Р Е Ш Е Н И Е
град
Ловеч, …………… 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЕМИЛ ДАВИДОВ
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА, в присъствието на
прокурора РУМЕН ПЕТРОВ, като
разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВНОХД
№ 144 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 4/28.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 118/2019 г. Троянският районен съд е признал подсъдимия Д.С.С..,
ЕГН ********** *** за виновен в извършване на престъпление по чл.343 б, ал.3,
във вр. с чл.54 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода
и глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на
държавата.
На основание чл.66, ал.1 от НК
съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателн
срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343 г, във вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
Подсъдимият С. е бил осъден да
заплати в полза на държавата сумата от 449,98 лева - разноски по делото и по
сметката на РС - Троян сумата от 234,35 лева - разноски за вещи лица.
Срещу така постановения съдебен
акт е постъпила въззивна жалба от Д.С., в която се развиват оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата. Счита,
че при постановяване на обжалвания
съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушен е
материалния закон, че присъдата е постановена в несъответствие с целите на
закона. Моли съда да го оправдае, алтернативно да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Депозирано е и подробно допълнение
към въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът Д.С.,
редовно призован, се явява лично и с И.П.Р.. – С., негова майка и упълномощен
процесуален представител. Излага, че поддържа казаното от защитника си.
Заявява, че е твърдо против употребата на наркотични вещества и техни аналози.
Изтъква, че никога не е карал автомобил под въздействието на наркотични вещества
и няма как да се признае за виновен в нещо, което не е извършил. Моли за
оправдателна присъда.
Процесуаленият представител на С.
заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Счита, че при
постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди,
че е нарушен материалния закон и съдебният акт е постановен в несъответствие с
целта на закона, поради което моли да бъде отменен. Изтъква, че в досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними,
свързани с нарушаване на разпоредбата на Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози,
в сила от 29.09.2017 г. и неотчетени от съда. Твърди, че повдигнатото обвинение
на подсъдимия С. за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, тъй като не е спазен предвидения в закона надлежен
ред, поради следните съображения:
Излага, че законодателят е
предвидил особен ред за извършване на проверката за употреба на наркотични
вещества и вписване на резултата отчетен от използваното при проверката
техническо средство предвиден в разпоредбата на чл.5, ал. 2 от Наредбата чрез
съставяне на нарочен протокол по образец – Прилож. № 2. Твърди, че такъв
протокол не е приложен към талона за медицинско изследване, като това е
потвърдено и от показанията на вещите лица. Излага, че от процесния протокол
няма екземпляр за подсъдимия. Сочи, че същият е изготвен по-късно, като заключението
на назначената графическа експертиза е, че положеният подпис в графата „проверен”
не е на С., т.е. подписът му е фалшифициран и това го прави негодно писмено
доказателствено средство.
На следващо място счита липсата
на надлежна идентификация върху биологичните проби, вписването на техните
номера в протокола, както и неотразяването на номерата на стикерите в
резултатите от изследването, че не са годни доказателства. Твърди, че неизпълнението
на което и да е от процедурните задължения на отговорните лица води до опорочаване
на събраните доказателства и до тяхната негодност. Изтъква, че налице е грубо
нарушение при вземане на биологичните проби, тъй като не се установява по
безспорен начин, че изследваните проби са именно тези взети на С.. Твърди, че не
е ясно колко бройки са, в какво са поставени, коя е основната и коя контролната
проба. Излага, че полицейският служител З. в докладната си е посочил, че на С.
е взето едно шишенце с кръв, парафинирано и облепено, а разследващият орган е
посочил друг брой проби.
Сочи, че за талона за изследване,
от което е видно това Прилож. № 1 към чл.4, ал. 3 от наредбата, че там са
стикерите, номерата на стикерите от 1 до 6 и че към инкриминираната дата
22.09.2018 г. се установява, че ОД на МВР – Ловеч не се е снабдила с новите
образци на документи, като за това в досъдебното производство са използвани
стари образци, невалидни и това са двата документа, които е приложила като
доказателства по делото.
Намира, че налице са груби
нарушения на законовите разпоредби относно извършването на проверката за
употреба на наркотични вещества, начинът на документиране на резултатите от
проверката, както и реда по вземане, документиране, запечатване и
идентификационно обозначение на биолгочните проби. Счита, че в конкретния
случай липсва причинно – следствената връзка между престъпното деяние и
обществената опасност, защото С. е проверен не като водач, а като пешеходец. Твърди,
че в съдебното заседание пред ТРС са доказали, че подзащитният й е бил проверен
като пешеходец, а не като водач на МПС, което се установявало с гласните
показания на полицейските служители и свидетели по делото - К. и Ч..
Твърди, че от изложените факти е
видно, че липсват годни доказателства относно обстоятелството подсъдимият С. да
е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което да е установено по
надлежния ред и моли съда да постанови справедлив съдебен акт, с който да
отмени присъдата като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова, с
която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. Моли съда
да сезира и прокуратурата за извършените спрямо С. престъпления, установени при
съдебното следствие на първоинстанционния съд – документни престъпления и
лъжесвидетелстване.
