Присъда по дело №264/2011 на Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И  към присъда № 18  от  30.06.2011г. по

нохд № 264/2011г. по описа на Окръжен съд-гр.**

Производството пред съда е образувано  по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура – гр.**. Същият е изготвен след запознаване с материалите  от досъдебно производство 437/2010г. по описа на Второ РУ „Полиция”на МВР– гр.**. С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу: С.Д.С. – за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. ІІІ, пр. 1, б. „б”, пр. 1 във вр. с ал. І, б.”в” от с.чл. и във вр. с чл. 342, ал. І от НК.

Съдебното производство протече по реда на съкратеното съдебно следствие в алтернативата по чл. 372, ал. ІV във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. След разясняване на правата му за предварително изслушване съгласно чл. 372, ал. І  от НПК, подсъдимият заяви, че желае предварително изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, твърдейки, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратеното съдебно следствие, като след изслушване самопризнанието на подсъдимия, констатира, че същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.** поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност и предложи наказанието, предвидено в закона да се  определи при условията на чл. 58а, ал. І от НК, но без приложение на института на условното осъждане и пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

Подсъдимият С.Д.С. се явява лично и с упълномощен защитник. С. се признава за виновен, а също признава и фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.

Защитникът на подсъдимия пледира за приложение на нормата на чл. 66 от НК при определяне на наказанието.

На дадената му последна дума, подсъдимият настоява за налагане на по-леко наказание и изразява съжаление за случилото се.

**кият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка :

На 18.10.2010г. в следобедните часове в дома на св.П. гостували подс.С., св.С.С. и двамата му синове – Е. Я. и Е.Я.. Там Е. Я., брат му и баща им пили водка. Около 17,30 часа всички тръгнали за с.**, като св.П. управлявала своя автомобил, а подс. С. ***, цялата компания отишла в дома на бащата на Е. Я.. Там пострадалият, брат му и подсъдимият изпили две бутилки бира, всяка от два литра. Обичайно след употреба на алкохол пострадалият проявявал невъздържаност, раздразнителност и склонност към буйства, в каквото състояние изпаднал и въпросната вечер. Е.Я. започнал да се кара със св.П. и това я принудило да си тръгне за гр.**. Разбирайки, че П. е заминала, пострадалият Е. Я. започнал да буйства и да настоява да я посети веднага в гр.**. Е. Я. събудил брат си и му заявил, че иска да тръгнат за гр.**. При това подс.С., който бил изпил по-малко количество алкохол и  виждайки, че Е. е превъзбуден и афектиран,  решил да го заведе до града. Тримата – подсъдимият , Е. и Е.Я. потеглили след полунощ с автомобила  марка „Рено клио” с рег. № **, управляван от подс.С.. На предна дясна седалка пътувал Е. Я., който не бил поставил предпазния си колан, а на задната седалка бил св.Е.Я.. По време на пътуването валял силен дъжд и пътната настилка била мокра. Подсъдимият С. управлявал автомобил със скорост около 80-90квм./час, като излизайки от с.**, на около 800 след края на селото автомобилът започнал да напуска платното за движение, като предното му дясно колело преминало върху десния банкет. Плавно лекият автомобил се отклонявал вдясно, напуснал изцяло платното за движение и на отстояние 263 м от мястото, от което започнал да напуска платното за движение, настъпил удар между предната му дясна част и намиращо се върху десния банкет крайпътно дърво. Този удар бил челен, ексцентричен, в резултат на него настъпили увреждания по предната и странична дясна част на автомобила. Вследствие на удара в дървото, лекият автомобил се завъртял около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и продължавайки движението си напред се ударил във второ крайпътно дърво. Вторият удар бил страничен в предния му ляв калник, в резултат на който настъпили повреди по предната му лява част, които увреждания по предната лява и странична част на купето са в значително по-ниска степен от установените увреждания по предната дясна и странична дясна част на автомобила. След ударите в дърветата лекият автомобил се установил в покой изцяло върху десния банкет, допрян с предната си лява част във второто крайпътно дърво. От автомобила след установяването му в покой излезли подсъдимият и свидетелят Е.Я.. Подсъдимият се опитал да извади Е. Я., но не успял, установявайки, че той нито говорел, нито мърдал. От мобилния си телефон подсъдимият уведомил Бърза помощ. Кратко време след това на мястото пристигнали полицейски служители, а след тях и линейка с дежурен екип. Лекарят установил смъртта на Е. Я.. Подсъдимият бил изпробван с техническо средство за алкохол, а впоследствие и отведен  в МБАЛ – гр.**, където му била взета и кръвна проба.

Пострадалият Е. С.Я. е получил черепно мозъчна травма, многофрагментно счупване на черепния покрив и основа вдясно, контузия и разкъсване на главния мозък, разкъсване на твърда и меките мозъчни обвивки, кръвонасядане на меките черепни обвивки вдясно, ожулване на дясна слепоочна област, разкъсноконтузна рана на брадичката, кръвонасядане на дясна половина на шията и ожулване по гърба на дясната ръка. Причината за смъртта на Е. С.Я. е контузията и разкъсването на главния мозък /СМЕ 157/2010г./

Съгласно заключението на вещото лице по назначената с постановление от 19.10.2010г. АТЕ по автомобила не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Констатираните повреди по окачването на предния мост  и предното дясно колело са настъпили при ударите в крайпътните дървета. Състоянието на задната дясна гума – напълно износена е съществувало и преди произшествието, като това състояние е оказвало влияние върху сцеплението й с платното за движение, но отчитайки продължителното движение на десните колела на лекия автомобил по десния банкет,  то същото не е причина за отклонението на автомобила в дясно и напускането на платното за движение.

Непосредствено преди произшествието подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от около 80-90 км/ч. Като отчитайки степента на алкохолно повлияване на водача и състоянието на гумите, монтирани на лекия автомобил, опасната му зона на спиране при скорост на движение 80 км/час е имала дължина около 181м, а при скорост на движение 90 км/час – около 212 м. При трезво състояние на водача и гуми годни за експлоатация, монтирани на автомобила, то опасната му зона на спиране би следвало да е с дължина около 79 м – при скорост на движение 80/км/час и около 96м при скорост на движение около 90км/час. Ако водачът на лекия автомобил  е шофирал в трезво състояние и с гуми, годни за експлоатация, отстоянието на автомобила от мястото на удара в първото дърво в момента, в който той започва да напуска платното за движение е позволявало на водача при адекватна реакция да върне автомобила върху платното за движение и да го спре преди настъпването на произшествието.  /АТЕ от 17.12.2010г./.

От протокол за химическа експертиза № 1486/21.10.2010г. се установява, че в кръвта взета от подс.С.  се доказва наличие на 2,38 промила алкохол.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, те се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които съдът съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. ІІ от НПК директно може да ползва.

При горната фактическа обстановка от правна страна, съдът намери следното: С извършеното деяние, като на 19.10.2010г. при управление на лек автомобил марка „Рено клио” с рег.№ **, в пияно състояние,  по пътя с.** – гр.**, на около 800м след с.**, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинявайки смъртта на Е. Я., подсъдимият  С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343 ал. ІІІ, пр. 1, б.”б”, пр. 1 във вр. с ал. І, б.”в” и във вр. с чл. 342, ал. І от НК.

Извършеното от подсъдимия деяние е в пряка причинно-следствена връзка с нарушението на чл. 20, ал. І от  Закона за движение по пътищата – „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните, превозни средства, които управляват.” И чл. 20, ал. ІІ от Закона за движение по пътищата- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”. Подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с конкретните условия на видимост – в тъмната част на денонощието, намалена видимост в резултат на силния дъжд и несъобразена със състоянието на пътя – мокра пътна настилка, което съчетано с пияното състояние, в което се е намирал е  било пречка да контролира непрекъснато автомобила.

Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината непредпазливост, при нейната форма небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По отношение определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

Съгласно нормата на чл. 373, ал. ІІ от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. ІV от НПК, то съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съобразявайки се с разпоредбата на чл. 58а от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до десет години. Предвид приложението на чл. 58а, ал. І от НК  и на основание чл. 54 от НК съдът определи наказание от четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, което редуцира с една трета и наложи за изтърпяване наказание в размер на три години „лишаване от свобода”. За да индивидуализира наказанието на подсъдимия съдебният състав се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подс.С., добрите му характеристични данни, направените от него самопризнания /не само за да се ползва от процедурата на глава 27 от НПК, но още в досъдебното производство/, допринесли за разкриването на обективната истина, изразеното съжаление и разкаяние към деянието и неговия резултат, липсата на висящи досъдебни производства. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете и причинените с деянието несъставомерни последици – имуществени щети по лекия автомобил, както и наличието на наложени административни наказания за нарушения на Закона за движение по пътищата.

Съдът намира, че в настоящия случай броя и вида на нарушенията на правилата за движение /две на брой/ не разкриват по-висока степен на обществена опасност на деянието, от други престъпления, наказуеми по този текст. От друга страна що се касае за  тежестта на самото престъпление, то тя е очертана от законодателя в нормата на чл. 343, ал. ІІІ от НК, предвиждаща по-високо по размер наказание при наличие на квалифициращия признак „пияно състояние”.

Или имайки предвид изложеното, съдът приема, че констатираните смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от тях се явява изключително по смисъла на чл. 55, ал. І от НК, поради което и  липсват основания за прилагането на тази норма.

При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. І от НК и като намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от пет години и вземайки предвид най-вече данните за личността му. Касае за подсъдим с ниска обществена опасност. Подс.С. не е осъждан, с добра лична характеристика, осъзнава вината си и изразява чистосърдечно съжаление за случилото се, съдействал за разкриване на обективната истина. Макар и наказван по административен ред за допуснати нарушения на Закона  за движение по пътищата /пет наказания в рамките на пет години/, които в известна степен го характеризират негативно като водач на МПС, подсъдимият е шофьор принципно спазващ правилата за движение. Очевидно е, че допуснатата от него катастрофа е трагичен инцидент в живота му /още повече че пострадалият е бил негов приятел/, чиито последици той напълно осъзнава, видно от цялостното му поведение по време на наказателното производство /и съдебната, и в досъдебната фаза/ и искреното му разкаяние. Посоченото мотивира съда да приеме, че следва да отложи изпълнението на наказанието, тъй като процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимия  е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия. Съдът определи максималния предвиден от закона изпитателен срок, считайки че така ще се реализира в пълна степен предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период над подсъдимия ще тегне реалната заплаха той да изтърпи отложеното наказание.

 Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС и то за срок от пет години, приемайки, че деянието макар и непредпазливо е с изключително тежък резултат и е съпътствано с нарушение на основни правила на Закона за движение по пътищата.

Така индивидуализираните наказания съдът намира, че съответстват изцяло на тежестта на самото престъпление, обществената опасност на извършителя  и ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.

В тежест на подсъдимия и съобразно правилото на чл. 189, ал. ІІІ от НПК се възложиха да заплати сторените по делото разноски: по сметка на Второ РУ  „Полиция” на МВР- гр.**.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство- лек автомобил марка „Рено Клио” с рег. № **–да се върне на наследниците на собственика – Л.Е.Г..

Предвид изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                              Окръжен съдия: