Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 297/16.5.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 26 април 2023год.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 240/2023год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, вр. чл. 43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители / ЗПЗП /.
Образувано е жалба на „Хамър Груп 13“ ЕООД – гр. Пазарджик,
чрез пълномощника адв. Ч., срещу Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/577 от 13.01.2023г.,
издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на
закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Навеждат се доводи, че издаденото уведомително писмо
не е мотивирано и противоречиво, относно основанието и размера за извършване на прихващането. Настоява се, че
земеделският производител не е уведомяван за наличие на застъпване на заявените за подпомагане площи и не е участвал
в извършените проверки. Прави се искане за прогласяване нищожността на
оспорения административен акт, алтернативно за неговата отмяна. Допълнителни
съображения се излагат в представено писмено становище. Претендират се
сторените по делото разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли. Допълнителни доводи
навежда в депозирано писмено становище. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и
представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания,
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №РД-09-150/25.02.2022г. на министъра на
земеделието и храните бил одобрен окончателния специализиран слой „Площи
допустими за подпомагане” за кампания 2021г.
На 17.05.2021г. “Хамър Груп - 13“
ЕООД – гр. Пазарджик подали до ДФЗ заявление за подпомагане 2021, с вх. № 1321052111273,
по следните схеми и мерки за подпомагане – Схема за единно плащане на площ /
СЕПП /, Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда
– зелени директни плащания /ЗДП/ и
Компенсационни плащания в планински райони / подмярка 13.1/НР1/. В приложената към
заявлението таблица на използваните парцели 2021, заявили 25 парцела в землището на с. Калурегово, с номера на БЗС
от ИСАК: 35571-91-14, с площ 0,50ха;
35571-91-15, с площ 9,34ха; 35571-850-4, с площ 3,73ха; 35571-851-4, с площ 1,15ха;
35571-1002-11, с площ 1,28ха; 35571-1002-12, с площ 3,66ха; 35571-1019-23, с площ
0,64ха.
След обработване на
заявлението за подпомагане с УИН 1321052111273/17.05.2021г.,
подадено от бенефициента “Хамър
Груп - 13“ ЕООД – гр. Пазарджик за Кампания 2021г. и извършените
административни проверки била установена разлика между декларираната площ и
установената допустима площ, в размер на 14,07147 ха. Административните
проверки на площите на жалбоподателя били извършени въз основа на база данни по
ЗДП за кампания 2021г.
Въз основа на горепосочените
документи било издадено оспореното уведомително писмо.
При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като
извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с
процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът
изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт, представената административна преписка и
събраните по делото доказателства.
Оспореното Уведомително писмо е
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният
директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция,
която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата
на законодателството на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 4 от с. з. е
предвидена възможността изпълнителният директор на фонда да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото
заповед с № 03-РД/3088/22.08.2022г. е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ
е делегирал на зам. изпълнителния директор да издава и подписва
уведомителни писма от вида на процесното. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното
Уведомителното писмо, е издадено от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия.
Съдът намира, че обжалваният акт
е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден
при нарушаване на административнопроизводствените правила за това.
Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено намаления
/отказът/ на субсидии, като освен това е наложена ставка на корекции /
финансова дисциплина/ на основание чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл.8, пар.1
от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, в изпълнение на Регламент /ЕС/ № 2021/2091 на
Комисията от 26.11.2021г. и чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, чл.8, пар. 1
от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, в изпълнение на Регламент /ЕС/ № 2021/951 на
Комисията от 11.06.2021г. , определен за Кампания 2021 в размер на 1,658907 %.
От съдържанието на Уведомителното писмо
обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се
разпореди посоченият резултат, и под кое точно материалноправно основание тези
обстоятелства са подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът
следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз
основа на които е постановен той. В случая обаче в табличен вид единствено са
посочени размерите на исканите суми, на намаленията и на оторизираните суми. В
дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици не се
установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които
приема органът. Такива не могат да се извлекат и от документите, предхождащи
издаването на оспореното уведомително писмо.
Видно от съдържанието на оспореното писмо в съдържание
на Таблица 1, Колона 3 „Намаления“ се отчитат: 1. намаления на субсидията след
извършване на административни проверки, при които са установени всички
недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи
заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя с допустими площи по СИЗП и предоставени данни
от МЗХГ и МОСВ; 2. намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени
сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. наложена ставка на корекция („финансова
дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8 § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент /ЕС/ №
2021/951 на Комисията от 11.06.2021г.; Линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. i от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на
Комисията; 4. Линейно намаление съгласно чл. 65, § 2 б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. iii от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на
Комисията. Както в поясненията към съответните колони, така и другаде в административния акт, не се посочват
кои точно от цитираните изисквания не са спазени от жалбоподателя. Това не
става ясно и от придружаващите акта и приложени към преписката писмени
доказателства. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към
тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за
отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на
жалбоподателя по схемите/мерките за Кампания 2021. В оспорения акт, административният
орган единствено е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията, без
да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай. Не са налице никакви
конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на
оспорващия по тази мярка.
Обективираното в процесното уведомително писмо
съдържание не дава яснота за това кои са фактическите и правните основания за
намаляване на субсидиите по заявените схеми/мерки. От пояснението, дадено за
съдържанието на колона 3 – „Намаления“, от таблица 1 в уведомителното писмо е
невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на
административния орган. Посочени са няколко хипотези за намаляване на
субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай, като не
е ясно и дали приложение следва да намерят всички изброени или една част от тях
и съответно кои точно По отношение процесните схеми, мерки и подмерки от
уведомителното писмо са ясни единствено размерите на исканите суми по тях,
размера на намаленията, на оторизираните и изплатените суми, и на наложените
санкции, без да са изложени каквито и да било конкретни фактически и правни
констатации. Пояснението, дадено за колона 3 е общо и бланкетно, и не дава ясна
представа защо е отказано подпомагане на жалбоподателя в описаните в писмото
размери.
Установената съдебната практика по оспорване на актове
от вида на оспорвания приема, че мотивите на уведомително писмо се съдържат в
таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения
следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото
доказателства и административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй
като мотиви, обосноваващи волята на административния орган, не могат да се
извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт. Едва в хода
на настоящото съдебно производство чрез представено по делото писмено становище
се изясниха мотивите за наложените с акта намаление и санкции. Възприемането на
такъв подход за мотивиране на административен акт е недопустимо, тъй като така
се ограничава правото на защита на земеделския стопанин и се възпрепятства
съдебната проверка, а и по този начин се създава възможност за подмяна на
съображенията, мотивирали преценката на органа. За мотиви на акта в случая не
може да се приемат и поясненията под таблиците на уведомителното писмо, вкл.
резултатите от проверките на място и автоматичните проверки при подаване на
заявлението.
Липсата на фактически основания в акта в конкретната
хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган
относно упражненото правомощие да намали (откаже) финансиране, както и да бъде
извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е.
проверка за материалната законосъобразност на акта. Допуснатото в случая
нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е
съществено, респ. достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла
на чл. 146, т. 2 от АПК.
Отделно от това, следва да се посочи, че в рамките на
съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта,
съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да
допълва мотивите в издадения административен акт. Такова допълване е
недопустимо да се прави и от самия орган едва в хода на съдебното
производството, в случая чрез писмено становище на издателя на акта и твърдения
на процесуалния му представител в съдебно заседание.
Цитирането общо на приложимата
нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е конкретна
хипотеза, довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства
от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт,
тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за
подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо.
Непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не
позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган, относно
упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена
последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за
материалната законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не
се установява и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като
конкретни такива също не са посочени.
Съгласно посоченото в ТР № 16/1975
г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт
от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В настоящия случай обаче, в
процесното уведомително писмо няма направено препращане към друг предшестващ
акт. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината
за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми.
Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не
позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за
намалената с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на
жалбоподателя. Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението
на оспорващия. Нещо повече, дори и в приложените към преписката доказателства
липсва посочване на фактическите основания за това изчисление на размера на
финансовото подпомагане. Тук е мястото да се отбележи, че по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово
подпомагане следва да бъде намален е за административния орган, който следва да
установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт.
Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на
съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира
пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за
издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва
да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както
и да се посочи актът или проверката въз основа на която това е направено. От
една страна, това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита
срещу оспорения административен акт. От друга страна, би позволило на съда да
извърши контрол за законосъобразността на уведомителното писмо, като провери
дали и защо е намалено заявеното финансовото подпомагане. Мотивирането на акта
е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се
довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно
прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва.
Съгласно трайната съдебна
практиката на административните съдилища и Върховния административен съд,
неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма
на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя.
При това положение, настоящият
състав на съда намира, че оспореното Уведомително писмо е издадено при липсата
на мотиви, с което съществено е нарушено изискването за форма на
административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Предвид изложеното, оспореното Уведомително
писмо като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и
постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа, с
указания за ново произнасяне, въз основа мотивите на настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на делото, своевременно
направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, съобразно вида и обема на
осъществената по него защита - 600 лева, което съгласно приложимата в настоящия
случай разпоредба на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба от 09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не се явява прекомерно, както и 50 лева
– държавна такса, следва да бъдат възложени в тежест на ДФЗ.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„Хамър Груп 13“ ЕООД – гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. Ч., Уведомително писмо
изх. № 02-130-2600/577 от 13.01.2023г., издадено от зам. изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021.
ВРЪЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“, за ново произнасяне, съгласно мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати
на „Хамър Груп 13“ ЕООД – гр.
Пазарджик сумата от 650 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/