О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260089 05.10.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 05 октомври
две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ……………………… ………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………….....
като
разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело
№ 3241 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на ,,У.Б.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
*****, чрез адв. К.И.И.против разпореждане № 4879/19.08.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 1823/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта му, в която
е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 72 лв. – разходи за връчване на покана по
Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-467-00079-2015 /31.03.2015
г., като неоснователно.
Частният жалбоподател излага доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при
неправилно приложение на разпоредбите на материалния закон. Претендира се
отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за процесното вземане.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по заявление на ,,У.Б.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК
срещу М.Й.Х. *** за сумата от 473,65
лв. - главница; 17,41 лв. – договорна/възнаградителна
лихва за периода от 16.10.2018 г. до 21.12.2018 г.; 91,91 лв. – лихва върху
просрочена главница за периода от 21.12.2018 г. до 17.08.2020 г., 72 лв. – разноски за връчване на покана за
доброволно изпълнение, законната лихва за забава, считано от 18.08.2020 г. до
изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-467-00079-2015
/31.03.2015 г., сключен между длъжника и
,,У.Б.“ АД, гр.С., обявен за предсрочно изискуем на 21.12.2018г., за което
длъжникът е уведомен чрез Покана за доброволно изпълнение.
С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението в частта, с която,,У.Б.“ АД, гр.С. е поискало издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 72 лв. – разноски за връчване на покана за
доброволно изпълнение, като е приел, че претендираната сума от 72 лв.
противоречи на чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК и заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй
като разноските са по повод забавеното изпълнение на договора от
длъжника/потребител/, а при забава на
потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.
При така установените обстоятелства
съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи
на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията
Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд
приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на
сумата от 72 лв. – разходи за връчване на покана по Договор за кредитна карта
на физическо лице, противоречи на закона.
В конкретният случай въззивният съд
приема, че противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с управлението на
кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното
изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.
Изхождайки от правната същност на
обявяването на предсрочната изискуемост като упражняването на субективно право,
установено в полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема
преимуществото на срока по договора, то фактическите действия, които кредиторът
предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат
да се считат за действия по управление на кредита.
Ето защо и разходите, които кредиторът
прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за
потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к.
по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с
управлението на кредита.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278,
ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 4879/19.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1823/2020 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 72 лв. –
разходи за връчване на покана по Договор за кредитна карта на физическо лице №
CCIR-467-00079-2015 /31.03.2015 г., като неоснователно.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/