№ 1486
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500838 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Банка ДСК” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, против Разпореждане №57 от
11.01.2021г. постановено по ч.гр.д.№20/2021г. по описа на Районен съд Девня, с което е
оставено без уважение заявлението на жалбоподателят за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, срещу Т. Т. Х., с ЕГН **********, относно претендираните със
заявлението предсрочно изискуеми суми по Договор за кредит №11/25205289 от
05.04.2018г., които са обективирани в извлечение от счетоводна сметка.
В частната жалба, се поддържа, че незаконосъобразно, заповедният съд не е зачел
удостоверителната сила на извършеното по реда на чл.46 от ГПК връчване от ЧСИ на
уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника, с което вземането по процесния
договор за кредит, е станало изцяло дължимо. Поддържа се още, че удостоверението на ЧСИ
за връчването, представлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му и като такъв се ползва с материална доказателствена сила. На следващо място
се поддържа, че при съмнение във верността на удостовереното връчване, съдът е имал
възможност да направи справка и да се увери, че адресът на получателя съвпада с единият от
посочените такива на длъжника. Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане,
респективно за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, ведно с
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок при условията на чл.62, ал.2,
изр.2 вр. ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
1
В разглежданият казус заявителят основава твърденията си за настъпил падеж на
цялото задължение по процесния договор за кредит, на упражнено право за обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо, поради системно неплащане, което е обявил надлежно
на длъжника, чрез връчване на уведомление при условията на чл.46 от ГПК от ЧСИ.
Видно е съдържанието на представеният препис от Покана-уведомление, е че същата
обективира волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението по процесния договор за кредит, като поканата е адресирана до длъжника на
два адреса в гр.Суворово, а именно: ***** и *****. От отразяването върху поканата се
установява, че същата е връчена от служител на ЧСИ на А.В., в качеството и на
съжителстващ с длъжника, който е приел да предаде съобщението на адресата. Така
извършеното връчване, е удостоверено от ЧСИ с резолюция за редовност.
При тези данни съдът намира, че не се установява изпълнение на задължението на
банката да връчи уведомление на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
задължението по договора за кредит. Горепосочената покана уведомление, съдържа два
адреса, като в нея не е уточнено /отразено/, на кой от тях е извършено връчването. Това
съдържание на покана, не позволява да се направи еднозначен извод за адреса, на който е
връчена, което влече нередовност на връчването, доколкото с оглед правата на длъжника
законът изисква този факт да бъде отразен ясно и категорично. Освен това при липсата на
яснота, кой е адреса на връчването, не би могла да се направи и последваща проверка на
верността на отразените в нея факти. Тук е мястото да се посочи, че доводите на
жалбоподателя относно доказателствената сила на удостоверението извършено от ЧСИ, са
неправилни. Съдебният изпълнител не разполага с компетентност да удостоверява
редовност на връчване извършено от трето лице, чиито действия не са непосредствено
възприети от него, още по малко преценката му може да бъде задължителна за съдът. В
случая длъжностно лице, се явява лицето натоварено с функциите на връчител, съответно
неговите констатации се ползват с удостоверителна сила. В този смисъл резолюцията на
съдебният изпълнител е без правно значение, съответно не съществуват пречки за проверка
на редовността на връчването на поканата-уведомление.
Доводите на жалбоподателя, че връчването на поканата е следвало да се зачете за
редовно, предвид възможността съдът да извърши служебна проверка за самоличността и
адреса на фактическият получател на поканата, са неоснователни. На първо място няма
легитимен интерес, който да бъде защитен със служебна дейност от страна на съда, поради
което липсва основание за справка дали адресът на получателя съвпада с някои от
посочените такива за длъжника. На следващо място дори да е искал да направи това, съдът
не би могъл да извърши въпросната справка, доколкото в поканата, са посочени само две
имена на получателя, а за проверка, са необходими три имена и ЕГН.
В заключение съставът на въззивният съд намира, че заявителят не е установил
надлежното обявяване на настъпила предсрочна изискуемост на задължението по
процесният договор за кредит, поради което правилно и законосъобразно, заявлението му е
отхвърлено с обжалваното разпореждане. Ето защо атакуваният съдебен акт, следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №57/11.01.2021г. постановено по ч.гр.д.
№20/2021г. по описа на Районен съд Девня, с което е оставено без уважение заявлението на
“Банка ДСК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Московска“ №19, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, против Т. Т. Х.,
с ЕГН **********, за вземанията по Договор за кредит №11/25205289 от 05.04.2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3