Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
23.07.2020г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
25.06. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 455 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Георги Беловски, е предявило срещу: К.М.П., ЕГН: **********, М.Т.П., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** и Б.Т.П., с адрес: ***, в качеството им на наследници на Т.Б.П., починал на 04.11.2017г., Акт за смърт № 0549/04.11.2017г., съставен в гр. Дупница, обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Ищецът
твърди, че наследодателят на ответниците Т.Б.П.
е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ и е ползвал доставяна от дружеството топлинна енергия до собствения му
жилищен апартамент, с адрес: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „Западен
парк“, бл. 131, вх. Ж, ет. 4, ап. 119, с абонатен № 140978, за периода от м.
май 2015г. до м. април 2017г., която топлинна енергия не е заплатил.
Сочи,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия
се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са
упражнили правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо
тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на
14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа”
и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по
които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
В
този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента
изпадне в забава, т.е след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В
изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна собственост, в която се
намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Нелбо ” ЕАД. Съгласно чл. 139
от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения
имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Нелбо ” ЕАД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от
03.08.2004г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ
бр. 34 от 24.04,2007г.).
С
оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатят, съобразно наследствените им права, сума в общ
размер на 1297.38 лв., от която: 993.56 лв.-главница, представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и
284.01 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2016г. до 18.02.2019г., както и
сума за дялово разпределение в размер на 19.81 лв. за периода от 01.01.2016г.
до 30.04.2017г., от които: 15.68 лв.-главница и 4.13 лв.-лихва за забава от
01.022016г. до 18.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното плащане.
С
молба вх. № 5096264/05.06.2019г. (на л.36 от гр.д.№ 11955/2019г. по описа на
СРС), ищецът е направил уточнение на предявените искове, съобразно наследствените
правата на ответниците, като е посочил, че прентендира от ответницата К.М.П.
сума в размер на общо 810.86 лв., от които 620.97 лв.-главница и 177.50
лв.-законна лихва за забава, както и сума за услугата дялово разпределение в
размер на 12.38 лв., от които 9.80 лв.-главница и 2.58 лв.-лихва; от ответника М.Т.П.-сума
в размер на общо 162.17 лв., от които 124.19 лв.-главница и 35.50 лв.-законна
лихва за забава, както и сума за услугата дялово разпределение в размер на 2.47
лв., от които 1.96 лв.-главница и 0.51 лв.-лихва и от ответника Б.Т.П.- сума в
размер на общо 162.17 лв., от които 124.19 лв.-главница и 35.50 лв.-законна
лихва за забава, както и сума за услугата дялово разпределение в размер на 2.47
лв., от които 1.96 лв.-главница и 0.51 лв.-лихва.
С
определението за насрочване на делото, постановено в закрито съдебно заседание
на 06.03.2020г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на
ответницата Е.Т.М., поради направения от нея отказ от наследството на Т.Б.П.,
по предявения от ищеца срещу нея иск за сума в размер на общо 162.17 лв., от
които 124.19 лв.-главница и 35.50 лв.-законна лихва за забава, както и сума за
услугата дялово разпределение в размер на 2.47 лв., от които 1.96 лв.-главница
и 0.51 лв.-лихва. Ищецът не е направил искане за изменение на предявените срещу
останалите ответници искове съобразно уголемяването на дяловете им в
наследството.
В срока за отговор на исковата молба са депозирани такива от ответниците К.М.П., М.Т.П. и Б.Т.П., с които се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответниците не оспорват, че са наследници на Т.Б.П., но оспорват наличието на облигационни отношения между техния наследодател и ищеца по повод доставка на топлинна енергия, както и качеството му на собственик на топлоснабдявания имот през процесния период. Твърдят, че посочения в исковата молба топлоснабден имот през процесния период е бил напълно необитаем и с демонтирани отоплителни тела, поради което не би могла да бъде доставяна и консумирана каквато и да било топлинна енергия. Оспорват твърдението, че „Нелбо“ ЕАД е извършвало отчет и разпределение на топлинна енергия за имота през процесния период. Оспорват верността на представените от ищеца документи. Правят възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Оспорват предявения иск и по размер. Излагат подробни съображения за неоснователност на иска. Претендират разноски.
Ищецът е направил искане по
чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „Нелбо“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Красно село“, ул. „Хайдушка гора“ № 58. С
определение, постановено в закрито заседание на 06.03.2020г., съдът е
конституирал като трето-лице помагач на страна на ищеца посоченото дружество.
Третото лице-помагач изразява становище, че сметките за потребено количество топлинна енергия за отопление и топла вода в апартамент № 119, на адрес: гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. 131, вх. 7, собственост на абонат Т.П. за периода от месец май 2015г. до месец април 2017г. са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. В апартамента липсват присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори. Т.П. за периода е потребител на топла вода, в жилището е наличен един водомер за топла вода. Количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация се определя по емпиричен път, съгласно изискванията в законовите нормативи, действащи към съответните моменти. При направата на изравнителна сметка на абонатната станция за съответните отчетни периоди, включени в процесния, делът за топла вода е изчислен съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16-334 (отменена, но действаща през процесния период) за топлоснабдяване на база брой потребители-двама, поради неосигурен достъп до имота в края на конкретните сезони.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а е видно и от служебно изготвените от СРС по гр.д.№ 11955/2019г., 47-ми състав, справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че К.М.П., М.Т.П. и Б.Т.П., са наследници по закон на Т.Б.П., починал на 04.11.2017г., Акт за смърт № 0549/04.11.2017г., съставен в гр. Дупница, като първата е негова преживяла съпруга, а другите двама-негови синове.
Видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт № 99, т.V, рег. № 2963, дело № 837/1999г. по описа на нотариус с рег. №210 по регистъра на НК, с район на действие СРС, по силата на договора за покупко-продажба от 20.09.1999г., оформен с него, Т.Б.П. е придобил собствеността върху жилище, представляващо апартамент 119, находящ се в гр.София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „Западен парк“, бл. 131, вх. Ж, ет. 4. На 30.05.2000г. М.П. е подал молба до „Топлофикация София“ АД за откриване на партида на негово име по отношение на придобития имот.
Ищецът е представил с исковата молба и съдът е приел като доказателства по делото протокол от 14.07.2002г. за проведено на посочената дата Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. "Западен парк", бл.131, вх.7 и 8, на което било взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/, като услугата се възложи на Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз "Нелбо инженеринг" ООД. Към този протокол е приложен списък на етажни собственици, в който наследодателят на ответниците Т.Б.П. е декларирал, че е собственик на ап. № 119, че е титуляр на аб. № 140978 и че в имота му има 3 бр. радиатори.
Приет е като доказателство и сключен на 21.09.2002г. договор между етажните собственици на процесната сграда, от една страна, наречени в договора „възложител“ и Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД, от друга страна, наречено в договора „изпълнител“, по който изпълнителят поел задължение да достави и монтира електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили, както и да извършва услугата „топлинно счетоводство“ за разпределение на консумираната, измерена по общ топломер в абонатната станция и фактурирана от „Топлофикация-София“ ЕАД, топлинна енергия съгласно методиката, описана в Наредбата за топлоснабдяване, между отделните абонати.
Между ищцовото дружество и Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД е бил сключен договор от 06.11.2007г., а през 2011г. е бил сключен договор между ищеца и „Нелбо“ ЕАД, двата договора с предмет - извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ.
По делото са приети като доказателство и представените от третото-лице помагач изравнителна сметка за периода м. май 2015г.-м. април 2016г., изравнителна сметка за периода м. май 2016г.-м. април 2017г. за процесния апартамент, както и Констативен протокол от 15.05.2016г. и Констативен протокол от 21.05.2017г., видно от които Т.п. не е осигурил достъп до собствения му апартамент № 119, находящ се бл. 131, вх. Ж, ет. 4, ж.к. „Западен парк“, гр. София.
Според приетото от районния съд
заключение по съдебно - техническа експертиза, през процесния период
количествата топлинна енергия са били отчитани редовно и определяни правилно,
съобразно методологията на Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, като е начисляван разход за
БГВ-прогнозно. Сумите за потребено количество топла вода са определени съгласно
очакваното потребление, на базата на предходен период на потребление. Реалното
потребление на количеството топла вода в жилището не е установявано при
годишния отчет на уредите, поради неосигурен от собственика достъп до имота и
поради това е бил начислен разход на база броя на обитателите-от 140 до 280
литра дневно за две лица. След определяне топлосъдържанието на топлата вода за
отделните отчетни периоди е изчислявана левовата равностойност на топлинната
енергия за подгряване на вода. Това обстоятелство е отразено в индивидуалните
изравнителни сметки, след приспадане на прогнозно начислените месечни суми.
Вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е констатирало, че по данни от счетоводството на
дружеството липсва плащане на суми за исковия период, като тези по издадените
фактури за топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. възлизат
общо на 993.56 лева (от които: 882.83 лв.-за подгряване на вода и
110.73лв.-топлинна енергия сградна инсталация), а вноската за дялово
разпределение – на 15.68 лева. Изчислени са и обезщетенията за забава върху
така посочените главнични суми, съответно – 284.01 лева и 4.13 лева.
Съобразно установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно обективно
и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него
и наследодателя на ответниците по повод доставка на топлинна енергия за битови
нужди в посочения топлоснабдяван имот и свързаните с това други услуги
(качеството на наследодателя на ответниците „потребител на топлинна енергия“),
че е доставяло ТЕ в имота на наследодателя на ответниците за процесния период
от време, количеството на реално потребената топлинна енергия, както и
стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово
разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. За да се приеме,
че ответниците дължат сумите, търсени от тях като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците имат
качеството „потребител на топлинна енергия“, и ако това бъде установено - да
докаже размера на вземането си.
Съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите.
По делото не са представени от ищеца сочените
като приложими в отношенията между страните Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във
в-к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г. и Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г., нито
доказателства за публикуването им в посочените вестници.
В случая, не е спорно между страните, а е видно и от служебно
изготвените от СРС по гр.д.№ 11955/2019г., 47-ми състав, справки по реда на
Наредба № 14/18.11.2009г., че ответниците са наследници по закон на Т.Б.П.,
който е бил собственик на апартамент 119,
находящ се в гр.София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „Западен парк“, бл. 131, вх.
Ж, ет. 4. По делото не е спорно и обстоятелството, че сградата - етажна
собственост, в която се намира апартаментът, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
От заключението на вещото лице по назначената
от съда съдебно техническа експертиза се установява, че претендираните суми не
представляват стойности на действително отчетено потребление, а са били
начислени служебно, на база броя обитатели на имота от 140 до 280 литра
дневно-две лица, тъй като не е осигурен достъп до имота за реално отчитане на
потребената топлинна енергия за подгряване на вода.
За да може, обаче, ищцовото дружество да се
ползва от предвидената в Наредбата и Общите условия възможност за служебно
начисляване на суми за топлинна енергия, трябва да докаже осъщестяването на
предпоставките за приложение на тази хипотеза. Това разбиране произтича от
общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК. Действително, съгласно чл. 53 ал. 1 от ОУ
от 2008г. и чл. 52 ал. 1 от ОУ от 2014г., клиентът е длъжен да осигури на
продавача достъп до имота си за отчитане и контрол на средствата за
индивидуално измерване и разпределение на топлинната енергия, но според ал. 3 и
на двете клаузи в ОУ от 2008г. и 2014г., в тази хипотеза дружеството е длъжно
да отправи писмено уведомление със срок не по-малък от три работни дни преди
датата за осигуряване на достъпа, като се уточни интервала от време – преди или
след обяд. Когато продавачът на топлинна енергия служебно начислява
потребление, поради това, че клиентът не е изпълнил своето задължение по ОУ и
не е осигурил достъп за реално отчитане, трябва да докаже, че е изправна
страна, която в съгласие с така посочените клаузи е отправила срочно писмено
уведомление с изискуемото се по ОУ съдържание. Доказателства в тази посока по
делото липсват-не са налице представени писмени уведомления до клиента относно
датата за осигуряване на достъп. Още повече, че ответниците са възразили да са
били налице предпоставките за това. Същевременно, не ответникът е страната,
която трябва да докаже, че не е била уведомена за датата за осигуряване на
достъп. Представените от третото лице-помагач констативни протоколи за
неосигурен достъп, не променя така направения извод, тъй като съществуването им
само по себе си не е доказателство за предхождащо ги отправено писмено
уведомление до клиента за датата на извършване на отчета. Дружеството, което
претендира да получи плащане трябва да докаже, че е налице основанието за това,
както и че му се дължат суми именно в посочените размери. При положение, че
същото не доказва да е изпълнило своето задължение, няма как да се приеме, че
му се дължат именно исковите суми, чиито размер е начислен по ред, за приложението
на който липсват предпоставки.
По изложените съображения предявените искове
са останали недоказани и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно изхода на делото, направеното
искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответниците сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, който
следва да бъдат определен в размер на по 300.00 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид основателното възражение за
прекомерност (делото не се отличава с правна и фактическа сложност), направено
от ищеца с молба вх. №4666/27.05.2020г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано
от изпълнителния директор Георги Беловски, срещу К.М.П.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: *** и наст. адрес: с. Сапарево, ул. „Венелин“ №
26, общ. Сапарево, обл. Кюстендил, искове
с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, за осъждане на ответницата да му заплати сума
в размер на общо 810.86 лв.,
от които: 620.97 лв.-главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2015г.-30.04.2016г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2016г. и 177.50 лв.-законна лихва за забава от
15.09.2016г. до 18.02.2019г., както и
сума за услугата дялово разпределение в размер на 12.38 лв. за периода м.януари 2016г.-м. април 2017г., от които: 9.80 лв.-главница и 2.58 лв.-лихва за
забава от 01.02.2016г. до 18.02.2019г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано
от изпълнителния директор Георги Беловски, срещу М.Т.П.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: *** и наст. адрес: с. Сапарево, ул. „Венелин“ №
26, общ. Сапарево, обл. Кюстендил, искове
с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, за осъждане на ответника да му заплати сума
в размер на общо 162.17 лв., от които: 124.19
лв.-главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2015г.-30.04.2016г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2016г.
и 35.50 лв.-законна лихва за забава
от 15.09.2016г. до 18.02.2019г., както и
сума за услугата дялово разпределение в размер на 2.47 лв. за периода м.януари 2016г.-м. април 2017г., от които: 1.96 лв.-главница и 0.51 лв.-лихва за
забава от 01.02.2016г. до 18.02.2019г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано
от изпълнителния директор Георги Беловски, срещу Б.Т.П.,
с пост. и наст. адрес: ***, искове
с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, за осъждане на ответника да му заплати сума
в размер на общо 162.17 лв., от които: 124.19
лв.-главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2015г.-30.04.2016г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2016г.
и 35.50 лв.-законна лихва за забава
от 15.09.2016г. до 18.02.2019г., както и
сума за услугата дялово разпределение в размер на 2.47 лв. за периода м.януари 2016г.-м. април 2017г., от които: 1.96 лв.-главница и 0.51 лв.-лихва за
забава от 01.02.2016г. до 18.02.2019г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор Георги Беловски, да заплати на К.М.П., ЕГН: **********,
с пост. адрес: *** и наст. адрес: с. Сапарево, ул. „Венелин“ № 26, общ.
Сапарево, обл. Кюстендил, сторените
от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор Георги Беловски, да заплати на Б.Т.П., с пост.
и наст. адрес: ***, сторените от него
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението е постановено при участието на
привлеченото от ищеца трето лице - помагач „Нелбо“ АД, ЕИК *********,
със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ул. „Хайдушка
гора“ № 58.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: