№ 60
гр. С., 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Евелина Д. Пейчинова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно
наказателно дело № 20211870200387 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С., бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 107, , срещу наказателно постановление № 23 - 004003 от 25.
06. 2021 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда С.обл.“, с което на „М.“
ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 7, ал. 2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност на основание чл. 75а ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/
лв.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление и се иска отмяната, като неправилно и незаконосъобразно,
включително и поради неприлагане на чл. 28 от ЗАНН и определяне на случая като маловажен.
Във връзка с мястото на работа, за което в НП е посочено, че на датата на проверката 04.
03. 2021 година е различно от мястото на работа, за което е разрешението за работа на чуждия
гражданин М.Р., в жалбата се твърди, че в действителност няма изменение на мястото на работа,
променено е само работното място на М.Р. и че в сключеното допълнително споразумение към
основния трудов договор е допусната техническа грешка, като е посочено, че с тях се променя
„мястото на работа“. В действителност се имало предвид промяна на „работното място“ чрез
временно разпределяне на работниците на друг обект на работодателя, което се налага от
естеството на осъществяваната от тях трудова дейност.
На следващо място, в жалбата са изтъкнати доводи, че Трудовият закон не прави
разлика между работниците и служителите от български произход и чужденците, притежаващи
надлежно издадено разрешение за работа и доколкото последните притежават ЕРПР, то следва да
не бъдат разграничавани и в известна степен дискриминирани по отношение на „работното място”,
в което те могат да полагат труд. Според изложеното в жалбата работодателите следва да
разполагат с възможност да използват наличната си трудова сила по икономически изгоден и
целесъобразен начин, свързан с дейността им. В жалбата са изложени доводи, че чужденците,
притежаващи надлежно и валидно единно разрешение за пребиваване и работа /ЕРПР/ следва да
бъдат третирани от институциите и закона наравно с българските граждани - работници и
1
служители, за които не съществува подобно ограничение относно смяната на работното им място,
още повече след приемането на страната ни в ЕС и приетите във връзка с това директиви,
регламенти и актове, постановяващи правото на свободно движение и достъп до пазара на труда на
територията на ЕС.
Също така в жалбата се съдържат доводи, че с оглед новата законова уредба на
процедурата по наемане на чуждестранни работници, влязла в сила на 01.07.2021 г., изискването за
извършване на т.нар „пазарен тест“ - проучване на пазара на труда отпаднало. Според изложеното
в жалбата волята на законодателя е да преодолее това разделение между български и чуждестрани
работници и служители като даде равни права за извършване на трудова заетост на териорията на
България.
В жалбата се съдържа евентуално искане, в случай, че съдът приеме, че е налице
нарушение, същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед
обстоятелствата, характеризиращи деянието и дееца. Според изложеното в жалбата това е
следвало да бъде установено от актосъставителя и при спазване на предвидената в чл.28 от ЗАНН
процедура, да не се издава акт за установяване на административно нарушение, а лицето да бъде
предупредено писмено, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. В тази връзка жалбаподателят се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по тълк. д. № 1 / 2007 г., на Върховен касационен съд, ОСНК. Твърди се в жалбата, че в
конкретния случай при издаване на НП административният орган не е извършил обоснована и
задълбочена преценка на способа и начина, по които е извършено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел.
В заключение, в жалбата се твърди, че административно наказващия орган не е
изследвал всички факти и обстоятелства по настоящата преписка, тъй като в НП липсва преценка
на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при
определяне вида и размера на наказанието.
В съдебно заседание адвокат Д.Д. като пълномощник на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда С.обл.“ чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В. счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за
правилно и законосъобразно и взема становище да бъде потвърдено НП.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата, обжалваното НП и събраните по делото
доказателства прие следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок за обжалване на
процесното, подлежащо на въззивно обжалване НП, подадена е от легитимирано лице, а именно
търговското дружество на което е наложена имуществената санкция и прието в НП че е
осъществило административното нарушение визирано в НП.
По същество съдът прие следното:
С обжалваното наказателно постановление на търговското дружество жалбоподател
„М.“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 7, ал. 2 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност на основание чл. 75а ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/
лв. за това че при проверка на 04. 03. 2021 година на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, в обект на
контрол строителна площадка на комплекс „С.“ в гр. С., улица П. № 18, УПИ ІІІ, кв. 304
порегулационния план на град С., в периода от 08. 03. 2021 година до 26. 04. 2021 година е
установено, че „М.“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател в нарушение
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от ЗТМТМ като е сключил трудов договор през 2019 година с лицето
М.Р., роден на 09. 09. 1988 година ЛНЧ **********, гражданин на И. с единно разрешение за
пребиваване и работа ЕРПР ********* със срок на валидност 08. 12. 2020 година, същият е
заварен при посочената проверка да полага труд като „работник строителство“ на посочения обект
строителна площадка в град С.. В НП при описание на нарушението е визирано че Изпълнителният
директор на Агенция по заетостта (АЗ) е изразил становището си с Решение № РД -08-3360/10. 12.
2
2019 година с което е разрешен достъп до пазара на труда на М.Р. за срок от 12 месеца считано от
датата на издаване на ЕРПР за длъжност „работник строителство“ с място на работа М. ЕООД, гр.
С., бул. „Ц.ш.“ 115 Н. В НП е посочено при описание на нарушението, че след това становище на
изпълнителния директор на АЗ е издадена от МвнР виза Д за период 01. 02. 2020 година до 01. 08.
2020 година и лицето М.Р. е влязло в България и с оглед издаденото Решение № РД -08-3360/10.
12. 2019 година от Изпълнителния директор на АЗ, Министерство на вътрешните работи МВР е
издало единно разрешение за пребиваване и работа ЕРПР ********* със срок на валидност 08. 12.
2020 година. При описание на нарушението в НП е посочено, че лицето М.Р. ЛНЧ **********
полага труд в „М.“ ЕООД до прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед 0 68/29. 07.
2020 година, считано от 29. 07. 2020 година, а на 30. 07. 2020 година е назначен отново в М. ЕООД
с трудов договор № 77/30. 07. 2020 година на длъжност кофражист, за което е уведомена и ТД на
НАП и писмено е удостоверено постъпването на работа на 03. 08. 2020 година.
В НП при описание на нарушението в НП е визирано, че с допълнително споразумение
№ 1/24.11.2020г., страните са се споразумели за промяна на мястото на работа, като е уговорено, че
считано от 24.11.2020г. посоченото лице М.Р., ЛНЧ ********** ще полага труд в обект комплекс
С. - спортно-възстановителен, медицински и СПА комплекс, хотел, конферентен център и
жилищен комплекс от затворен тип по рег. план на гр.С., а с допълнително споразумение №
2/01.02.2021г., страните са се споразумели за промяна на длъжността от кофражист на работник
строителство.
В НП при описание на нарушението е посочено, че с допълнителни споразумение №
1/24.11.2020г. и № 2/01.02.2021 год. е уговорена промяна на мястото на работа и работното място и
длъжността от кофражист на работник строителство, а именно от гр. С. в гр. С., комплекс С.,
където към момента на контрола е заварен да работи г-н М.Р.. Полагането на труд е удостоверено в
книга за ежедневен инструктаж, присъствени форми, ведомости за заплати.
В обжалваното НП е визирано, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.2
от ЗТМТМ, която гласи, че работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара
на труда могат да работят по трудово правоотношение на територията на Република България -
само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено
от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.
В НП е посочено, че нарушението е извършено с назначаването на работа на лицето на
длъжност кофражист - трудов договор 77/30.07.2020г. и постъпването на работа на лицето на
03.08.2020г., която длъжност е различна от посочената в решението на Агенция по заетостта АЗ и
продължава и със сключването на допълнително споразумение № 1/24.11.2020г., с което страните
са се споразумели за промяна на мястото на работа, респективно работното място, като е
уговорено, че считано от 24.11.2020г. посоченото лице М.Р. ще полага труд в обект комплекс С. -
спортно-възстановителен, медицински и СПА комплекс, хотел, конферентен център и жилищен
комплекс от затворен тип по рег.план на гр.С..
В обжалваното НП се сочи, че, че лицето продължава да работи в гр. С. и на
04.03.2021г., когато е заварено да работи в обекта на контрол.
Според писмено сведение на длъжностно лице г-жа М.З.П. , пълномощник на
дружеството, веднага след подписването на посоченото допълнително споразумение, лицето М.Р. е
започнало да полага труд в гр.С. на същата дата.
В НП е визирано, че нарушението е продължено започва да се извършва с назначаването
на работа на лицето на длъжност кофражист с трудов договор 77/30.07.2020г. и постъпването на
работа на лицето на 03.08.2020г. и безспорно продължава да се извършва и на 04.03.2021г. в гр. С.,
когато лицето е заварено да полага труд за работодателя.
В заключение в НП при описание на нарушението е посочено, че с това „М." ЕООД,
ЕИК: ********* е нарушил чл.7, ал.2 от ЗАКОН ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА
МОБИЛНОСТ, Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016 год.
В изпълнение на чл. 57 ал. 1, т. 5, пр. последно от ЗАНН в обжалваното НП е визирано,
че нарушението се потвърждава от следните писмени доказателствени материали:
1. Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК; 2. Протокол за извършена проверка от 26. 04. 2021
3
год., препис от който е приложен по делото; 3. Декларация, попълнена и подписана от М.Р., ЛНЧ
**********, гражданин на И..; 4. Идентификационна карта на работодателя; 5. Пълномощно с рег.
№ 7735/18.10.2019г., и пълномощно с рег.№ 2947/20.05.2015г.; 6. Единнно разрешение за
пребиваване и работа, издадено на 04.03.2020г., чийто срок на валидност е 08.12.2020г. 7.
национален паспорт Т3061357; 8. Таблици за явяване на работа от март 2020 до февруари 2021г.;
9. Писмо с вх.№ 21018249/05.03.21; 10. Отговор от ОД на МВР с Вх. 21039580/26.04.21г.;
11. Запитване с изх.№ 21026622/22.04.2021; 12. Запитване с изх. №21015594/25.03.21г. 13. Отговор
от АЗ с вх.№ 21026531/21г.; 14. Запитване до ОД на МВР с № 21015616/25.03.21г. 15. Отговор с
вх.21032630/16.04.21г.; 15. Решение № РД - 08- 1007/30.03.2021г. от Изпълнителния директор на
АЗ; 16. Решение № РД - 08-1007/30.03.2021г. от Изпълнителния директор на АЗ; и. Решение № РД
- 08-3360/10.12.2019г. от Изпълнителния директор на АЗ; 17.Сведение от М.П., с изх.№
29/25.03.2021г.; 18. Заявление за упражняване на трудова заетост с вх.№ от 03.02.2021Г. на АЗ; 19.
Трудово досие на М.Р., в т.ч. с и служ.№ от НАП **********, роден на 09.09.1988г., работник в
„М.” ЕООД, ЕИК: *********, в т.ч. трудов договор от 2019г., длъжностни характеристики,
Заповед за прекратяване на трудов договор., трудов договор № 77/30.07.2020 за длъжност
кофражист, допълнителни споразумения, в т.ч. № 1/24.11.2020г., удостоверение от ТД на НАП за
издаден служебен номер; 17.Сведение от М.П., с изх.№ 29/25.03.2021г.;18. Заявление за
упражняване на трудова заетост с вх.№ от 03.02,2021г. на АЗ; 20. Ведомост за заплати/присъствени
форми; 21. Книга за инструктаж /извадка/; 22. Писмо с вх.№ 21042537/27.04.2021г.; 23.
Възражение с вх.№ 21052611/11.05.2021Г.
В НП се съдържат следните Мотиви за наложената на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с
чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ имуществена санкция в размер на 2000 лева на „М." ЕООД, ЕИК:
********* за нарушение на чл. 7 ал. 2 от ЗТМТМ: Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ
работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят
по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на
услуги на територията на Република България - само за конкретното юридическо или физическо
лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок
на работа. Това е така тъй като ЗТМТМ предоставя равен достъп до българския пазар на труда и
равно третиране на гражданите на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по
Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, но поставя определени изисквания и
ограничения за достъп до пазара на труда за граждани на трети държави. Упражняване на трудова
заетост във връзка с издаване на "Единно разрешение за пребиваване и работа" - Този вид
разрешение се издава на граждани на трети държави, които ще бъдат наети на работа от български
работодател, но преди искането на разрешение, работодателят е необходимо да е провел
предварително проучване на пазара на труда /пазарен тест/, доказващо по категоричен начин, че
националният пазар на труда не предлага подготвени местни лица , както и да представи
доказателства, че активно е търсил кадри непосредствено преди подаване на заявлението. Тези
обстоятелства са предпоставка за издаване на разрешение за наемане на граждани на трети
държави, т.е. когато безспорно е доказано, че на територията на определен град (населено място)
липсват работещи по определена професия, то тогава на работодателя се разрешава да наеме
гражданин на трета държава. В конкретния случай на дружеството е разрешено да наеме чужденец
на територията на гр. С., а не на територията на гр. С..
В тези мотиви на обжалваното НП административно наказващият орган се е произнесъл
и по възражението на жалбоподателя по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, приел го е за неоснователно като е
посочил следното: По отношение на депозираното възражение с вх.№ 21052611/11.05.2021г,,
следва да се подчертае следното: На първо място разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ,
работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят
по трудово правоотношение само за посочените в разрешението място, длъжност и срок на работа.
Под място е визирано всяко териториално обособено място - град или село, за което проведен
предварително проучване на пазара на труда. Разбира се това предопределя и мястото на работа,
уговорено в трудовия договор. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, мястото на работата
се определя с трудовия договор между работодателя и работника или служителя. По силата на ал.
3 към същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен
трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В
4
конкретния случай работникът е назначен на длъжност „работник строителство", впоследствие
„кофражист", което предполага, че мястото на работа следва да е на конкретен строителен обект,
тъй като това следва от характера на работата. В случай, че мястото на работа на
работникът/служителят е в гр. С., то изпълнявайки работа в гр. С., същият ще се счита
командирован доколкото съгласно чл. 121 от Кодекса на труда, се считат лицата, които са
изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им работа. За да
избегне командироването, страните по трудово правоотношение са се споразумели с допълнително
споразумение, че местополагането на труда се изменя от гр. С. в гр. С., респективно е променено
както мястото на работа, така и работното място. А това е така, доколкото в съответствие с § 1 т.4.
от Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда, работното място е помещение, цех, стая,
нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в
предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
В мотивите на НП е посочено, че наемането на чужденци на територията на Република
България се определя от действащото национално законодателство в областта на наемане на
чужденци, което осигурява защита на националния трудов пазар, гарантира правата на българските
граждани и е в съответствие със законодателството и практиката на Европейския съюз в тази
област. В случая не е осигурена защитата на национално законодателство в областта
на наемане на чужденци, доколкото с приоритет би следвало да бъдат наети български граждани
на територията на гр. С. преди наемането на чужденци.
Визирано е в края на обжалваното НП че фактът на промяна на длъжността е безспорно
установен с назначаването на работа на лицето на длъжност кофражист с трудов договор №84/
03.08.2020г., която е различна от посочената в решението на АЗ.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04. 03. 2021 година, инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда С.обл.“ - Е.А.,
К.К. и А.К. извършили проверка на строителен обект: , изпълняван от „М.“ ЕООД, ЕИК:
*********. На обекта находящ се в град С. бил заварен да работи на длъжност „работник
строителство“ М.Р., роден на 09. 09. 1988 година ЛНЧ **********, гражданин на И., с национален
паспорт ТЗ 061357 с единно разрешение за пребиваване и работа ЕРПР ********* със срок на
валидност 08. 12. 2020 година. Същият попълнил декларация относно условията по наемането му
на работа.
При прегледа на представените документи в хода на проверката извършена в периода от
08. 03. 2021 година до 26. 04. 2021 година се установило, че завареният в обекта М.Р. гражданин
на И. има сключен и регистриран в ТД на НАП трудов договор и допълнителни споразумения към
този трудов договор, описани по-долу, като при същата проверка се установило и
актосъставителят и наказващия орган приели, че „М.“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството си на
работодател, е осъществил нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ, с това, че М.Р. гражданин на трета
държава, а именно И. полага труд в място на работа С., различно от мястото на работа за което му е
дадено разрешение от АЗ и извън срока на действие на това разрешение. Също така е установено
при проверката, че за времето от 03. 08. 2020 година до 24. 11. 2020 година лицето М.Р.
гражданин на третата държава И. е работило на длъжност „Кофражист“ по трудов договор
77/30.07.2020г. която длъжност е различна от посочената в решението на Агенция по заетостта АЗ
съдържащо разрешението за работа и условията на това разрешение. Констатирано е че
нарушението на чл. 7 ал. 2 от ЗТМТМ, извършено от търговското дружество жалбоподател е
започнало от 03. 08. 2021 година с това отклонение от разрешението за работа на чуждия
гражданин и продължава и със сключването на допълнително споразумение № 1/24.11.2020г., с
което страните са се споразумели за промяна на мястото на работа, различно от това за което е
разрешението на АЗ, като е уговорено че считано от 24.11.2020г. М.Р. ще полага труд в обект
комплекс С. - спортно-възстановителен, медицински и СПА комплекс, хотел, конферентен център
и жилищен комплекс от затворен тип по рег.план на гр.С..
За така описаното нарушение, с обжалваното и цитирано по-горе НП, на основание чл.
5
79 ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/ лв.
В хода на съдебното производство се потвърждават от фактическа страна
констатациите, визирани в АУАН и нарушението предмет на НП и обстоятелствата при които е
извършено. От доказателствата преценени поотделно и в тяхната съвкупност не се установява
различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от
свидетелите инспектори Е.А., К. Г. К. и Ад. С. К. осъществили проверката и констатирали че
чуждият гражданин на трета държава М.Р. работи на длъжност и място на работа различни от тези
за които му е разрешен достъп до пазара на труда. Показанията на посочените свидетели са
последователни, логични, безпротиворечиви и в тясно логическо и житейско единство с
безспорните факти и подкрепени от приетите по делото писмени доказателства, описани
изчерпателно в НП, преписи от които са приложени по делото.
С основание административно наказващият орган е приел, че е променено мястото на
работа в отклонение от мястото на работа, за което е дадено разрешението от Агенция по
заетостта. Щом от С. мястото на работа се променя на С. съдът приема, че доказано тази промяна
касае именно мястото на работа като елемент от съдържанието на трудовия договор. Не се касае за
никаква техническа грешка в допълнителното споразумение съдържащо тази промяна. Дори в това
споразумение да бе вписано че тази промяна от С. в С. е на работното място, пак се налага
несъмнен извод, че е променено именно мястото на работа, като елемент от трудовото
правоотношение и това е в нарушение на даденото на М.Р. разрешение за пребиваване и работа
ЕРПР *********. По тези съображения съдът не приема за основателни доводите в жалбата че в
същност било променено само работното място на М.Р. гражданин на трета държава – И..
В случая обстоятелствата на които се основава административната отговорност на
търговското дружество жалбоподател „М.“ ЕООД е директното отклонение от разрешеното място
на работа, извън рамките на разрешеното място на работа от гледна точка на чл. 7 ал. 2 от ЗТМТМ,
независимо от това дали към този момент процедурата по издаване на разрешението за
пребиваване и работа включва „пазарен тест“ - проучване на пазара на труда. Щом е налице
отклонение от това разрешение и то именно относно мястото на работа, нарушението е доказано.
В случая от самия закон се извличат директно елементите от трудовото правоотношение за които
всяко отклонение от разрешението за пребиваване и работа е административно нарушение. Видно
от съдържанието на чл. 7 ал. 2 от ЗТМТМ и чл. 75а ал. 2 от същия закон, промени ли се мястото на
работа в отклонение от даденото разрешение за пребиваване и работа е осъществено
административно нарушение на тези разпоредби от които втората е санкционна и предвижда
имуществена санкция за юридическите лица 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко
наказание. Тези изводи се запазват независимо дали процедурата по издаване на разрешение за
пребиваване и работа на чужденеца гражданин на трета държава включва „пазарен тест“ -
проучване на пазара на труда. В тази насока доводите в жалбата са неотносими по въпроса
извършено ли е от жалбоподателя нарушение и съдът приема същото за доказано. Без основание в
жалбата се твърди, че законът не прави разлика между работниците и служителите от български
произход и чужденците, притежаващи надлежно издадено разрешение за работа и доколкото
последните притежават ЕРПР. Видно от съдържанието на чл. 7 ал. 2 и чл. 75а ал. 2 от ЗТМТМ
именно този закон изисква съответствие между ЕРПР дадено на гражданин на чужда държава и
мястото и характера на работата на чуждия гражданин за който е издадено това разрешение. С
помощта на съдържанието на чл. 7 ал. 2 от ЗТМТМ се налага изводът, че санкционната разпоредба
на чл. 75а ал. 2 законът чрез израза „съответното разрешение“ сочи че е административно
нарушение именно по тази разпоредба щом за търговското дружество жалбоподател се предоставя
работна сила от гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта. Разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от същия закон сочи както рамките на
разрешението, така елементите за които трябва да съответства престирането на работната сила с
даденото разрешение за пребиваване и работа. Това са място на работа, длъжност и срок на работа.
В случая жалбоподателят е нарушил всеки от тези елементи и се налага извод че за „М.“ ЕООД
М.Р. - гражданинът на И. на 04. 03. 2021 година когато е извършена проверката е заварен да
престира труд за този работодател без съответното разрешение, от гледна точка както на място на
6
работа, така и извън срока за който е даденото му разрешение за пребиваване и работа ЕРПР
*********. В предшестващ момент, макар и в срока на това разрешение е започнало нарушението
с промяна на длъжността в отклонение на длъжността визирана в разрешението. Обосновано и
законосъобразно актосъставителят при съставянето на АУАН и АНО при издаването на НП са
посочили, че нарушението е започнало с назначаването на работа на лицето на длъжност
кофражист - трудов договор 77/30.07.2020г. и постъпването на работа на лицето на 03.08.2020г.,
която длъжност е различна от посочената в решението на Агенция по заетостта АЗ и продължава и
със сключването на допълнително споразумение № 1/24.11.2020г., с което страните са се
споразумели за промяна на мястото на работа, респективно работното място, като е уговорено, че
считано от 24.11.2020г. посоченото лице М.Р. ще полага труд в обект комплекс С. - спортно-
възстановителен, медицински и СПА комплекс, хотел, конферентен център и жилищен комплекс
от затворен тип по рег.план на гр.С..
В административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, още по-малко съществени. Актът за установяване на административно нарушение
/АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в
присъствие на пълномощник на санкционираното юридическо лице /ЮЛ/„М." ЕООД, ЕИК:
*********, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на
представляващия по пълномощие и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставяне на акта представляващият търговеца не се е възползвал от правото си на възражения и
обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на 11. 05. 2021 година е било депозирано писмено
възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение като
неоснователно по съображенията визирани в мотивите на НП, които съдът намира за
законосъобразни и обосновани.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на търговското дружество жалбоподател.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. ДВ,
бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., "Директорите на дирекции "Инспекция по труда"
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания". Органът издал обжалваното НП - Директор
на Дирекция „инспекция по труда С.ска обл.“ както към датата на издаване на наказателното
постановление, така и към настоящия момент притежава материална компетентност да издава
наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство.
В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, по силата на която работниците - граждани на трета
държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или
като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на
Република България - само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в
разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен
срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по, ал. 1 на
работници - граждани на трети държави /чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ/.
Описаните по идентичен начин в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства
безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ с
коректно посочване на фактите чрез които се е осъществило това нарушение и обстоятелствата при
които е извършено. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така
и в НП е налице коректно описание на съставомерните и релевантни обстоятелства, които са
достатъчни да индивидуализират извършеното, като нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ. И
7
актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата чрез и при които е било
извършено нарушението, чрез което е обезпечена възможността на жалбоподателя да се защити в
пълнота както по фактите на административното обвинение, така и по закон.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички
факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на търговското дружество жалбоподател в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от
ЗАНН. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ,
като правилната правна квалификация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното
наказателно постановление.
С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е
възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното
постановление, както и съдържанието й съдебният състав намира, че при това описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено жалбоподателят е бил наясно и е могъл да
се защити както по фактите, така и по закон за какво нарушение му е бил съставен АУАН и за
какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно
в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът
установи следното:
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните
правни изводи:
Нарушението на търговското дружество жалбоподател „М.“ ЕООД е на чл. 7, ал. 2
ЗТМТМ. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, работниците - граждани на трета държава, с
разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като
командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република
България - само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението,
издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа. С текста на чл. 7, ал. 3 от
ЗТМТМ законодателят е постановил, че Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта
предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на
достъп до пазара на труда по, ал. 1 на работници - граждани на трети държави.
В случая е налице извършено от търговското дружество жалбоподател „М.“ ЕООД
нарушение по чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ, тъй като макар и да е разрешен на чуждия гражданин М.Р.
достъп до пазара на труда, в случая престирането на работната сила от този гражданин на трета
държава не е в съответствие както за мястото на работа, така и за длъжността с издаденото
разрешение и е осъществено след срока за който е издадено това разрешение. С оглед на това
правилно е приложена и санкционната норма на чл. 75а ал. 2 от ЗТМТМ, тъй като не е налице
съответно разрешение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от закона - за търговското дружество
жалбоподател, достатъчно за което е, че населеното място на работа за което е разрешението от АЗ
е С., а чуждият гражданин М.Р. е заварен да работи в С. и то след изтичане на срока за който му е
разрешението за достъп до пазара на труда.
Ето защо, с оглед установената фактическа обстановка, съдът намира описаното в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ за доказано. При
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е
обосновано и постановено при пълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага
на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде
констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция
срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, административнонаказващият
орган е ангажирал имуществената отговорност на търговското дружество жалбоподател „М.“
ЕООД гр. С..
По отношение на имуществената санкция:
8
Предвидената имуществена санкция по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е в размер от 2000 до 20
000 лв. Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния,
предвиден в закона размер, а именно - 2000 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.
Административно наказващият орган е отчел в максимална степен всички възможни смекчаващи
обстоятелства, които намаляват обществената опасност на доказаното административно
нарушение.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай и доводите в жалбата
в тази насока са неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от
ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В конкретния случай се касае до така
нареченото в теорията "формално нарушение". Фактът на престирането на работна сила в
несъответствие с издаденото разрешение, осъществява състава на съответното нарушение, поради
което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват
доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран
по административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на
обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗТМТМ, респ. всяко първо нарушение при
формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е
маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид
деяния. От друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството няма извършени други
нарушения на трудовото законодателство, е по съществото си смекчаващо отговорността
обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при преценката за
маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно
нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като
например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма
обществени отношения - регулирането на достъпа до пазара на труда на работници-граждани на
трети държави, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН.
Като основание да се счита, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен
случай е и високата, предвидена от закона санкция за това нарушение, с което законодателят е
изразил и значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения. В
случая търговското дружество жалбоподател е допуснал на работа гражданин на трета държава в
нарушение на разрешението на АЗ, както относно мястото на работа, така и след изтичане на срока
за който е това разрешение. Това самостоятелно изключва определяне на случая като маловажен.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на
въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда С.обл.“ искане, съдът, предвид разпоредбата
на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, следва да присъди на Дирекция „Инспекция по труда С.обл.“ сторените по
делото разноски за юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100 лв.
Така мотивиран съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 23 -
004003 от 25. 06. 2021 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда С.обл.“, с
което на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Ц.Б. ІІІ“
№ 107, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 7, ал. 2 Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, на основание чл. 79 ал. 4, вр. чл. 75а ал. 2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С.,
бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 107, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда С.обл.“ съдебно-
деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред АС С.обл. в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10