Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 

Номер…98…    09.07.2019 година, град Хасково

             

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                 наказателен състав

На втори юли                                         Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

                                                     Членове:1.БОРЯНА БОНЧЕВА

                                                             2.КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Секретар: Веселена Караславова

 Прокурор: Антон Стоянов

като разгледа докладваното от   чл. с. Боряна Бончева ВЧНД                             № 361                по описа за 2019   година,      за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 вр. гл. XXI от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Е.А.А., чрез защитника му адв. Т.Н. срещу определение, постановено по НЧД № 377/2019 г. по описа Хасковски районен съд. С атакуваното определение ХРС е групирал наложените наказания на А., определил му е едно общо, най-тежкото измежду тях, а именно „ лишаване от свобода" за срок от 2 години, като на основание  чл. 24 от НК е увеличил така наложеното наказание с 8 / осем / месеца.

Защитникът на А., адв. Н., в срока и по реда на чл. 436, ал. 2 НПК е подал жалба, с която е поискала отмяна на обжалваното определение в частта му, с която е приложен  чл. 24 от НК и определеното наказание е увеличено с 8 месеца, като счита, че по този начин не биха се постигнали целите на личната и генерална превенции на закона, поради настъпилата у осъдения промяна и желанието му да се труди. Моли в тази част определението да се отмени,респективно да се измени срокът на увеличение по чл. 24 НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения – адв. Н. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира за липса на доказателства, обосноваващи необходимостта от изолация на подсъдимия за периода, определен по реда на  чл. 24 от НК и моли съда да отмени атакуваното определение в частта, като потвърди само лишаването от свобода за две години и четири месеца, респективно да намали срокът на увеличението на наказанието по чл. 24 НК .

Представителят на Хасковска окръжна прокуратура счита, че определението, с което са групирани наказанията на осъдения е правилно и законосъобразно. Спазена е разпоредбата на чл. 25 от НК, като на база на наложените наказания е определено едно общо най-тежко наказание, а именно 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“. Прокурорът изразява становище, че съдът е изложил ясно и категорично мотивите си за приложението на  чл. 24 от НК, намирайки обстоятелството, че и четирите групирани деяния са извършени против собствеността, в условията на опасен рецидив, като напълно обосновани намира доводите на РС- Хасково за увеличение на наказанието. Като достатъчно доказателство за престъпните навици и липсата на възпитателно въздействие при изтърпяване на предходните наказания сочи и обстоятелството ,че малко повече от месец след  изтърпяване на наказанието „ Лишаване от свобода „ за срок от 2години и 6 месеца , е извършил деянието по НОХД № 1441/ 2018год. на РС- Хасково. Иска подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.

В предоставеното му право на последна дума осъденият А. моли  наказанието  му да бъде намалено.

Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като извърши  цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Делото пред ХРС е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е било образувано по предложение на Хасковския районна прокуратура за групиране на наложените на осъдения А. наказания по НОХД № 1441/2018 г. на РС – Хасково, НОХД № 1685/2018 г. на PC – Хасково, НОХД № 2970/2018 г. на PC – Стара Загора и НОХД № 141/2019 г. на PC – Хасково, тъй като преди тези осъждания с влязло в сила определение по ЧНД № 518/2016 г. на РС – Хасково му е било определено общо наказание по предходни осъждания, с приложението на чл. 24 НК

С оглед изисканите справка за съдимост, бюлетини за съдимост и справка от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" първостепенният съд е констатирал, че до момента на постановяване на определението от първата инстанция А. е бил осъждан 30 пъти, изтърпял е част от наложените му наказания, като същевременно са били извършени и групирания на такива.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на наложените на осъдения А. наказания по следните дела: по НОХД № 1441/2018 г. на РС – Хасково, НОХД № 1685/2018 г. на PC – Хасково, НОХД № 2970/2018 г. на PC – Стара Загора и НОХД № 141/2019 г. на PC – Хасково. Както е посочил и първостепенния съд, престъпленията по цитираните дела са извършени от А. преди да е имало постановена и влязла в сила присъда за което и да е било от тях, поради което те се намират в съвкупност и за тях са налице основанията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Ето защо и правилно съдът е определил на А. едно общо най - тежко наказание измежду наказанията, наложени му по цитираните наказателни дела, а именно - "Лишаване от свобода" за срок от 2 години и 4 месеца, наложено на осъдения по НОХД 2970/2018год. по описа на РС- Стара Загора, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Извършеният от настоящата инстанция анализ на доказателствените материали не даде основание за промяна на определението на първостепенния съд в тази му част.

Същевременно с обжалваното определение съдът е преценил, че така определеното общо най-тежко наказание от 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“ следва да бъде увеличено по реда на  чл. 24 от НК с 8 месеца, като А. следва да изтърпи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 години. Съдът е приел, че това се налага за реалното му превъзпитание и възпрепятстване извършването на нови престъпления, доколкото в групата са включени наказанията по осъждания за деяния, извършени от осъдения А. в условията на опасен рецидив, по двете букви на чл. 29 НК по отношение на настоящите многобройни деяния за престъпления против собствеността на гражданите, вредите , по които не били възстановени.

Изводите на съда за необходимостта от приложението на  чл. 24 от НК спрямо осъдения, са ясни, правилни и законосъобразни, като въззивният съд не споделя доводите на защитата в обратна насока. Законосъобразно съдът е отчел многобройните осъждания на А.- 30 на брой/ за престъпления срещу собствеността, повишаващи обществената му опасност. В групата са включени наказанията по 4 бр. осъждания, всяко от които е за престъпление, извършено при опасен рецидив, по чл. 29 НК, като вредите не са възстановени, а само месец след озтърпяване на наказание „ лишаване от свобода „ , той е извършил ново престъпление против собствеността / НОХД № 1441/18год. на РС- Хасково/. Съобразявайки и размера на конкретно наложените му наказания за престъпленията в съвкупността, ХРС обосновано е преценил, че са налице не формални, а съвсем конкретни основания за увеличаване на така определеното общо наказание с една трета. Към този момент осъденият многократно е изтърпявал и ефективно наказание лишаване от свобода, но това очевидно по никакъв начин не е могло да спомогне за неговото поправяне и превъзпитание. Поради това и към този момент определянето на по-високо наказание на осъдения А. по реда на  чл. 24 от НК следва да е насочено преди всичко към другата визирана в закона цел на наказанието, а именно - същият да бъде отделен за по-дълго време от обществото, като му се отнеме възможността да върши други престъпления. При това увеличеното с по-малко от предвидения в закона максимум общо най-тежко наказание не се явява прекалено тежко.

Целта на завишаването по  чл. 24 НК е с поглъщането на по-леките от по-тежкото наказание, да не оставя у дееца чувство за безнаказаност на поведението му, защото принципното правило на чл. 23, ал. 1 НК невинаги е житейски справедливо. В доктрината ясно е посочено, че: "... наказанието винаги има възмезден характер и поради това обществото е заинтересовано деецът да получи възмездие за всяко престъпление…Увеличението на наложеното най-тежко наказание е в съзвучие и с интереса и чувствата на пострадалите от всички престъпления, включени в съвкупността... " / Наказателно право  Обща част/.

В съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от ЗИНЗС РС- Хасково е определил така формираното, увеличено по реда на  чл. 24 от НК наказание за групата, да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим.

Първостепенният съд законосъобразно е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанията, включени в групата, както и времето, през което осъденият е бил задържан по смисъла на закона по делата, включени в съвкупността.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото отменяване или изменение, като и не разполага с възможност да увеличи определеното по реда на  чл. 24 от НК на осъдения общо най- тежко наказание, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение, като потвърди изцяло определението на СРС.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК Хасковският окръжен съд:

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №138/15.05.2019 г., постановено по НЧД № 377/2019 г. по описа Хасковския районен съд.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: