Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 224
гр. Габрово, 17.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 207 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 64 от 19.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1082/2018 г., Севлиевският районен съд е отхвърлил
предявените от „Деа” ЕООД против „Балея” ЕООД главен иск по чл. 21, ал.2 от ЗЗД
с цена 126 лв. и евентуален иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД с цена 126 лв., като
неоснователни и недоказани.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от „Деа” ЕООД, чрез адв. Т. Г., в която се твърди, че
същото е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния
закон, както е необосновано. Неправилно съдът е приел, че с изменението на иска
е изменено и основанието. В исковата молба са претендирал възстановяване на
засегнатите им права от ответното дружество, чрез два отделни иска. Претенцията
им била изложена ясно, а именно, че ответникът е засегнал негативно правната им
сфера, тъй като ги възпрепятствал да ползват по предназначение – да засеят и
съберат земеделска продукция от този имот, за ползването на който са заплатили
съответната наемна цена. В петитума на първия иск е претендирана една сума,
която е вреда за ищеца – пропусната полза да засее наетата земя и да събере
плодовете от нея, след което да ги реализира на пазара, а по втория иск се
претендира сума, с която ответникът се е обогатил от ползването на чуждия имот,
който е нает от ищеца и който е заплатил цената, с която същият е обеднял.
Изменението на цената на иска в размер на 126 лв. и по двете суми, не означава
че се изменя предмета на спора, нито правното основание. Освен това неправилно съдът не е допуснал
добавянето на още едно правно основание, а именно това по чл. 45 от ЗЗД. От
описанието в обстоятелствената част и петитума, безспорно се извлича правната
квалификация на чл. 45 от ЗЗД, а не тази по чл. 21, ал. 2 от ЗЗД. Неправилно
съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че възнамерявал да засее
царевица, тъй като земята е земеделска, която по презумпция плодоотдава и се
ползва единствено и само за сеитба и прибиране на естествените плодове от нея –
реколтата. Налице били редица доказателства в подкрепа на това им твърдение. Вещото
лице е заявило, че само ответникът отглежда рапица в района, като това е
потвърдено и от св. Г. Г., която е заявила, че след като е установено
навлизането в нивата е направила справка в ОСЗ и съседните имоти са били
разпределени в масива на ответника, като същата свидетелства, че тяхното
дружество не сее рапица. Водените от ответника свидетели също са потвърдили, че
те сеят тази земеделска култура и съседните имоти са обработвани именно от
ответника и са били засети именно с рапица. Необосновано съдът приема, че
липсвала недобросъвестност у ответника, за което излага подробни аргументи.
Незаконосъобразно съдът е отхвърлен и искът по чл. 59 от ЗЗД. Неправилен били
изводите му и за недопустимост на евентуалния иск. Излагат се подробни
аргументи за основателността на иска и се цитира съдебна практика. Моли да се
отмени обжалваното решение и съдът да се произнесе по евентуално предявените
искове. Претендират се разноските.
В срок
е постъпил отговор от насрещната страна по вззивната жалба от „Балея” ЕООД,
чрез адв. Г. Б., в който се оспорва въззивната жалба, по подробно изложени
аргументи и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноските
за въззивното производство.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивната инстанция процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Насрещната страна по жалбата я оспорва. И двете страни претендират
разноските за производството.
Жалбата е подадена в законния срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално
допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с евентуално съединени искове от
„Деа” ЕООД против „Балея” ЕООД. С първият е поискано да се осъди ответника да
заплати на ищеца причинените му вреди но осн. чл. 21,ал. 2 от ЗЗД в размер на
1 000 лв., изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като с действията си ответникът
е осуетил намеренията му, като земеделски производител да засее наетия от ищеца
имот, подробно описан, с планираната земеделска култура – царевица, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане. При условията на евентуалност се претендира, на осн. чл. 59 от ЗЗД,
да се осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 лв., с която същият се
е обогатил неоснователно от ползването и събирането на плодовете от наети от
ищеца имот, подробно описан, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендирани са сторените в
производството съдебно - деловодни разноски.
Ответникът е оспорил исковете по
основание и размер, по подробно изложени аргументи. По предявения иск с пр.
осн. чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, е възразил, че с оглед предвидения специален
деликтен състав, като проява на извъндоговорна отговорност, същият включва
всички нейни елементи на общия деликт, но и особености свързани със съществуването
на договор, и третото лице което възпрепятства или затруднява изпълнението му,
както и недобросъвестност от страна на третото лице, като нито една от
кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска не е доказана. По
предявения иск по чл. 59 от ЗЗД също не били налице предпоставките за
уважаването му.
В първото съдебно заседание по
делото ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител е поискал да бъде
допуснато изменение на иска, като добави нов петитум, а именно при условията на
евентуалност ответникът да бъде осъден за увреждане на ищеца на осн. чл. 49 от ЗЗД, което е оставено без уважение от съда. В хода на съдебното производство е направено
изменение на размера на иска, като същите са оттеглени частично и цената им е
намалена от 1 000 лв. на 126 лв., на осн. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 от ГПК.
За да отхвърли предявените искове,
Севлиевският районен съд е приел, по предявения иск с пр. осн. чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, че с намаляване на цената на иска
на 126 лв. - което представлявало само платения от ищеца наем (което не
било посочено като произход на вземането му),
заявената претенция оставала за пропусната полза да се засее планираната
земеделска култура царевица. Искът е отхвърлен, тъй като ищецът не е доказал,
че е щял да засее царевица през процесната стопанска година, което не било
сторено от него. Освен това е прието, че договорът е сключен на 28.07.2017 г. ,
но с действие от 01.10.2017 г., т.е. към момента на сключването му имотът не се
е ползвал от ищеца и е неясно дали е бил обработен от него, като е прието, че
рапичната култура се засажда през
лятото, т.е. по време когато договорът за наем не е бил сключен, поради което
не се доказва умисъл у третото лице, каквато се изисква от специалния деликатен
състав. Освен това е прието, че не е осъществена причинно - следствената връзка
между възпрепятстващото противоправно, недобросъвестно действие на ответника -
неизпълнение на договора от някоя от страните по него - вреда.
По предявения иск, при условията на
евентуалност, с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД, съдът е приел, че същият има
субсидиарен характер и доколкото ищецът е имал друг иск - специален деликтен по
чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, който е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен и този иск.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 28.07.2017 г. между П. Б. М.,
като наемодател и „Деа” ЕООД, като наемател е сключен договор за наем на
обработваема земеделска земя - имот № 65927.61.8 с площ 6, 3 дка намиращ се в
землището на гр. Севлиево, за срок от 1 година, считано от 01.10.2017 г., при
цена от 126 лв.
От допуснатата и приета, в производство
по чл. 207 от ГПК и приложено към първоинстанционното производство, съдебно-
техническа експертиза, се установява, че след оглед на процесният имот в
землището на гр. С., местност Д. Ч. с КИ № 65927.61.8, е установено, че целият
масив наоколо е засят с рапица и доколкото собственика, респ. наемателя на
имота не го направил, то има навлизане в него изцяло. Установено е, че сеитбата
е извършена наведнъж за всички имоти, което навеждало на мисълта, че е
извършена от едно лице/ една машина.
От приетата по делото съдебно-
агрономическа експертиза се установява, че при засяване на процесната нива с
царевица през 2018 г. биха се получили 280 кг/дка рапица и доход от 1 200 лв. и
печалба от 192 лв. При засяване на имота с царевица при добив от 800 кг/дка би
се реализирал доход от 1 310 лв., като печалбата би била 375 лв. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че работи в района от 30 години и единствено
фирма "Б." сеят рапица. В м. Д.Ч., където се намира процесният имот,
се сее пшеница царевица, ечемик и слънчоглед.
От събраните гласни доказателства, а
именно показанията на св. Г. Г. се установява, че същият работи при ищеца и
често са имали проблеми и спорове с ответното дружество за навлизане в имоти,
декларирани от тях. Имотите не били оградени. За процесния имот твърди, че
същият е нает от тях през 2017 г. и когато отишли да слагат колчета с джи пи ес
системата, се указало, че тя вече е засята с рапица. Направили справка с СЗ и
от там разбрали, че масивите са ползвани от ответното дружество, масивите,
които заобикалят имота.
От показанията на св. А. А. се
установява, че същият работи в дружество, част от групата на "Балея
груп", поддържал техниката. Чувал, че страните имат спорове . Знае масива,
тъй като го работят от дълго време, но не знае в този блок къде се намира
нивата на "Деа".
Св. Н. Ц. твърди, че работи при
ответника като агроном и познава района на м. Д.Ч.. Той организира
производството на фирмата и местността е грубо около 400 дка. През стопанската
2017/2018 били засели рапица там. Знае къде е нивата на "Деа" и знае,
че имат проблеми с тях, като се стремели да ги избягват.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното решение е
правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане
на доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Не са допуснати твърдените от
въззивника съществени процесуални нарушения от първоинстанционният съд. При
изложените в исковата молба едни и същи обстоятелства и за двата иска, а
именно, че ищецът е наел земеделски имот, който искал да засее с царевица, но
открил, че той вече бил засят от ответното дружество с рапица, с което
последното е засегнало негативно правната му сфера, тъй като ги е
възпрепятствало да засее и събере земеделска продукция, за ползването на който
са заплатили съответна наемна цена, правилно съдът е квалифицирал исковете, с
оглед и формулираните петитуми по двата иска, предявени при условията на
евентуалност, а именно по първият иск е претендирана при изложените
обстоятелства, че са претърпели вреди изразяващи се в пропуснати ползи и същите
се изразявали в печалбата, която биха реализирали от посочената от тях
земеделска култура - царевица, а по вторият иск са претендирали ответникът
неоснователно да се е обогатил от ползването и събирането на плодовете от
наетия от ищеца имот.
Видно от изложеното първият предявен
иск е с пр. осн. чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, а не такъв по чл. 45 от ЗЗД, както се
твърди във въззивната жалба - ищецът е претендирал, че ответникът с действията
си е попречил недобросъвестно да упражни правата си по наемния договор. При наличието
на вреди, които са следствие от невъзможността наемателя да упражни придобити
права, придобити от наемното правоотношение, когато тя е последица от
недобросъвестни действия на трето лице, същият може да претендира обезщетение
от третото лице на осн. чл. 21, ал. 2 от ЗЗД, което с действията си
недобросъвестно е попречило договорът да бъде изпълнен ( в този смисъл решение
№ 35/22.08.2014 г. по т. д. № 1916/2013 г. на І ТО на ВКС). Освен това
фактическият състав по чл. 45 от ЗЗД е неприложим за обезвреда на вреди от
граждански деликт по отношение на юридически лица, а само на физически такива,
каквото не е ответното дружество. А за осъществен фактически състав по чл. 49
от ЗЗД от ответното дружество, фактически твърдения не са изложени в исковата
молба и правилно не е допуснато искането изменение на иска от
първоинстанционния съд. Видно от заявеното от процесуалния представител на
ищцовото дружество, същият само е добавил като ново правно основание чл. 49 ЗЗД
без да формулира съответно на него искане. Простото добавяне на основание към вече
заявеното искане не е надлежно изменение на иска и правилно същото не е
допуснато от първата инстанция. Съдът правилно е квалифицирал исковата
претенция и по двата иска - по чл. 21, ал. 2 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, предявени при условията на
евентуалност.
Неоснователно е и наведеното възражение
в жалбата, че неправилно съдът е приел, че искът по чл. 59 от ЗЗД е недопустим,
тъй като от прочита на исковата молба било видно, че същият бил различен от
другия иск, а именно с него се претендирало, че ответникът се е обогатил от
ползването на чуждия имот, който имот бил нает от ищеца срещу платена наемна
цена и с която същият обеднял. От прочита на исковата молба е видно, че такова
искане по предявения иск по чл. 59 от ЗЗД не е заявено и е недопустимо да се
правят за първи път пред въззвиния съд. Същото не е заявено и при допуснатото
по реда на чл. 214 от ЗЗД намаляване на цената по двата иск на сумата от по 126
лв. Както правилно е констатирал и първоинстанционния съд, с намаляването на
цената на исковете на сумите от 126 лв., не са наведени други твърдения за
това, от къде произтича този размер на исковете, различен от първоначално
заявеното с исковата молба. Твърдения по
отношение на евентуално предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, че този размер на иска
от 126 лв. е всъщност платения от ищеца наем, с което се е обогатило ответното
дружество, няма направени и такива не са разгледани от първоинстанционният съд,
който се е произнесъл по обедняването и обогатяването от ползването и събирането
на плодовете от наетия имот от ответника. Правилно съдът е приел, че при
изложените факти и искане, искът по чл. 59 от ЗЗД, като субсидиарен (т.е. може
да бъде предявен когато няма друг иск, с който ищецът да защити нарушеното си
право) е неоснователен.
Неоснователни са и наведените възражения
в жалбата, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, поради
което е приел, че ищецът не е доказал намерението се да засее царевица, в процесния
имот, както и че не се установява недобросъвестност в поведението на ответника.
Искането за установяване на намеренията на ищеца за засяване на процесния имот
с царевица, чрез назначаване на икономическа експертиза не може да бъде
установено с това доказателствено средство, тъй като това намерение на ищцовото
дружество не може да бъде установено със специалните знания на експерт, поради
което и не може да се доказва с експертиза. Приетото от първоинстанционния съд в
тази връзка е правилно и законосъобразно и се споделя от настоящия състав,
поради което не следва да се преповтарят мотивите в тази част.
От
свидетелските показания действително се установява, че ответното дружество сее
рапица в този земеделски район, но съдът при преценка на недобросъвестността на
ответното дружество, не е бил длъжен, както се твърди, да се съобрази с
разпоредбата на чл. 37б от ЗСПЗЗ съгласно която декларацията, с която се
декларира формата на стопанисване на имота за стопанската година (дали ще се
обработва в реални граници - както било в случая, или ще участва в споразумение
за масив за ползване) се подавала до 31 юли. Този факт, освен че не се твърди в
обстоятелствената част на исковата молба, не е определен от съда като безспорен
с приетия доклад по делото и за същия, такава
декларация по делото не е била приемана като доказателство, т.е. не може да се
приеме за доказано, че ищецът е бил заявил реално ползване на процесния имот в
ОСЗ, за което ответното дружество е знаело, поради което да се приече, че
същото недобросъвестно е попречило за изпълнението на процесния договор за
наем.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата
да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на делото в полза на
ответното дружество по въззивната жалба следва да се присъдят, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, поисканите разноски съгласно представения списък в размер на 360
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 19.02.2019
г., постановено ОТ Севлиевския районен съд по гр. д. № 1082/2018 г., като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "Деа" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
"Седми юли" № 23, вх. В, ет. 5, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на
"Балея" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. "Зелениковец" №
9, направените разноски в размер на 360 лв. за въззивното производство, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: