Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Пловдив, 16.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав,
в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 199 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.405,
вр.чл. 386, ал. 2 и чл.397 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А.Т.Д.
с ********** ***, против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********* седалище
и адрес на управление гр. София 1463 р-н Триадица Бул.“Витоша” №89б,
представлявано от К.Х.Ч. - Гл. Изпълнителен директор и Б.А.В.; Евгени Йосифов
Бенбасат и Борис Х. Паличев - представители с начин на представляване -
Гл.Изпълнителен директор и един от представителите.
Предявени са ОСОИ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 3636,43 лв. – главница
представляваща обезщетение за настъпили вреди на застраховано имущество в
следствие на настъпило застрахователно събитие – влага по стените на стая от
къща в резултата на проливни дъждове, открито на 10.11.2016г., както и 838,40лв.
-лихви за забава за периода от 10.11.2016г. до 17.02.2018г. /съобразно допуснато изменение на исковете,
чрез намаляването им от първоначалните 15000лв.-главница и 3458,35-лихва/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2018г. до
окончателното плащане., представляваща стойността на застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.09.2016г. с ответното
дружество сключил Застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица
№111216122000320, като съгласно същата се сключва със срок от 00.00 часа на
24.09.2016г. до 24.00 часа на 23.09.2017г. Съгласно застрахователния договор
застраховал имуществото си както следва:
1. Къща
с пакетно покритие „сигурност“ /клаузи А, А1,Б,Д2/- застр. сума 30 000лв.;
2. Домашно
имущество с пакетно покритие „сигурност“ /клаузи А, А1,Б,Д2/- застр. сума 3
000лв.;
3. Недвижимо
имущество с пакетно покритие „земетресение“ /клауза Д1/- застр. сума 30 000лв.
Твърди още, че съгласно Нотариален акт за дарение
на недвижим имот Акт № 161 том VI нот.дело № 2856/09.12.1997г. на нотариуса при
РС Велинград – ищеца Г.П. Шуманов, заедно с брат му - Асен Т.Д. получили 6/16 идеални части от дворно място застроено
и незастроено от 400 кв.м.,съставляващ п.II, отреден за имот с пл.№ 5964 в кв.
4 по тогавашния план на града при съседи: улица; Иван Аршинков; Г. Чеканов и
наследници на А. Пърков, ведно със 6/16 идеални части от построената в имота
двуетажна полумасивна къща с площ от 85 кв.м., ведно с общите части по чл.38 от
ЗС. Посочената в нотариалния акт къща се намирала на административен адрес гр.
Велинград ул.” Д. Велев” № 5А. Въпросната къща била наследствена от техните
родители и закупена от тях през 1971 г. Строена била някъде около 1930- 1940г.
по думи на предните стопани. Къщата била на два етажа и с гредоред и се
намирала на самата граница с имота на наследниците на Христо Василев над къщата. По цялата дължина на къщата им в
двора на съседите отгоре била излята бетонна вана и цокъл с мозайка по зида за
приемане на повърхностни водни потоци, които през сифон се отвеждали в
канализация. Къщата на ищеца била вкопана на дълбочина под терена на тези
съседи, като на 140-150 см бил пода на стаята на първия етаж. Оттам надолу били
основите на къщата. Основите и стените на първия етаж на къщата били изградени
от каменен зид с дебелина 70 см. Нямало избени помещения и затова специалистите
предполагали, че дълбочината на основите трябва да е до 1 м под нивото на пода
на стаята.
Твърди още, че от закупуването на къщата през
1971г. до м.ноември 2016г. не било имало никакви инциденти с влага., а от 2002г.
къщата била застрахована в ДЗИ. Пристигайки в къщата на 10.11.2016г. на път за
Варна, ищеца заварил цялата стена на стаята с обилна влага, тръгнала отдолу
нагоре и с форма на кардиограма с най-висок пик около 130 см. Предишните дни
били валяли проливни есенни дъждове. Влажността на мазилката била много висока и не подсъхвала от горенето
на печката в стаята. Имало също и олюпена боя от мазилката. Ищеца известил ДЗИ
по телефона и дошло вещо лице на ДЗИ г-жа И. ***. Показал й и обяснил цялата
обстановка. Вещото лице на ДЗИ записвало, заснело и местата на поражение и от
другите страни на къщата, в съседния двор. Заснело документите и номера на
картата на разплащателната сметка на ищеца и казало да чакат резултати. Цялата
зима ищеца чакал с надежда ответника да се обади, да изпратят опис и съдържание
на обосновката за обезщетение, но напразно. Чак през лятото, като е пристигнал
във Велинград и попитал агента на ДЗИ дали не са при него нещата, той му
казал, че всичко се движи от София. На 02.07.2017г. ищеца изпратил жалба до
Главния изпълнителен директор с имейл и след като не получил отговор на
24.07.2017г. изпратил жалба до Асоциацията на застрахованите лица, като получил
и отговор,че се извършва проверка по случая. На 01.08.2017г. изпратил жалба до
Председателя на КФН (Комисията за финансов надзор), от където получил отговор,
че ще се провери случая, но те не могат да влияят на застрахователя.
На 21.08.2017 г. ищеца изпратил
Възражение за щета до ДЗИ и изложил всичките си основания за своето
искане-вредното въздействие върху неговата къща продължавало и през цялото лято
с отворени прозорци и 35-38 градуса по целзий, като съвсем слабо намалявала
влажността на външния повърхностен слой на мазилката, а отдолу си стояла и
напирала влагата. Нивото на пиковете се покачвало.
На 04.10.2017г. ищеца изпратил Жалба до Главния
изпълнителен директор на ДЗИ, с копие до председателя на КФН и Председателя на
Асоциацията на застрахованите лица, с описание на ситуацията и молба за
сериозно разглеждане на случая и вземане на мъдро и отговорно отношение за
неговото градивно разрешаване. Приложил и едно описание на работите, които
трябвало да се изпълнят за да може да се прекрати продължаващото с година и
повече застрахователно събитие и вредно въздействие върху къщата му, както и
опасностите, които то криело за къщата, за обитателите й и за обитателите на
съседните къщи и имоти, но отговор не получил.
Настоява се на това, че съгласно общите условия,
които са приложими към Застрахователна полица № 111216122000320, покритите застрахователните
рискове били както следва: По клаузата „А” - Пожар;По клаузата „А1” - Умишлени
действия на трети лица и вандализъм;По клаузата „Б” - Буря, градушка, проливен
дъжд, наводнение, тежест при естествено натрупване на сняг /лед,измръзване/ замръзване;
По клаузата „Д1” - Земетресение и По клаузата „А2” - Изтичане на вода и пара.
Поради това и ищеца счита, че е налице настъпване на застрахователно
събитие,което той е открил на 10.11.2016г., за което изрично е застраховал
имуществото си съгласно посочената по-горе застрахователна полица, което и
застрахователно събитие продължавало и
до днес поради пълното бездействие от страна на ответното дружество.
Молба –уточнение ищеца твърди, че настъпилото
застрахователно събитие се изразява в това, че в резултата на проливен дъжд се
образувал мощен воден поток, който е атакувал западната и част от южната страна
на основите и стените на неговата къща и в резултат цялата западна стена на
стаята в нея, както и част от съседната й южната стена са прогизнали от влага,
която вече 2,5 години не престава.
Това и
породило правния му интерес от депозиране на настоящия иск против ответника.
Въз основа на така
фактическата обстановка се иска от съда да постанови решение с което
да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 3636,43
лв. – главница представляваща обезщетение за настъпили вреди на застраховано
имущество в следствие на настъпило застрахователно събитие – влага по стените
на стая от къща в резултата на проливни дъждове, открито на 10.11.2016г., както
и 838,40лв. -лихви за забава за периода от 10.11.2016г. до 17.02.2018г.
/съобразно допуснато изменение на исковете чрез намаляването им при
първоначално заявени 15000лв. – главница и 3458,38лв. –мораторни лихви/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2018г. до окончателното
плащане., представляваща стойността на застрахователно обезщетение, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява следното становище:
В него на първо място намира искова молба за нередовна, тъй като не било
посочено конкретно в какво се изразяват повредите, т.е. каква квадратура е
засегната, в коя част на имота, а не се съдържали и никакви фактически
твърдения относно вида на настъпилото застрахователно събитие. Не били
индивидуализирани претенциите по вид и единична цена, доколкото всяка една от
заявените за възстановяване вреди съставлявали самостоятелна претенция. Не било
посочено какво съставлява търсената сума от 15 000 лева. Заявената акцесорна
претенция, доколкото става въпрос за договорна отговорност, а не за деликтна
такава, то ищецът следвало да посочи какъв е размерът на претенцията за
мораторно обезщетение, както и за какъв период същата се претендира. Исковата
молба не отговаряла на изискванията на чл.127 ал.4 от ГПК, тъй като без
конкретизация на посочените по-горе обстоятелства, за ответника било невъзможно
да организира своята защитата, съответно не бил ясен предмета на делото. С
оглед гореизложеното, счита че исковата молба следва да бъде оставена без
движение, като се даде възможност на ищеца, да въведе конкретика относно
горните обстоятелства.
По същество на спора, оспорва изцяло предявените претенции по основание и по размер, по следните
съображенията: Реално настъпилите вреди са различни от заявените за
обезщетяване. Предполагаемите вреди не са настъпили при процесното
застрахователно събитие, а са резултат от продължителната експлоатация на
застрахованото имущество. На практика от приложените към исковата молба
документи се извличала предполагаемата претенцията на ищеца, изразяваща се в
желанието му чрез търсеното обезщетение да бъде извършен основен ремонт на
изключително старата и неподдържана сграда. Доколкото ищецът не бил
индивидуален собственик на застрахованото имущество, то същият нямал право да
получи пълният размер на претендираното обезщетение, а единствено част от
последното, съответстваща на неговите права в собствеността. В логиката на изложеното
в предходния абзац оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца по
отношение на предявената в настоящото производство претенция.
Настоява се на това, че при
условията на процесния застрахователен договор се покриват вреди, пряк
резултат от непредвидими и внезапно възникнали събития, а не такива, които са
свързани с конструкцията на сградата, с нейната експлоатация, с пропуски при
първоначалното й изграждане и т.н. Процесния
застрахователен договор не покривал мероприятия по подобряване
състоянието на имота, както и такива осигуряващи превенция по преодоляване
навлизането на влага и подпочвени води в сградата, които по естеството си
съставляват подобрения и по отношение на които е невъзможно да се изплати
обезщетение, доколкото същите не съставляват последица от внезапно възникнало,
непредвидимо събитие. Обръща се внимание на обстоятелството, че при условията
на пункт 10.1.1. от Общите условия /ОУ/ към застрахователния договор,
застрахованият е длъжен „да поддържа застрахованото имущество в изправност, да
го използва съобразно неговото предназначение и да го стопанисва с грижата на
добър стопанин“. При условията е длъжен да предприема мерки за предотвратяване
настъпването на вреди“. Така посочените в предходните две изречения задължения
застрахованият не е изпълнил и очевидно то години не е изпълнявал, за да се
стигне до настоящото състояние на имота. Дори и условно да приемело, че
претендираното обезщетение е свързано с вреди, настъпили в резултат от покрит
по застрахователния договор риск, то предвид неизпълнението на договорни
основни задължения, от страна на застрахованото лице, на основание на пункт 10.2.3. от ОУ, застрахователят имал
право да откаже да изплати обезщетение, съответно да намали неговия размер.
Твърди, че от представител на
ответника бил извършен оглед на застрахованото имущество, описани били
констатираните повреди, същите били и остойностени от надлежно ангажирано от
застрахователя вещо лице. След което на ищеца било изплатено обезщетение в
размер на 120.62 лева, покриващо изцяло настъпилите вреди. При сключване на застрахователния договор, ищецът
бил посочил, че имотът се обитава денонощно/целогодишно. При извършването на
огледа от инж.П.И. било установено, че застрахования обект не се обитава
постоянно и по отношение на същия не се оказват минимално изискуемите грижи.
Предвид обстоятелството, че при сключване на договора, ищецът е отговорил
неточно и/или невярно на нарочно поставени от застрахователя въпроси, имащи
пряко отношение към оценката на риска, то с настоящото отговор ответника се
позовава на разпоредбите на чл.363 ал.4 във връзка с чл.363 ал. I от Кодекса за
застраховане /К3/ и отказва да изплаща обезщетение във връзка със загатнатите в
исковата молба вреди.
Освен това при сключване на застрахователния договор ищецът невярно бил
посочил, че застрахованото имущество е с площ от 60 кв.м., а от приложения към
исковата молба нотариален акт се виждало, че сградата е с площ от 85 кв.м.
Ищецът отново бил посочил неверни данни при сключване на договора, имащи пряко
отношение към определяне на застрахователната премия, доколкото същата е
процент от застрахователната сума, а последната се определяла според
застрахованата площ на застрахованото имущество. Във връзка с изложеното в
предходния абзац твърди, че е налице подзастраховане и при условията на чл.389
ал.2 от КЗ във връзка с пункт 7.4 и 7.6 от раздел 7 на ОУ, а дължимото
обезщетение се определя според съотношението между застрахователната сума и
действителната стойност на имуществото.
