№ 7913
гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело №
20211110147783 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:38 часа се явиха:
Ищецът С. Н. Б., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не
се явява, представлява се от адвокат М. с пълномощно по делото.
Ответникът ЕВ. Н. Х., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адвокат Ч. с пълномощно по
делото.
Вещото лице АН. АТ., редовно уведомена, явява се лично.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът, след изслушване на становището на процесуалните представители
на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА постъпило съпроводително писмо от ., ведно с което
са представени два броя съставени протоколи за предупреждение.
1
АДВ. М.: Да се приемат.
АДВ. Ч.: Запознат съм и съм направил доказателствено искане да бъде
извършена експертиза, днес ще входираме и молба с платената такса.
Съдът, след изслушване на становището на процесуалните представители
на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото постъпилите заверени
преписи от съставени предупредителни протоколи.
Съдът ДОКЛАДВА по делото съставен протокол от съдебния секретар
във връзка с това, че ответникът не е получил указанията на съда относно
внасянето на депозит.
АДВ. Ч.: Просто призовкарят ми се обади днес. Уведомен съм от
26.05.2022 г., когато съм направил справка в адвокатска стая. Мога да
представя депозита, копие съм направил за вас, ще представя и нарочна
молба.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на депозираното в срок заключение
по допуснатата съдебно-психологична експертиза в днешното съдебно
заседание, като СНЕМА самоличността на вещото лице, както следва:
АН. АТ., ., неосъждана, без дела и родство със страните по делото,
предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 НК.
Поддържам заключението.
Вещото лице обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. /на въпроси на съда/: Конфликт, който е
продължителен във времето може да бъде причина за преживяването на
хроничен стрес, така че вероятно това също са фактори, които така
2
допринасят до тази ситуация, но независимо от това, мисля че има така
достатъчно данни, които да твърдят наличието на така да се каже остра
реакция на преживяван емоционален стрес именно по време на процесното
събитие независимо дали преди това са имали добри или лоши
взаимоотношения.
АДВ. М.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. /на въпроси на адв. Ч./: В никакъв случай не мога да
коментирам конкретните стойности на кръвното налягане. Аз не съм
медицински специалист. Аз съм психолог. Това, което съм описала тук в
делото е симптоматика на преживян емоционален стрес. В никакъв случай
повишеното кръвно налягане, за което споделя изследваното лице, и за което
има данни, следи и документация по делото, не е единственият симптом. По-
скоро, аз ги разглеждам съвкупно, като няколко прояви и реакции, което е
типично при така психосоматични и психофизиологична реакция на тялото,
обусловено от преживян силен емоционален стрес. Емоционалният стрес е
породен от начина, по който изследваното лице интерпретира ситуацията, а
ситуацията е комплексна и тя включва всички описани елементи, така както
са описани по различен начин и възприети по различен начин от всяка от
страните. Не мисля, че можем да конкретизираме коя точно дума в какъв
аспект на стрес е допринесла, това е нелепо, разбира се, че става дума за
цялостната ситуация, която е провокирала определена интерпретация на
когнитивно ниво и определено емоционално преживяване в изследването
лице, а то се е изплашило, почувствало се е застрашено и е било стресирано,
заради това че ситуацията за нея е била неочаквана, несъразмерна,
неадекватна на това, което се е случвало в момента. Казвам, че това е
интерпретацията на изследваното лице. Аз, разбира се, не съм била свидетел
на ситуацията, за да я коментирам като фактология. Говоря за това как е била
възприета от освидетелстваната.
АДВ. Ч.: Може ли да кажете, дали бременността е повлияла на това
възприемане на ситуацията или не бихте могли да дадете такова становище?
3
АДВ. М.: Възразявам, тъй като вещото лице каза, че не е медицински
специалист, нито е кардиолог, нито е акушер гинеколог.
Съдът ЗАПИТВА вещото лице дали може да отговори на така поставения
въпрос.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Психологически, когато една жена е бременна, може
да се преживява това състояние като по-уязвимо от гледна точка на така
отново психологичната интерпретация за отговорността, която жената носи
освен за себе си и за нероденото си дете и в този смисъл една бременна жена
хипотетично и теоретично е по-уязвима от емоционална гледна точка.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. /на въпроси на адв. Ч./: Описвайки ситуацията и
конфликтните отношения С.Б. говореше за преживяване на застрашеност и
заплаха конкретно от съседката и от нейната майка. Това становище е на
базата на няколко обективно получени от мен данни по време на експертното
изследване. Един от тези източници на информация е наблюдаваното от мен
поведение по време на експертното изследване, а именно така емоционалната
изява, емоционалната реакция на изследваното лице в моментите, в които в
разговорът ставаше дума за процесната ситуация и в моментите, в които в
разговорите и в интервюто ставаше дума за други теми. Различната
емоционална реактивност, която се проявява през тона на гласа, невербалното
поведение, позата, всички тези комуникативни аспекти, освен съдържанието
на думите, са важен източник на информация, за това какво е автентичното и
емоционално преживяване, така че това е единият обективен източник на
данни, на базата на които аз съм направила това заключение. Другият такъв
обективен източник на данни за наличието на повишена тревожност и
психотравматична симптоматика е на базата на психологичните тестове и
методики, и специално въпросникът за психотравматична симптоматика,
който е със значително повишен резултат и въпросникът за тревожност, който
ясно диференцира тревожността като личностна черта и тревожността като
ситуативна такава. Налице е значително повишение на ситуативната
тревожност. Това е въпросник, който изследваното лице попълва
непосредствено след разказа за процесното събитие, отговаряйки на въпроси,
4
които касаят емоционалното му преживяване през последния половин, един
час, т.е. много ясно и отчетливо тази повишена тревожност може да се
свърже със състояние, което е изпитвано по време на разказ именно на това
събитие, така че това са двата основни източника на информация,
психологическите тестове и наблюдаваното поведение по време на
експертното изследване. Само, първо искам да уточня, че аз не съм казала,
нали, че няма никаква възможност да е нещо друго провокираво стреса.
Разбира се, в областта на психологията, изводите по-скоро са вероятностни и
ако можем да коментираме три степени на вероятност - много ниска степен
на вероятност, средна степен на вероятност и много висока степен на
вероятност, и сигурност, и увереност. Тук, това мое заключение е с много
висока степен на вероятност и сигурност, което не го прави абсолютно. Та, с
тази условност, основанието да твърдя, че няма данни тази емоционална
реакция да е възникнала по-късно, както би било, ако изследваното лице в
последствие да речем след същия ден през нощта, на другия ден или след
една седмица, е осъзнало какво би могло, тогава по-различен начин е
интерпретирало ретроспективно какво се е случило и какво би могло да
последва, тогава вероятно симптоматиката на тази емоционална реакция в
момента би била различна, не би била такава каквато е конкретният начин, по
който изследваното лице описва ситуацията, включително с така сякаш липса
на достатъчно яснота и спомени кой какво точно е казал в определен момент,
а това, че са си крещели с някакви откъслячни много ясни така визуални
спомени за това кой къде е седял, т.е. цялостният пълнеж на този разказ на
ниво съдържание и като емоционална реакция, така както е отразен и в
документ от психиатричната консултация, която се е случила след това, така
както е възприет от мен в настоящото изследване, по-скоро отговоря
наистина на емоционална реакция, която е възникнала именно по време на
това процесно събитие, а не някакво време след това, когато евентуално е
дошло различно когнитивно реконцептуализиране на ситуацията. Вие питате
дали може ако по-късно е осъзнат страхът да се случи това, аз не правя такива
допускания. По принцип, човек може да осъзнае и реконцептуализира нещо
след тридесет години, нали, дали се случило или не се е случило след една
година, след едно денонощие или след тридесет години, нямам представа, в
случая не мисля, че имаме такива данни, върху които да разсъждаваме.
5
АДВ. Ч.: Ако приемем, че в деня на инцидента кръвното налягане е
нормално, а на следващия ден е повишено, възможно ли е да допуснем такова
нещо?
Съдът ПРИКАНВА адв. Ч. да конкретизира въпросът си.
АДВ. Ч.: Имам предвид следното, тъй като вещото лице заявява, че ако в
последствие тя е осъзнала какъв е инцидентът и у нея е възникнал страхът да
не бъде тя съдена, самата ищца, самото изследвано лице, тогава би ли могло
това нещо да оправдае по-високо, нали, повишен стрес, съответно
повишеният стрес води до …
Съдът РАЗЯСНЯВА на адв. Ч., че въпросът е много хипотетичен, като
вещото лице е работило въз основа на данните на писмените доказателства по
делото и на проведено интервю.
Съдът ЗАПИТВА дали вещото лице А., дали ищцата по време на
проведеното интервю е споделило, че изпита страх по отношение на него да
бъде образувано съдебно производство и съдържат ли се такива данни по
делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Не. Нямам такива данни.
Съдът РАЗЯСНЯВА на адв. Ч., че неговият въпрос е теоретичен и
отговорът на вещото лице не би спомогнал за изясняване на спора от
фактическа страна.
АДВ. Ч.: Да, въпросът ми е теоретично да ни каже вещото лице, ако е
възможно, ако в последствие осъзнава такъв страх, би ли …
АДВ. М.: Възразявам срещу въпроса, тъй като никъде по делото няма
6
данни, че ищцата е имала притеснение за това, че ще бъде подведена под
съдебна отговорност.
АДВ. Ч.: Такива данни ние сме навели с отговора на исковата молба. Да,
но при положение, че има медицинска документация, аз не стъпвам на нещо
съвсем хипотетично, затова задавам и във връзка с кръвно налягане.
Съдът ЗАПИТВА вещото лице А. дали може да отговори на така
поставения въпрос.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Пак казвам, няма да коментирам кръвното налягане,
не съм медицински специалист. Мисля, че отбелязах ясно единственият
контекст, в който съм го споменала, като един от комплекс от симптоми, за
които има данни. Няма данни от изследваното лица, на база на които да
допускам, че тя се страхува да бъде подведена под съдебна отговорност. Има
обаче достатъчно данни за това, че тя има, например към настоящия момент,
повишена бдителност и избягващо поведение по отношение на съседката,
което е неспецифично поведение спрямо някаква принципна заплаха,
например, че ще бъде навредено на малкото дете, без това да достига до
психопатологични, така, без да бъде интерпретирано по психопатологичен
начин. Не знам какво повече да кажа на този въпрос, не знак как да
коментирам.
АДВ. Ч.: Нямам други въпроси. Да се приеме експертизата.
Съдът, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на
поставената му задача,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство по делото изслушаното в днешното
съдебно заседание заключение по съдебно-психологична експертиза.
На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 350,00
7
лева от внесения от страните депозит, за което да се издаде един брой
разходен касов ордер.
Съдът ОСВОБОДИ вещото лице от съдебната зала.
За събиране на доказателства, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА разглеждането на делото за 11.10.2022 г. за
14:30 ч., за която дата и час страните уведомени от днес.
Съдът ЩЕ ОПРЕДЕЛИ вещо лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза в закрито заседание.
Вещото лице ДА БЪДЕ УВЕДОМЕНО от съдебния секретар за
възложената му задача.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:02 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8