
бащата. След отпадане на действието на забраната по гр. дело № 72228/2016
г. по описа на СРС, предаването на децата следвало да се извършва от
майката, а връщането им от бащата. Посочен бил и час на взимане, съответно
час на връщане на децата.
Частната тъжителка Н. С. полагала труд в МБАЛНП „Свети Наум“
като лекар в Клиника по Интензивно лечение на нервни болести.
Подсъдимият също полагал труд като лекар в посоченото болнично
заведение.
На 08.09.2019 година в 08:00 часа частната тьжителка Н. С. застъпила
дванадесет часово дежурство в Клиниката. Денят бил неделя. Двете деца С.
Х.а и И. Х. били с баща си - подсъдимия Г. Х., като съобразно съдебното
решение, предходния ден, 07.09.2019 година - събота, в 10:00 часа, Н. С.
предала двете деца на баща им. Той следвало да върне децата в 18:00 часа в
неделя в дома на майка им заедно. Свидетелят И.С. - баща на частната
тьжителка, заедно със съпругата си били помолени от Н. С. в неделя,
08.09.2019 година, 18:00 часа, да приемат двете деца в дома й, тъй като тя
следвало да полага труд в болничното заведение. Това предаване на децата от
баща им в дома на майката на родителите на Н. С. се било случвало и преди.
В неделя - 08.09.2019 година, свидетелят С. и съпругата му, в 17:50
часа, се намирали във входа на жилищния блок - дом на децата и майка им,
където в 18:00 часа следвало да бъдат предадени. Вратата била стъклена, с
видимост. В 18:00 часа подсъдимият Г. Х. заедно с двете деца се отправил
към входа на блока, входната врата била отворена от бабата на децата -
съпругата на св. С.. След като подсъдимият видял кой стои пред него, извикал
на едно от децата да се върне назад веднага, а другото дете хванал и издърпал
назад. Отказал да предаде децата на родителите на частната тъжителка. След
това подсъдимият потърсил съдействие от полицейски служители.
Свидетелят С. и съпругата му останали във входа на жилищния блок,
изчаквайки предаването на двете деца в дома на майката. На място
пристигнал полицейски екип, подсъдимият разговарял с тях. Свидетелят С.
написал СМС на подсъдимия, в който посочил, че са във входа и очакват да
бъдат предадени децата. Подсъдимият Г. Х. отговорил, че няма да ги върне и
напуснал мястото с децата. Заедно с тях била св. В. Х.а - майка на
подсъдимия. Свидетелят И.С. и съпругата му останали във входа на блока до
4

20:00 часа, когато разбрали от дъщеря си - св. Н. С., че двете деца са отведени
и предадени в болничното заведение, където тя полага труд. Н. С. уведомила
родителите си, че децата са там и се надява да приключи и да се върне в дома
си с двете деца.
На 06.10.2019 година - неделя, частната тъжителка Н. С. отново била
на работното си място в посочения часови диапазон на дежурство.
Свидетелят И.С. и съпругата му отново били във входа на жилищния блок -
дом на дъщеря им и двете й деца, за да изчакат предаването ни децата в 18:00
часа. След като видял, че свидетелят и съпругата му чакат децата,
подсъдимият Х. хванал двете деца, казал им да се връщат обратно и не предал
децата. Подал сигнал до органите на 04 РУ-СДВР, които да изпратят на място
служители. Свидетелят С. отново написал СМС на подсъдимия, че са на
мястото и очакват предаването на децата, но Г. Х. не върнал децата. Н. С. не
заварила децата в дома си на 06.10.2019 година. Тъй като на следващия ден
децата следвало да посетят детско заведение, тя приготвила раниците им и
помолила родителите си да оставят същите в детската градина. Двамата
отишли на мястото. Около 08:30 часа подсъдимият Г. Х. завел двете деца в
детската градина и ги предал.
На 18.02.2019 г. Н. С. подала частна тъжба в СРС срещу Г. Х., по
която било образувано н.ч.х.д. № 2459/20 г по описа на СРС.
Г. Х. е неосъждан, работещ, с добри характеристични данни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се
установи въз основа на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите И.С., В. Х.а,
Г.; решение № 334016/08.02.2018г. по гр. дело № 267/2017г. по описа на СРС,
92-ри състав, Решение от 25.06.2019 г., постановено по гр. д. № 5975 по описа
на СГС, справка от 04 РУ-СДВР за посетен сигнал на 08.09.2019 г. и
06.10.2019 г., свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и приобщените
по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Въззивният съд споделя изцяло доказателствения анализ на
първоинстанционния съд, поради и което не намира за нужно да го
преповтаря.
Съдът намира за неотносими представените по делото писмени
доказателства, обективирани в Решение № 3139 от 09.11.2022 г., постановено
по в.гр.д. 6644/2022 по описа на СГС, Решение № 580 от 19.07.2023 г.,
постановено по в.гр.д. № 4077/2022 г. по описа на СГС, Решение №5308 от
25.05.2022 г., постановено по гр. дело № 4253/2021 г. по описа на СРС, поради
и което същите не следва да бъдат анализирани и ценени. Доказателствена
стойност има единствено Решение № 4243 от 27.06.2018 г., постановено по
гр. д. 12464/2017 г. по описа на СГС, доколкото същото има отношение към
режима на предаване и вземане на децата – лично от бащата и лично на
5

майката.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият съдебен състав, въз основа на така приетата фактическа
обстановка не споделя направените от първоинстанционния съд изводи, че е
осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182, ал. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 НК от подсъдимия.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл.182, ал.2 от
НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или
друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява
изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права
или относно лични контакти с дете. Обективната съставомерност на деянието
по този законов текст изисква да е налице влязло в сила решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две
форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната
норма - неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на
съдебно решение, като в случая инкриминираното с тъжбата поведение е под
формата на първата от тях - неизпълнение. От субективна страна
престъплението се характеризира с пряк умисъл - деецът следва да съзнава, че
упражняването на родителските права или правото на лични контакти с
детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на
изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или
допуска това.
В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е
констатирал, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №
267/2017г. по описа на СРС, бракът, сключен между подсъдимия Х. и частната
тъжителка С., е бил прекратен, както и че с него са уредени родителските
права и режима на лични отношения с децата, а така също часовия диапазон и
мястото на предаване на последните. С процесното решение съдът е
определил, че децата следва да бъдат взимани от дома на майката заедно и да
бъдат връщани отново в дома на майката заедно. До отпадане на забраната,
съгласно издадената заповед за незабавна защита по гр. дело № 72228/2016г.
по описа на СРС, 83-ти състав, предаването на децата на бащата за
осъществяване на горепосочения режим на лични контакти е следвало да се
извършва чрез посочено и подсигурено от майката трето лице, а връщането
им от бащата на майката отново е следвало да се осъществява чрез трето
лице, посочено и подсигурено от бащата. След отпадане действието на
забраната по гр. дело № 72228/2016г. по описа на СРС, 83-ти състав, което
обстоятелство е налице, предаването на децата е трябвало да се извършва от
майката на бащата, а връщането им от бащата на майката. Тоест, майката и
бащата са били единствените субекти, които са можели да осъществяват
предаване, респективно приемане на двете деца и това обстоятелство е било
изрично регламентирано в решението на гражданския съд, поради и което е
6

недопустимо разширителното му тълкуване. Разбира се, при договорка от
страна на майката и бащата, предаването и връщането на децата е било
възможно да се реализира и чрез други лица, но такава договорка очевидно не
е била постигнала за конкретните две дати, тъй като е налице
противопоставяне от страна на бащата.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви,
както сами по себе си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетеля С., като
последователни, детайлни и хронологични. Изложеното от него намира опора
и съответствие с показанията на св. В. Х.а. От тях безспорно се установява
присъствието на св. С. и съпругата му на 08.09.2019 г. и на 06.10.2019 г. на
посочените в решението време и място за връщане на децата – 18:00 часа в
дома на частната тъжителка С.. Категорично се установява и че подсъдимият
Х. е бил с двете деца на мястото, където е следвало да ги предаде на майката,
както и неговите последващи действия, след като установява, че майката не
се намира на посочения адрес. Подсъдимият е отказал да предаде и на двете
инкриминирани дати децата на св. С. и съпругата му, поради обстоятелството,
че майката не се е намирала на адреса, за да ги приеме, като вместо това се е
обадил на полиция. Обстоятелството, че на посочените две дати полицейски
служители към 04 РУ-СДВР са посетили адрес гр. С., ул. **** по сигнал на Г.
Х. категорично се установява и от постъпилата от 04 РУ СДВР справка.
Относно първата инкриминирана дата, 08.09.2019 година, безспорно
от показанията на св. С. и св. Х.а се установява, че след като подсъдимият
отказал да предаде децата на баба им и дядо им, ги отвел в болничното
заведение, където работела майка им и ги предал още същия ден. Относно
втората дата, 06.10.2019 година, пък децата са били заведени веднага, още на
следващия ден, сутринта, на детска градина и предадени. Посочените
обстоятелства намират подкрепа и в показанията на св. Г., поради което
правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на посочените
свидетели като обективни, достоверни и безпротиворечиви.
Първоинстанционният съд не е обсъдил обясненията на подсъдимия,
но същото не следва да се счита за нарушение, доколкото обясненията му не
допринасят за изясняване на обективната истина и от тях не се установяват
факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, а такива, свързани
с предходни лични и процесуални отношения с частната тъжителка.
Първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства е достигнал до
неправилния и необоснован извод, че подсъдимият Х. е осъществил с
действията си от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение първото деяние от продължаваното престъпление – на
08.09.2019 година, настоящият съдебен състав намира, че е несъставомерно
7

