Р Е
Ш Е Н И Е
№ 213/6.12.2022 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На
шестнадесети ноември
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 96 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Р.И.Г., ЕГН ********** и адрес ***,
чрез
адв. З.Д. със
съдебен адрес *** против ревизионен акт № Р-02002818000369-091-001 от 23.11.2021г.,
издаден от Р.К.Т. на длъжност началник на сектор - възложил
ревизията и Г.В.В. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, в частта му в която е потвърден с Решение
№ 22/17.02.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че ревизионния акт с който спрямо Р.И.Г. е ангажирана отговорност на осн. чл. 19, ал.1 от ДОПК, в оспорената му част е
процесуално и материално незаконосъобразен и необоснован. Прави се искане същият да бъде отменен, като се присъдят на
дружеството направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.
З. Д., която поддържа жалбата и
направеното в същата искане. В тази
насока допълнително представя подробни писмени бележки с вх.№ 2803 от
24.11.2022г.
Ответната страна редовно призована
изпраща процесуален представител М.Й. – началник отдел „Обжалване“ в Дирекция
„ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, редовно упълномощена, която счита жалбата за
неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена, с присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5835 лева,
изчислени по реда на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Допълнително
представя писмени бележки с вх.№ 2873 от
30.11.2022г.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, и
прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища прие за установено следното:
На 17.03.2017 г. органи по приходите
при ТД на НАП Бургас са издали ревизионен акт (РА) №
Р-02000216005541-091-001, с който е установено по реда на чл. 122 от ДОПК
задължение на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес *** представлявано от
управителя Р.И.Г. (жалбоподателка в настоящото
производство), за данък добавена стойност по ЗДДС за периода от 05. 2012 г. до 06.
2015 г. в общ размер 233 873. 78 лева и лихва за забава в общ размер на 80 101,
21 лева и корпоративен данък по ЗКПО за периода 2012 г., 2013 г. и 2014 г.,
както следва: 01.01.2012 г. -31.12.2012 г. - данък в
размер на 1 137. 32 лв. и лихва за забава в размер на 310. 85 лв.; 01.01.2013 г. -31.12.2013 г. - данък в размер на 1 581. 34 лв.
и лихва за забава в размер на 475. 94 лв.; 01.01.2014
г. -31.12.2014 г. - данък в размер на 1 324. 99 лв. и лихва за забава в размер
на 291. 19 лв. Така издадения ревизионен акт е потвърден с решение №
133/07.06.2017 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП.
По жалба на „С.“ ЕООД против РА №
Р-02000216005541-091-001/ 17.03.2017г. в
АС Бургас е образувано а. д. № 1714/2017 г. по описа на последния. С решение №
2298/07.12.2018 г. по делото, жалбата на
„С.“ ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Процесното
решение е отменено с решение № 8238/03.06.2019 г. по а. д. № 3393/2019 г. на
ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
При новото разглеждане с решение № 311/27.02.2020г. по
адм. дело № 1265/2019г. състав на АС Бургас отново е
отхвърлил жалбата на „С.“ ЕООД против РА № Р-02000216005541-091-001/17.03.2017г.
Последното е оставено в сила с решение №
563/18.01.2021г. по адм. дело № 8209/2020г. по описа
на ВАС. Посочените дела са изискани от АС
Бургас и са приложени към настоящото производство.
Преди приключване на съдебното производство с влязъл
в сила съдебен акт по оспорване на РА №
Р-02000216005541-091-001/17.03.2017г. с
който са определени задължения на „С.“
ЕООД, адм.
орган на 18.01.2018г. е издал Заповед с
възлагане на ревизия(ЗВР) № Р-02002818000369-020-001, изменяна със
Заповеди №№ Р- 02002818000369-020-002
/16.07.2018г. и Р-02002818000369-020-003 /17.08.2018г., с която е възложена
ревизия на жалбоподателката Р.И.Г. с цел установяване
на отговорността й за задълженията на
дружеството. В процесната заповед е посочено, че „ревизията
е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци
и/или ЗОВ на "С." ЕООД с ЕИК ********* за: ДДС по PA № Р-02000216005541-091-
001/17.03.2017 г. в размер на 233 873.79 лв. и лихви в размер на 99 917.10 лв.;
КД по PA № Р- 02000216005541-091-001/17.03.2017 г. в размер на 3 678.46 и лихви
1 389.66 лв.; ДДС по СД в размер на 3 442.76 лв. и лихви в размер на 685.15 лв.
лв.; Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по
Декларация 6 в размер на 1 162.14 лв. и лихви 213.75 лв.; ДОО по Декларация 6 в
размер на 413.13 лв. и лихви 80.21 лв.; ЗО по Декларация 6 в размер на 63.45
лв. и лихви 5.74 лв.; УПФ по Декларация 6 в размер на 114.49 лв. и лихви 22.24
лв.“
Така издадената ЗВР № Р-
Р-02002818000369-020- 001/18.01.2018г. ведно с изготвено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ ) с изх. № Р-02002818000369- 040-001 / 07.02.2018 г. са изпратени по куриер до Р.Г.
на постоянния й адрес *** и на
12.04.2018г. са върнати с обратна разписка с отметка „непотърсен". ИПДПОЗЛ и ЗВР са изпратени по
пощата отново на 17.04.2018г., като на 18.04.2018г. е върната от куриера
„М и БМ Експрес“ обратна разписка -
известие
за доставяне с баркод № *************, в което като получател е изписано следното: „Г.,
подпис, час и дата на получаване – 11,15 часа на 18.04.2018 г.“ При това
отразяване адм. орган е счел
ИПДПОЗЛ от 07.02.2018г. и ЗВР от 18.01.2018г. за връчени на 18.04.2018 г.
На 04.05.2018г. в деловодството на ТД на
НАП-Бургас с вх.№94-00-695/ по пощата са
постъпили копия на документи посочени в ИПДПОЗЛ с изх. № Р-**************-***-***/07.02.2018
г. и писмени обяснения от Р.И.Г. в които същата е декларирала, че не е извършвала разпореждане с
имуществото на „С." ЕООД, а активите на дружеството са използвани
единствено за целите на дружеството, декларирала е, че никога не е учредявала
ипотека или залог върху имуществото на дружеството, не е начисляван или
изплащан дивидент, както и не са получавани заеми от дружеството.
В хода на ревизионното производство с Протокол № 1303665/25.08.2021г.
са приобщени документи събрани в хода на предходното
ревизионно производство приключило с Ревизионен доклад № Р-
02000216005541-092-001/16.02.2017 г. и Ревизионен акт № Р-02000216005541-091-001/17.03.2017
г. на „С.“ ЕООД с ЕИК *********, в хода на което според адм.
орган са установени укрити приходи.
Констатациите на екипа ревизори са отразени в представения по
делото заверен препис от ревизионен доклад № Р- 02002818000369-092-001 от
13.09.2021г., който е изпратен на Г. на 28.09.2021 год. по електронен път, чрез
изпращане на електронно съобщение на деклариран от нея електронен адрес за
кореспонденция с НАП. В предоставения и удължен срок не е подавано
възражение срещу ревизионния доклад.
На 23.11.2021г. е издаден оспорения в
настоящото производство ревизионен акт №
Р-02002818000369-091-001, с който на осн. чл. 19 от ДОПК
на Р.И.Г. са определени задължения и лихвите за просрочие към тях към процесната
дата, за задължения на „С.“ ЕООД, както следва:
- задължения по ЗДДС:
- за периода 01.05.2012 г. -31.05.2012 г. –
ДДС в размер на 10 767. 41 лв. и лихва за забава в размер на 10 465. 01 лева;
- за периода 01.06.2012 г. -30.06.2012 г. –
ДДС в размер на 6 030. 02 лв. и лихва за забава в размер на 5 736. 88 лв.;
- за периода 01.07.2012 г. -31.07.2012 г. –
ДДС в размер на 5 972. 04 лв. и лихва за забава в размер на 5 628. 48 лв.;
- за периода 01.08.2012 г. -31.08.2012 г. –
ДДС в размер на 4 475. 58 лв. и лихва за забава в размер на 7 155. 21 лв.;
- за периода 01.09.2012 г. -30.09.2012 г. –
ДДС в размер на 7 733. 19 лв. и лихва за забава в размер на 3 477. 35 лв.;
- за периода 01.10.2012 г. -31.10.2012 г. –
ДДС в размер на 9 672. 01 лв. и лихва за забава в размер на 8 864. 51 лв.;
- за периода 01.11.2012 г. -30.11.2012 г. –
ДДС в размер на 7 508. 96 лв. и лихва за забава в размер на 6 818. 47 лв.;
- за периода 01.12.2012 г. -31.12.2012 г. –
ДДС в размер на 6 791. 69 лв. и лихва за забава в размер на 6 108. 09 лв.;
- за периода 01.01.2013
г. -31.01.2013 г. – ДДС в размер на 8 996. 57 лв. и лихва за забава в размер на
8 013.34 лв. лв.;
- за периода 01.02.2013 г. -28.02.2013 г. –
ДДС в размер на 7 707. 98 лв. и лихва за забава в размер на 3 139. 59 лв.;
- за периода 01.03.2013 г. -31.03.2013 г. –
ДДС в размер на 7 203. 60 лв. и лихва за забава в размер на 6 297.92 лв.;
- за периода 01.04.2013 г. -30.04.2013 г. –
ДДС в размер на 7 001. 81 лв. и лихва за забава в размер на 6 062. 98 лв.;
- за периода 01.05.2013 г. -31.05.2013 г. –
ДДС в размер на 11 008. 51 лв. и лихва за забава в размер на 9 437. 35 лв.;
- за периода 01.06.2013 г. -30.06.2013 г. –
ДДС в размер на 6 380. 82 лв. и лихва за забава в размер на 5 416. 84 лв.;
- за периода 01.07.2013 г. -31.07.2013 г. –
ДДС в размер на 6 847. 47 лв. и лихва за забава в размер на 5 753. 92 лв.;
- за периода 01.08.2013 г. -31.08.2013 г. –
ДДС в размер на 1 963. 09 лв. и лихва за забава в размер на 1 632. 34 лв.;
- за периода 01.09.2013 г. -30.09.2013 г. –
ДДС в размер на 5 561. 13 лв. и лихва за забава в размер на 4 578. 60 лв.;
- за периода 01.10.2013 г. -31.10.2013 г. –
ДДС в размер на 9 225. 13 лв. и лихва за забава в размер на 7 515. 66 лв.;
- за периода 01.11.2013 г. -30.11.2013 г. –
ДДС в размер на 4 079. 38 лв. и лихва за забава в размер на 3 289. 38 лв.;
- за периода 01.12.2013 г. -31.12.2013 г. –
ДДС в размер на 6 253. 92 лв. и лихва за забава в размер на 4 988. 86 лв.;
- за периода 01.01.2014
г. -31.01.2014 г. – ДДС в размер на 1 783. 08 лв. и лихва за забава в размер на
1 407. 01 лв.;
- за периода 01.02.2014 г. -28.02.2014 г. –
ДДС в размер на 6 881. 68 лв. и лихва за забава в размер на 5 376. 65 лв.;
- за периода 01.03.2014 г. -31.03.2014 г. –
ДДС в размер на 3 363. 52 лв. и лихва за забава в размер на 2 598. 88 лв.;
- за периода 01.04.2014 г. -30.04.2014 г. –
ДДС в размер на 4 969. 77 лв. и лихва за забава в размер на 3 798. 50 лв.;
- за периода 01.05.2014 г. -31.05.2014 г. –
ДДС в размер на 5 100. 67 лв. и лихва за забава в размер на 3 854. 55 лв.;
- за периода 01.06.2014 г. -30.06.2014 г. –
ДДС в размер на 7 348. 95 лв. и лихва за забава в размер на 5 492. 17 лв.;
- за периода 01.07.2014 г. -31.07.2014 г. –
ДДС в размер на 8 119. 35 лв. и лихва за забава в размер на 5 957. 80 лв.;
- за периода 01.08.2014 г. -31.08.2014 г. –
ДДС в размер на 5 098. 66 лв. и лихва за забава в размер на 3 722. 37 лв.;
- за периода 01.09.2014 г. -30.09.2014 г. –
ДДС в размер на 6 900. 96 лв. и лихва за забава в размер на 4 980. 49 лв.;
- за периода 01.10.2014 г. -31.10.2014 г. –
ДДС в размер на 8 075. 79 лв. и лихва за забава в размер на 5 758. 62 лв.;
- за периода 01.11.2014 г. -30.11.2014 г. –
ДДС в размер на 4 412. 55 лв. и лихва за забава в размер на 3 109. 59 лв.;
- за периода 01.12.2014 г. -31.12.2014 г. –
ДДС в размер на 6 776. 15 лв. и лихва за забава в размер на 4 716. 78 лв.;
- за периода 01.01.2015
г. -31.01.2015 г. – ДДС в размер на 1 855. 54 лв. и лихва за забава в размер
на 1 275. 61 лв.;
- за периода 01.02.2015 г. -28.02.2015 г. –
ДДС в размер на 5 228. 49 лв. и лихва за забава в размер на 3 553. 69 лв.;
- за периода 01.03.2015 г. -31.03.2015 г. –
ДДС в размер на 1 757. 22 лв. и лихва за забава в размер на 1 179. 19 лв.;
- за периода 01.04.2015 г. -30.04.2015 г. –
ДДС в размер на 4 781. 08 лв. и лихва за забава в размер на 3 168. 49 лв.;
- за периода 01.05.2015 г. -31.05.2015 г. –
ДДС в размер на 5 190. 04 лв. и лихва за забава в размер на 3 394. 77 лв.;
- за периода 01.06.2015 г. -30.06.2015 г. –
ДДС в размер на 4 860. 31 лв. и лихва за забава в размер на 3 138. 54 лв., или
общо задължения за ДДС в размер на
233 678,18 лева и лихви за ДДС в
размер на 185 428,85 лева.
- задължения по ЗКПО:
- за периода 01.01.2012
г. -31.12.2012 г. – данък в размер на 727. 13 лв. и лихва за забава в размер на
678. 07 лв.;
- за периода 01.01.2013
г. -31.12.2013 г. - данък в размер на 1 581. 34 лв. и лихва за забава в размер
на 1 228. 02 лв.;
- за периода 01.01.2014
г. -31.12.2014 г. - данък в размер на 1 324. 99 лв. и лихва за забава в размер
на 921. 35 лв., или общо задължения за
Корпоративен данък в размер на 3 678,46 лева и за лихви за Корпоративен
данък в размер на 2 735,47 лева.
За
издаване на ревизионния акт адм. орган е посочил
следните мотиви:“ След потвърдително
Решение 563/18.01.2021 г. на ВАС РА № Р-02000216005541-091-001 от 17.03.2017
год. е влязъл в сила по отношение на „С." ЕООД за установени данъчни
задължения по ЗКПО за периода 01.01.2012 год. -
31.12.2014 год., по ЗДДС за периода 01.05.2012 год. - 30.06.2015 год. През
периодите, за които са установени задълженията Р.И.Г. е едноличен собственик на
100% от капитала на дружеството и до настоящия момент, което обективира наличието на първата материално-правна предпоставка
от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК. В хода на ревизионното
производство на „ С.“ ЕООД, извършено по реда на чл.122 от ДОПК е доказано и
потвърдено от решаващите органи, че са установени неотчетени продажби.
Продажбите не са отчетени по реда и съобразно изискванията на ЗДДС - не са
документирани чрез издадени данъчни документи или касови бележки, размерът на
дължимия ДДС не е включен при определяне на резултата за съответните данъчни
периоди. Дължимият данък не е начислен от „С." ЕООД, с което е нарушена
нормата на чл.86, ал.1 ЗДДС. Неосчетоводяването и недекларирането на продажби
на стоки, представляващи облагаеми доставки на стоки, в случая е поведение от
вида на бездействие, извършено от ревизираното лице, като орган на управление
на дружеството. Невключването на продажбите в справки-декларации по ЗДДС, в
отчетните регистри, в дневници за продажби, годишната данъчна декларация по
ЗКПО, съставлява укриване на факти и обстоятелства от органа по приходите по
смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, предвид нормативно установените задължения в
ЗСч, ЗКПО и ЗДДС за осчетоводяване и деклариране на тези продажби. В този
смисъл подаването на декларация с невярно съдържание представлява необявяване
пред органа по приходи на факти и обстоятелства, свързани с данъчното
законодателство. Субект на укриването е управителят на дружеството, който
съгласно чл.141, ал.1 и ал.2 от ТЗ организира и ръководи дружеството и го
представлява пред трети лица. От гореизложеното може да се направи извода, че Р.И.Г.
в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството,
е укрила от органите по приходи факти и обстоятелства, които по закон е била
длъжен да обяви, т.е. реализирана е втората предпоставка от фактическия състав
на чл.19 ал.1 от ДОПК.
Неотчитането
на пълния размер на извършените продажби по реда и съобразно изискванията на
ЗДДС - чрез издаване на данъчни документи или касови бележки, невключването на
размерът на дължимия ДДС при определяне на резултата за съответните данъчни
периоди, неначисляването от страна на „ С. „ ЕООД на дължимият данък,
невключването на продажбите в справки- декларации по ЗДДС, в отчетните
регистри, в дневници за продажби, годишната данъчна декларация по ЗКПО и
проявяващото се вследствие това разминаване между декларираните пред НАП данни
и действителните такива, представлява укриване на факти и обстоятелства
умишлено извършено от управителя на дружеството и неговия едноличен собственик
на капитала, с цел освобождаване на „С.“
ЕООД от данъчни задължения. Т.е. налице е причинно-следствена връзка между
умишлените недобросъвестни действия на управителя и последицата от тях -
невъзможност да се съберат дължимите данъци. Следователно третата предпоставка
от фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК е налице.
Невъзможността да бъдат събрани
задълженията на дружеството е доказано от действията на органите в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП - Бургас. След проучване на имущественото състояние на
дружеството дългът на същото за данъчни и осигурителни задължения, събирани от
НАП е класифициран като „ трудно събираем".
Жалбоподателката е обжалвала ревизионния акт по
административен ред с жалба с вх.№ 94-Г-260/22.12.2021г пред директора на
дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Бургас при ЦУ на
НАП, който с Решение № 22 от
17.02.2022г. е отменил Ревизионен акт № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021г. в
частта му с която е реализирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за ДДС на Р.И.Г. както следва: за периода
01.05.2012 г. -31.05.2012 г. – ДДС в размер на 10 767. 41 лв. и лихва за забава
в размер на 10 465. 01 лева; за периода
01.06.2012 г. -30.06.2012 г. – ДДС в размер на 6 030. 02 лв. и лихва за забава
в размер на 5 736. 88 лв.; за периода 01.07.2012 г. -31.07.2012 г. – ДДС в
размер на 5 972. 04 лв. и лихва за забава в размер на 5 628. 48 лв.; за периода 01.08.2012 г. -31.08.2012 г. – ДДС
в размер на 4 475. 58 лв. и лихва за забава в размер на 7 155. 21
лв.; за периода 01.09.2012 г.
-30.09.2012 г. – ДДС в размер на 7 733. 19 лв. и лихва за забава в размер на 3
477. 35 лв.; за периода 01.10.2012 г.
-31.10.2012 г. – ДДС в размер на 9 672. 01 лв. и лихва за забава в размер на 8
864. 51 лв. и за периода 01.11.2012 г. -30.11.2012 г. – ДДС в размер на 7 508.
96 лв. и лихва за забава в размер на 6 818. 47 лв. В останалата му част с процесното решение
РА е потвърден.
Решение № 22 от 17.02.2022г. на директора на дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика"- Бургас при ЦУ на НАП е връчено на
процесуален представител на Г. по електронен път на 27.02.2022г., а жалбата й е
подадена чрез адм. орган с вх. № 04-Р-Ж13# 4 от 14.03.2022г., но с дата на подаване по куриер –
12.03.2022г.
По делото е представена цялата
преписка по издаване на оспорения акт, както и посочените по горе дела по описа
на АС – Бургас. По искане на процесуалния представител на ответника и по
въпроси формулирани предварително от същия, съдът на осн.
чл. 176 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК
е изслушал в с.з. проведено на
16.11.2022г. оспорващата Р.И.Г.. Същата дава обяснения в насока, че на
постоянния си адрес в ***, тя и семейството й пребивават рядко от 2015г.
насам и не е получавала и подписвала известие за доставяне на „М и БМ
Експрес“ ООД с баркод № ************* от 18.04.2018г. и няма
представа кой е получил тази пратка и кой е полагал подпис. Твърди, че е
получила само искането за представяне на документи в разкъсан плик и лично е
изготвила и изпратила по пощата исканите документи ведно с обяснение. Г. сочи
също, че за започналото срещу нея ревизионно производство е научила едва в края на лятото на 2021 г., когато
бившата счетоводителка на „С.“ ЕООД и се обадила, че е получила ревизионен доклад на
нейно име.
По искане на процесуалния представител
на оспорващата съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК за
оспорване истинността на документ - обратна разписка - известие за доставяне до Р.И.Г. на ЗВР № Р- Р-02002818000369-020- 001/18.01.2018г. и ИПДПОЗЛ с
изх. № Р-02002818000369- 040-001 / 07.02.2018 г., съставена на бланка на „М и
БМ Експрес“ ООД
с баркод № ************* и оформена като получена на
18.04.2018г. Назначена е и съответно изслушана съдебно почеркова
експертиза на изисканата и приета по делото обратна разписка в оригинал(л.287
от делото), заключението по която съдът е приел като обективно изготвено и
неоспорено от страните. Видно от същото ръкописния текст върху известието за
доставяне „Г.,11,15;18.04.2018г.“ в
карето „попълва се от получателя“ не е
изписан от Р.И.Г.. Вещото лице сочи също, че подписът под текста „Г.“ в същото каре
на известието, не е положен от Г.. При тези установявания и на осн. чл.194, ал.3 от ГПК, съдът приема, че обратна разписка - известие за доставяне съставена на бланка на „М и
БМ Експрес“ ООД
с баркод № ************* е неистински документ.
На осн. чл.
192, ал.1 от ГПК съдът с писмо с изх.№ 473 от 03.06.2022г. е изискал от
управителя на „М и БМ Експрес“ ООД да представи заверени копия на
документи-товарителници или др. документи удостоверяващи връчване на пратка с баркод № *************, заверено извлечение от поддържан
регистър където се отбелязва информация за пратката, имената на лицето на
когото е връчено, дата, къде е връчено и други съдържащи се данни за процесната пратка, както и изявление дали е връчена на
място на адрес или в съответен пощенски клон по адрес на жалбоподателя. С писмо
с вх.№ 1585/13.06.2022г. е получен отговор, че исканата информация не може да
бъде представена, тъй като срока за съхранение на информацията за процесната пратка е изтекъл.
За да се
установи какви мерки за принудително събиране на публичните задължения на „С.“
ЕООД са предприети от НАП, с протоколно определение
от 21.09.2022г. съдът е задължил ответника да представи по делото заверено копие от изпълнително
дело № *********/2016г. образувано срещу
дружеството, като до приключване на съдебното дирене същото не е представено.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по
чл.156 ДОПК, срещу ревизионен акт в частта му, която не е отменена с решението
по чл.155 ДОПК при обжалването му по административен ред. Разгледана по същество
жалбата се явява основателна по
следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Ревизионен акт № Р-02002818000369-091-001/23.11.2021г., издаден от Р.К.Т.
на длъжност началник на сектор- възложил ревизията и Г.В.В.
на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, в частта му
в която са определени задължения на Р.Г. за ДДС и лихви в размер на 318 107,23
лева и за Корпоративен данък в размер
на 6 413.93 лева, в която част е потвърден с Решение № 22/17.02.2022г. на
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
При извършване на задължителната
проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, ЯАС констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган,
съгласно Заповед № РД-
02002818000369-020-001 от 18.01.2018г. на Директора на ТД на НАП-Бургас.
Съставеният РА съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.120, ал.1 ДОПК, като е подписан от съставителите с
електронен подпис.
Съобразно чл. 120, ал.2 ДОПК, съставения
ревизионен доклад е приложен към РА и е неразделна част от същия. Самият
ревизионен доклад е съставен в срока по 117, ал.1 ДОПК, но в разрез с
разпоредбата на чл.117, ал.4 ДОПК не е
връчен на ревизираното лице, а е изпратен
на бивш служител на „С.“ ЕООД, видно от приетата по делото разписка за
извършвано връчване по електронен път.
При извършване на проверка за спазване на
процесуалните правила при издаване на процесния РА,
съдът установи, че същия е издаден при незапочнало ревизионно производство в
резултат на ненадлежно връчване на ЗВР № Р-
Р-02002818000369-020- 001 от 18.01.2018г., което сочи на порок, водещ до неговата нищожност по следните
съображения:
Съгласно
чл. 29, ал. 1 от ДОПК връчването на съобщенията в административното
производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, който с оглед
разписаното в чл. 28, ал.1,т.1 от ДОПК за физическите лица, какъвто е настоящия
случай е постоянния им адрес, ако не е посочен писмено друг. Разпоредбите на
чл. 29, ал.2 и ал. 3 от ДОПК сочат, че връчването се извършва от органа по приходите или от
друг служител(връчител) и че съобщенията могат да се
връчват чрез изпращане на писмо с
обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. Разпоредбата на
чл. 29, ал. 4 ДОПК сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по
телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен
подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че
всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за
получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило
такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал.
4 ДОПК.
В случая по делото липсват данни жалбоподателката Г. да е посочила електронен адрес, а адм. орган е избрал връчването на съобщенията до същата да
стане по реда на чл.29, ал.3 от ДОПК - чрез
изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор. Както
бе посочено по горе Заповед за възлагане на ревизия №
Р- Р-02002818000369-020- 001/18.01.2018г. ведно с изготвено Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице
(ИПДПОЗЛ ) с изх. № Р-02002818000369-
040-001 /07.02.2018 г. са изпратени по
лицензиран пощенски оператор до Р.Г.
на постоянния й адрес *** и на
12.04.2018г. са върнати с обратна разписка с отметка „непотърсен". Процесните ЗВР и ИПДПОЗЛ са изпратени
по лицензиран пощенски оператор „М и БМ Експрес“ ООД отново на 17.04.2018г. с обратна разписка - известие за доставяне с баркод
№ *************, като на 18.04.2018г. същата е върната оформена
като получена
със следното изписване: „Г., подпис, час и дата на получаване – 11,15 часа на
18.04.2018 г.“ В рамките на производство по реда на чл.193 от ГПК, чрез вещо
лице графолог се установи по категоричен начин, че процесното
изписване и подписа върху известието за
доставяне не са положени от жалбоподателката Р.И.Г..
По делото липсва доказателства, че Г. е
получила ЗВР, инициираща ревизионното производство, поради което се налага
извода, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен
порок, който засяга началото на ревизията. Този процесуален пропуск грубо
накърнява правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността
същото да бъде упражнено в пълен обем. С връчването на заповедта за възлагане
на ревизия се поставя началото на ревизионното производство. Спрямо този момент
следва да се прецени и спазването на преклузивния
срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, с изтичането на който е налице отрицателна
процесуална предпоставка за образуването на ревизионно производство, както
основателно сочи процесуалния представител на жалбоподателката.
Императивната норма на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, изисква задължителното връчване на ЗВР на
ревизирания субект. Правото на защита на ревизираното лице, както и валидното
упражняване от страна на органите по приходите правомощие, насочено към установяване
на задължения за данъци, се гарантират с надлежното връчване на заповедта за
възлагане на ревизията. При липса на надлежно връчване на ЗВР, в нарушение на
чл. 113, ал. 2 от ДОПК, крайният акт, с който приключва ревизията –
ревизионният акт се явява издаден извън рамките на ревизионното производство,
което го опорочава до степен на неговата нищожност. В този смисъл е практиката
на ВАС изразена в: решение № 2645 от 22.03.2022 г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 9420/2021 г.; решение № 5181 от 23.04.2021 г. на
ВАС, I отделение по адм. д. № 1063/2021 г.; решение №
4748 от 14.04.2021 г. на ВАС, I отделение по адм. д.
№ 13484/2020 г.; решение № 6863 от 08.06.2020г. на ВАС, VIII отделение по адм. дело № 2509/2020г.; решение № 13712 от 17.11.2014г. на
ВАС, VIII отделение по адм. дело № 16463/2013г. и др.
С оглед изложеното съдът счита, че
Ревизионен акт № Р-02002818000369-091-001 от 23.11.2021г., в частта му с която
е потвърден с Решение № 22/17.02.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Бургас при ЦУ на НАП е нищожен, поради допуснато особено съществено нарушение
на административнопроизводствените правила при
издаването му, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена.
При този изход на спора, направеното искане на
оспорващата за присъждане на разноски се явява основателно, като своевременно
направено и доказано по размер. Ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващата направените по делото разноски в общ размер на 7 246
(седем хиляди двеста четиридесет и шест) лева,
от които 10 лева държавна такса, 300 лева за изготвяне на съдебно почеркова експертиза и 6 936 лева адвокатско възнаграждение, съгласно
представените ДПЗС от 27.10.2021г. и фактура от 25.03.2022г.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 194, ал.3 от ГПК и чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА за неистински
документ обратна разписка - известие за доставяне до Р.И.Г. на ЗВР № Р- Р-02002818000369-020- 001/18.01.2018г. и ИПДПОЗЛ с
изх. № Р-02002818000369- 040-001 / 07.02.2018 г., съставена на бланка на „М и БМ Експрес“ ООД с баркод
№ *************.
ОБЯВЯВА по жалба на Р.И.Г. НИЩОЖНОСТ на Ревизионен акт №
Р-02002818000369-091-001 от 23.11.2021г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Бургас, в частта му в която е потвърден с Решение № 22/17.02.2022г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Р.И.Г., ЕГН ********** и адрес ***,
чрез адв. З.Д.
със съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер на 7 246
(седем хиляди двеста четиридесет и шест) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните по
реда на чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете