№ 1397
гр. Варна, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900214 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т. Б. Д. чрез адв. М. Т. – АК - Варна,
срещу „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, уточнена с молба вх. № 20616/14.08.2024 г., с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не дължи на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД сума в общ размер на 342 459,23 лв. по Договор за банков кредит от
16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него, представляваща сбор от главница,
лихви и разноски, инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от Районен
съд – Варна по ч.гр.д. № 636/2014 г., поради погасяването им по давност за периода от
01.03.2016 г. до 04.04.2024 г., на осн. чл. 110 от ЗЗД, евентуално, на осн. чл. 111, б. „в" от
ЗЗД. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.
С исковата молба е предявен и евентуален иск касаещ само присъдената по ч.гр.д. №
636/2014 г. законна лихва.
Искът е предявен от физическо лице заявило изрично, че притежава качеството
потребител по облигационното отношение и се ползва от правото да предяви иск по своя
настоящ адрес. Възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК не е направено.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с което размяната на
книжа е приключила.
С молба вх. № 20616/14.08.2024 г. ищецът е уточнил исковата си претенция като е
поискал да се приеме за установено, че не дължи сумата от 156 600,13 лв. – законна лихва
върху главница в размер на 183 263,20 лева за периода от 01.03.2016 г. - 04.04.2024 г., вместо
сумата 108 127,45 лв. – законна лихва върху главницата за периода 27.10.2018 г. - 18.04.2024
г. Съдът намира така направеното искане за допустимо, тъй като с него са изпълнени
указания на съда за отстраняване на противоречие между главния и евентуалния иск имащо
отношение към нейната редовност.
Със същата молба (подадена след връчване на исковата молба на ответника) ищецът е
оттеглил предявения при условие на евентуалност иск, поради което производството по този
иск, доколкото не касае извършеното уточнение на част от заявената претенцията като
главна, следва да бъде прекратено.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и допустими.
Ищецът е поискал да се изискат и приложат изп. дело № 18/2019 г. и изп. дело
1023/2023 г. на ЧСИ П. И. с рег. № *** КЧСИ.
Ответникът е поискал да се изискат и приложат изп. дело № 188/2014 г. по описа на
ЧСИ И. С., peг. № **** КЧСИ; изп. дело № 18/2019 г. и изп. дело № 1023/2023 г. по описа на
ЧСИ П. И., peг. № *** КЧСИ.
Доказателствените искания на страните ще бъдат уважени.
1
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 от ГПК производството по предявения в условие
на евентуалност иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не
дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД законната лихва за периода 17.01.2014 г. -
29.02.2016 г. върху главница в размер на 183 263,20 лева по Договор за банков кредит от
16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него, включена в изпълнителен лист,
издаден на 30.01.2014 г. от Районен съд – Варна по ч.гр.д. № 636/2014 г., поради
погасяването и по давност на осн. чл. 111, б. „в" от ЗЗД.
́
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2024 г. от
9:30 часа.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са допустими искове от Т. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.
******, против „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, за приемане за установено
в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
следните суми: ▪ 183 263,20 лева – главница; ▪ 156 600,13 лева – законна лихва върху
главницата за периода от 01.03.2016 г. - 04.04.2024 г.; ▪ 18 002,78 лева – лихва за периода
10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.; ▪ 14 990,29 лева – наказателна лихва за периода 10.08.2012 г. -
16.01.2014 г.; ▪ 4 325,13 лева – държавна такса в заповедното производство и ▪ 2 612,00 лева
– юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от
Районен съд – Варна по ч.гр.д. № 636/2014 г., за задължения по Договор за банков кредит от
16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс №
2/09.08.2010 г., Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът излага следните твърдения:
С изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014 г. от Районен съд - Варна на основание
Заповед от 21.01.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 636/2014 г., ищецът Т. Б. Д. бил осъден да заплати на „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК *********, въз основа на Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и
допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г.,
Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., следните суми: 183 263,20 лв. главница,
ведно със законната лихва върху нея от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението; 18 002,78 лв. лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.; 14 990,29 лв. нак.
