Решение по дело №91/2020 на Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

 

 

  гр. Ловеч…10 март   2020 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешки   окръжен  съд …… наказателна колегия…………………………………  в  публично заседание на……двадесет и шести февруари                     двехиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                                                                                  

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ                       И.И.

                                                                                                                ЕМИЛ ДАВИДОВ

 

при  секретаря  .........ХРИСТИНА Х.А..............…………и в присъствието на…........……прокурора РУМЕН ПЕТРОВ …………………...........………………като разгледа    докладваното от                                 съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нохд………№ 187…….. по описа  за       2019      година, и за да се произнесе съобрази:

                             Производство с правно основание член 317 и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.

                                Постановена е Присъда № 5/16 януари 2020 година по наказателно общ характер дело № 1019/2019 година по описа на Районен съд Ловеч.С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия И.М.И., роден на *** ***, българско гражданство, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН  в това на 07.09.2019 г. пред входа на жилището в гр.Ловеч, кв****, да не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 15/25.07.2018 г. на РС-Ловеч, постановена със съдебно решение № 350/25.07.2018 г. по гражданско дело № 935/2018 г. по описа на РС-Ловеч, в сила от 21.08.2018 г. със срок от 18 месеца и да е нарушил мерките за защита наложени от съда спрямо В.К.К.от гр.Ловеч- да се въздържа от извършване на домашно насилие, като не я приближава на по-малко от 100 метра, като приближил обитаваното от нея жилище в гр.Ловеч, ж.к****,  поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение по чл.296, ал.1, предл. 2- ро от НК.

              Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от Районна прокуратура Ловеч с оплакване за материална незаконосъобразност на присъдата.Сочи се в протеста,че недопустимото поведение на подсъдимия по същество покрива фактическия състав на престъплението по 26,ал.1,предл.2 от НПК.Изтъква,че същия безспорно е бил уведомен за заповедта и за категоричната забрана да доближава пострадалата,но е нарушил същата.Предлага се в протеста И. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по 291,ал.1,предл.2 от НК,като му бъде наложено съответното наказание.

                     В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч поддържа протеста. Излага, че освен обективна страна е налице и субективна страна на престъплението, а именно че И.М.И. е знаел за издадената заповед за защита от домашно насилие, което се установява от показанията пострадалата и на нейните родители, които многократно са провеждали разговори детето да бъде предавано на бабата или на дядото, за да не се стига до приближаване на по-малко от 100 м. от И.М.И. на В.К.. Най неоспоримото доказателство, че подсъдимият е знаел за тази заповед е одобреното от съда споразумение на 18.07.2019 г., с което И.М.И. е бил наказан с наказание глоба в размер на 1000 лв. за това, че не е изпълнил същата заповед  за защита от домашно насилие, като е нарушил същата забрана на заповедта, а именно приближаване на по-малко от 100 м. на В. на същото място апартамента в ж.к. ****Изтъква, че по-малко от 2 месеца след това подс. И. извършва деянието, за което се води настоящото дело. Предвид на това предлага оправдателната присъда да бъде отменена да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца при първоначален общ режим,както е поискано и от първата инстанция.

             В съдебно заседание въззивника И. се явя лично и садв.М.И.,като поддържа становище,че протестираната присъда следва да се потвърди. Защитата излага, че от събраните доказателства е видно, че И. има сключено и влязло в сила споразумение по гр.дело със св. К. за определяне на родителските права, съгласно което подзащитният му има право да вижда детето всяка първа и трета събота, а на процесната дата 07.09.2019 г. е първата събота от месеца, поради което същият е направил необходимото  да спази този режим, като първо се е обаждал по телефон на майката на детето, но същата не му е вдигнала, поради което се е принудил да отиде до дома й. Установява се от показания на свид. К., които са твърде разнопосочни, че подсъдимият се е грижел за детето, купувал му е лекарства, ходил е у тях, както и случаи, в които той е преспивал у тях именно в период, в който е действала тази заповед за защита, но св.К. не е информирала съответните правозащитни органи за това. Поради изложеното счита, че деянието, за което е привлечен И. към наказателна отговорност е несъставомерно, поради което моли на основание чл. 304 от НПК да бъде потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда.

            От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните съдът намира протеста за неоснователен.Безспорно е установена в рамките на проведеното съдебно следствие от Районен съд Ловеч следната фактология :

           Въззиваемия И.М.И. с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, безработен, осъждан.

        Въззиваемия И.М.И. и св. В.К. били във фактическо съпружеско съжителство от началото на 2014 г. до края на месец юни 2017г. На 02.04.2015 г. се родило детето им И. – А. И.И.. След като се разделили св. К. живеела с детето в дома на родители си в гр.Ловеч, ****, а от началото на месец октомври 2018 г. се преместила с детето в самостоятелно жилище, намиращо се в гр. Ловеч, ****

След раздялата им  И.И. многократно я тормозил психически и физически, като я следил, заплашвал, удрял я с ръце и юмруци, дори в присъствието на детето и я обиждал на обществени места. Това я накарало да подаде молба в Районен съд - Ловеч за издаване на заповед за защита от домашно насилие и с Решение № 350/ 2018 г. по гр.д. № 935/ 2018 г. по описа на съда, влязло в сила на 21.08.2018 г. било допуснато прилагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо св. В.К. и издадена Заповед за защита № 15/25.07.2018 г., като били наложени по отношение на  И.И. следните мерки от закон за защита от домашно насилие - задължава И.М.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. В. В.; забранява на И.М.И. да приближава на повече от сто метра св. В. В., жилището, в което тя живеела на квартира на адрес - гр. Ловеч, ж.к. ****, местата за социални контакти и отдих, между които и дома на родителите й в гр. Ловеч, ****и жилището на баба и и дядо й в гр. Ловеч, ж.к. ****, както и детска ясла „***" и детска градина „***", в която детето било записано от месец септември 2018 г., за срок от 18 месеца.

Правилно Районен съд Ловеч е отчел,че И.М.И. бил запознат със Заповед за защита № 15/ 25.07.2018 г., но въпреки това ходел в дома на св. В.К., звънял и по телефона, опитвал се да вземе детето, когато той поиска, като изтъквал, че то много му липсвало.Тя многократно му обяснявала, че желаела да звъни само на майка й и от нея да взема и на нея да го връща, но независимо от това той продължавал да звъни на св. В.К.. Независимо от тези уговорки И. да взема детето от родителите на св.К., направени след издаване на заповедта за защита, няколко пъти лично св.К. е предавала детето на баща му в дните за контакти, като го извеждала до входа на блока, като на тези срещи не са присъствали родителите й. В края на 2018 г. св.К., подс.И. и синът им са празнували заедно Коледа, като И. е останал да пренощува в жилището на св.К..  Имало е и други случаи, в които И. е посещавал и е оставал да пренущува в дома й, един от които когато детето им се е разболяло и той е отишъл да му купи лекарства.

Въззивника И. е осъждан неколкократно, като последното му осъждане е със споразумение № 91/18.07.2019 г. по НОХД № 680/2019 г. на РС-Ловеч за престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК за неизпълнение на същата заповед за защита от домашно насилие, за която му е повдигнато обвинение по настоящото дело.

На 07.09.2019г. около 15,00 часа  И.И. отишъл до входната врата на апартамента на св. В.К. и започнал да тропа на вратата. Детето извикало майка си и й казало, че имало някой на вратата. Тя отишла и през шпионката видяла, че И. е пред входа на жилището й и пушел цигара. Той казал на детето да му отвори вратата, като му обяснявал как да завърти ключа, въпреки, че знаел, че св. К. била в апартамента. Тя дръпнала детето и отишла с него в другата стая. Оттам се обадила на майка си - св. И. К. по мобилния телефон и я помолила да дойде и да обясни на И., че не може да ходи в дома й и че така нарушава заповедта за защита. Също така я помолила да му напомни за пореден път, че не може да взима детето без да се е обадил своевременно и това да ставало от дома й, тъй като не трябвало да я приближава на по- малко от сто метра. Този ден той можел да вземе детето, но не се бил обадил предварително нито на нея, нито на майка й. По време на разговора с майка й И. стоял пред вратата, тропал с ръце по нея и викал тя да му отвори. Св. К. усилила телевизора, за да не го чува детето и да не се разстройва. Тя написала съобщение и на съседа си - св. П. С., „ И. е тук", тъй като не знаела майка й колко бързо ще дойде.  И. стоял пред вратата няколко минути, разпилял по стълбите оставен до нея за изхвърляне боклук и си тръгнал. На входа се видели със св. И. К. и се поздравили. Св. В.К. се обадила на тел. 112, след като пристигнала майка й и подала сигнал за случая.

От така приетата за установена фактическа обстановка,след проведен разпит на свидетелите В.К., В.К., И. К., И.К., П.К., С.А., от приобщените по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.4 от НПК показания на св.С.С., от заключението на в.л.Х. по фоноскопната експертиза, както и от обясненията на самия И.,кредитирани отчитайки процесуалното му положение Районен съд Ловеч е стигнал до законосъобразния извод за липса на съставомерност в действията на И..В случая изводите на решаващия съд са правилни и логично и последователно изложени -     съда е приел за безспорно установено, че е издадена Заповед за защита от домашно насилие № 15/25.07.2018 г. на РС-Ловеч, постановена със съдебно решение № 350/25.07.2018 г. по гражданско дело № 935/2018 г. по описа на РС-Ловеч, в сила от 21.08.2018 г. със срок от 18 месеца, с която по отношение на подс.И. са наложени следните мерки: задължава И.М.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. В. В.; забранява на И.М.И. да приближава на повече от сто метра св. В. В., жилището, в което тя живеела на квартира на адрес - гр. Ловеч, ж.к. ****, местата за социални контакти и отдих, между които и дома на родителите й в гр. Ловеч, ****и жилището на баба и и дядо й в гр. Ловеч, ж.к. ****, както и детска ясла „***" и детска градина „***", където детето е записано от м.септември 2018 г. Районния съд се е позовал на показанията на самата К.,майка на детето,която сочи „…Детето дойде и ми каза „мамо, някой тропа на вратата. Аз отидох да видя кой е  и през шпионката познах И.  не отворих, защото се притесних, че е възможно пак да се получи някакъв конфликт и нещата да ескалират. Тъй като бях сама с малкия, се обадих на майка ми да дойде и да му обясни, че заради лошите ни взаимоотношения  е най-добре да взима детето от дома на моите родители, които живеят в съседния вход….може да не е било с лошо, но поради нашите лоши отношения в миналото, исках да избегнем такива ситуации. Преди това имаше няколко срещи, в които не се е стигало до ексцесии…”Безспорно установено по делото от показанията на св.В.К. е, че на 07.09.2019 г. посещавайки адреса на който същата живее, подсъдимият не е извършил никакви действия спрямо нея, които да се приемат за акт на насилие, не е проявил грубост, агресия, не е отправял заплахи или обиди, а е стоял пред входната врата и е чукал, тъй като няма звънец. Правилно съдът е отчел,че От показанията на св.В.К. се установява още, че няколко пъти и то след издаване на заповедта за защита лично тя е предавала детето на баща му в дните за контакти, като го извеждала до входа на блока, като на тези срещи не са присъствали родителите й, че през 2018 г. св.К., .И. и синът им са празнували заедно Коледа, като подсъдимият е останал да пренощува в жилището на св.К., както и че е имало е и други случаи, в които подсъдимият е посещавал и е оставал да пренущува в дома й, един от които когато детето им се е разболяло и той е отишъл да му купи лекарства. От една страна св.К., както и нейните родители св.В.К. и св.И.К. твърдят, че са имали уговорка с подс.И., когато иска да види детето си да го  взима и връща на родителите на В.К., като относно обстоятелството кога точно са направили тази уговорка не присъстват еднозначни твърдения от тях.

          Районен съд Ловеч е напълно прав в изводите си,че при тези обстоятелства осъщественото от въззиваемия И. деяние се явява несъставомерно от субективна страна. По делото не присъстват категорични доказателства, че И. е действал целенасочено, с намерение да не изпълни заповедта за защита и да наруши постановените мерки за защита и че е целял настъпването на общественоопасните последици. Напротив налице са доказателства, че поведението му е било мотивирано от предоставеното му право - режим за лични контакти с детето, съобразно съдебно решение по гр.дело № 2281/2017 г. Ето защо съдът обосновано е приел, че И. не е имал намерение да нарушава издадената заповед за защита, т.е. липсва пряк умисъл в действията му.

          Тук следва да се отбележи и едно неправилно твърдение в протеста на Районна прокуратура – твърди се,че престъплението по член 291,ал.1,предл.2 е формално,на просто извършване,тоест от категорията на тези престъпни състави,при което е достатъчно да бъдат осъществени изпълнителните деяния,за да се презумпира,че са настъпили общоопасните последици.Това категорично не е така и това е забелязано и отчетено от решаващия съд липсва умисъл у И.,насочен към физически или психически тормоз,целял е да осъществи гарантираните му от съдебно решение контакти с детето.Това е така,защото Съгласно  чл. 296, ал. 1 от НК, който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашно насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години и или глоба до пет хиляди лева. С оглед изложената правна рамка, за да бъде доказана обвинителната теза, по несъмнен начин следва да бъде установено наличието на три общи предпоставки: първо, че е налице влязло в сила съдебно решение, което подлежи на изпълнение/ алтернативно, че е издадена заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу подсъдимия; второ, че съществува поведение на дееца, с което той не изпълнява конкретните предписания на съда, съдържащи се в окончателния съдебен акт или осуетява изпълнението им, като създава обективни пречки, за да бъде упражнено съответното право на правоимащите; и трето и най важно че предприетото от дееца поведение е извършено умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява правилно функциониране на правосъдния апарат.

           Водим от горните съображения съдът приема,че Присъда № 5/16 януари 2020 година по наказателно общ характер дело № 1019/2019 година по описа на Районен съд Ловеч е правилна и законосъобразна – не са налице основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.

                       Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

 

 

                  ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5/16 януари 2020 година по наказателно общ характер дело № 1019/2019 година по описа на Районен съд Ловеч.

                  Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ...............................

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1/..............................

 

 

2/..............................