Окръжна прокуратура - Ловеч,
представлявана от прокурор Румен Петров дава становище да бъде постановено
решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна,
законосъобразна и справедлива, развива съображения в тази връзка.
Настоящата инстанция, като
съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и
събраните по делото доказателства от Троянския РС, и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 от НПК,
счете за установено следното :
На първо място, решаващият съд не
е обсъдил всички възражения направени от страна на защитата касаещи събирането
и проверката на доказателства, като в изложените съображения липсва анализ на
доказателствата установяващи надлежността на процедурата по вземане на
биологични проби (кръв и урина) при извършеното химико-токсикологично
лабораторно изследване, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози, извършени при вземането на кръвната
проба и при извършване на лабораторните изследвания. В тази връзка на направените 5 /пет/ конкретни
възражения по време на съдебната прения /л.119- 120/ съдът лаконично е отбелязал, че : „Не счита, че са допуснати съществени нарушения
на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози, извършени при вземането на кръвната проба и при
извършване на лабораторните изследвания.”
На следващо място съдът не е
изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.305, ал.3, изречение
2- ро от НПК, според която при противоречие на доказателствените материали се
излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Не са отстранени противоречията
досежно обстоятелството, конкретно какви биологични проби (кръв и урина), като
вид и количество са били взети от подсъдимия С. при явяването му във ФСМП –
Троян и впоследствие предоставени за изследване на вещите лица по назначената съдебно -химическа /токсикологична/
експертиза. В тази
връзка в Протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби, Приложение № 4 към чл.14, ал.2 от Наредбата /л.52 от ДП/ е записано, че от
лицето са взети : 7 броя вакутейнери Х 7 мл. кръв, като никъде не е отразено, че е взета и урина. В показанията си
пред ТРС св. П.К.М. /л.99 от НОХД/, която е изготвила процесния протокол
уточнява, че относно написаните 7 бр. контейнери, това е нейна грешка, като
става дума за 2 бр. конейнери по 7 мл. венозна кръв. По надолу в показанията си
св. М. заявява, че при тях има една тетрадка, в която се вписват номера на
пробата за кръв и за урина, без да е сигурна дали в конкретния случай е била
взета проба за урина от подсъдимия.
В докладна записка от 22.09.2018 г. до Началника на РУ
МВР - Троян св. Людмил З. /л.20 от ДП/ излага, че от подсъдимия е била взета
проба кръв, поставена в „шишенце”, като никъде не се говори за
два броя контейнери, нито за взета проба урина.
В постановлението за
назначаване на експертиза от 22.09.2018 г. /л.46 от ДП/ разследващият орган е посочил, че предоставя като материал на вещите лица - 1бр. кръв и урина взети от С..
В протокола от изготвената по делото съдебно - химическа /токсикологична/
експертиза /л.48 от ДП/ вещите лица са записали, че им е предоставена кръв в 2 бр. надписани, парафирани, вакуумни епруветки с лилава капачка /общ обем около
14 мл./ и урина в 1бр. надписан,
парафиниран контейнер /обем около 30 мл./.
Никъде в мотивите си първостепенния
съд не е дал отговор на възражението на защитата защо приема, че протоколите по делото са два и на С. е била взета кръвна проба и
урина, транспортирани на 27.09.2018 г. до
ВМА – София, при
условие, че протоколът за медицинско
изследване и вземане на биологични проби е само един, този на л.52 от ДП, и в него не се съдържат
данни за това от подсъдимия да е била вземана проба от урина.
На следващо място в
мотивите неправилно е прието, че изискването за поставяне на стикери, придружаващи утвърдения образец на бланка – „Талон
за изследване”, приложение № 1 към чл.4, ал.3 от горепосочената
Наредба не е съществувало към инкриминираната дата – 22.09.2018 г., като е било
въведено едва след изменението на Наредбата с с ДВ бр.81 от
Съдът е длъжен да
извърши анализ на
събрания доказателствен материал, който да бъде подробен и задълбочен, направен
след съпоставяне, а правната оценката следва да се извърши по начина, съответстващ на
задължението по чл.107, ал.3 НПК, което в конкретния случай не е налице.
Необсъждането на релевираните от
защитата възражения и доводи касаещи правилното приложение на закона и
съставомерността на конкретното деяние практически се приравнява на липса на
мотиви.
Съгласно Решение № 23/20.01.2012 г. на ВКС
по н.д. № 3038/2011 г., II н.о. : „Практиката на
Европейския съд по правата на човека е константна и последователна, че
вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчна яснота и изчерпателност
мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценно упражняване на правото на
обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса”. В тази
връзка е и Решение № 32/09.
Констатиранете съществени
процесуални нарушения представляват такива по чл.348, ал.3, т.1 от НПК и са
пречка за осъществяване на въззивен контрол над постановената присъда. Те по
естеството си са отстраними, но чрез провеждане на ново производство пред първоинстанционния
съд, което налага отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Предвид обстоятелството, че се
касае за допуснати на съдебното производство отстраними, съществени процесуални
нарушения, въззивният съд намира, че не следва да се обсъждат доводите и
възраженията на страните по съществото на делото.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.334 т.1, във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда
№ 4/28.01.2020 г., постановена по НОХД № 118/2019 г. от Троянския районен съд.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното
заседание.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.