№ 305
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско
дело № 20215001000801 по описа за 2021 година
Производство по чл.248 от ГПК.
На 10.11.2021 г. с вх. № 5032 е постъпила писмена молба от страна на
жалбоподателя по делото „Т.“ООД-гр.К., с която моли съда да измени
постановеното по делото на 18.10.2021 г. определение № 251 в частта му за
разноските, като бъде постановено намаляване поради прекомерност на
присъдените в полза на ответника по частната жалба Ф. „Л.“-гр.П. разноски в
производството от присъдената сума 3 000 лв. до 200 лв. - минималния размер
съгласно чл.7,ал.1,т.7,предл.последно от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Насрещната страна Ф. „Л.“-гр.П. е получила препис от молбата и на
25.11.2021 г. е подала писмен отговор, с който моли тя да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, евентуално да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и
намира за установено следното:
На 18.10.2021 г. съдът е постановил по делото определение № 251, с
което, след като е потвърдил обжалваното определение на окръжния съд за
осъждане на дружеството-жалбоподател „Т.“ООД-гр.К. да заплати на Ф. „Л.“-
гр.П. направените по делото като ответник разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лв., е присъдил в тежест на дружеството-
1
частен жалбоподател и в полза на Ф.та-ответник по частната жалба сумата 3
000 лв. за разноски, направени в производството по делото по частната жалба
пред апелативния съд за платено адвокатско възнаграждение. Определението
на апелативния съд е съобщено на жалбоподателя на 5.11.2021 г. На
10.11.2021 г. е получена в съда молбата от „Т.“ООД-гр.К. по чл. 248 от ГПК.
С подадената от страна на жалбоподателя по делото молба по чл.
248,ал.1 от ГПК се заявява искане за изменение на определението от
18.10.2021 г. в частта му за разноските поради прекомерност на присъдените с
определението разноски в размер на 3 000 лв., като съдът намали присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер съобразно
чл.7,ал.1,т.7,предл. последно от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 200 лв. Посочва се, че отговорът
на частната жалба от Ф.та, в който е направено искане за присъждане тези
разноски и към който са приложени доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение, не са предоставени на дружеството-жалбоподател, а за
размера на претендираното адвокатско възнаграждение от Ф.та то разбира от
определението на съда. Заявява се възражение за прекомерност на това
адвокатско възнаграждение и се прави искане съдът да измени определението
от 18.10.2021 г. в частта за разноските, като присъденото адвокатско
възнаграждение бъде намалено до минималния размер. Твърди се, че
присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като съгласно чл.
7,ал.1,т.7 и чл. 11 от посочената Наредба минималното възнаграждение е в
размер на 200 лв., когато не се провежда открито съдебно заседание. Твърди
се, че производството не се характеризира с особена правна сложност, няма
проведени открити заседания, а Ф.та не е извършила правни или фактически
действия над минимално необходимите за вида производство. Посочва се, че
предмет на производството по делото е обжалване на присъдени разноски в
размер на 4 000 лв., при което дължимото минимално адвокатско
възнаграждение за една инстанция при този материален интерес съгласно
чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата е 510 лв., а 1/3 от него е 170 лв., поради което
следва да бъде присъждано минималното адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. съгласно чл. 7,ал.1,т.7,предл. последно от Наредбата
предвид обстоятелството, че по далото не е провеждано открито съдебно
заседание.
С подадения писмен отговор от Ф.та-ответник по молбата се възразява,
2
че молбата е недопустима, евентуално неоснователна. Твърди се, че с
определението от 18.10.2021 г. апелативният съд е потвърдил определението
на окръжния съд от 12.07.2021 г., като ако съдебният акт вече е допълнен, той
не може да бъде изменен впоследствие от същия състав, и затова
определението на окръжния съд е обжалвано по реда на чл. 248,ал.3 от ГПК.
Счита се, че с потвърждаването на това определение апелативният съд вече се
е произнесъл по законосъобразността на акта и относно отговорността за
разноските и затова в настоящото производство е недопустимо искането за
изменение на определението по реда на чл. 248 от ГПК. Счита се, че молбата,
ако се приеме за допустима, е неоснователна. Твърди се, че предмет на делото
е не присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., а цената
на иска по делото на окръжния съд 144 759,93 лв., съответно, минималното
адвокатско възнаграждение в случая е 1 475,07 лв. Счита се, че адвокатското
възнаграждение не следва да бъде намалявано до този минимален размер,
защото подаденият отговор на частната въззивна жалба е подробен, добре
мотивиран и в съответствие с относимата съдебна практика и изплатеното
възнаграждение отговаря на обема предоставена защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК съдът е длъжен да присъди
разноски във всеки акт, с който приключва производството по делото. В
случая с определението от 18.10.2021 г. апелативният съд се произнася по
частна жалба против определение на окръжния съд от 12.07.2021 г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което окръжният съд осъжда
„Т.“ООД-гр.К. да заплати на Ф. „Л.“-гр.П. направените по делото като
ответник разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. С това
свое определение апелативният съд осъжда жалбоподателя „Т.“ООД-гр.К. да
заплати на Ф.та сумата 3 000 лв. – разноски за производството по частната
жалба пред апелативния съд за платено адвокатско възнаграждение.
Несъмнено е, че с определението на апелативния съд от 18.10.2021 г.
производството по спора между страните относно дължимите разноски в
размер на 4 000 лв. приключва. Със своето определение апелативният съд не
променя определението на окръжния съд, като с оглед изхода от
производството по частната жалба присъжда в полза на ответника по частната
жалба сумата 3 000 лв. като разноски за защитата именно и само в
производството пред апелативния съд. Доводите за недопустимост на молбата
за изменение на определението на апелативния съд в тази му част, относно
3
разноските, изложени в отговора на молбата, подаден на 25.11.2021 г., не
кореспондират с обстоятелствата по делото, поради което са неоснователни.
Молбата от 10.11.2021 г. за изменение на определението на апелативния съд в
частта му за разноските е подадена в срок и подлежи на разглеждане (в тази
насока – определение № 380/23.12.2014 г. на ВКС по т.д. № 2721/2014 г., 2
ТО, ТК и определение №36/26.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5936/2014 г.., 1
ГО, ГК), тъй като в случая е несъмнено, че дружеството-жалбоподател не е
могло да се запознае с искането на ответната Ф. за присъждане на разноски
преди произнасянето с определението на апелативния съд. Безспорно е, че
искането за присъждане на разноски от ответната Ф. е заявено с отговора на
частната жалба от 1.10.2021 г. и с него са представени договора за правна
помощ и списък на разноските, препис от този отговор не се изпраща на
жалбоподателя, на 11.10.2021 г. окръжният съд е изпратил частната жалба с
делото на апелативния съд, делото е получено и образувано в апелативния
съд на 13.10.2021 г., и на 18.10.2021 г. в закрито съдебно заседание
апелативният съд е постановил определението, чието изменение в частта за
разноските се иска сега. Съответно, дружеството-жалбоподател не е могло да
вземе становище, съответно, да направи възражение относно размера на
претендираното от ответника по частната жалба с отговора на нея адвокатско
възнаграждение, след като препис от този отговор не е изпращан на
жалбоподателя нито от окръжния съд, нито от апелативния съд, тъй като
такава процедура процесуалният закон не предвижда. Затова способът за
осъществяване на правото на страната по делото да заяви искане по чл.
78,ал.5 от ГПК в случая е чрез подаване на молба по чл. 248,ал.1 от ГПК и
няма основание, както неправилно възразява ответникът по молбата с
отговора от 25.11.2021 г., така заявеното искане да бъде прието за
недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В
случая в полза на Ф.та-ответник по частната жалба и в тежест на
дружеството-жалбоподател е присъдена сумата за разноски 3000 лв. за
платеното от него адвокатско възнаграждение в производството по частната
4
жалба. Съдът намира, че заявеното с молбата по чл. 248 от ГПК възражение
за прекомерност на това възнаграждение, съответно, искането за
намаляването му, са основателни. В случая предмет на производството е
произнасяне от апелативния съд по подадена частна жалба против
определение на окръжния съд, с което окръжният съд, след като е прекратил
производството по делото против Ф.та като ответник по предявен от
дружеството като ищец иск, е присъдил в полза на Ф.та и в тежест на
дружеството направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 4 000 лв. Адвокатското възнаграждение, дължимо за
производството по частната жалба пред апелативния съд, се определя при
условията на чл. 7, ал.1,т.7 във вр. с чл. 7, ал.2,т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в минимален
размер 170 лв. (при материален интерес в производството по частната жалба
4 000 лв. минималният размер се изчислява от сумата на 370 лв. със 7% от
3000 лв. или 210 лв., т.е. 510 лв., 1/3 от които 510 лв. е 170 лв.), който е по-
малко от предвидения в чл. 11 минимума от 200 лв. Затова възнаграждението
е в случая в минимален размер 200 лв. Делото, респективно, спорът,
разгледани от апелативния съд, няма нито правна, нито фактическа сложност.
С отговора на частната жалба е взето становище относно аргументите на
дружеството, посочени в частната жалба, които са правни, а не фактически, и
те не се отличават с правна сложност. Основателна е следователно молбата от
10.11.2021 г. по чл. 248 от ГПК, с която е поискано да бъде изменено
определението на съда от 18.10.2021 г. в частта му за разноските, като се
постанови намаляване на присъдените в полза на ответното дружество
разноски от 3000 лв. до размер на 200 лв.
Съобразно т.24 от ТР №6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г.,
ОСГТК съдът ще посочи, че настоящото определение подлежи на обжалване
по реда на чл. 274,ал.2 от ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 от ГПК, с оглед подадената на 10.11.2021
г. молба с вх. № 5032 от „Т.“ООД-гр.К., определение № 251, постановено на
18.10.2021 г. по настоящото ч.в.т.д. № 801/2021 г. по описа на ПАС, в частта
5
му за разноските, с която е осъдено „Т.“ООД-гр.К. да заплати на Ф. „Л.“-гр.П.
сумата 3000 лв. – разноски за производството пред апелативния съд за
платено адвокатско възнаграждение, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА „Т.“ООД-гр.К., ул.“С.“, бл.8, вх.Б,ет.2,ап.21, ЕИК *** да
заплати на Ф. „Л.“-гр.П., бул.“***“162, ЕИК *** сумата 200 лв. – разноски за
производството пред апелативния съд за платено адвокатско възнаграждение,
намалено при условията на чл. 78, ал.5 от ГПК поради прекомерност по
искане на „Т.“ООД-гр.К. от 3000 лв. на 200 лв.
Определението съгласно чл. 274, изр.2 от ГПК може да се обжалва от
страните с частна жалба пред Върховния касационен съд – гр. София в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6