В отговора си на уточнителната молба, ответника изразява следното
стоновище: На първо място продължава да
счита, че исковата молба е нередовна, доколкото и с уточнителна молба
претенцията не е конкретизирана по пера. респ. по цени на отделните видове
вреди. Посоченото от ищеца - „щетата е продължаваща атака на основите и стените
на цялата къща“, със сигурност не внасяла никаква яснота по отношение на вида
на вредите и размера на всяка една от тях. Относно допълнително наведеното
твърдение, затова че застрахователното събитие било „мощен воден поток в
дълбочина“, заявява че такъв вид събитие не е покрито при действието на
процесния застрахователен договор, съответно няма как да се претендира и
изплаща обезщетение за него.
По отношение на уточнената акцесорна претенция: Съобразно разпоредбите
на Кодекса за застраховането и общите условия към застрахователния договор,
обезщетение се изплаща до 15 дни след представяне от страна на застрахованото
лице на последния изискан от застрахователя документ. В конкретния случай
ищецът бил представил своята банкова сметка ***.08.2017 година, поради което
претенцията за обезщетение за забава била напълно неснователна. В подкрепа на
изложеното в предходното изречение прилага копие от удостоверението за
собствена банкова сметка, ***ателя. Поддържа всички вече заявени твърдения и
оспорвания в отговора на исковата молба.
По тези съображения се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
На 16.09.2016 г. ищеца А.Т.Д. ***
сключил с ДЗИ "Общо застраховане" АД, гр.София, Договор за застраховка
на недвижимо имущество, обективиран в ЗП № 111216122000320, със срок на
застраховката от 24.09.2016г. до 23.09.2017г. По силата на договора
застраховано било следното имущество –къща и домашно имущество, находящи се на
адреса гр.Велинград, ул.“Д. Белев“ № 5а. Къщата е застрахована за застрахователна сума 30000 лева, като в същата изрично е посочено, че базата за
определяне на застрахователната сума е по действителна стойност, като покрива
рискове А, А1, Б, Д2, както и Д1-Земетресение; Домашното имущество е
застрахована за застрахователна сума
3000 лева, като в същата изрично е
посочено, че базата за определяне на застрахователната сума е по действителна
стойност, като покрива рискове А, А1, Б, Д2.
От представените Общи условия за застраховка "Защитено имущество"
/на л. 76-81 от делото/ се установява съдържанието на правоотношението между
застрахования и застрахователя. Видно от общите условия клауза „Б Бедствия“
включва рисковете проливен дъжд и наводнение от природно бедствие. В този
раздел от общите условия се съдържа следната характеристика на риска проливен
дъжд - падане големи количества валежи за кратко време, надвишаващи
стойностите, обобщени в табличен вид в общите условия. Посочено е, че се
покриват вредите, изразяващи се в измокряне, наводняване, отнасяне или
затлачване. По отношение на риска наводнение от природно бедствие в общите
условия е посочено следното описание - разливане на големи количества водни
маси в резултат на проливни, интензивни или продължителни дъждове, на бързото
топене на сняг, на разливания на реки, преливане на язовири, езера и канали.
Според общите условия вредите от този риск се изразяват в намокряне,
затлачване, събаряне отнасяне на застраховани имущества или наводняване на
избени помещения. Посочено е изрично, че при този риск се покриват и вреди,
причинени от избиване на вода от канализационни отвори в избени и приземни
помещения, предизвикани от придошли водни маси в уличната канализация
вследствие на природно бедствие. В чл. 38 от общите условия е предвидено, че
при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да предприеме
всички необходими и целесъобразни мерки за спасяване и запазване на
застрахованото имущество и за ограничаване на вредите, както и да уведоми
писмено застрахователя в рамките на три дни от узнаването и да не променя
състоянието на увреденото имущество без разрешение на застрахователя. В чл. 48
от общите условия е предвидено, че застрахователното обезщетение е до размера
на вредата, претърпяна от застрахования към датата на настъпване на
застрахователното събитие, като действителният й размер се определя чрез
предвиждане на необходимите разходи за труд, материали, механизация и
начисления за извършване на ремонт, т.е. за възстановяване на имуществото в
състоянието, в което то е било към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
От представеното от ищеца Предложение-Въпросник „имущество“ се установява,
че при сключване на горната ЗП, ищеца е декларирал, че недвижимото имущество
„къща“ е построена 1945г. и е с РЗП 60 кв.м. Графата застраховане на чуждо
имущество изобщо не е попълнена.
От представения НА №
161/09.12.1997г. за дарение се установява, че по силата на това дарение ищеца А.Т.Д.
и брат му Асен Т.Д. са придобили собствеността върху 6/16 ид. части от дворно
място съставляващо УПИ II-5964 в кв.4 по плана на Велинград, ведно с 6/16 ид. части от построената в
това дворно място къща на 85 кв.м.
Видно от представеното препис-извлечение от акт за смърт, единия от
дарителите, а именно Стойка Томова Драгова е починал на 02.08.2012г. По делото няма данни за това останалите 10/16
ид. части от застрахованото имущество „къща“ да са придобити от ищеца и брат му
по наследство от техните родители, до колкото доказателства в тази насока не са
ангажирани.
Но дори и само от НА № 161/09.12.1997г. за дарение, в съответствие с
твърденията на ищеца се установява, че освен него съсобственик на
застрахованото имущество е и неговия
брат Асен Т.Д..
Видно от представените от ищеца ЗП сключени с ответника, е че същото
имущество е било предмет на застраховане всяка година от 2002г. до момента. От
тях също така се установява, че до 2011г. включително, ЗП са сключвани от две
застрахованите лица- ищеца А.Д. и брат му Асен Д. при площ на къщата РЗП от 90
км.м. След което застрахователните полици са сключвани само от ищеца за РЗП от
60 км.м.
При тези данни основателно е възражението на ответника, че при сключване на
ЗП № 111216122000320 ищеца е декларирал неверни данни, касателно собствеността
върху застрахованото имущество /не посочил съсобственик/ и неговата квадратура /посочено РЗП 60 кв.м.
при действителни 85 кв.м./ или изобщо не попълнил графите с въпросите на
застрахователя.
Така или иначе, налице е валидно сключена между ищеца и ответника ЗП №
111216122000320, със срок на застраховката от 24.09.2016г. до 23.09.2017г. А
съгласно чл.362, ал.3 от КЗ Когато застрахователят е сключил договор, въпреки
че предварително е поставил на застраховащия въпроси и на тях не е отговорено
или е отговорено неясно, застрахователят няма право да прекрати едностранно
застрахователния договор, да откаже плащане или да намали неговия размер на
основание, че не е отговорено или е отговорено неясно.
Същевременно съгласно чл.363, ал.1-3 КЗ, „ако съзнателно неточно обявеното
или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би
сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това
право може да се упражни в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако
застраховащият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от
получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал. 2. Според ал.4 на
чл.363 от КЗ „когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие
настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на
застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.
Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване
размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го
намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията,
която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
Дали и до колко разликата в РЗП на застрахованото имущество „къща“ се
отразило върху определяне размера на застрахователната премия, не изяснено по
делото, като от ответника /чието е възражението/ в тази насока не са ангажирани
каквито и да било доказателства. Определено обаче обстоятелството, че същото
имущество е било съсобствено между застрахования ищец и брат му, по никакъв
начин не влияе на размера на вредите от настъпване на застрахователното събитие
„проливен дъжд, наводнение“. На следващо място съсобствеността е при идеални
части, тоест ищеца и брат му са съсобственици на всека част от застрахованото
имущество. И тъй като страна по Застрахователния договор е само ищеца А.Д., то и на него се дължи
плащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Да се приеме
обратното би означавало, че когато само един от съсобствениците е застраховал
цялото имуществото, притежавано от всички, то и ще има право на обезщетение за
претърпените вреди, колкото е неговата квота в съсобствеността. А не това е
целта на застрахователните договори. Ето защо и възражението на ответника, че
ищеца има право само на половината от
обезщетението за настъпилите вреди и неоснователно.
По делото и няма данни за това ищеца да уведомил по телефона, веднага след
като е открил вредите застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие. От представеното Уведомление по
щета № 11122131605101 от 14.11.2016г. / л.94/ се установява ищеца да е уведомил
писмено ответника-застраховател, че е настъпило застрахователно събитие
„наводнение“ на 11.11.2016г. по неизвестни причини, като в резултат има
порледено имущество, а именно: латекс по стени, напукана мазилка, стъкло на
прозорец.
На 14.11.2016г. е съставен Опис на увреденото или унищожено имущество,
подписан от застрахования А.Д. и вещо лице П.И., в който е посочено да е
образувана преписка щета № 11122131605101, във връзка с настъпило
застрахователно събитие „наводнение“ в резултата на буря с проливен дъжд“. В
частта за повредените части са описани: Латекс в пристройка /стая и кухненски
бокс/ -21,92 кв.м.; мазилка външна стена -1,0кв.м.; стъкло на 1 ет. от 2 етажна
сграда – 0,30 кв.м.
С експертно заключение от 15.11.2016г. на в.л. П.И. по щета №
11122131605101/2016г. и приложена към него количествено-стойностна сметка, са
остойностени констатирани при огледа увреждания – боядисване с латекс
двустранно при ремонт общо 21,91кв.м.; изкърпване на външна гладка мазилка 1,0
кв.м.; остъкляване на прозорец върху дървена рамка -0,30 кв.м., всичко в размер
на 120,62лв. с ДДС.
По делото не спорно, че на ищеца е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 120,62лв. от ответника, колкото е определено от вещото
лице по щета № 11122131605101/2016г., а и това обстоятелство е признато от
ищеца в негово Възражение до изпълнителния директор на ДЗИ-Общо застраховане от
21.08.2018г. /л.51, т.3/.
Не спорно и обстоятелството, че ищеца не е бил съгласен с така определеното
му и изплатено застрахователно
обезщетение, поради което и е възразил и искал да му се определи обезщетение
съответстващо на размера на средствата необходими за отстраняване на причините
за настъпване на вредите, изразяващи се в необходимостта от изграждане на
дренажна система. Във връзка с това искане ищеца е изпратил като приложение към
своя Жалба от 04.10.2017г. и изготвен от него самия проект за изграждане на
дренажна система.
От представеното експертно
заключение от 11.09.2017г. на в.л. П.И. по щета № 11122131605101/2016г., след
жалба, се установява при този оглед да са установени същите щети, както и при
предходния през м.11.2016г. В него вещото лице е посочило, че покачването на
подпочвените води не е еднократно събитие в следствие на проливен дъжд, а
тенденция започнала от години.
По повод тези жалби и възражения на ищеца е изпратено от ответника Писмо-
отговор от 30.10.2017г., с което му е заявено, че по заведената щета №
11122131605101/14.11.2016г. за застрахователното събитие „вятър придружен с
проливен дъжд“ му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 120,62лв.
Претендираните разходи за проектирана и изграждане на дренажна система около
къщата му, с цел събиране и отвеждане на подпочвени води, се явяват
подобрения и изменения на отводнителната
система на застрахования обект, и за тях не се дължи обезщетение, съгласно
условията на застраховката, съгласно р-л „Общи изключения“ , според които
застрахователят не дължи обезщетение за направени подобрения при възстановяване
на увреденото имущество.
От заключението на допуснатата и изслушана СТЕ(ВиК) експертиза, изготвена
от в.л.Ст.К. и неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна се установява следното: Вероятната
причина за появяването на влагата в помещението е натрупване, събиране на
по-голямо количество подпочвена вода зад стената /под нивото на терена/ с
течение на времето. Самата вода си е намерила пукнатини в каменната зидария
зидана с кал, тъй като тя изобщо не е водоплътна. Падалите валежи около датата
на настъпване на събитието вероятно само е ускорило процеса на проникване на
влагата през зидарията. Факта, че и в момента на огледа е влажно е сигурен
показател, че отвън стените има събрала се подпочвена вода, която трябва да се
отведе настрани. Това не е еднократен акт на събитие от паднал еднократно
проливен дъжд. При липса и на ВиК инсталации в близост, които да породят
събитие, остава предположението за придвижване на водни подземни води над
глинестия слой, при това може би чак от близката планина /в избата на съседната
по-горна стара къща също имало вода/. Самата къща така вкопана служи като стена
, преграда на тези подпочвени води. В делото няма приложени хидрогеоложки
данни, по които да се правят други изводи. Допълнително капилярната влага
пълзейки нагоре оформя линията на навлажняване като вълни. Не е възможно да е само от еднократен проливен дъжд. При всички положения е
от поредица и от други събития - разрушаване защитата на каменната зидария,
събиране на по-големи водни подпочвени количества, които да преминат през
стената, поява и на капилярна влага, която се издига нагоре. Ако влагата се
появи от еднократен дъжд след приложено принудително подсушаване и след година
време, би следвало вече да е изсъхнало.
Тоест от това заключение се налага извода, че дори и да се появила влага в
имота на ищеца, то това не в резултат само на паднал през м.11.2016г. проливен
дъжд, а е в резултат на предвижване на подпочвени води с неизвестен произход.
От заключението от 04.12.219г. и от 15.01.2020г. /основно и допълнително/
по допуснатата и изслушана СТЕ експертиза, изготвена от в.л.Ш. и неоспорена от
страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна се установява
следното: Стойността за отстраняване на
констатираните при огледа през 2016г. вреди: боядисване с латекс двустранно при
ремонт общо 21,91кв.м.; изкърпване на външна гладка мазилка 1,0 кв.м.; остъкляване
на прозорец върху дървена рамка -0,30 кв.м. е в размер на 118,03лв. При
извършения оглед на място през 2019г. вещото лице е установило увеличение на
площта на намокрянето на стените в помещенията стая и ниша на 33,28 кв.м, както
и на външната мазилка на 3,0кв.м. А стойността за отстраняване на така
констатираните вреди вече е 230,58лв.
Следва да се отбележи, че е без правно значение за определяне размера на
дължимото от застрахователя обезщетение за вреди от настъпило застрахователно
събитие на 11.11.2016г. какъв е размера на вредите установени през 2019г., тъй
като на обезщетяване от застрахователя подлежат само вредите, съобщени от
застрахования и констатирани от застрахователя непосредствено след настъпване
на застрахователното събитие.
От заключението на допуснатата и изслушана втора допълнителна съдебно –
техническа експертиза от 12.02.2020г., изготвена от в.л.Ш. и неоспорена от
страните, се установява, че необходимите разходи за СМР изграждане на дренажна
система за отводняване на имота на ищеца са в размер на 3636,43лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и
правните си изводи.
Застрахователното обезщетение при имущественото
застраховане има за цел да обезщети застрахования за действително настъпилите
от застрахователното събитие вреди на застрахованата вещ. С оглед характера на
застрахователното обезщетение конкретният му размер се определя в зависимост от
размера на увреждането, в рамките на застрахователната сума и действителната
стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на събитието.
Ищецът поддържа, че застрахованото имущество е
увредено поради наводнение в резултат на проливен дъжд по смисъла на клауза
“Б-бедствия“ от Общите условия.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. решение №
115/ 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. / актуална и
след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г. обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен
отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във вр. чл.396, ал.1 КЗ,
уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му
стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, а Методиката на застрахователя не намира
приложение при определянето му.
Същевременно по делото се установи, че за
констатираните вреди от вида измокряне в резултат на „буря с проливен дъжд“ ,
въз основа на огледа и оценката на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 120,62лв.
като обезщетение за
осъществяването на покрития от застрахователя риск "порен дъжд".
В конкретния случай претенцията е не за вредите
като пряка последица от настъпване на застрахователното събитието "проливен
дъжд " по смисъла на клауза “Б-бедствия“ от Общите условия за застраховане
на имущество, каквото обезщетение за действителните вреди вече е изплатено на
ищеца, а се претендират разходи необходими
за преодоляване на намокряне на стени в къщата на ищеца, като последица от
повдигане нивото на подпочвените води след проливен дъжд, което намокряне не
престава в продължение на почети две години.
За да е налице застрахователен риск "проливен
дъжд " по смисъла на клауза “Б-бедствия“ от Общите условия за застраховане
на имущество, следва да се установи повдигане нивото на подпочвените води в
резултат на интензивни валежи с голяма продължителност. В случая не се
установява наличие на такова повдигане ниво на подпочвени води в резултата на големи
количества дъжд. Само при наличие на такова увеличение следва да се прецени
дали е налице някоя от релевантни причини за това, сред които попадат и
интензивните валежи с голяма продължителност.
При осъществяване на разглеждания застрахователен
риск "пороен дъжд" застрахователят покрива причинените от самото
попадане на валежа и щети, причинени от последиците от поройния дъжд като
измокряне, отнасяне или затлачване, предвид чл. 4 от посочените общи условия на
застрахователя.
Доколкото обаче не се установява да е налице повдигане
нивото на подпочвени води в резултат на проливен дъжд, които да са довели до
поява на влага в застрахованата къща, а предпоставките следва да участват в
условията на кумулативност, това налага извода, че не е осъществен
застрахователния риск "измокряне от проливен дъжд" по смисъла на клауза
“Б-бедствия“ , който да е покрит по разглежданата застраховка.
Всъщност претенцията на ищеца към застрахователя е
да му заплати разходите, които е направил или би направил за изграждане на
дренажна система за отвеждане на подпочвени води, от които се стигнало до
измокряне на стени на застрахованото имущество-
къща.
Съгласно разпоредбата на чл.397, ал. 1 КЗ
Застрахователят трябва да възстанови на застрахования направените разходи за
установяване на причините и размера на вредите, когато тези разходи са били
предварително одобрени от застрахователя.
Няма как да се приеме, че сочените от ищеца вреди,
изразяващи се в намокряне на стени в жилищната сграда – къща са в резултат на
паднал проливен дъжд на 11.11.2016г., от който да е станало наводнение.
В процесния случай застрахователят се е задължил да
предостави застрахователно покритие, при настъпване на щети от буря, ураган,
градушка и проливен дъжд. Действително, процесните вреди са в резултат от
въздействие на вода, но не е установено по делото настъпването на конкретно
метеорологично събитие, което да се определи като буря или проливен дъжд, от
което намокрянето на стените в продължение на години да е пряка последица. Не
всяка вреда, причинена от вода следва да бъде обезщетена, без да се изследва
обстоятелството, дали представлява застрахователно събитие по покрит риск,
респ. - настъпилите вреди дали са в резултат именно на настъпването на
конкретното застрахователно събитие. От заключението на приетата по делото СТЕ
се установява, че течовете по сградата са резултат на амортизирана с времето
основа изградена от каменната зидария зидана с кал, която не водоплътна и дава
възможност естествените подпочвени води по капилярен път да намокрят част от
стените на застрахованото имущество. Поради което следва да се приеме, че не е
установена и причинна връзка между твърдяното настъпило застрахователно събитие
и настъпилите вреди, доколкото ВЛ установява, че причина за повредите са
некачествено изпълнени или неизпълнени строителни работи.
Неустановяването на причинно-следствена връзка
между евентуално застрахователно събитие (буря, дъжд) и вредите, доколкото с
оглед установеното по делото конкретно състояние на сградата, всяко количество
вода, без то да е от предвидените в условията на застраховката, като
застрахователни събития - буря и/или проливен дъжд, би довело до настъпване на
процесните вреди - резултат от течове.
На следващо място дори и да е необходимо изграждане
на дренажна система за отвеждане на подпочвени води, в резултат от които се
стигнало до измокряне на стени в помещения на къщата на ищеца, то разходите
необходими за изграждане на такава не представляват разходи по смисъла на чл. 397, ал. 1 КЗ за установяване на
причините и размера на вредите, които застрахователя да е задължен да възстанови на застрахования, като пряка последица
от настъпило застрахователно събитие „проливен дъжд“.
Неустановяване по делото от страна на ищеца, чиято
е доказателствената тежест за това, разходите необходими за изграждане на
дренажна система около къщата му, дори и изграждането на такава да е
необходимо, да са свързани с настъпване на конкретно застрахователно събитие -
буря, ураган, градушка и/или проливен дъжд, обезщетяването на вредите от което,
по смисъла на конкретните условия на договора за застраховка, да съставлява
покрит риск, доколкото последните биха могли да настъпят и от всяко друго
въздействие на вода, без непременно същото да е резултат от буря и/или проливен
дъжд. Тези разходи не се обхващат от отговорността на застрахователя във връзка
с договора за застраховка на имущество, тъй като нямат връзка с конкретно
застрахователно събитие. Освен това по делото не се установява, че разходи за
направа на дренажна система са предварително одобрени от застрахователя, тъй
като едва в хода на стоящото производство от ищеца са ангажирани доказателства
за размера на разходите за изграждане на дренажна система.
Предвид горното съдът намира, че иска за присъждане
на разходи за репатриране на катастрофиралия автомобил е неоснователен и
недоказан, тъй като не се установи надлежно, че са заплатени такива от ищеца, а
също така и не се установи, че е налице предварително одобрение, респ.
съгласуване от страна на застрахователя, за да бъдат поети същите. И следователно
те не подлежат на възстановяване на застрахования, а искът за заплащане на разходи
за изграждане на дренажна система в размер на 3636,43 лв. следва да се отхвърли,
като неоснователен.
Като последица от отхвърляне на главния иск,
неоснователен се явява и аксесорния му за заплащане на лихва за забава в размер
на 838,40лв. за периода от 10.11.2016г. до 17.02.2018г., и като такъв също ще
се отхвърли. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи че застрахователя не изпада в
забава от момента на настъпване на застрахователното събитие, а от момента в
който е поканен да заплати направените от застрахования разходи и ги е одобрил,
в каквато насока няма данни по делото.
Предвид изхода от спора и отхвърляне на исковете
ищецът няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова
сметка.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответника има право на
разноски за адв.възнаграждение, като е представляван от адвокат и са
представени доказателства за направени разноски в размер на общо 1749лв.,
съобразно списък по чл.80 ГПК, която и сума ще се осъди ищеца да му заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Т.Д., ********** ***,
против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София 1463 р-н Триадица Бул.“Витоша” №89б, да заплащане на сумата от 3636,43 лв. – главница,
обезщетение за настъпили вреди на застраховано имущество в следствие на
настъпило застрахователно събитие – влага по стените на стая от къща в
резултата на проливни дъждове, открито на 10.11.2016г., която сума представлява стойност на СМР
за изграждане на дренажна система за отвеждане на подпочвени води, както и за сумата
от 838,40лв. -лихви за забава за периода от 10.11.2016г. до 17.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2018г. до окончателното
плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ********** ***, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София 1463
р-н Триадица Бул.“Витоша” №89б, СУМАТА от 1749лв.
/хиляда седемстотин четиридесет и девет лева
и 52ст./ -разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да
се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина И.)