№ 1512
гр. София , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502777 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по жалби на страните по гр.д.№ 8909/2018г. по описа на СГС, І-8 състав
срещу решението от 04.03.2020г., с което частично е уважен предявения от К. В. К. срещу
ЗК Лев инс АД иск по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм/, като му е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат му С. В. К., настъпила в резултат от ПТП от
09.11.2013г., в размер на 5 000 лева и е отхвърлен иска за разликата над този размер до
пълния предявен от 200 000 лева.
Въззивникът ищец К. иска отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на
пълния претендиран размер, като твърди, че определянето на обезщетението съобразно
правилото на § 96, ал.1 ПЗР на КЗ е в нарушение на закона – чл. 52 ЗЗД и в пряко
противоречие с правото на ЕС.
Въззивникът ответник ЗК Лев Инс АД обжалва решението в частта, с която искът е
уважен, като твърди, че ищецът не е доказал материалноправната си легитимация.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и частично неправилно. Съображенията на
въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на страните, са следните:
Безспорно е установено, че ищецът е брат на починалия при ПТП от 09.11.2013г. С. К. и
смъртта на последния е в пряка причинно – следствена връзка с виновното противоправно
1
поведение на застрахован при ответника водач на МПС.
Съгласно показанията на изслушаните по делото свидетели, ищецът и починалият са били
близки, разчитали са на взаимната си подкрепа, всеки от тях е живеел със семейството си в
съседни населени места, но са общували често, събирали са се по празници, както и за да
си оказват помощ един на друг или на родителите си. Според свидетеля В. В., баща на
ищеца, същият е преживял много емоционално загубата на брат си и тя е променила живота
му.
Като кредитира посочените свидетелски показания, въззивният съд приема, че ищецът не
е доказал материалноправната си легитимация по иска.
С ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/61 и № 5/69 и по изключение, всяко друго лице, създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Или обичайното съдържание на родствената връзка следва
да бъде надхвърлено по обем и обхват, а търпените вреди следва да са не какви да е, а
значителни и сериозни по своя интензитет, за да са налице предпоставки за присъждане на
обезщетение на лицата от разширения семеен кръг.
По делото не са доказани така посочените предпоставки, при тежест на ищеца.
Не се установява той да е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка.
Създадената фактическа връзка между тях е съответна на обичайната родствена връзка
между братя и не се отличава от традиционната за българското семейство такава. Двамата
братя са живели заедно с родителите си докато са създали свои семейства, а впоследствие не
са имали общ бит и ежедневие. Подкрепата, която са си оказвали – емоционална и
физическа, както един на друг, така и на родителите си, е характерна за нормалните,
обичайни отношения между братя.
Ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Емоционалната реакция
от загубата на брат му е адекватната за ситуацията, не е продължила неестествено дълго и не
се отличава с дълбок интензитет.
В обобщение, настоящата инстанция приема, че ищецът не е доказал да е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени т.е. искът е неоснователен.
Този извод прави безпредметно обсъждането на оплакванията по жалбата на ищеца, но
въззивният съд следва да отбележи, че същите са принципно основателни. Разпоредбата на §
96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, с която е въведен лимит до 5 000 лева за обезщетяване на братя и
сестри за неимуществени вреди от смъртта на техен роднина, е в противоречие с
общностното право, което следва да бъде приложено от националния съд, ако българският
закон не е хармонизиран или влиза в колизия с него. Със задължителното за националните
юрисдикции Решение на СЕС от 24.10.2013 г., постановено по преюдициално запитване по
дело С-277/12, е прието, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на
МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Тези максимални лимити, установени в Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката
2
"Гражданска отговорност" при използването на МПС и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, са транспонирани в националното законодателство – арг.
чл. 492 КЗ и надвишават многократно сумата от 5000 лв.
В обобщение, като достига до различен краен извод от първата инстанция, въззивната
следва да отмени решението в обжалваната от ответника част и отхвърли иска за уважената
сума, и потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
При този изход на спора на ответника се следват сторените пред двете инстанции
разноски в пълен обем или общо 440 лева, от които 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-8 състав от 04.03.2020г. по гр.д.№ 8909/2019г. в частите,
с които ЗК Лев инс АД е осъдено да заплати:
на К. В. К., на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, 5 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на брат му С. В. К. , настъпила в резултат от ПТП от 09.11.2013г.,ведно със
законната лихва от 03.07.2015г.;
по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 201 лева.
И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. К. ЕГН **********, съдебен адрес адв. С. С., гр.***,
ул.*** № **, ет.*, ап.* срещу ЗК Лев инс АД, гр.София, бул. Черни връх № 51, иск по чл.
226, ал.1 КЗ/отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.
В. К., настъпила в резултат от ПТП от 09.11.2013г., до размер от 5 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-8 състав от 04.03.2020г. по гр.д.№ 8909/2019г. в
частта, с която искът по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ е отхвърлен за разликата над 5000 лева до
200 000 лева.
ОСЪЖДА К. В. К. ЕГН **********, съдебен адрес адв. С. С., гр.***, ул.*** № **, ет.*,
ап.* да плати на ЗК Лев инс АД, гр.София, бул. Черни връх № 51, на основание чл. 78, ал.3
ГПК, още 108 лева над присъдените от СГС.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3