РЕШЕНИЕ
гр.София,
17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И.
Златка
Чолева
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора ....................
като разгледа докладваното от съдия И. в.гр.дело N: 17 295 по описа за 2018
година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 441288 от 30.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 51 359/2016 г. по
описа на СРС, І ГО, 48 състав е отхвърлен, предявеният от Ц.И.Т., ЕГН **********
срещу „У.Б.” АД, ЕИК *******осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата
1 987,30 евро, представляваща недължимо платени лихви за периода:
16.07.2015 г. – 15.08.2016 г. по договор за ипотечен кредит № 36/30.03.2007 г.,
като неоснователен.
Със
същия съдебен акт ищецът ответникът Ц.И.Т. е осъден да запла-ти
на ответника „У.Б.” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 800,00 лева – разноски
по делото.
Срещу
така постановеното съдебно решение е депозира въззивна
жалба от ищеца Ц.И.Т.,*** – чрез процесуалния му представител адв.И., в която се поддържа, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се съображения, че при постановяване на същото
решаващият състав на СРС неправилно е установил фактическата обстановка по
делото, съзнателно не е посочил доказателства и твърдения на ищеца, не се е произнесъл
по всички заявени от него аргументи, не се е съобразил със задължителна практи-ка на ВКС и е допуснал нарушение на местното
законодателство и правото на ЕС. Поддържа се
и че погасителният план, на който СРС е обосновал мотивите си за отхвърляне на
иска, не произвежда правно действие, предвид това че този план няма как да новира задължението, тъй като е нищожен и почива на нищожни
клаузи – чл.3.09, ал.8, б.”б” от Общите условия, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД
във връзка чл.147, ал.1, чл.143, т.3, т.10, т.12 и т.17 ЗЗП и чл.58, ал.1, т.2
ЗКИ, както и че при подписването на погасителния план банката не е предоставила
на кредитополучателя информация за последиците от подписването на плана и че в ГЛП,
посочен в погасителния план включа „премия“ в размер на 4.5%. Релевирани са твърдения и че погасителният
план не представлява договор, че същият е подписан от неупълномощено от страна
на банката лице; че не е подписван анекс във връзка с предсрочното погасяване,
съгласно чл.7.2 от договора, заедно с
нов погасителен план; че погасителният план следва да кореспондира с договора,
а не да се различава от него. Посочено е и че липсва ясна методология за изчисляване
на съответната лихва; че чл.147, ал.1 ЗЗП предвижда клаузите по договорите на
потребители да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно практиката на СЕС, 4 състав по решение
от 30.04.2014 г. по дело С-26/2013 договорната клауза се счита за изразена по
ясен и разбираем език, когато е правилна както от граматична гледна точка, така
и в нея е изложен прозрачен механизъм. Инвокират се и
доводи и че погасителният план е подписан
през 2012 г. - пет години след като ищецът бил плащал възнаградителна
лихва без този план, поради което същият има само констативен характер, като и
банката не е спазвала този план.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното решение на първоинстанционния
съд и да уважи предявения от него иск. Претендира присъждането на
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от ответника „У.Б.” АД, ***, в който
се поддържа, че обемът на жалбата не установява порочност на атакуваното
решение. В същия се твърди, че деволутивният ефект на
жалбата поставя пред въззивната инстанция материалноправния въпрос за правната същност и значение на
двустранно подписания след частично предсрочно погасяване на главницата
погасителен план с уговорените в него месечни погасителни вноски /МПВ/ –
главница + лихва, който правилно първоинстанционният
съд е квалифицирал като анекс, защото с него страните са променили метода за
определяне на размера на МПВ. Наведени са съображения и че съгласно изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза спрямо погасителния план ищецът не е надплатил
суми за лихва, а е платил 130 евро по-малко, т.е. няма неоснователно обогатя-ване. При условията на евентуалност по отношение на
твърдяното несъответствие с т.3.09. ал.3 от Общите условия с уговорките в
погасителния план, че е приложима разпоредбата на чл.298, ал.3 ТЗ, съгласно
която „има сила” уговореното, както и че в погасителния план лихвата е получи
ясен и недвусмислен цифров израз, което дава възможност на кредитополу-чателят
да реши дали да подпише този документ или не и че цифрите отдавна се използват
като общоразбираем израз /метод/ за определяне на финансови задължения. Релевират се аргументи и че пълномощното на адвоката за
водене на дело дава право за всички проце-суални
действия във връзка с доказателствата, вкл. за оспорване и потвърждаване на
подписи.
Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането
на разноски за настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск, предявен на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с подадена от Ц.И.Т.
срещу „У.Б.“ АД искова молба, с която се претендира осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 1 987,30 евро, представляваща
разликата между заплатената от него възнаградителна
лихва за предоставения му от банката ипотечен кредит по договор за ипотечен
банков кредит № 36/ 30.03.2007 г. за периода: 16.07.2015 г. – 15.08.2016 г. и
действително дължимата възнагра-дителна лихва.
С оглед
съвпадащите становища на страните по делото в производството не е спорно, което се
установява и от представения заверен препис от този акт, че на 30.03.2007 г. между Банка „Хеброс“ АД и Ц.И.Т., ЕГН ********** – като кредитополучател, е подписан договор за ипотечен кредит № 36/30.03.2007 г. с
предмет: предоставяне на кредито-получателя от страна
на банката на банков кредит в размер на 49 000,00 евро – усвоен изцяло от Ц.И.Т.,
от които: 18 406,50 евро – за закупуване на недвижим имот: ателие № 1,
находящо се на 2 етаж на новостроящата се административна сграда в гр.София,
ж.к.”Млазодт 1-А”, м.”Ал.Малинов”, парцел № VІ-1820,
1939, кв.5 по плана на гр.София, с площ от 86,44 кв.м., в която квадратура се
включват и ид.ч. от общите части на сградата и
стопанските площи, ведно със съответните ид.ч. от
правото на строеж и 30 593,50 евро – за допълнително финансиране на
подобрения на имота.. По делото е безспорно и че ответникът „У.Б.“ АД е универсален
правоприемник на преобразуваната чрез вливане Банка „Хеброс“ АД.
Във визирания договор – в чл.4,
ал.1, е предвидено, че отпуснатият кредит се погасява с 300 месечни вноски /главница+лихва/
на 15-то календарно число всеки месец от срока на действие на договора с размери
от по 335,46 евро, като съгласно ал.2 от същата клауза – първата вноска е
дължима на 15.05.2007 г., а последната – на 15.04.2032 г. Предвид чл.9, ал.1 от
същия акт за усвоените суми по кредита кредитополучателят заплаща на банката
лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнението на договора годишен
лихвен процент, образуван от сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката и
отстъпка в размер на 2,014 %, като към момента на подписване на този договор
БЛП за евро е в размер на 8,664 %.
С оглед данните от разглежданото
доказателство, в случай на частично предсрочно погасяване на кредита,
кредитополучателят е длъжен да договори с банката и да подпише анекс към
договора за нов погасителен план по кредита /чл.7, ал.2/, както и че към
договора са валидни Общите бизнес условия и Тарифата за такси и комисионни за
граждани на банката, които кредитополучателят е декларирал, че е получил и ги
приема изцяло /чл.24/.
С исковата молба е ангажирано и заверено копие
от Общи бизнес условия на Банка „Хеброс“ АД в сила на 01.09.2006 г., неоспорени
в процеса. В чл.3.09, ал.1 от раздел III на същите – „Права и задължения на
страните”, е установено, че при олихвяването на кредитните продукти банката
използва базови лихвени проценти, съответно в български левове, евро, щатски
долари и швейцарски франкове, като базовите лихвени проценти в различните
валути представляват сума от два компонента: пазарен индекс и надбавка.
Съгласно чл.3.09, ал.3 от тези общи условия базовият лихвен процент в евро се
формира от сумата на тримесечния EURIBOR и надбавка от 5,10 %. Съобразно
чл.3.09, ал.8, б.„а“ от същите дължимата от клиента лихва по ползвания кредит
се формира от сбора на БЛП за съответната валута на кредита и определената надбавка
в процентни пункта, а в чл.3.09, ал.8, б.„б“ е посочено, че в случай че
разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение с
размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право
едностранно да увеличи първоначално определената над базовия лихвен процент
надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в
надбавката се извършва на основание последното извършено по реда на тази разпоредба
изменение.
Предвид съвпадащите изявления на
страните в производството не е спорно обстоятелството, че на 31.10.2012 г.
ищецът Ц.Т. е извършил частично предсрочно погасяване на главницата по отпуснатия
му кредит в размер на сумата 852,18 евро.
В дадените от ищеца Ц.И.Т. обяснения по
реда на чл.176 ГПК в проведеното пред СРС открито съдебно заседание на
18.04.2018 г., последният е направил признание, че има само един друг договор,
сключен с „У.Б.” АД – процесният ипотечен такъв, както
и че подписът на представения от банката с отговора на исковата молба
погасителен план /л.55 от делото/ е негов и че този погасителен план е към този
договор, защото друг договор той не е сключвал – факти, които се поддържат и от
ответника.
От ангажирания от банката двустранно
подписан между страните погасителен план, с положени подписи на всяка страница
от същия, се констатира, че на първа страница от този акт след данните относно
сумата и валутата на главницата по кредита – 49 000,00 евро и срока за
погасяването му от страна на кредитополучателя Ц.И.Т., ЕГН ********** – с крайна дата: 15.04.2032 г., в Част, озаглавена: „Такси и лихви”,
е посочено, че лихвата по редовната главница е в размер на 7,864 %, както и че
общо за кредита като компоненти главницата е 49 000,00 евро, лихвата – 63 533,36
евро, а таксите – в размер на 1519.54 евро. След тази част в табличен вид са
отразени датите на погасяване на кредита, стойността на главницата, лихвите и
таксите, включени във всяка месечна погасителна вноска и общата сума на всяка
от тях до крайния падеж: 15.04.2032 г.
На ред 3, стр.3 от разглежданото
доказателство е отразено извършеното на 31.10.2012 г. частично предсрочно
погасяване на главницата на стойност от 852,18 евро и свързаната с него промяна
на размера на дължимите се месечни погасителни вноски за главница и лихви след
това плащане от 410,55 евро на 370,39 евро.
За установяване на наведените в исковата
молба твърдения по искане на ищеца е приет препис-извлечение от протокол № 38 от
14.10.2008 г. от заседание на Управителния съвет на „У.Б.“ АД, на което е взето
решение цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от: променлив
базов лихвен процент, формиран от приложимия за периода на олихвяването
договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОД от нула базови
пункта до плюс 200 базови пункта, според стойността на кредитния ресурс на
кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорна надбавка, отчитаща
оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи
кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. За
базов лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилага при кредити
в чуждестранна валута – съответните базови лихвени проценти едноседмичен/
едномесечен/тримесечен ЕURIBOR, LIBOR, прилагани на международните кредитни
пазари за определения от банката срок плюс премия, установена от ГОД или
овластено от него лице.
Представен е и препис-извлечение
от протокол № 40 от 22.10.2008 г. от заседание на Управителния съвет на „У.Б.“
АД, в който е обективирано решение за одобря-ване увеличение със 100 базисни пункта на
прилаганите лихвени проценти по всички кредити на физически лица, отпуснати по
договори, в които съществува клауза, даваща право на УС да направи такова увеличение
/т.9.5/, както и препис-извлечение от протокол № 42 от 31.10.2008 г. от
заседание на същия орган на банката, съгласно което в допълнение на решението
по т.9.5 по протокол № 40/2008 г. се приема предложения подход и график за
осъществяване на промяната, както и проценти по непогасени кредити на физически
лица и МОП, съгласно доклада до УС.
От страна на ищеца е ангажирано и заверено
копие от препис-извлечение от протокол № 9 от 26.02.2009 г. от заседание на Управителния
съвет на „У.Б.“ АД, от който е видно, че на същото е одобрено предложение за
повишаване на надбавката към основния лихвен процент от 1 % на 2 % за група
непогасени кредити на физически лица в евро, като промяната влизала в сила от
09.03.2009 г. след предварително уведомяване на клиентите.
Ищецът е ангажирал и протокол №
14 от 01.04.2009 г. от заседание на управителния съвет на „У.Б.“ АД, съгласно
който е одобрена политика за промяна на ценообразуването на кредитите на
физически лица, като се повиши премията като компонент на базовия лихвен
процент по кредитите на физически лица, считано от 01.04.2009 г. за четири вида
индекси: SOFIBOR1MR, ЕURIBOR1MR, BIR HVB за BGN и BIR HVB за EUR, както и да се замразят нивата на индексите,
считано от 01.04.2009 г. Съгласно данните от протокол № 25 от 05.06.2009 г. на заседание
на Управителния съвет на „У.Б.“ АД е взето решение за повишаване премията като
компонент на базовия лихвен процент със 100 базисни пункта за изрично
посочените в него непогасени кредити на физически лица.
В първоинстанционното
производство е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена
от вещото лице Р.С.. Съгласно приетото заключение на същата, неоспорено в
производството, изчислената от експерта възнагради-телната лихва за периода от 16.07.2015 г. до 15.08.2016
г. съгласно сключеният договор № 36/30.03.2007 г. и общите условия към него, използвайки
понятието базисен лихвен процент /стойността на тримесечния Еuribor
+ 5,10 %/ – 2,014 %, възлиза на 1 350,23 евро; че за перио-да:
16.07.2015 г. - 15.08.2016 г. кредитополучателят е заплатил възнаградителна
лихва в общ размер от 3 337,53 евро, както и че разликата между платената
от ищеца възнаградителна лихва и изчислената от
експертизата такава за същия период е общо в размер на 1 987,30 евро, като платените в повече суми, отнасящи се за
компонента „премия“ за този период, са в размер на 1 982,13 евро, а
остатъка от 5,17 евро се дължи на изчислените от вещото лице вноски за
главницата от 15.02.2016 г. до 15.08.2016 г. при актуализация на месечните
вноски съгласно условието на задачата.
От разглежданото доказателство е
видно и че на 31.10.2012 г. има отразена сума за предсрочно погасяване на
главницата по договора в размер на 852.18 евро, което е намерило отражение при
формирането на вноските по процесния договор след
31.10.2012 г., а именно: изменение на месечната погасителна вноска /главница+лихва/
от 410,55 евро на 370,39 евро, което погасяване е отчетено и в приложения по делото
погасителен план, отнасящ за договора – предмет на спора.
Констатира се и че дължимите
вноски за възнаградителна лихва по погасителния план
с положени подписи от страните, приложен по делото, са в общ размер на 3 467,76
евро и са с 130,22 евро повече, отколкото удържаните от ищеца вноски за процесния период /3 337,53 евро/, т.е. по кредита са платени
по-малко 130,22 евро възнаградителната лихва за процесния период в сравнение с размера на същата по
подписания погасителен план за същия период.
Вещото лице С.е обективирал извод, че компонентът „премия“ е включен във
фактически заплатените суми за възнаградителна лихва,
като част от начислявания ГЛП по вноските за лихва от подписания между страните
погасителен план; че компонентът „премия“ не е довел до увеличение на сумите за
възнаградителна лихва по приложения погасителен план,
тъй като същият участва с размер 4.5%, от размера на прилагания ГЛП, съгласно
данните от разширен лихвен лист по кредита, който не е представен по делото. Посочил
е и че съгласно отговор на „У.Б.“ АД
няма формула за изчислението на компонента „премия“, а размерът ѝ се
определял по решение на УС на банката.
В дадените по реда на чл.200,
ал.2 ГПК пояснения в откритото съдебно заседание, проведено 07.02.2017 г. пред
СРС, експертът е пояснил, че компонентът „премия” е въведен през м.12.2008 г. и
оттогава започва да се начислява, като се включва в стойността на базовия
лихвен процент; че има намаление в размера на лихвения процент и на това се
дължи тази разлика, тъй като към момента на сключване на договора лихвата е
била тази.
По искане на ищеца е прието и писмо на „У.Б.“ АД с
изх.№ 0911-16-003632 от 24.07.2014 г. във връзка с подадена молба от Ц.И.Т. от 08.07.2014 г. /приложена
по делото/, в което е обективирано
становище във връзка с олихвяването на усвоените суми по кредита по договор за
ипотечен кредит № 36/30.03.2007 г. В същото е посочено, че кредитът е с
договорен срок по-дълъг от 10-години, в допълнение към промените в стойността
на БЛП, на основание т.8.б) и в) от ОУ банката е завишила отрицателната
надбавка /-2,014%/, както следва: считано от 13.11.2008 г. с 1 процентен пункт;
считано от 09.03.2009 г. – с още 1 процентен пункт; считано от 02.04.2009 г. –
с още е 1,5 процентни пункта и от 15.06.2009 г. – с още 1 процентен пункт.
Приложено е и заверено копие от
писмо на „У.Б.“ АД от 13.03.2015 г.,
изготвено във връзка с писмо на ищеца с вх.№ 0218-11-002547/19.02.2015 г. В
същото относно запитването на г-н Т. във
връзка с формирането на лихвения процент по креди-та на последния, банката е
посочила, че е изразила позицията си в представения му подробен отговор – писмо
с изх.№ 0911-16-003632 от 24.07.2014 г., което поддържа, както и че към
настоящия момент лихвеният процент по кредита е в размер на 7,864 % в
съответствие с договореното.
Ангажирани са и
заверени копия от решение № 6875/19.05.2016 г., постановено по гр.д.№
44 567/2015 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, влязло в сила, и
постановените съдебни актове във връзка с проведения инстанционен
контрол: решение от 13.06.2017 г. по въз.гр.д.№ 12 928/2016 г. по описа на
СГС, ГО, ІІІ-В състав и определение № 69 от 02.02.2018 г. по т.д.№ 1875/2017 г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО. С визираното решение на СРС „Уни-Кредит Булбанк“ АД е била осъдена да заплати на Ц.И.Т. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД
сумата 10 350,52 евро, подлежаща на връщане като платена при първоначална
липса на основание през периода:15.09.2010 г. – 15.07.2015 г. по договор за
банков ипотечен кредит № 36/30.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано
от 28.07.2015 г. до окончателното й заплащане. От визираните съдебни актове е
видно, че по това дело при доказателствена тежест на
ответника няма представен и съответно не е приет като писмено доказателство
двустранно подписан погасителен план за изменение съдържанието на договора
относно размера на дължимия се лихвен процент.
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните
доводи относно неговата правилност. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към тях, при провер-ката
на правилността на първоинстанционното решение ограниченията в обсега на въззивната дейност се
отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират при-ложение при субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна
норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона,
тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва
да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес.
Фактическият състав на нормата на
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с какъвто иск съдът е сезиран, изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на благо от имуществото
на един правен субект в патримониума на друг, като
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност,
но и при предявяване на претенцията за възстановяване на даденото. При така
заявената претенция по силата на правилото на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът – да докаже, че е налице
основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
По делото безспорно е установено,
че в исковия период от 16.07.2015 г. до 15.08.2016 г. кредитополучателят по договор за банков ипотечен кредит № 36/30.03.2007 г. Ц. И.Т.
е заплатил на ответната банка възнаградителна лихва в
размер на 3 337,53 евро, като от представения в производството погасителен
план, подписан между страните по спора, се установява, че тази сума е получена
от страна на У.Б.“ АД на валидно правно основание. Със същия акт съконтрагентите са постигнали съгласие за изменение на
съдържанието на договора за ипотечен кредит по отношение на дължимата се лихва
по редовната главница, като са установили фиксиран размер на същата от 7,864 %
на годишна база след извършеното частично погасяване на отпуснатия кредит от
страна на жалбопода-теля-ищец на 31.10.2012 г.
От изслушаното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза в производството е установено, че стойността на дължимата се възнаградителна
лихва съгласно този план за процесния период от 16.07.2015
г. до 15.08.2016 г. възлиза на 3 467,76
евро, което е със 130,22 евро повече, отколкото са
удържаните суми за това вземане за
същия период – 3 337,53 евро, т.е. заплатената по кредита възнаградителна лихва за визирания период е в по-малко с 130,22 евро.
Настоящата инстанция
намира за неоснователни наведените в жалбата възражения относно действието на погасителния
план и за неравноправност на същия. Независимо от заглавието на този акт в
него, освен нов погасителен план, е инкорпорирано и постигнато допълнително
споразумение между съконтрагентите за изменение
съдържанието на договора за кредит по отношение на определянето на дължимата се
лихва за редовната главница и на таксите по кредита, за което няма нормативна
пречка или установена забрана. Действително в титулната част на документа е
посочен различен номер на договора за кредит, но с оглед съвпадащите становища
на страните по спора е безспорно, че същият е подписан към договора за ипотечен кредит № 36
от 30.03.2007 г., който е единственият такъв, съществуващ между тях. От друга страна, не е
налице и нормативно изискване относно отразяването на наимено-ванията
на страните в сключваните помежду им сделки, като обективирането
на последните може да се извърши по различни начини, вкл. и чрез поставянето на
печат, респ. от съдържанието на стр.3 и следващите от погасителния план
безспорно се установява, че той е подписан след извършеното частично погасяване
на главницата на 31.10.2012 г. и регламен-тира
отношенията между съконтрагентите след този момент.
Носител на правото на
възражение дали погасителният план е подписан от неупълно-мощено
лице от страна на кредитодателя е банката, а не
ищецът-кредитополучател, но дори и да беше налице противната хипотеза „У.Б.” АД е потвърдил
погасителния план с конклудентни действия – с писмо
на „У.Б.“ АД от
13.03.2015 г. и с позоваването на
същия в хода на делото.
За да обоснове
горния си извод настоящият съдебен състав съобрази и обстоятелст-вото
и че по аргумент на разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП потребителската защита е изклю-чена в случаите, когато клаузите са индивидуално
уговорени с потребителя. От съдържанието на обсъждания погасителен план е видно,
че клаузата относно изменението на лихвата по редовната главница е индивидуално
договорена между страните – единствено същата и размерът на дължимата се такса
са предмет на допълнителното договаряне, която договорка е намерила отражение и
при последващото формиране в същия акт на вноските по
процесния договор след частичното погасяване на
главницата на 31.10.2012 г., довело до изменение
на месечната погасителна вноска от 410,55 евро на 370,39 евро – обстоятелства,
които са видни и от приетата в процеса съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид правната природа на
лихвата по чл.430, ал.2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в договор за
банков кредит на лихва в отнапред известен на кредитополучателя размер не
нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя /в т.см. и
решение № 92/09.09.2019 г. по т.д.№ 2481/2017 г. на
ВКС, ІІ ТО/.
С оглед разпоредбата на чл.145,
ал.2 ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на
договора са ясни и разбираеми. В дадения случай договорната клауза относно
лихвата по редовната главница по допълнителното споразумение, инкорпорирано в
погасителния план, е граматически ясно формулирана, в същата се съдържа
конкретно по размер задължение за длъжника и базата, на която то е дължимо,
като е посочена и информация за икономическите последици от приетото изменение.
Както
в погасителния план, така и в останалите представени по делото документи,
липсват данни, че инкорпорираното в плана допълнително споразумение е сключено
на основание чл.3.09, ал.8, б.„б“ от общите условия към договора за кредит,
предвид което дори и тази клауза на общите условия да е неравноправна, този
факт не се отразява върху действител-ността на
допълнителното споразумение.
Обективираният извод на настоящата инстанция по разглежданите въпроси не се оборва и от
представените от жалбоподателят-ищец доказателства във връзка с едностранната
промяна на лихвения процент от страна на банката, вкл. компонент „премия“, тъй
като същите касаят предходен на процесния период и
противоречат на прието по делото безспорно доказателство, регламентиращо
отношенията между страните за времето от 16.07.2015 г. до
15.08.2016 г. – визираният по-горе погасителен
план. Извод в обратната насока не може да се изведе и от ССЕ - от частта, в
която вещото лице поддържа, че компонентът „премия“ е вклю-чен
във фактически заплатените суми за възнаградителна
лихва, като част от начисления ГЛП, тъй като тази констатация е необоснована.
Същата е осъществена на база „представения разширен лихвен лист“, какъвто в
хода на делото не е ангажиран от страните и не е приеман като част от доказателствения материал по него.
Оплакването на
жалбоподателя, че в случая не е налице новация на
задълженията по договора, както неправилно е приел първоинстанционният
съд, по своята правна същност е правилно, но това обстоятелство не се отразява
на крайния извод относно изхода от разглеждането на спора.
Принципно правилни са
релевираните в жалбата доводи, че съдът е длъжен да
обсъди събраните по делото доказателства и да отговори на доводите и
възраженията на страните и че неизпълнението на това задължение, представлява
съществено процесуално нарушение, което само по себе си обаче не обосновава
отмяната на атакувания първоинстанционен акт, а
задължение на въззивния съд да извърши тези действия.
По изложените съображения
следва да се приеме, че не е налице кумулативната даде-ност
на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което предявеният на това основание иск от жалбоподателя-ищец Ц.И.Т. в размер на 1 987,30
евро за периода от 16.07.2015 г. до 15.08.2016 г. се явява неоснователен и като такъв същият подлежи
на отхвърляне, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба.
Тъй като крайните изводи
на двете съдебни инстанции съвпадат, макар и по частично
различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При приетия изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски за производст-во.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът Ц.Т. следва
да заплати на въззивае-мата банка сумата 600,00 лева
– направени разходи за адвокатско възнаграждение за настоя-щата инстанция.
Воден от горното,
Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
441288 от 30.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 51 359/ 2016 г. по описа на
СРС, І ГО, 48 състав.
ОСЪЖДА Ц.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „У.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, пл.”****** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 600,00
/шестстотин/ лева – разноски за въззивното
производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.