от обективна и субективна страна. Това е така, защото безспорно от всички
кредитирани гласни и писмени доказателства се установява, че на тази дата
децата са били предадени от подсъдимия на майката, макар и не в дома й,
поради нейното отсъствие там, а на работното й място. А това налага извода,
че подсъдимият е изпълнил съдебното решение по смисъла на чл. 182, ал. 2
НК и за тази дата отсъства негово виновно поведение както от обективна,
така и от субективна страна. Без значение е факта, че децата са предадени в
малко по-късен от предвиденото в съдебното решение час - на мястото на
полагане на труд на частната тъжителка, тъй като в крайна сметка съдебното
решение е било изпълнено. Причината за закъснението се установява от
показанията на свидетелите С., Х.а и Г., а именно отсъствието на майката от
адреса. Тоест, в случая децата не е имало обективно как да бъдат предадени
на посоченото в решението място и час, поради отсъствието на тяхната
майка.
По отношение на второто деяние, 06.10.2019 година, е налице същата
обективна невъзможност за предаване на децата, поради отсъствието на
тяхната майка. Децата са били предадени в първия възможен момент, още на
другия ден, като са били оставени в детската градина, която посещават, със
знанието на тяхната майка.
Съдът намира и двете деяния от продължаваното престъпление – на
08.09.2019 г. и 06.10.2019 г. за несъставомерни от обективна и субективна
страна. Разпоредбата на чл.182, ал.2 НК предвижда наказателна отговорност
за родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети
изпълнението на съдебно решение. Безспорно се установи, че на 08.09.2019 г.
и на 06.10.2019 г. подсъдимият е отишъл до дома на майката, за да й върне
децата в изпълнение на решение № 334016/08.02.2018г. по гр. дело №
267/2017г. по описа на СРС, но след като е установил, че частната тъжителка
не се намира там, отказал да ги предаде на св. С. и съпругата му. На
08.09.2019 г. децата били предадени от подсъдимия на частната тъжителка С.
- на работното й място. Това налага извода, че подсъдимият е изпълнил
съдебното решение по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК. Без значение е факта, че
детето е предадено в по-късен от предвиденото в съдебното решение час - на
мястото на полагане на труд на частната тъжителка, тъй като в крайна сметка
съдебното решение е било изпълнено. Причината за закъснението се
установява от показанията на свидетелите С., Х.а и Г., а именно отсъствието
на майката от адреса. На 06.10.2019 г. след като установил отново, че майката
не се намира на домашния си адрес, за да приеме децата, подсъдимият се
прибрал в дома си заедно с децата и на следващия ден ги завел в
посещаваната от тях детска градина. Подсъдимият се е намирал в обективна
невъзможност да изпълни стриктно приетото в процесното съдебно решение.
Причината за неизпълнението на съдебното решение се корени в поведението
на тъжителката, която не е била в дома си, за да й бъдат върнати децата.
С оглед изложеното съдът намира за основателно възражението на
защитника на подсъдимия, че децата е трябвало да бъдат върнати в дома на
8

майката независимо от това на кого, предвид изрично предвиденото в
процесното съдебно решение, че предаването и връщането на децата се
осъществява от майката и бащата. След като предаването следва да бъде
реализирано от майката на бащата, то и връщането съответно следва да бъде
осъществено отново от бащата на майката.
Отделно от така изложеното и за пълнота на мотивите следва да се
посочи, че дори така реализираното от подс.Х. да беше от естество формално
да осъществи признаците на престъпление по чл.182 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, то
поради своята малозначителност би било с явно незначителна обществена
опасност, поради и което отново нямаше да е налице съставомерно престъпно
деяние. И това е така, тъй като в първия случай децата са били върнати още
същия ден на майката на нейната месторабота, а във втория случай пък са
били върнати на другия ден, когато са били заведени направо в детската
градина, която посещават. Тоест, налице е незначително разминаване, което в
никакъв случай не би могло да обуслови прилагането на наказателна
репресия.
Предвид на така изложеното, съдът намира, че първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, а
подсъдимият – да бъде оправдан, поради отсъствието на съставомерно от
обективна и субективна страна престъпно деяние. Липсва виновно поведение
на подсъдимия, което да бъде наказано.
За избягване на подобни ситуации и недоразумения в бъдеще съдът
намира за необходимо да укаже на страните, че същите биха могли да
инициират ново произнасяне на гражданския съд, като поискат прецизиране
на режима на упражняване на родителските права и лични отношения с
децата, в който да уговорят изрично предаването и взимането на децата да
става и посредством други лица извън личното присъствие на майката и
бащата.

Така мотивиран, въззивният съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
9

Номер на акта:	153
Дата:	9 октомври 2023 г. (в сила от 9 октомври 2023 г.)
Съдия:	Атанас Николаев Атанасов

Дело:	20231100604103
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	20 юли 2023 г.

Присъда по дело №4103/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите