ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3886
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. Т. М.
като разгледа докладваното от А. Т. М. Наказателно дело частен характер №
20221110213863 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Наказателното производство е било образувано по внесена частна тъжба
от К. А. З., ЕГН **********, чрез адв. Д. Р. срещу Б. Х. Й., ЕГН **********
като НЧХД № 16380/2021г. по описа на СРС, НО, 133 състав.
Съдебното производство е приключило с постановена Присъда № 173
от 07.07.2022г., с която съдебният състав, разгледал делото по същество е
признал подсъдимия Й. за виновен в извършване на престъпление по чл. 147,
ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК го е
освободил от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, и му е наложил наказание „Глоба“ в
размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, както и му е присъдил
направените от частния тъжител разноски в размер на 450.00 /четиристотин и
петдесет/ лева.
Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивен съдебен
контрол, като с Решение № 656 от 26.10.2022г., постановено по ВНЧХД №
3134/2022г. по описа на СГС, НО, ХV въззивен състав е отменил присъдата и
е върнал делото за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание
/макар становището на настоящия съдия-докладчик да е, че такова не се
провежда в производства образувани по частна тъжба на пострадалия/.
1
Новото разглеждане на производството – образувано под нов номер,
съобразно правилата на Правилника за администрацията на съдилищата -
НЧХД № 13863/2022г. по описа на СРС, НО, 105 състав е разпределено на
настоящия съдия-докладчик.
Преди съдията-докладчик да осъществи правомощията си по чл. 250-
252 от НПК по делото е постъпила въззивна жалба вх. № 273275 от
08.12.2022г. от защитника на подсъдимия – адв. М. Л. срещу Решение № 2542
от 07.07.2022г. по НЧХД № 16380/2021г. по описа на СРС, НО, 133 състав с
правно основание чл. 313 вр. чл. 318, ал. 4 от НПК.
С оглед така депозираната въззивна жалба, настоящият съдия-
докладчик намира, че е в невъзможност да предприеме и изпълни
правомощията си по чл. 250 – чл. 252 от НПК преди да извърши проверка по
смисъла на чл. 319, ал. 1, чл. 320, ал. и ал.3 от НПК вр. чл. 323, ал.1 от НПК
на същата, доколкото ако констатира основания за връщането й, то
последното подлежи на въззивен съдебен контрол от страна на Софийски
градски съд от една страна, и от друга е въпрос преюдициален, предхождащ
произнасянето на съдията-докладчик по реда на чл. 247б, ал. 1, т. 2 от НПК, с
оглед претендираната висящност на предходното разглеждане на
производството под № 16380/2021г. по описа на СРС, НО, 133 състав.
В жалбата се сочи, че освен постановена присъда от 07.07.2022г. в
ЕИСС е обявено и публикувано и Решение № 2542 от 07.07.2022г. по НЧХД
№ 16380/2021г. по описа на СРС, НО, 133 състав, с което подсъдимия Й. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26,
ал.1 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК и му е наложена наказание „Глоба“ в размер на 1500.00 /хиляда
и петстотин/ лева, както и са му присъдени направените от частния тъжител
разноски в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева и се иска неговата
отмяна от въззивната съдебна инстанция. Излагат се доводи за порочност на
решението и нарушаване на принципа non bis in idem.
На първо място съдията-докладчик намирам, че жалбата е депозирана
от правоимащо лице – подадена от защитник на подсъдимия Й., макар като
правно основание да е посочена от защитата разпоредбата на чл. 318, ал.4 от
НПК, предоставяща възможност на частния тъжител и частния обвинител да
2
обжалват съдебния акт, ако са накърнени техни права и законни интереси
/каквото качество в случая адв. Л. няма, нито е процесуален представител на
такава страна/.
На следващо място съдията-докладчик намирам, че жалбата следва да
бъде върната по следните съображения:
В съдебните производства по дела от общ характер и такива образувани
по частна тъжба на пострадалия процесуалния ред за постановяване на краен
съдебен акт е открито съдебно заседание, като същия подлежи на обжалване и
протест в 15 дневен срок от обявяването му, по реда на глава 21 от НПК.
Ако се приеме тезата на защитата, че е налице постановен съдебен акт по
НЧХД № 16380/2021г. по описа на СРС, НО, 133 състав – Решение, с което
подсъдимият е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, то съгласно ТР № 3 от 20.11.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2014 г., ОСНК, докладчик съдията Е. В.: „При постановяване на решение
по реда на чл. 378, ал. 4 от НПК се прилагат правилата на чл. 300 и чл. 310 от
НПК и срокът по чл. 319 от НПК започва да тече от момента на неговото
обявяване. В този смисъл следва да се приеме, че подадената въззивна жалба
е просрочена, доколкото Решението е с номер и дата 07.07.2022г., датата на
провеждане на открито съдебно заседание, а жалбата е подадена на
08.12.2022г.
Ако се приеме, че така цитираното Решение с оглед настъпилите
законодателни промени в чл. 310, ал. 1 от НПК / изм. ДВ, бр. 110 от 2020г./ е
изготвено в Единната информационна система на съда /ЕИСС/ на 07.07.2022г.
и подписано с квалифициран подпис от съдебния състав на 15.10.2022г., то
именно това е момента когато същото е обявено, поради което отново следва
да се приеме, че жалбата се явява просрочена, депозирана на 08.12.2022г.
От друга страна настоящият съдия-докладчик не споделя виждането на
защитата, че е налице съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол по
първоначално образуваното наказателно производство, разпределено на
настоящия съдебен състав с нов номер за ново разглеждане, доколкото има
влязло в сила Решение № 656 от 26.10.2022г., постановено по ВНЧХД №
3134/2022г. по описа на СГС, НО, ХV въззивен състав, с което се отменя
присъдата по НЧХД № 16380/2021г. по описа на СРС, НО, 133 състав и е
постановено делото да бъде разгледано от друг състав на съда, като именно
3
това е съдебния акт, който е бил ревизиран и отменен, а видимото за страните
в ЕИСС решение №2542/07.07.2022г., освен че липсва на хартиен носител в
кориците на съдебното дело, то и защитата е уведомена съобразно
разпореждането на предходния съдия –докладчик /обективирано върху
Искане от адв. Л. с вх. № 221226 от 18.10.2022г./, че актът е генериран
погрешно в системата на 07.07.2022г. и подписан с квалифициран електронен
подпис отново погрешно на 15.10.2022г. и липсва възможност същия съдебен
акт да се изтрие, като в системата същия фигурира със статус „отменен“. При
така установеното липсва съдебен акт, който следва да бъде ревизиран от
въззивната съдебна инстанция, а от там и правен интерес защитата и
подсъдимия да обжалват такъв.
Водим от горното и на осн. чл. 323, ал. 1, т. 2 вр. чл. 319 ал.1 от НПК съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА частна въззивна жалба, депозирана от адв. М. Л. – защитник на
подсъдимия Б. Й. срещу Решение №2542/07.07.2022 г. по НЧХД №
16380/2021 г. по описа на СРс, НО, 133 състав.
Определението подлежи на обжалване и протест по реда на глава 21 от
НПК в 15 дневен срок от получаване на съобщението за настоящето
определение.
Препис да се изпрати на защитника и подсъдимия, като изрично се укаже,
че постановеното определение подлежи на обжалване в срока посочен по-
горе, а по същество съдията-докладчик ще упражни правомощията си по чл.
250 – 252 от НПК след стабилизиране на настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4