лихва за периода 10.08.2012 г. - 16.01.2014 г.; 4 325,13 лв. държавна такса в заповедното
производство и 2 612,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И.
Н. с рег. № **** на КЧСИ с взискател „Райфайзенбанк България” ЕАД. Отбелязано било на
гърба на изпълнителния лист от ЧСИ И. Н., че покана за доброволно изпълнение заедно със
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 11.08.2017 г. На 04.12.2018 г. делото било
прекратено, а последното изпълнително действие било от дата 28.02.2014 г.
На 16.01.2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И. с взискател ответното дружество
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, което се легитимирало с договор за цесия, сключен с
кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД. По изп. дело № 18/2019 г. обаче липсвали
доказателства за прехвърляне на вземанията и за уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Молбата от 16.01.2019 г. до ЧСИ П. И. за образуване на изпълнително дело № 18/2019
2
г. била нередовна, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 129, вр. с чл. 127 и чл. 128
ГПК. Нередовността се заключавала в следното: не бил посочен адрес на длъжника, не било
ясно кой изпълнителен лист е приложен към молбата, липсвала индивидуализация на
изпълнителния титул, а единствено било посочено изпълнителен лист по ч.гр.д. 636/2014 г.;
липсвало доказателство за материалноправна легитимация на молителя; липсвало изявление
от взискателя за коя от посочените в изпълнителния лист суми започва принудителното
изпълнение, което било нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК и на
чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК; лицето, подало молбата за образуване на изпълнителното дело
нямало представителна власт, защото не било овластено от представляващия дружеството
към момента на извършване на действието.
Тъй като нередовностите не били отстранени по вина на ЧСИ, проведеното
изпълнително производство било незаконосъобразно, а предприетите по него изпълнителни
действия – невалидно извършени. Изпълнителното дело било прекратено и изпълнителният
лист е бил върнат на взискателя по негова молба вх.№ 25825/08.08.2023 г.
Предвид изложеното се поддържа, че давността не се счита прекъсната с образуване
и извършване на действия по изп. дело № 18/2019 г.
В условие на евентуалност, ако съд приеме молбата за образуване на изпълнителното
дело за редовна, ищецът твърди, че извършените изпълнителни действия са невалидни и
поради следното:
В хода на изп. дело № 18/2019 г. ищецът не бил уведомяван за нито едно предприето
действие по делото, в т.ч. за започване на изпълнението и за наложени обезпечителни мерки,
като дори липсвало разпореждане на ЧСИ за това. Приложените по изпълнителното дело
Покана с изх.№ 800/21.01.2019 г. и Покана с изх.№ 3901/28.03.2019 г. не били достигнали до
знанието на ищеца и не му били връчени надлежно, в т.ч. не била спазена процедурата по
чл. 47 ГПК. По делото било приложено искане за вписване на възбрана вх.рег. № 4222,
дв.вх.рег. № 4162, акт № 92, том 2 от 26.02.2019 г. на Служба по вписванията – Варна, но
възбраната не била произвела действие, защото ищецът не бил собственик на описаните в
искането за налагане на възбрана недвижими имоти.
В хода на изпълнителното дело били изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК”
АД, „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Търговска банка Д” АД за налагане на запор в/у
банковите сметки на ищеца, но това действие било невалидно извършено, тъй като ищецът
не бил уведомен за от ЧСИ за налагането на запори.
Бил насрочен опис на движими вещи, но такъв не бил извършван от ЧСИ П. И.,
поради което давността не била прекъсвана и с това действие, тъй като извършването на
опис, а не насрочването му, прекъсвало погасителната давност. Освен това липсвала молба
или волеизявление от взискателя, че желае да присъства на описа, а ЧСИ бил длъжен в деня
на описа да констатира дали той присъства или не. Това водело до извод, че било налице
бланкетно искане, целящо прекъсване на срока по чл. 433, ал, 1, т. 8 ГПК, но не и действие,
което да доведе до прекъсване на погасителната давност. Взискателят изобщо не бил
заплащал дължимите такси в хода на изпълнителното производство, т.е. бил изцяло
дезинтересиран от извършването на действията, но имал интерес да прекъсне перемпцията.
След прекратяване на изпълнително дело №18/2019 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
молба вх.№ 25825/08.08.2023 г. ответникът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД поискал
връщане на изпълнителния лист, като на гърба на същия било отбелязано от ЧСИ П. И., че
последното изпълнително действие е от 28.03.2019 г. Не ставало ясно обаче кое е това
изпълнително действие, което ЧСИ приема, че е прекъснало погасителната давност.
Ищецът твърди, че на дата 28.03.2019 г. и до прекратяване на изпълнително дело №
18/2019 г. липсвало валидно извършено действие, което да е прекъснало погасителната
давност. Излага, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените
от трети задължени лица плащания. Излага подробна аргументация като се позовава на
тълкувателна и казуална практика на ВКС, както и на Решение от 20.04.2021 г. на КС на РБ.
Въз основа на изпълнителния лист от 30.01.2014 г. и съгласно молба вх.№
3
25824/08.08.2023 г. от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД било образувано изпълнително дело
№ 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И.. Молбата за образуване на новото изп. дело №
1023/2023 г. отново била нередовна по вече изложените съображения. Не отговаряла на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и липсвало доказателство за настъпилото частно
правоприемство между кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД и ответника „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД.
В хода на изпълнителното производство по изп. дело № 1023/2023 г. било изпратено
запорно съобщение до „Банка ДСК” АД за налагане на запор в/у банковите сметки на ищеца,
получено в банката на 13.09.2023 г. Това действие било невалидно извършено доколкото
ищецът не е бил уведомен за същото от ЧСИ.
На 04.04.2024 г. Т. Д. получил лично от ЧСИ П. И. Покана за доброволно изпълнение
с изх.№ 10931/04.04.2024 г. като едва с нея за първи път бил уведомен за започналото
принудително изпълнение и че му е наложен запор на банковите сметки в „Банка ДСК” АД,
каквито той нямал, както и за насрочен опис на движими вещи в дома му на 29.04.2024 г.
Тази покана отново била процесуално нарушение, доколкото ПДИ била връчена на
длъжника още на 11.08.2017 г. от ЧСИ И. Н., видно от протокол съставен на гърба на
изпълнителния лист. В тази покана длъжникът бил уведомен, че му се връчва съдебно
решение по ч.гр.д. № 636/2014 г. на РС Варна, но такова не било приложено към поканата,
защото изцяло липсвало.
В обобщение ищецът твърди, че е изтекла погасителната давност за сумите включени
в изпълнителния лист от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 636/2014 г. на РС - Варна, въз основа на
който е образувано изп. дело № 20238830401023 по описа на ЧСИ П. И. на основание чл.
111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите, тъй като били изминали повече от пет
години време, през което валидни изпълнителни действия не били извършвани.
Първоначално образуваното изпълнително дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н.
било прекратено поради настъпила „перемпция” на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 28.02.2016
г., като това прекратяване било настъпило по право и се доказвало от отбелязването на гърба
на изпълнителния лист, че последното изпълнително действие е от 28.02.2014 г., без да се
посочва какво е то. След тази дата започнала да тече погасителна давност, тъй като
изпълнителният процес вече не бил „висящ”, а бил прекратен по силата на закона. След тази
дата изпълнителни действия не били предприемани. Единствено била връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника, ведно със заповед за незабавно изпълнение.
Погасителната давност за вземането започнала да тече от дата 01.03.2016 г. – денят
следващ датата на прекратяване на делото. След 01.03.2016 г. първото евентуално валидно
изпълнително действие прекъсващо погасителната давност било едва от 04.04.2023 г. –
датата, на която длъжникът бил уведомен за наложен запор на банкови сметки. Пояснява
кога и при спазването на какви предпоставки налагането на запор води до прекъсване на
давността. По отношение на възбраната от 26.02.2019 г. изтъква, че с налагането на възбрана
върху чужд имот по изп. дело № 18/2019 г., не се накърнява правната сфера на длъжника,
поради което същата не била прекъснала давността. Излага се правна аргументация.
Според ищеца, за лихвите законодателят е предвидил кратка тригодишна давност,
поради което вземането за законна лихва върху главницата било погасено по давност поради
изтичане на тригодишна давност – арг. чл. 111 ЗЗД.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва издаването и съдържанието на изпълнителния лист от 30.01.2014 г. по
ч.гр.д. № 636/2014 г. по описа на Районен съд – Варна и образуването на изпълнително дело
№ 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н. с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Твърди,
че на 11.08.2017 г. на Т. Б. Д. е връчена покана за доброволно изпълнение и препис от
заповедта за незабавно изпълнение, която е влязла в сила на 25.08.2017 г. Изпълнително дело
№ 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н. било прекратено на 04.12.2018 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че е конституиран като взискател по изп. дело 188/2014 г. по описа на
ЧСИ И. Н. преди същото да бъде прекратено, а изпълнителният лист му е върнат на
14.12.2018 г. Не оспорва, че на 16.01.2019 г. по негова молба въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано изд. дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И.. В
4
молбата посочил какви изпълнителни действия да бъдат предприети, както и възложил на
съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа, че молбата за образуване на
изпълнителното дело е редовна. Не оспорва, че на 08.08.2023 г. по негова молба с вх. №
25824 въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп. дело № 1023/2023 г. по
описа на ЧСИ П. И.. С молбата за образуване ответникът отново представил доказателства
за настъпило частно правоприемство между първоначалния кредитор „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и „Фронтекс Интернеигьнъл“ ЕАД и посочил какви изпълнителни действия
да бъдат предприети, както и възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ.
Оспорва твърденията на ищеца, че молбата за образуване на изп. дело № 18/2019 г. по
описа на ЧСИ П. И. била нередовна и поддържа, че същата е редовна, тъй като към нея бил
приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 636/2014 г. по описа на Районен съд –
Варна, като нямало законово изискване в молбата да бъдат посочени сумите, който следва да
бъдат събрани принудително от съдебния изпълнител. Счита, че са спазени всички
изисквания за редовност на молбата и същата е подадена от надлежно упълномощено лице с
представителна власт. Сочи, че е имал волята да води принудителното изпълнение като е
подавал молби за предприемане на изпълнителни действия и е заплащал е такси. Поддържа,
че производството по принудително изпълнение е било законосъобразно и всички
изпълнителни действия, предприети по делото, били произвели правни последици.
Твърди, че по изпълнителните дела били предприети множество изпълнителни
действия, които прекъсват давностния срок и които описва в хронологичен ред.
На 07.02.2014 г. първоначалният кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД образувал
изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н.. По изпълнителното дело били предприети
следните изпълнителни действия:
- На 21.02.2014 г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника;
- На 12.03.2014 г. бил наложен запор на МПС, собственост на длъжника;
- На 11.08.2017 г. на Т. Б. Д. била връчена покана за доброволно изпълнение и
препис от заповедта за незабавно изпълнение. Заповедта за изпълнение била влязла в сила
на 25.08.2017 г.
- „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД било конституирано по делото като
взискател;
- На 04.12.2018 г. изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н. било
прекратено на основание чл. 433, ад. 1, т. 8 ГПК. На 14.12.2018 г. изпълнителният лист бил
върнат на ответника.
Посочва, че давностният срок не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2013г. ОСГТК ВКС като за тези изпълнителни дела
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. Счита, че в процесния случай изпълнителното
производство по и.д. № 188/2014 г. е образувано на 07.02.2014 г. като до 26.06.2015 г.
давностният срок е бил спрян, а от 26.06.2015 г. е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок за вземането.
На 11.08.2017 г. на Т. Б. Д. била връчена покана за доброволно изпълнение и препис
от заповедта за незабавно изпълнение по изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н.. Т.
Д. не подал възражение срещу заповедта за изпълнение и последната влязла в сила на
25.08.2017 г. Поддържа, че тъй като процесните суми са дължими на основание влязла в
сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по отношение на тях се прилага давностен
срок от 5 години независимо от естеството на вземането (главница или лихва) на осн. чл.
117, ал.2 от ЗЗД. С влизането в сила (стабилизирането) на заповедта за незабавно
изпълнение на 25.08.2017 г. започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Излага правна
аргументация с позоваване на съдебна практика на ВКС.
Следващото изпълнително дело на основание издадения изпълнителен лист било
образувано на 16.01.2019 г. – изпълнително дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П. И.. С
молбата за образуване ответникът възложил правата по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител. По изпълнителното дело били предприети следните изпълнителни действия:
- На 11.02.2019 г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника в
5
„Търговска банка Д“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД и „Банка ДСК“ АД, които били
вдигнати на 22.08.2022 г.;
- На 26.02.2019 г. била вписана възбрана на недвижими имоти с
идентификатори 10135.1505.223.4.9 и 10135.1505.270.4.10, която била заличена на
15.04.2024 г.;
- На 07.12.2021 г. била подадена молба от ответника за предприемане на
изпълнителни действия.
С постановление от 22.08.2022 г. изпълнителното дело било прекратено.
На 08.08.2023 г. било образувано ново изпълнително дело № 1023/2023 г. по описа на
ЧСИ П. И.. С молбата за образуване ответникът възложил правата по чл. 18 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител. По изпълнителното дело били предприети следните изпълнителни
действия:
- На 18.08.2023 г. ответникът подал молба за предприемане на изпълнителни
действия;
- На 18.09.2023 г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Банка
ДСК“ АД.
Към настоящия момент делото било висящо.
Поддържа, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 25.08.2017 г. е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е прекъсван с образуването на изп.
дело № 18/2019 г. и с изп. дело № 1023/2023 г. и двете по описа на ЧСИ П. И. и към момента
не бил изтекъл.
Излага аргументация за действието на запорното съобщение, в т.ч. в случаите, когато
не са налице авоари по запорираната сметка, като поддържа, че запорът се счита наложен от
датата на връчване на запорното съобщение на банката и има действие по отношение на
постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо
изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката. Тъй като
запорът бил изпълнително действие с траен характер, непрекъснат ефект и правно действие,
не били необходими нито нови искания на взискателя, нито следващи действия на съдебния
изпълнител, поради което двугодишният срок на перемпцията на изпълнителното
производство не можел да изтече, защото при осъществен изпълнителен способ взискателят
и овластеният от него съдебен изпълнител нямали интерес и необходимост от предприемане
на други изпълнителни способи. Счита, че изпълнителното действие „налагане на запор“ с
оглед трайния си характер е препятствало и изтичане на давностния срок.
Позовава се на разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС, като счита, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено
по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен
изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия,
както и дали те са били успешни. От значение била кредиторовата активност.
В случая наложените запори били годни да прекъснат погасителната давност и да
обусловят началото на нов петгодишен давностен срок. Изтъква, че запорът се счита
наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице като законът не свързва това действие със
съществуването на вземането.
Излага правни доводи относно разликата между институтите „погасителна давност“ и
„перемпция“ като се позовава на практика на ВКС.
Посочва, че за да бъде прекъсната давността е достатъчно кредиторът да има активно
поведение. Доколкото обаче в рамките на изпълнителното производство изпълнителните
действия се извършват от съдебния изпълнител, а не от взискателя, то било достатъчно
взискателят да посочи изпълнителен способ и да поиска предприемането на изпълнително
действие, за да бъде прекъснат давностният срок. В тази връзка изтъква разликите между
изпълнителното действие и действието за принудителното изпълнение като настоява, че
давностният срок се прекъсва чрез искания от взискателя към съдебния изпълнител за
извършването на изпълнителни действия като нова погасителна давност за вземането
6
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Позовава се на тълкувателна и казуална практика на ВКС.
Относно твърдението на ищеца, че не е уведомен за цесията сочи, че с исковата молба
са представени: уведомление по чл.99 от ЗЗД за извършена цесия; потвърждение за
сключена цесия; Приложение № 1 към рамков договор за покупко-продажба на вземания.
Излага анализ на правната уредба във връзка със съобщаването на цесията на длъжника и
действието на последното и сочи, че ищецът не твърди да е погасил доброволно процесните
задължения спрямо цедента („Райфайзенбанк България“ ЕАД), за да бъде освободен от
отговорност към цесионера, поради това че е изпълнил добросъвестно на лице, което спрямо
него недвусмислено се е легитимирало като кредитор. Посочва още, че липсата на
уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД не водела до недължимост на вземането и не
освобождавала длъжника от отговорност за погасяването му. Изтъква още, че
неуведомяването на длъжника за извършена цесия нямало за последица погасяване на
вземането или правото същото да бъде принудително събрано, поради което не било факт,
върху който може да се основава искът по чл. 439 от ГПК. Сочи, че съобщението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД не било елемент от фактическия състав на договора за цесия и неговото
транслативно действие, поради което счита, че с встъпването в изпълнителното
производство, цесионерът надлежно е правил искания за извършване на изпълнителни
действия.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че следва да бъдат приложени по аналогия
общите принципи на гражданския процес, посочени в чл. 6, 8 и чл. 9 от ГПК относно
диспозитивното начало, състезателното начало и равенството на страните.
В заключение, ответникът счита, че е прекъснал давностния срок, който е започнал да
тече на 25.08.2017 г. на следните дати: на 16.01.2019 г. с образуване на изп. дело № 18/2019 г.
по описа на ЧСИ П. И.; на 11.02.2019 г. с наложени запори на банкови сметки на длъжника;
на 26.02.2019 г. с вписана възбрана на недвижими имоти с идентификатори
10135.1505.223.4.9 и 10135.1505.270.4.10; на 07.12.2021 г. с подаване от него на молба за
предприемане на изпълнителни действия; на 08.08.2023 г. с образуване на изп. дело №
1023/2023 г. по описа на ЧСИ П. И.; на 18.08.2023 г, с подадена от него молба за
предприемане на изпълнителни действия; на 18.09.2023 г. с наложен запор на банкова сметка
на длъжника в „Банка ДСК“ АД. Поддържа, че не се е дезинтересирал от вземането си, а в
рамките на петгодишният срок, съгласно ЗЗД е направил редовни искания за извършване на
изпълнителни действия с цел принудително удовлетворяване на претенцията си. От датата
на последното прекъсване на давностния срок на 18.09.2023 г. с налагането на запор на
банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД до предявяване на настоящия иск не бил
изтекъл петгодишен срок. От датата на предявяване на исковата молба давността била
спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
Правна квалификация: чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Доказателствена тежест: Всяка страна следва да установи фактите, на които
основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърденията, с които обосновава
правния си интерес, а именно, че ответникът разполага с изпълнителен лист за конкретни
вземания и е образувал изпълнително дело.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже възникването и съществуването на право на
принудително изпълнение по отношение на спорните вземания, в т.ч. фактите и
обстоятелствата, имащи за последица спиране или прекъсване на погасителната давност
относно спорните вземания след настъпване на тяхната изискуемост.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от страните
писмени доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства постъпилите по делото с писмо вх. №
14364/06.06.2024 г. и писмо вх. № 14365/06.06.2024 г. заверени преписи съотв. от
изпълнително дело 20198830400018 и изпълнително дело № 20238830401023 по описа на
ЧСИ П. И. с рег. № ***.
7
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. С.
Н., рег. № **** КЧСИ.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд
Варна, вкл. Окръжен съд - Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд -
Варна, адрес гр.Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Н. В. -
ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8