Р Е
Ш Е Н
И Е № 1155
Номер 15.10.2019 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 15.10.2019 г.
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА-РАШКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА-СТОЙЧЕВА
ТАНЯ
Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 2315 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Със
съобщение изх.№ 7615/12.08.2019 г. длъжникът е поканена да изпълни доброволно
задължеието си за предаване на детето на неговия баща на 15.08.2019 г. в 18.00
ч. на посочения адрес / адресът на майката/ за период от един месец през лятото
/ от 15.08.2019 г. до 14.09.2019 г./, който детето да прекара при бащата . Съобщението
е връчено на П.Б. чрез работодател на 13.08.2019 г. В изпълнение на
задължението си по чл.528, ал.2 ГПК длъжникът е подал становище вх.№ 8581/14.08.2019
г. до ЧСИ, в което е Б. е заявила готовност да предаде детето Б. на посоченото
в съобщението място и време, въпреки затрудненията за реализирането на
предаването, тай като детето към този момент се е намирало в с.Р. заедно с баба
си и дядо си и където е имало желание да остане до 24.08.2019 г. Независимо от
това длъжникът е заявила, че ще организира завръщането на детето и предаването
му на бащата на посочената в съобщението дата и час. Наред с това за пореден път
майката е отправила искане към ЧСИ да упражни възможността за оказване на
съдейстиве от ДСП- гр.Пловдив и предприемане на подходящи мерки по ЗЗДет. при осъществяване
на личните контакти на бащата с детето поради многократните откази на Б. да
последва баща си.
Последвало
е издаване на обжалваното Постановление от 22.08.2019 г. на ЧСИ, с което на П.Б.
е наложена глоба на осн.чл.528, ал.5 ГПК в размер на 100 лв. предвид повторно
неизпълнение от нейна страна на задължението за предаване на детето поради
отказ на последното да тръгне с бащата. В тази връзка се констатира от съда, че
на длъжника е наложена и по-рано глоба на осн.чл.528, ал.5 ГПК с Постановление
от 13.08.2019 г. на ЧСИ / също обжалвано и понастоящем не е влязло в сила/ поради
неосъществено предаване на детето Б. на бащата на 10.08.2019 г., причина за
което също е бил отказът на детето да тръгне с него.
Изпълнението на задължението за предаване на
дете е регламентирано в чл. 528 ГПК,
като съгласно ал. 5 на
посочената разпоредба /в действащата й редакция/, ако длъжникът не
изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му
налага глоба по чл. 527,
ал. 3 за
всяко неизпълнение. Не е налице виновно неизпълнение на
горното задължение от страна на майката на насроченото за 15.08.2019 г.
предаване на детето Б., тъй като същата е осигурила присъствието му и не е
създала каквито и да било пречки за осъществяване на предаването. Както се
посочи, то не е реализирано единствено поради отказа на дванадесетгодишния Б.
да тръгне с баща си. При отказ от страна на детето и при положение, че
майката е осигурила присъствието му, т. е. е съдействала
за изпълнението на съдебното решение,
са налице обективно възникнали пречки за осъществяване
режима на лични отношения, за което майката
не следва да носи отговорност,
респ. да
бъде санкционирана. В тази връзка следва да се обърне внимание
на данните, съдържащи се в изпълнителното дело, според които е налице
психологически проблем в отношенията между бащата и детето Б.. Съдът констатира,
че на бащата са наложени марки по реда на Закона за защита от домашно насилие
по гр.д.№ 13316/2017 г. на ПРС за
извършено от него на 26.07.2017 г. домашно насилие- психическо и физическо,
спрямо малолетното дете, като същото е било принудено чрез дърпане и влачене да
се качи в колата на баща си и е бил отведен от него, а след връщането му
вечерта детето треперило и заеквало. Последното се установява от приложеното по
изпълнителто дело препис от съдебното решение по горното дело. Следователно причините за неуспешното предаване на детето
на взискателя както на 15.08.2019 г., така и преди и след това / вж.Протоколи
от 10.08.2019 г., 28.08.2019 г., 09.09.2019 г., 21.09.2019 г./ не се дължи на
пречки, създадени от майката-длъжник, а изключително на нежеланието на детето,
причината за което твърде вероятно е поведението на бащата на 26.07.2017 г. При
подобни обстоятелства законодателят е предвидил правомощия на съдебния изпълнител / чл.528, ал.4 ГПК/ – да
поиска от Дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за
своевременно изпълнение на задължението и предприемане на подходящи
мерки по чл. 23 от Закона
за закрила на детето
/ЗЗДет./, Т. е., намесата чрез този изпълнителен
способ /предаване на дете/ в строго
лични отношения предполага преди това полагане на
усилия от страна на частния
съдебен изпълнител за осъществяване на доброволно предаване
на детето, при съобразяване на принципа за
"най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет.,
както и в редица международни актове – Конвенция ООН за правата на детето,
Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита
на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др., което несъмнено не е възможно да се
постигне чрез санкциониране на длъжника при всеки отказ на детето да последва
взискателя. Наложената от
частния съдебен състав глоба се
явява незаконосъобразна, тъй като същият
не се е уверил,
че изпълнение може да бъде
осъществено с оглед най-добрия интерес на детето.
Предвид
изложените съображения, Пловдивският окръжен съд,