П
Р О Т
О К О
Л № 241
гр. Пловдив, 02.06.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в публично съдебно
заседание, проведено на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИНА АНТОНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
съдебен секретар: ЕЛЕОНОРА
КРАЧОЛОВА
прокурор: МАРИНА БЕЛЧЕВА
сложи за разглеждане докладваното
от съдия ВЕЛИНА АНТОНОВА
ВЧНД № 213 по описа за 2020 година.
На именното
повикване в 10:30 часа
се явиха:
Съдебното заседание започва в 14:20 часа -
по-късно от обявения за насрочване час, поради разглеждане на ВЧНД № 210/2020
г. по описа на същия съд. Същото се провежда
чрез осъществяване на връзка с програмата “Skype” съобразно решение на ВСС и Заповед на
председателя на АС – Пловдив.
В помещение на Ареста – Пловдив за участие в
днешното съдебно заседание чрез скайп-връзка е осигурено присъствието на
обвиняемите Х.И.К., К.А.П. и П.М.Т., които се виждат на мониторите в съдебната
зала и отговарят при поименното им повикване.
За техническото осигуряване на връзката в
залата присъства и системният администратор от Апелативен съд – Пловдив – В.
Н..
От Ареста – Пловдив при обвиняемите лица
присъства служител, с помощта на който периодично се следи за качеството на
връзката с обвиняемите по време на съдебното заседание.
В залата се явяват и защитниците:
Адвокат Д. К. - служебен защитник на Х.И.К.;
Адвокат Ч.П. – защитник на обвиняемия К.А.П.,
както и
Адвокат В.И. – защитник на обвиняемия П.М.Т..
Явява се и
адвокат К.Е., който е упълномощен да представлява обвиняемия Х. И.К..
АДВ. К.Е.:
Ангажиран съм като защитник на обвиняемия К.. Представям заверено копие от
пълномощно. Оригиналът е за разследващия полицай.
Явява се и
представител на АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ – прокурор МАРИНА БЕЛЧЕВА.
ОБВИНЯЕМИЯТ
К.: Адв. Е. ще ме защитава по делото.
Във връзка с
упълномощаването на лично подбран от обвиняемия Х.К. адв. К.Е., служебният
защитник – адв.Д.Н.К. се освобождава от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
АДВ. И.(защитник на П.Т.): Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.П. (защитник
на К.П.): Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ
П.: Да се гледа делото.
АДВ. Е. (защитник на Х.К.): Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ
К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира,
че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р
Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се
делото от съдията докладчик.
РАЗЯСНИХА се
правата на страните по чл.274 и чл.275 НПК.
АДВ. Е.: Нямам
искания за отводи. Поддържам жалбата на адв. срещу определението на Пловдивския окръжен
съд. Относно доказателствените искания, представям уважаема госпожо
председател, заверено копие от медицинско направление Х.И.К.. Бланката е такава,
от 01.06.2020 г., в която личният лекар на Х.К. е отбелязал, че той страда от
бронхиална астма и алергичен ринит, като тези документи ги представям, с оглед
данни за здравословното му състояние.
ОБВИНЯЕМИЯТ
К.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ:
Запознах се с представеното от адв. Е. писмено доказателство. Не възразявам да
се приеме. Нямам искания за отводи и за събиране на други доказателства.
АДВ. П.: Нямам
искания за отводи и за събиране на други доказателства. Поддържам изцяло частната
жалба. Не възразявам да бъде прието представеното от адв. Е..
ОБВИНЯЕМИЯТ
П.: Съгласен съм с адвоката ми.
АДВ. В.И.:
Нямам отводи и искания за доказателства. Поддържам изцяло подадената частна
въззивна жалба и не възразявам да бъде прието писменото доказателство от
колегата Е..
ОБВИНЯЕМИЯТ
Т.: Съгласен съм с адвоката ми.
Съдът след
съвещание намира, че няма процесуална пречка да бъде днес представения от
страна на защитата в заверен вид медицински документ на името на обвиняемия
Х.И.К.. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА днес
представения в съдебно заседание от адв. Е. медицинско направление в заверено
копие , издадено на Х.И.К. на 01.06.2020 г.
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Е.:
Уважаеми апелативни съдии, от името на моя подзащитен Х.И.К., моля да уважите
частната жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд, която е подадена
чрез служебния му защитник адв. Д. К..
В нея са
изложени доводи и съображения, които с оглед процесуална икономия, няма да
повтарям. Колегата е подчертал, че на първо място няма опасност, не е
документирана такава по делото, К. да извърши друго престъпление. Впрочем, това
се извлича като аргумент от факта, че той няма други висящи досъдебни или
съдебни производства, не е осъждан, има добри характеристични данни, които са
събрани за него.
Освен това, не
съществува опасност, ако мога така да кажа, от накърняване интегритета отделно
или в цялост, на което и да било от събраните писмени и гласни, и каквито и да
било други доказателства, ако бъде променена мярката му с друга, каквато и да
било по-лека. Разпитани са свидетели, потърпевшия, закрепени са доказателства
по съответния процесуален ред. По никакъв начин промяната на мярката за
неотклонение на обвиняемия Х.К. в по-лека не би застрашила интересите на правосъдието и възможността на органите на досъдебното
производство да си довършат своята работа.
Отварям една
скоба, въпреки краткия период на разследване, е събран доста голям обем от
доказателства, които са безспорен факт, но остава открит въпросът за кумулативността
на обоснованото предположение и другите
законови предпоставки и тук аз съм съгласен с доводите и съображенията,
изтъкнати в частната жалба, че освен, че не съществува опасност К. К. да
извърши престъпление, то не съществува опасност той да се отклони и укрие. Има
постоянен адрес, известен е този негов адрес на органите на досъдебното
производство и на прокуратурата, упражнява общественополезен труд, имал е
редица ангажименти, които показват, че той не е лице, което е изгубено за
обществото и аз поставям на Вашето внимание основния въпрос.
Вярно е, че казусът е преекспониран - и
медийно, и по всякакъв начин и е поставена една правна квалификация, която беше
въведена в нашето законодателство, главно поради случаите на много тежки
престъпления, извършени спрямо лица - изнудвани, отвличания. Колегите са взели
отношение още на първа инстанция, аз няма да повтарям. Според мен това са
прекомерно тежки обвинения за казуса на млади хора, които нито са рекетьори,
нито изнудвачи, нито отвличат граждани. В случая, не се оправдава постъпката,
която е сторена, но подбудите и умисълът, категорично, затварям тази страница,
защото не сме във фазата по същество или в друга процедура, но виждате, че
става въпрос за една младежка неуравновесеност на момент, предизвикана и от
самия потърпевш. Но тези данни са само мимолетно загатнати, че той самият си е
позволил да разпространява снимки от съблекалнята, така, нелицеприятни да го
кажем от каквато и да е било гледна точка, за Х.К. – за нашия подзащитен Х.К.,
които снимки пред близо 40 души ги е показвал. Сега, следствието не мога да
упрекна, че е действало едностранчиво, те се занимавали с главния факт, но
когато се изследват подбудите, дали това са хора, които трябва да бъдат
изолирани по такъв начин с най-тежките текстове на закона, които чисто формално
са осъществени.
Вижте, какво
отвличане има, след като разпитаните свидетели, а и самият потърпевш заявяват -
нито е дръпнат насила, вмъкнат в автомобила, сам се качва. С това няма да
повтарям подробности, които са известни, но на времето, когато учихме
наказателно право, ставаше дума и за т.нар. квази-престъпления, тоест „подобни
на престъпления“, а в нашия случай може
би всичко е според изискванията на
закона, но логиката нормалната на правораздаването и на участниците в процеса,
каквито сме ние, пък най-вече и вие не могат да не отграничат този случай, с
да, посегателство върху вещ, хвърляне на телефона от моя подзащитен в храстите,
рязани са дрехите, но това не е отвличане с цел изнудване за пари или нещо
друго.
Укоримо е
обществено - отварям тая скоба и
заявявам, моят подзащитен го осъзнава, но пък оттук нататък трябва да се мисли
в известна перспектива - за какво е мярката за неотклонение.
И сега, ако
някой от другите, извинявам се, че засягам подзащитните на моите колеги в
залата, ако имат обременено съдебно минало или други процесуални минуси, които
засягат мярката им за неотклонение, то мярката за неотклонение винаги трябва да
бъде строго индивидуална.
Аз поставям на
вашето внимание въпроса - Х.К. с чисто
съдебно минало, с едно отношение, което не е насочено против разследването, а
напротив, той съдейства всячески.
Моето мнение
е, че би могло и вие да решите в насока, че по-лека мярка за неотклонение, би
била също толкова удачно приложима за него, без да нарушава баланса на интереса
на разследването, както и неговите лични права на млад човек, може да е
сгрешил, но не бива да се обрича заради тежестта на обвинението и възможността
за най-тежка мярка. То по тази логика и наказанията би следвало да бъдат
такива, тогава може би в съдебната практика ще се появят такива сравнения за
квази - престъпления, защото едно е деяние с рязане на пръсти, друго е с рязане
на дрехи и хвърляне на телефон. Обществеността няма да приеме подобна
уравниловка. Колко по тежки случаи, толкова повече медийни изяви за органите в
тази сфера това е добре, но за правораздаването тази мярка не бива да се
превръща в една окончателна присъда.
Затова моля
като въззивна инстанция в съдебния контрол на мярката за неотклонение, да
прецените тези всички факти и
обстоятелства и да решите, че е възможно, ако толкова е необходимо изолирането
на лицето за нуждите на така обществения интерес, който пак казах, беше
достатъчно активизиран от самите органи, които се занимават с подобни дела, то
тогава да се определи и мярка „домашен арест“, въпреки, че когато стане дума за
такава мярка съм чувал в решение на почитаемите състави и на нашите съдилища в
Пловдив, и на други места, че всъщност
тази мярка пък – „Домашният арест” се приравнявала по своята същност на
„задържането под стража“ и това е аргумент, понякога, когато я искаме, да ни се
откаже, че била едва ли не равна и тежка и защо да я налагаме. Но аз смятам, че
ако чак толкова е необходимо да бъде задоволено и едното, и другото, говоря за
интереса на обвиняемото лице, все пак има известна презумпция, че то е невинно
до доказване на противното, да приемете, че не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки и да приемете, че вяска друга по-лека мярка за
неотклонение, дори и „домашен арест“, дори и
„парична гаранция“, която вие бихте могли да определите съобразно
доходите и имотното състояние на лицето,
би съответствала.
Завършвам с
данните за здравословното състояние, въпреки, че ако не беше сегашната
обстановка с корона вируса, хора, които страдат точно от такива - дихателни
заболявания, както моят подзащитен, те са особено уязвими, това е още един
фактор и в това медицинско удостоверение, което ви представих, диагнозата е
факт. Има такива бронхиални проблеми и бих казал, че това е един допълнителен
хуманен елемент в моята пледоария към Вас, да прецените, че по отношение на
Х.К. има данни за по-лека мярка за неотклонение. Завърших, благодаря Ви.
ОБВИНАЕМИЯТ
Х.К. за лична защита: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
АДВ. Ч.П.
(защитник на обвиняемия К.П.): Уважаеми апелативни съдии, днешното производство
е такова по реда на чл. 64 ал. 7 от НПК, при което въз основа на жалбите, тъй
като протест няма от страна на прокуратурата, ще трябва да прецените отново
това, което аз си позволявам да нарека триадата на мярката за неотклонение
„задържане под стража”, а именно предположението, че моят подзащитен е взел
участие в престъплението, в извършването на което е бил обвинен, както и опасността
да се укрие или да извърши престъпление.
Преди това,
обаче, следва да кажа няколко изречения и за целите на мярката, говоря за
конкретната мярка „Задържане под стража” в конкретния казус и тя е че мерките
се налагат с цел - да се попречи на обвиняемия да се укрие, извърши
престъпление или да осуети изпълнението на влязла в сила спрямо него присъда.
Какво да кажа
по отношение повдигнатото обвинение, тъй като то е в основата, действително,
както е повдигнато обвинението, то съставлява по смисъла на чл. 93 НК умишлено,
по-точно тежко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5
години или други, по-тежки наказания.
Колегата Е.
засегна някои от аспектите на доказателствата, въз основа на които органите на
досъдебното производство са повдигнали и предявили това обвинение, и каза нещо,
което действително е важно и което ще си позволя да ви припомня, уважаеми
апелативни съдии, че освен престъпният човек на Ч.Л., има един друг велик
италиански мислител и философ, това е Ч.Б., който е написал „За престъпленията
и наказанията“, заради която книга дълги години е бил гонен и от католическата
църква, където основно внимание се обръща към хуманизма, където той формулира 7
принципа за хуманното отношение, включително и към т.нар. „политически затворници“.
Моят
подзащитен е на 21 годни. Доколко е взел той участие в извършването на
престъплението, вече е въпрос по същество. Тук прокуратурата прави една
забележка, че, видите ли, той е натиснал
заключващия механизъм на колата, с което е попречил на пострадалия да напусне
моторното превозно средство. Неговото тълкуване е точно обратното – той е
попречил на пострадалия да скочи, да излезе от колата, която се е движела близо
с 50 – 60 км/час. Това е неговото обяснение, което и аз възприемам като негов
защитник и което до някъде все още обяснява неговото участие в изпълнителното
деяние, тъй като тепърва ще предстои може би в хода на досъдебното производство
много неща да бъдат доуточнявани.
По отношение
на другите изисквания за мярката за неотклонение. Дори смея да твърдя, че
представителят на окръжната прокуратура лекичко се сюрпризира, когато го запита
в заседанието пред първоинстанционния съд по мярката, дали е осъждан и той каза
„да, аз съм осъждан“ и действително той е в изпитателния срок на друго
престъпление, което, без да омаловажавам в каквато и степен да било неговата
обществена значимост, ще посоча, че стана масово явление за млади хора в
България да управляват моторно превозно средство след употреба на алкохол и
наркотични вещества, за което обществото трябва да се замисли поради това,
което ви казах преди малко за „престъпния
човек”, че Наказателният кодекс и особено неговата „Особена част”, не са
панацеята за решаване на проблемите в цялото наше общество. Моля да бъда
разбран правилно, по никакъв начин не омаловажавам, но ви моля да вземете
предвид, че все пак това е широко разпространено деяние, за което може би не
наказателното право и средствата, с които то борави, са разрешение. Обществото
се е забъркало в голямо противоречие със себе си и не особената част на НК е
средството, чрез което това противоречие да бъде разрешено.
По отношение
на опасността да се укрие, дори първоинстанционният съд в своя съдебен акт,
който обжалваме пред вас, е приел, че той има постоянно местоживеене, при своите
родители, има и постоянна месторабота, за която сме представили необходимите
доказателства по време на първоинстанционното гледане на делото и поради което
аз считам, че една по-лека мярка за неотклонение, а не тази, която е със
задържането под стража, ще изиграе по отношение на него не само положителен,
превъзпитаващ ефект, но и ще осигури неговото по-нататъшно нормално участие в
хода на досъдебното производство, за което, предполагам, че той, пък и другите
двама, ще има още какво да кажат. И в общи линии аз завърших, благодаря ви за
вниманието.
ОБВИНЯЕМИЯТ
К.П. за лична защита: Поддържам казаното от адвоката ми. Нямам какво да добавя.
АДВ. В.И.
(защитник на обвиняемия П.Т.): Уважаеми апелативни съдии, считам, че колегите
преди мен бяха изключително изчерпателни в становището си по отношение на това
защо искаме и сме депозирали жалби по отношение изменение на мярката за
неотклонение както на моя подзащитен, така и на останалите обвиняеми.
Действително,
както е повдигнато обвинението, както спрямо моя подзащитен, така и спрямо
останалите двама обвиняемия, по смисъла на закона …
В момента
прекъсна връзката по „Skype”.
Осигури се отново връзка.
СЛУЖИТЕЛЯТ на
АРЕСТА – П.: Сега се чува.
ПРОЧЕТЕ се
съдебния протокол в частта от пледоарията на адв.И., в която на връзката не
беше ясна.
АДВ. И.
(продължава пледоарията си): Наистина, самото обвинение е изключително тежко,
но както каза колегата Е., в самата и държава, и структура, и обществено мнение
се приема, че предвид станали събития преди доста години се счита, че едва ли
не това наистина е много, много тежко обвинение. Но както и самият той заяви,
тук не се касае, в конкретния казус, за тежки обвинения спрямо обвиняемите.
Моят подзащитен, считам, че се е оказал на неподходящото място, по
неподходящото време. По делото съществуват много доказателства, от които е
видно, че неговото единствено участие е това да управлява МПС-то, в което са
били тримата и впоследствие вече – пострадалото лице.
От това, което
е видно и от разпита на пострадалото лице, той не познава подзащитния ми, както
и моят подзащитен – него. Те не са
комуникирали, нямат контакт, не са и разговаряли дори във въпросното
МПС, когато са се придвижвали. Да не говорим, че моят подзащитен дори не
познава и града и реално погледнато, се е движил като шофьор под наем за това
да управлява МПС-то от точка до точка. Така че неговото участие по никакъв
начин не може да се квалифицира като тежко престъпление. Колегите бяха много
изчерпателни и аз смея да твърдя, че не мисля и не очаквам да се случи нещо много
по-лошо или по-непристойно от тяхна страна, ако съответно Вие вземете вашето
решение, с което да измените техните мерки за неотклонение в по-леки такива.
Считам, че една по-лека мярка както спрямо подзащитния ми, така и спрямо
останалите обвиняеми, ще окаже своето влияние. Считам, че и тези близо 10 дни,
откакто са задържани, е оказало наистина необходимото влияние върху тях. Те
вече много добре осъзнават за какво става въпрос, какви са последиците, какво
се е случило и бих казала че може би от една, грубо казано, детска игра, според
мен, се е стигнало до толкова сериозно положение та ние да се намираме в тази
сграда, а те да се намират в Ареста в гр. Пловдив.
Наистина, от
друга страна, не са налице и кумулативните изисквания за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение. Нещо, което подробно сме изложили и в жалбата, вижда се
и в становището, което сме взели пред Окръжен съд при вземане на първоначалната
мярка за неотклонение. Моят подзащитен е абсолютно с чисто досие, млад човек,
на 23 години, от едно изключително добро, скромно семейство, трудово ангажиран
е, няма нито едно провинение, нито едно произшествие, няма нито една някаква
забежка от правилата на тази държава. Така че считам, че тази мярка за
неотклонение, която е в момента, е изключително тежка за него, както и за
останалите две момчета.
Мисля, че
смисълът и превенцията на една мярка за
неотклонение е именно в това, в крайна сметка да се предприемат действия, които
да осигурят тяхното присъствие на по-нататъшното развитие на процеса. Ясно е от
техните досиета, ясно е от тяхното поведение до момента, тъй като делото е
доста напреднало в своето разследване, почти всичко е събрано, почти всички
свидетели са събрани. Няма и конкретни, точни доказателства, подкрепящи тяхното
обвинение. Да не говорим, че според мен няма и умисъл от страна поне на моя
подзащитен за извършване на това престъпление.
Поради това
считам, че една по-лека мярка за неотклонение би оказала своето въздействие. Те
са съдействали в хода на разследването. Не мисля че, а няма и данни, че някой
от тях би се укрил или би осуетил разкриването на обективната истина или пък
най-малкото, че би въздействал върху свидетели или върху пострадалото лице и в
този смисъл ви моля да вземете Вашето съдебно решение, като се съобразите, че
наистина се касае за три млади момчета, чиято съдба тепърва ще продължава да се
развива. Техният житейски път тепърва ще се осъществява във всяка една насока
на живота. Затова Ви моля за Вашия съдебен акт, с който да измените така
взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” както спрямо подзащитния
ми, така и спрямо останалите двама обвиняеми. В тази връзка Ви моля за вашия
съдебен акт.
ОБВИНЯЕМИЯТ
П.Т.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми съдии, моля да приемете, че атакуваното определение е законосъобразно,
както и че няма предпоставки то да бъде изменяно или отменяно. Считам, че
са налице предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК и в тази
насока съдебният акт е добре мотивиран.
Искам да
обърна внимание, че преди случилото се на
„Г.Б.” и ресторант „М.” е имало и друга среща между пострадалия М. и
двамата обвиняеми - П. и К., където
отново непредизвикано е имало
саморазправа с пострадалия, тоест това не е инцидентно поведение, а
напротив. Тримата обвиняеми, само с оглед на броя си, са успели да повлияят на
поведението на С. М., който леко придържан за ръката, се е съгласил да се качи
в автомобила, управляван от обвиняемия
Т.. Считам, че това, че Т. само е управлявал автомобила, не означава, че не е
взел участие в отвличането. Напротив,
ако той беше предприел някакво по-активно поведение, нямаше да бъде в момента задържан за престъпление по чл. 142, ал.2 от НК.
По отношение
на другия обвиняем П., за който се твърди, че едва ли не и той
нищо не е направил, не без значение е снимането на това, което се случва в
автомобила, безразличието по отношение
на поведението на М. за това, че той е бил подложен не само на телесно
унижение, но и на много жестоко психологическо унижение. И в тази насока, ако
се прегледат клипчетата, които са изпратени, ще се разбере, че е налице едно престъпление, което се отличава с
бруталност, с цинизъм, с поведение, което не приляга на млади хора.
Тоест аз
приемам, че с наличните доказателства , със
свидетелските показания, протоколите за оглед, намирането на телефона, с
клипчетата, които са направени, деянието
по чл. 142, ал.2 НК е установено, тоест има основателно предположение, че е
реализирано и от тримата обвиняеми.
По отношение
на обвиняемия К. считам, че за него няма спор прякото участие, защото той е
лицето, което е осъществил първоначалните
действия по вкарване на М. в автомобила, той
е човекът, който е давал
заповедите, той е човекът, който е носел ножа и той е човекът, който
според мене немотивирано е според мен е посегнал на едно младо момче и наред с
това му е повдигнато друго обвинение,
такова по чл.213а НК, с оглед на
искането на суми в края на посегателството по отношение на 16-годишния младеж.
Считам, че
опасността да бъде извършено друго престъпление, е налична в случая, с оглед на тази бруталности, на този цинизъм, който е проявен. Вярно, е че
обвиняемият К. не е осъждан, но той е главното действащо лице в случая. За другите двама извършители – единият от тях П.
е в срока по чл.66 от НК, а Т. е управлявал моторното превозно средство, без да
има право да управлява. Имайки предвид тези ми съображения, аз ще ви моля
да оставите в сила определението на Окръжния съд и да приемете,
че мярката за неотклонение „задържане под стража” на този етап е законосъобразна
и съответстваща на целите по чл. 57 от НПК.
ПОСЛЕДНА ДУМА
НА ОБВИНЯЕМИЯ Х.К.: Моля за по-лека
мярка.
ПОСЛЕДНА ДУМА
НА ОБВИНЯЕМИЯ К. П.: Ако може, да е по-лека мярката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА
НА ОБВИНЯЕМИЯ П.Т.: Моля съдът да ми даде по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след
тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Апелативен
съд - Пловдив, след като се запозна с
материалите по делото и становищата на страните, счете частните жалби с
искане за изменение на мерките за
неотклонение на обвиняемите от „Задържане под стража” в по-леки, за
неоснователни.
Съдебният състав намира, че правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички
кумулативно предвидени от законодателя предпоставки за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража”. Налице е първата от тях.
Определено за престъплението, за което са привлечени като обвиняеми трите лица - отвличане с
квалифициращи обстоятелства, се предвижда наказание „лишаване от свобода”. Престъплението
е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК и то със законоустановен
специален минимум на долната граница на наказанието „лишаване от свобода„ от седем години и изключително
висок максимум - от 15 години лишаване от свобода, което само по себе си е
индикация за отношението на законодателя към обществената опасност и моралната
укоримост на подобно деяние, отчетена, чрез предвиждането на тези по-тежко
квалифицирани състави.
Наред с това,
правилно първият съд е преценил, че след анализ
на събраните до момента доказателства, при все ранния етап на
разследването, може да се направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на вменените
деяния, като правилно е акцентирал върху гласните доказателствени средства и
писмените доказателства, протоколите за
извършени процесуално следствени действия и останалите коментирани
данни.
Съответства на
материалите по делото и изводът на първата инстанция, че е налице реална опасност от укриване и извършване на
престъпление, която може да бъде изведена от тежестта на самото деяние и механизма на неговото осъществяване.
Персонално за обвиняемия К. К. – и от интензивността на
престъпната дейност - независимо от чистото му съдебно минало. Спрямо същия са
повдигнати две обвинения за тежки умишлени престъпления – отвличане и рекет.
Правилно
по отношение на обвиняемия П., първият съд е отбелязал, че е с лоши
характеристични данни в контекста на обремененото му съдебно минало и
извършването на настоящото деяние в
изпитателния срок на предходно осъждане.
За обвиняемия
Т. коректно е отчел, че последният в груба форма е игнорирал установените норми
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал автомобил без съответна
правоспособност.
Съвкупният
анализ на всичко това води настоящият съд до извод, че най-адекватна на настоящия ранен етап на водещото се
срещу тримата обвиняеми разследване е
най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо всеки от тях.
Представената
пред настоящия съд медицинска бележка на името на К., не може да доведе до
извод, противен на вече направения, тъй като не сочи на състояние, несъвместимо
с условията на следствения арест.
Ето защо,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 495, постановено в съдебно
заседание на 25.05.2020 год. по ЧНД № 864/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо
всеки от обвиняемите Х.И.К., К.А.П. и П.М.Т. по досъдебно производство №
337/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – П..
Определението
е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 15:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: