РЕШЕНИЕ
№ 1720
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:....................
при участието на секретаря .....................
като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело №
20241110102441 по описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ..................... е предявил срещу ответника А. С. К. по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от .................. лева, представляваща неустойка по чл. 9 от
договор от .................... сключен между ....................., ....................... като
ползвател и А. С. К. като солидарен длъжник на ползвателя, и възлизаща на
двукратния размер на договорената стойност на предоставените по същия
договор движими вещи (или ............................. ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - ...................
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 24571/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че между ..................... от една страна и ответника А. С.
К., действащ лично за себе си и като управител на ползвателя по договора –
....................., бил сключен договор от .................... г., по силата на който
ищецът предоставил на ползвателя ..................... безвъзмездно за временно
ползване следните движими вещи: ......................, кафемелачка .......................,
....................... лева и ....................., за което бил подписан и приемно-
предавателен протокол на ..................... Сочи, че дружество - ..................... се
задължило да закупува ежемесечно - кафе ..................., като общото
минимално количество кафе ........................ договорено за закупуване за целия
срок на договора било 240 кг. и инстантни продукти на стойност 500 лева, като
1
общо минимално количество инстантни продукти, договорено за закупуване
за целия срок на договора било 6000 лева. Ответникът - А. С. К., встъпил в
правоотношението като солидарен длъжник, наред с ползвателя ......................
Съгласно договора, ищецът разполагал с правото да прекрати едностранно и
без предизвестие същия, ако ползвателят е в неизпълнение или забава с повече
от седем календарни дни след уговорения падеж на кое да е от задълженията
му по договора, като ползвателят ..................... бил задължен да върне на
ищеца предоставените му за ползване движими вещи в тридневен срок,
считано от прекратяване на договора, като в противен случай дължал
неустойка, съответстваща на стойността на вещите, уговорена в чл. 1 от
договора, в двоен размер. Излага, че ..................... не изпълнявало
задължението по чл. 4, т. 9 от договора – да закупува договореното
минимално месечно количество кафе и инстантни продукти, което
неизпълнение продължавало повече от седем дни, поради което ищецът на
основание чл. 8, т. 3 от договора разполагал с правото едностранно да
прекрати договора, за което били изпратени нотариални покани до
солидарните длъжници, с които ищецът прекратил договора на основание чл.
8, т. 3 от същия и поканил длъжниците да върнат на ....................
предоставените безвъзмездно за временно ползване движими вещи по чл. 1 от
договора - ......................., в състояние не по-лошо от това, в което били
предоставени, като се отчете обикновеното овехтяване, както и уведомил
солидарните длъжници, че ако не изпълнят задължението за връщане на
предоставените за ползване движими вещи в уговорения с договора срок,
дължат неустойка, съответстваща на стойността на движимите вещи,
уговорена в чл. 1 от договора, в двоен размер, а именно: .................. лева.
Ищецът излага, че посочените вещи не били върнати, поради което подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, в следствие на което му била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24571/2019 г. по описа на
СРС, 119 състав, във връзка с което заповедно производство депозирал и
настоящата искова молба. Предвид изложеното, претендира посочената по-
горе сума от ответника А. С. К.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му от съда по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Н. М., ....................... оспорва
иска по основание и размер. Не оспорва сключването на процесния договор,
но счита, че същият не е безвъзмезден предвид уговорката за закупуване на
определени количества кафе всеки месец. Навежда твърдения, че процесният
договорът е със срок една година и е прекратен от ищеца след изтичането му,
като до прекратяването му ответникът е застраховал предоставените за
ползване вещи и е закупувал минимални количества стоки от ищеца. Счита,
че стойността на предоставеното за „безвъзмездно“ ползване оборудване е
изначално завишена, като е посочена стойността на чисто нова техника, а е
предоставена употребявана такава, както и че не е отчетена амортизацията на
предоставените машини. Счита, че уговорената неустойка противоречи на
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката функции,
води до неоснователно обогатяване, като намира същата за нищожна поради
2
неморално високия размер, водеща до прекомерна вреда за неизправната
страна. Поддържа, че с тази неустойка се създават условия за значителен
имуществен дисбаланс между имуществените сфери на двете страни по
договора и не кореспондира нито с целите на неустойката, нито с размера на
действителни вреди. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи: 1). наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка,
валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за
изпълнение; 2). че кредиторът (ищецът) е изпълнил задълженията си по
сключения договор (че е бил готов да ги изпълни); 3). че процесният договор е
бил предсрочно прекратен/развален и 4). че между страните е била валидно
уговорена по размер неустойка в случай на предсрочно
прекратяване/разваляне на договора.
В тежест на ответника е да проведе доказване, че е изпълнил точно
договорните си задължения за закупуване на минималните количества стоки
от ищеца или да установи обстоятелства, от които произтича недължимост на
договорната неустойка в това число правоизключващото си възражение за
недължимост на договорената неустойка поради накърняване на добрите
нрави.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните по
делото, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК е обявил за
безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следите обстоятелства:
сключването между ..................... от една страна и ответника А. С. К.,
действащ лично за себе си и като управител на ползвателя по договора –
..................... на договор от .................... по силата на който ищецът
предоставил на ползвателя ..................... за временно ползване следните
движими вещи: ......................, кафемелачка ......................., ....................... лева и
....................., за което бил подписан и приемо-предавателен протокол на
.................... за задълженията, по който договор ответникът - А. С. К. отговаря
като солидарен длъжник, наред с ползвателя ......................
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, че същите са били
обвързани от договор от .................... по силата на който ищецът предоставил
на ползвателя ..................... за временно ползване следните движими вещи:
......................, кафемелачка ......................., ....................... лева и .....................,
които са индивидуализирани в чл. 1 от договора. В тази връзка неоснователни
са възраженията на ответника, че стойността на предоставеното за ползване
оборудване е изначално завишена, като е посочена стойността на чисто нова
техника, а е предоставена употребявана такава, както и че не е отчетена
амортизацията на предоставените машини, след като страните по договора са
постигнали съгласие, че имено посочената в договора стойност на вещите е
тяхната стойност към датата на сключване на процесния договор. Тези вещи
3
са били предадени на ползвателя, видно от представения и неоспорен
приемно-предавателен протокол от .................... от който се установява, че
описаните в процесния договор движими вещи са били предадени на
ползвателя. В чл. 4, т. 2 от договора страните са постигнали съгласие
ползвателят да започне да ползва предоставените му вещи в срок до 24 часа от
получаването им и да ги върне на .................... в срок до три работни дни от
прекратяването на договора, като за връщането се съставя изричен протокол.
Срокът на действие на договора е определен на една година, като в случай, че
до изтичането на договорения срок нито една от страните не заяви желание
същият да бъде прекратен с изтичането му, той продължава автоматично
действието си за всяка следваща година при договорените условия – чл. 3 от
договора. В случая не се твърди и не се установява някоя от страните някоя от
страните по договора да е упражнила правата по чл. 3 от договора, поради
което следва да се приеме, че същият е продължил действието си и след
изтичане на едногодишния срок. В чл. 4. т. 9 от договора е посочено, че
ползвателят се задължава за целия срок на договора да закупува ежемесечно
еднократно или на части от ищеца минимални количества стоки месечно,
съответно за целия срок на договора, описани по вид, количество и марка. В
чл. 8 от договора са предвидени хипотези, при които всяка от страните може
да прекрати договора предсрочно. Посочено е, че ищецът има право
едностранно и без предизвестие да прекрати договора, в случай, че
ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни
дни след уговорения падеж на кое да е от задълженията и/или нарушава
условията, при които са му предоставени вещите. Страните са постигнали
съгласие в чл. 9 от договора, че ако в срока по чл. 4, т. 2 ползвателят не върне
ползваните вещи, той дължи на ................... неустойка за неизпълнение,
съответстваща на стойността им по чл. 1 в двоен размер. В чл. 11 е посочено,
че с подписването на настоящия договор А. С. К. встъпва като солидарен
съдлъжник на ползвателя за всички поети от последния задължения,
включително за връщане на получените вещи и за заплащане на дължимите
неустойки и обезщетения. Договорът е подписан от посочения като
съдлъжник А. С. К.. С нотариална покана от ..................... съдлъжникът А. С.
К. е уведомен, че ищецът прекратява едностранно договора поради
неизпълнение на задълженията на ползателя да закупува уговореното
минимално количество кафе, както и че в срок до три работни дни от
прекратяването на договора следва да върне предоставените за временно
ползване движими вещи по чл. 1 от договора, като в противен случай дължи
неустойка, съответстваща на стойността на движимите вещи, уговорена в чл. 1
от договора, в двоен размер. Поканата е връчена на ответника А. С. К. на
....................., удостоверено от нотариуса.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто
размер са предварително определени от страните. Страните могат отнапред да
уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на
договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Неустойката,
съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи
4
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение
неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в
договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно определено
задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от
неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното
неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.
Виновното неизпълнение на договорно задължение поражда за изправната
страна правата по чл. 79 ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението,
заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение.
Освен с правата по чл. 79 ЗЗД, изправният кредитор по двустранен договор
разполага и с потестативното право да развали договора по реда и при
предпоставките на чл. 87 ЗЗД. В случай на разваляне на договора, кредиторът
има право на обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 88, ал. 1, изр. 2
ЗЗД. Доколкото в случая уговорената възможност за ищеца ..................... да
прекрати сключения договор преди изтичане на срока на действието му
възниква при неизпълнението на задължения от насрещната страна по него, то
съдът намира, че въпреки, че в съдържанието на сделката е използван
терминът прекратяване, се касае за разваляне на договора по смисъла на чл. 87
ЗЗД. Това е така, тъй като неизпълнението на договорно задължение е
правопораждащ факт единствено на потестативното право за разваляне, а не и
на това за прекратяване на договора, което не може да представлява санкция
за неизправната страна. За да възникне правото на ищеца да развали договора
е необходимо да е налице валидна договорна връзка, която не е прекратена,
неизпълнение и изрично волеизявление до неизправната страна. Неустойката
по чл. 9 от договора е уговорена за неизпълнение на задължението на
ответника да върне на .................... ползваните движими вещи в срока по чл. 4,
т. 2 и съответства на стойността на вещите по чл. 1 в двоен размер.
В конкретния случай се установи, че страните са валидно обвързани от
посочения договор, както и че ищецът е изпълнил поетите с него задължения,
включително и за предаване на описаните в него движими вещи. По делото не
се установява длъжниците да са изпълнявали поетото с чл. 4, т. 9 от договора
задължение за закупуване на минимално количество стоки (кафе) – помесечно
и като общо количество за целия срок на договора, поради което се налага
извод, че ответникът е неизправна страна по договорното правоотношение. В
този смисъл ищецът е имал право да развали договора на основание чл. 87, ал.
1 ЗЗД във връзка с чл. 88, ал. 1, предл. второ ЗЗД с действие занапред,
доколкото с оглед характера на основните престации на страните по
процесния договор за ползване на движимите вещи и за закупуване на
определено количество стоки всеки месец следва да се заключи, че
процесният договор е такъв с периодично изпълнение и неговото разваляне
няма обратно действие съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Волеизявлението на
кредитора за разваляне на договора е достигнало до ответника на .....................
с връчването на нотариалната покана. От този момент направеното изявление
е породило правно действие спрямо това лице и от него са настъпили
5
присъщите му правни последици по отпадане занапред на облигационната
връзка между съдоговорителите.
Спорно между страните е обстоятелството дали клаузата на чл. 9 от
договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението на ползвателя да върне предоставените безвъзмездно движими
вещи, съответстваща на тяхната стойност в двоен размер, е валидна. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСТК,
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от съответствието с функциите, които изпълнява, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за съответствието с добрите нрави се прави към момента на
сключване на договора, като могат да бъдат взети предвид критерии като
естеството на задълженията, които се обезпечават с неустойка, и размерът им,
вида на уговорената неустойка и вида неизпълнение на задължението, както и
съотношението между размера на очакваните вреди, които ще настъпят
вследствие на неизпълнението и размера на уговорената неустойка.
Неустойката следва да се приеме за нищожна поради накърняване на добрите
нрави, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. В случая основните
задължения - двете задължения на ищеца (за предоставяне на движимите вещи
и за доставката на кафе) и насрещното задължение на ползвателя за
закупуване на посоченото количество кафе и заплащане на цената му -
разкриват взаимна връзка. Движимите вещи не са предоставени за ползване
изобщо, а именно във връзка и за обслужване на основното правоотношение
по продажбата на кафе, в какъвто смисъл са и останалите уговорки в договора
(чл. 4, т. 15, 17, чл. 5 и др.). Ето защо не е налице същинска безвъзмездност на
предоставеното ползване на движимите вещи, доколкото направените от
ищеца разходи за придобиването на тези вещи и съответно пропуснатите от
него ползи от същите вещи (било чрез непосредственото им използване, било
чрез отдаването им под наем) се покриват от съответна част от уговорената
цена на продаваното кафе. Именно това е преследваната с договора цел на
уговорката за безвъзмездност на ползването, т.е. ползването не се предоставя
безвъзмездно въобще, а с оглед поетото насрещно задължение да се закупи
съответното количество кафе и да се плати цената му. От изложеното следва,
че дължимата от ищеца престация е единна – да предостави ползването на
вещите и да достави съответното количество кафе и на тази единна престация
съответства насрещното задължение на ползвателя и солидарния длъжник да
закупят и да заплатят цената на минималните количества кафе. Съдържанието
на основните задължения на страните за предоставяне на движимите вещи и за
доставката на кафе, срещу което ответникът дължи ежемесечно покупката им
в посочените в договора количества сочи, че движимите вещи са предоставени
целево – да обезпечат оползотворяването на закупуваното количество кафе за
срока на договора. Следователно уговорената в чл. 9 от договора неустойка е
предвидена за обезщетяване не само на пропуснатия от ищеца приход в размер
на стойността на непоръчаната и недоставена разлика до минималното
количество кафе, но и на посочените по-горе пропуснати ползи във връзка с
6
експлоатацията на вещите. Предвид изложеното, неизпълнението на
задължението за връщане на вещите в уговорените срокове не е вреда,
съизмерима единствено със стойността на самата вещ. То съставлява и вреда,
изразяваща се в пропуснатите ползи от непосредственото им използване,
предоставянето им на друг ползвател, който би закупувал количества кафе, от
което ищецът косвено би получил приходи от тези вещи, или от отдаването им
под наем. Преценявана с оглед така установените отношения между страните,
уговорената неустойка в размер на двойния размер на стойността на
движимите вещи, предмет на договора, не излиза извън рамките на присъщите
на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Следователно същата не се явява нищожна поради противоречие с добрите
нрави. В тази връзка съдът съобразява приетото в решение № 39 от 15.10.2020
г. по т.д. № 799/2019 г. на ВКС, І т.о., постановено по сходен случай, във
връзка с поддържаната от ищеца теза за валидност на неустоечната клауза.
Съдът съобрази и постановките на ТР № 7/2013 на ВКС, ОСГТК, съгласно
което при разваляне на договор, уговорената в него неустойка не се дължи, но
при наличието на няколко допълнителни условия - договорът да не е с
продължително или периодично изпълнение и неустойката да е уговорена за
случаите на забавено изпълнение. В разглеждания случай процесният договор
е за периодично изпълнение, а уговорената неустойка не е предвидена за
случаите на забавено изпълнение, а като компенсаторна именно в случай на
разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ползвателя и
солидарния длъжник. Ответникът не доказва да е изпълнил задължението си
по чл. 4, т. 2 от договора за връщане на предоставените за ползване движими
вещи в уговорения тридневен срок след прекратяване на договора. Ето защо
претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявена за сумата от 13 100 лева и
представляваща двукратния размер на договорената стойност на
предоставените по договора движими вещи .............................. е основателна и
следва да бъде уважена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24571/2019 г. по описа
на СРС, 119 състав – ................... до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Дължимите разноски в настоящото производство са в
размер от 1841 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер 262 лв.
и депозит за възнаграждение на особения представител на ответника в размер
1579 лв. Дължимите разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
24571/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, са в размер на 1102 лв. – заплатена
държавна такса в размер 262 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 840 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. С.
К., ЕГН ********** дължи на ....................., ЕИК ................... на основание чл.
7
92, ал. 1 ЗЗД сумата от 13 100 лева, представляваща неустойка по чл. 9 от
договор от .................... сключен между ..................... от една страна и от друга
страна – ......................., в качеството на ползвател, и А. С. К., в качеството на
солидарен длъжник, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24571/2019 г. по описа на СРС, 119
състав – ................... до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 24571/2019 г. по описа на СРС, 119
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. К., ЕГН ********** да
заплати на ....................., ЕИК ................... сумата от 1102 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
24571/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 1841 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8