П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

№ . . . . . . .

 

25.04.2018 год., гр.В Е Л И Н Г Р А Д

 

В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

              ВЕЛИНГРАДСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД ,    на двадесет и пети  април през две хиляди и осемнадесета  година,  в  публично  заседание в следния  с ъ с т а в:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                            Съдебни  заседатели:      1.И.Б.

                                                                                                     2.Я.Я.

    

СЕКРЕТАР  :  ЦВЕТАНА КОЦЕВА

ПРОКУРОР : АСЕН ПАЛАВЕЕВ                                                                                                   

като  разгледа докладваното от председателя  наказателно общ характер дело  № 92 по описа за 2018  год.

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

             П р и з н а в а     подсъдимия   Ю.А.К. - роден на *** ***, общ.Белица, български гражданин, българин, с висше образование, работещ като горски надзирател в ТП ДГС „Елешница”, женен, неосъждан, с ЕГН – **********  за ВИНОВЕН  в това, че  на 28.10.2017 г. във Велинград, на кръстовището на ул.“Александър Стамболийски“ и ул.“Св.св.Кирил и Методий“, с нормално работеща светофарна уредба, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Санг Ионг Корандо“ с рег.№ Е 6910 ВТ, е нарушил правилата за движение -при завиване наляво за навлизане в друг път, след като е бил длъжен не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „БМВ“ с рег.№ РА 7273 АХ, управляван от Л.Г.А. ***, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л.Г.А. ***, изразяваща се в счупването на II, III, IV метатарзални (ходилни) кости на дясното ходило, наложило оперативна интервенция и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и средна телесна повреда на В.Т.В. ***, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в дясната част на челото и подлежащо счупване на челната кост в дясната й част, осъществили комуникация между външната среда и черепната кухина, довели до нараняване проникващо в черепната кухина, като от деянието е настъпила средна телесна повреда на повече от едно лице - на две лица - престъпление по чл.343, ал.З, предлложение  IV  , б.”а” предл.I от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предл. II от НК, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗДвП, поради което и при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

               На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила

 

              На основание чл. 343 Г от НК на подсъдимия Ю.А.К. - роден на *** ***, общ.Белица, български гражданин, българин, с висше образование, работещ като горски надзирател в ТП ДГС „Елешница”, женен, неосъждан, с ЕГН – **********, се налага наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от датата на отнемане на СУМПС.

 

 

О С Ъ Ж Д А Ю.А.К., с посочена по-горе самоличност,  да заплати разноски по водене на делото , както следва :

- по сметка на ОД на МВР – Пазарджик – 474.00 лева /  четиристотин седемдесет и четири/;

 

              Присъдата подлежи на обжалване  пред Окръжен съд гр.Пазарджик в 15 – дневен срок от днес.                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :………………………

 

                                               Съдебни заседатели 1.И.Б. ………….

 

                                                                                             2.Я.Я.………….

 

                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към Присъда № 20 от 25.04.2018 г. по НОХД № 140/2018 година по описа на РС- Велинград

 

09.05.2018 г., гр.Велинград

 

Срещу подсъдимия Ю.А.К. - роден на *** ***, общ.Белица, български гражданин, българин, с висше образование, работещ като горски надзирател в ТП ДГС „Елешница”, женен, неосъждан, с ЕГН – **********, е повдиганото обвинение за това, че  на 28.10.2017г. във Велинград, на кръстовището на ул.“Александър Стамболийски“ и ул.“Св.св.Кирил и Методий“, с нормално работеща светофарна уредба, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Санг Ионг Корандо“ с рег.№ Е 6910 ВТ, е нарушил правилата за движение -при завиване наляво за навлизане в друг път, след като е бил длъжен не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „БМВ“ с рег.№ РА 7273 АХ, управляван от Л.Г.А. ***, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л.Г.А. ***, изразяваща се в счупването на II, III, IV метатарзални (ходилни) кости на дясното ходило, наложило оперативна интервенция и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и средна телесна повреда на В.Т.В. ***, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в дясната част на челото и подлежащо счупване на челната кост в дясната й част, осъществили комуникация между външната среда и черепната кухина, довели до нараняване проникващо в черепната кухина, като от деянието е настъпила средна телесна повреда на повече от едно лице - на две лица - престъпление по чл.343, ал.З, предлложение  IV  , б.”а” предл.I от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предл. II от НК, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗДвП.

 

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Велинград поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като заявява, че счита за доказано извършването на престъплението от обективна и субективна страна.

 

Защитникът на подсъдимия Ю.А.К.– адв.Х., заявява че не оспорва фактическата обстановка, като признава фактите изложени в обвинителния акт и е съгласен да не събират доказателства за тези факти. Не признава единствено вината на подсъдимия за настъпване на ПТП-то, поради което и се иска да бъде признат за невинен. Алтернативно се иска при установена вина на подсъдимия да се приложи чл.58а от НК или чл.55 от НК, като се определи наказание под минимума, предвид наличните смекчаващи обстоятелства.

 

Подсъдимия Ю.А.К. в съдебно заседание се признава за виновен и не оспорва фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,поради което производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.

Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1от НПК, като по реда на чл. 372, ал.2 от НПК, при одобрено от съда съгласие на страните да не се провежда разпит в съдебното следствие на свидетелите, както и на вещото лице, а при постановяване на присъдата да се ползват непосредствено съответните протоколи за разпит на свидетелите и двата броя медицински експертизи и една техническа експертиза от досъдебното производство.

 

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимя и предлага за извършеното престъпление да бъде наложено наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години при условията на чл.66, ал.1 от НК. Като пи определяне на накзанието да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК тоест до най-ниския предел, с оглед наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и направени самопризнания. Пледира се за налагане и на допълнителното наказание по отношение на подсъдимия – лишаване от право да управлява МПС за определен срок.

 

В наказателния процес беше направено искане от пострадалите Л.Г.А. и  В.Т.В., чрез повереника им адв.К., за конституирането им като частни обвинители и същите бяха конституирани като частни обвинители. Частните обвинители А. и В., чрез повереника си адв. К. пледират за признаване на подсъдимия за виновен в извършването на престъплението в което е обвинен и по отношение на него се солидаризира със становището на прокурора за определяне на наказание под минимума, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

 

 

От самопризнанието на подсъдимия и събраните по време на досъдебното и съдебното производство  доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

                   На 28.10.2017г. около 20,40 часа във Велинград, на кръстовището на ул.“Александър Стамболийски“ и ул.“Св.св.Кирил и Методий“, с нормално работеща светофарна уредба, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Санг Ионг Корандо“ с рег.№ Е 6910 ВТ  подс.К.,***  със скорост около 44,2 км/час е предприел маневра завиване наляво за навлизане в ул.“Александър Стамболийски“. По същото време и по същата улица ул.“Св.св.Кирил и Методий“  се движил направо лек автомобил „БМВ“ с рег.№ РА 7273 АХ, управляван от Л.Г.А. ***.  Подсъдимия К. не спрял за да пропусне насрещно движещия се направо по същата улица автомобил БМВ, който вече е бил навлязъл в кръстовището. В резултат е настъпило ПТП, при което управлявания от подс.К. автомобил е ударил на разстояние 3,4м преди края на кръстовището лекия автомобил „БМВ“ с рег.№ РА 7273 АХ, управляван от Л.Г.А.. Удара е настъпил между предните леви части на двата автомобила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в досъдебно производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели – К.П.С., А.Р.Р., В.Т.В. и Л.Г.А., които са в отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства. Съдът кредитира и обясненията на подс. К., тъй като в основната си част те се намират в отношение на пълно покриване и допълване с останалите гласни доказателства. Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени към доказателствения материал по съответния процесуален ред. Съдът дава вяра на заключенията на назначените по делото съдебно-медицинска, съдебно автотехническа- автооценителна експертизи, тъй като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщил към доказателствата по делото, до колкото подсъдимият признава вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и по реда на чл. 283 от НПК са присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.

 

Дава вяра на назначените по делото съдебни експертизи като неоспорени от страните.

Видно от заключение по САвТЕ подсъдимия се движил със скорост 44,5 км/час /под задължителната от 50 км/час/ непосредствено преди навлизането в кръстовището и настъпване на сблъсъка. Няма данни за това да е намалил скоростта на движение или да е спрял преди предприемане маневрата завиване на дясно. Към момента на сблъсъка  управляваното МПС от пострадалия А. вече е било навлязло в кръстовището, поради което сблъсъка е настъпил в самия му край. Светофарната убедба е работела нормално, имало е видимост, при което подсъдимия К. е могъл да види навлязлото в кръстовището МПС „БМВ“. Според заключението по САвТЕ причината за настъпване на ПТП е неправилна човешки действия – неспазване правилата за движение на превозни средства и недаване на предимство на насрещно движещия се направо автомобил. А произшествието е можело да бъде предотвратено, ако подсъдимия К., управлявайки л.а. „Санг Йонг“ бе изчакал в своята лента за движение преминаването на л.а. „БМВ“ преди да предприеме маневрата завиване на ляво.

В двете СМЕ е установен и характера и броя на причинените на пострадалите лица телесни увреждания. Видно от заключенията на СМЕ, същите са следните: На Л.А. са приченени телесна повреди, изразяващи се в счупването на II, III, IV метатарзални (ходилни) кости на дясното ходило, наложили оперативна интервенция и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник,  а на В.Т.В. *** са причинене увреждания, изразяващи се в разкъсно - контузна рана в дясната част на челото и подлежащо счупване на челната кост в дясната й част, осъществили комуникация между външната среда и черепната кухина, довели до нараняване проникващо в черепната кухина. Тези увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и имат характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното: Безпорно се установява, че подсъдимия К. е предприел маневра завиване наляво, с което е осъществил фактите от хипотезиса на правилото за поведение, закрепено в разпоредбата на  чл. 37, ал. 1 ЗДвП, следователно за него е възникнало задължение да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В тази връзка без значение за отговорността на жалбоподателя са обстоятелствата дали водачът на мотоциклета е бил употребил алкохол, тъй като обхватът на задължението на първия да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства не се ограничава само до тези от тях, които на свой ред също не извършват някакво нарушение на правилата за движение, щом това им поведение не е пречка за завиващия наляво да възприеме превозното средство. Именно такъв е и процесният случай, поради което обстоятелството дали водачът на мотоциклета е бил употребил алкохол би могло да бъде основание за търсене на отговорност от него на самостоятелно основание, но е ирелевантно за ангажирането на отговорността на жалбоподателя.

Съдът приема, че деянието е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост.

По делото не се установяват обстоятелства, от които да се приеме, че подсъдимия е искал или се е съгласявал с настъпването на общественоопасния резултат. Същевременно обаче безспорно е, че той е бил длъжен да предвиди настъпването на деянието, което му задължение е следвало пряко от разпоредбата на  чл. 37, ал. 1 ЗДвП, както и че е могъл обективно да го предвиди.

С това си поведение подс.К., като е предприел маневра завиване наляво с което е осъществил фактите от хипотезиса на правилото за поведение, закрепено в разпоредбата на  чл. 37, ал. 1 ЗДвП, следователно за него е възникнало задължение да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В случая подс.К. не зачел предимството на движещия се направо през кръстовището автомобил БМВ, с което е  нарушил разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща „при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“. Поведението му е и в разрез с чл. 25, ал.1 от Закона за движението по пътищата, според който "Водач на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и да е маневра, като например... да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане в друг път... преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат... преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение".

В тази връзка без значение за отговорността на подсъдимия К. са обстоятелствата дали водачът на насрещно движещия се автомобил „БМВ“ е могъл да предприеме аварийно спиране или не, тъй като обхватът на задължението на подсъдимия е да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства не се ограничава само до тези от тях, които на свой ред също не извършват някакво нарушение на правилата за движение, щом това им поведение не е пречка за завиващия наляво да възприеме превозното средство. Именно такъв е и процесният случай. Поради което обстоятелството дали водачът на насрещно движещия се направо автомобил е би могъл да предприеме спасителни маневри или да спре за да пропусне автомобила на подсъдимия е ирелевантно за ангажирането на отговорността му.

Съдът приема, че деянието е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост. По делото не се установяват обстоятелства, от които да се приеме, че жалбоподателят е искал или се е съгласявал с настъпването на общественоопасния резултат. Същевременно обаче безспорно е, че той е бил длъжен да предвиди настъпването на деянието, което му задължение е следвало пряко от разпоредбата на  чл. 37, ал. 1 ЗДвП, както и че е могъл обективно да го предвиди.

В резултат на нарушаване на разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП е настъпило ПТП при което посъдимия К. по непредпазливост е предизвикал ПТП и е причинил средна телесна повреда на управляващия автомобила БМВ Л.Г.А. ***, изразяваща се в счупването на II, III, IV метатарзални (ходилни) кости на дясното ходило, наложило оперативна интервенция и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и средна телесна повреда. От същото по непредпазливост са причинени  средни телесни повреди на пътуващата в същия автомобил на задна седалка -В.Т.В. ***, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в дясната част на челото и подлежащо счупване на челната кост в дясната й част, осъществили комуникация между външната среда и черепната кухина, довели до нараняване проникващо в черепната кухина. Така от деянието е настъпила средна телесна повреда на повече от едно лице, в случая на две лица.

С оглед на горното е видно, че  Ю.А.К. - роден на *** ***  от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.З, предлложение  IV, б.”а” предл.I от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предл. II от НК, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗДвП.

       От приложена справка за съдимост издадена от Рс-Велинград е видно,че подсъдимия Ю.А. К. не е осъждан. По делото няма данни за налаганите адм. наказания на подсъдимия за нарушения по ЗДвП.

       От данните на досъдебно производство е видно, че още тогава подсъдимия е признал вината си и е съжалил за случилото се, като и е посетил пострадалите в болницата и в дома им за да изрази съжалението си. Оказал е и пълно съдействие на органите на досъдебно производство.

 

При определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца; причините за извършване на деянието и подбудите за извършване на деянието – незачитане на правилата за движение по пътищата; отегчаващите вината обстоятелства – няма, а са налице смекчаващите такива –самопризнание, добри характеристични данни, при наличието на които и най-лекото наказание,определено в санкцията на чл.343в, ал.3, б.“А“ от НК, предвиждащо лишаване от свобода от една до шест години, се явява несъразмерно тежко.

Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът наложи на подсъдимия Г. наказание "Лишаване от свобода" за срок от за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.Така определеното наказание, съдът наложи при условията на чл. 58а, ал.4 в вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК като прие, че в конкретния казус са налице основания за прилагане на чл. 55 от НК, като така определеното наказание е по благоприятно за дееца.

 

На основание чл. 343 Г от НК съдът наложи на подсъдимия Г. наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от осем месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС.

 

По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия К. да заплати направените по делото разноски в размер на 474,0 лв. по сметка и в полза на ОД на МВР-Пазарджик.

 

Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянието и извършителя, така и на целите и задачите на наказанието.

 

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: