РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. ХАСКОВО, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. Д.
в присъствието на прокурора А. П. С.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г. Частно наказателно
дело № 20225600200639 по описа за 2022 година
Производството е по чл.12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Образувано е по Удостоверение по чл.3 от същия закон, респ. по чл.4 от Рамково
Решение 2008/909 ПВР на Съвета за прилагане на принципа на взаимно признаване към
съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода
или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския
съюз, издадено на *** год. от наказателен /изпълнителен/ съдия към Общия съд на град ***,
***. Към удостоверението са приложени – Присъда от *** г. по дело № *** на *** /ведно с
мотиви към нея/ и превод на български език, както и също преведен на български език,
Протокол от проведено на *** г. заседание на Общия съд на град ***, в което е бил
изслушан осъденият *** гражданин Г. Г. М. по повод предприето производство за
признаване и изпълнение на горепосочената присъда в друга страна – член – Република
България.
Осъденото лице Г. Г. М., който изтърпява така наложеното му наказание в затвор в
Република *** – Национален затвор ***, бе уведомен и призован за насроченото с.з. по
настоящото дело чрез издаващия орган с искане за връчване на призовка, адресирано до
Министерството на правосъдието на ***, като депозираното на *** г. писмо и неговите
приложения потвърждават уведомяването на лицето за настоящото производство и
1
възможността му да упълномощи избран от него защитник. Г. М. не изразява становище,
различно от депозираното пред съдебните власти на *** - за изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание в затвор в Република България. Същият не е упълномощавал
адвокат, поради което на основание чл.12 ал.4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът назначи
служебен защитник за оказване на правна помощ от вида процесуално представителство.
Така назначеният защитник изразява становище да се допусне поисканото признаване
и изпълнение, като счита, че то е в интерес на осъденото лице и ще спомогне за неговата
ресоциализация след изтърпяване на наложеното наказание.
Прокурорът от ОП – Хасково намира, че не са налице основания за отказ да се
признае изпратения осъдителен съдебен акт и дава становище съдът да постанови
признаването му, за да продължи изпълнението на наказанието на територията на Република
България.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени
доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост,
както и като анализира приложимите национални и общностни норми по настоящия казус,
отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:
Полученото Удостоверение отговаря на всички формални изисквания, установени от
закона, като съдържа подробно описание относно самоличността на осъденото лице,
постановеният съдебен акт за налагане на наказание „лишаване от свобода“, обобщено, но
въпреки това подробно описание на фактите, инкриминирани по делото, посочена е
правната им квалификация по наказателния закон на издаващата държава.
Така посочено е, че осъденият *** гражданин Г. М., заедно с още едно лице – С. Б. К.
/също обвиняем/, и друго лице с име „Г.“ /очевидно неустановено/ постигат съгласие да
превозят непознати за тях други лица през територията на *** в други страни срещу
определено възнаграждение; съгласно уговореното на 13.09.2021 г., обвиняемите преминали
в територията на Унгария с превозно средство /товарен автомобил/, ползвано от К., а на
14.09.2021 г. в областта край град Сегед те качили в него тридесет и четири души от
индийски, афганистански и пакистански произход с цел нелегалното им транспортиране до
Австрия; пътниците били превозвани в опасни за живота и здравето им условия /без
достатъчно въздух, храна и вода/ до австрийската граница /западната граница на Унгария/,
където в 19,30 часа на 14.09.2021 г. превозващият ги автомобил бил подложен на проверка
от граничен полицейски патрул, при която се установило, че автомобилът се управлява от
подсъдимия М., а пътуващите 34 лица не разполагат с документи за самоличност, нито с
разрешение за влизане и престой в страните от Шенген. Така даденото от издаващия орган
описание на престъплението не поставя съмнение в участието и ролята на осъдения Г. М. в
инкриминираната дейност – същият е управлявал превозното средство, т.е. лично
транспортирал горепосочените лица, като тази форма на участие, която безспорно следва да
се квалифицира като извършителство, е безпротиворечиво установима от представеното в
удостоверението изложение.
Посочената правна квалификация по наказателния закон на издаващата държава е
2
престъпление по § 353 ал.1, ал.2 т.а), ал.3 точка а) от Закон С от 2012 година за Наказателния
кодекс - нелегален трафик на хора под формата на оказана помощ на друго лице за
преминаване на държавната граница в нарушение на законовите разпоредби. Отбелязано е,
че предвиденото наказание е от пет до десет години лишаване от свобода. Посочено е и, че
престъплението е измежду изрично изброените в изчерпателния списък по чл.8 ал.2 т.5 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, респ. по чл.7 ал.1 т.5 от Рамково Решение 2008/909 ПВР на Съвета –
подпомагане на незаконно влизане и пребиваване, за което проверка относно двойна
наказуемост в изпълняващата държава не се изисква.
Посочено е, че осъденото лице се е явило лично и участвало в съдебния процес,
вследствие на който е бил постановен съдебният акт, наложеното наказание е четири години
лишаване от свобода, като изпълнението му е започнало и към датата на издаване на
удостоверението – 03.10.2022 г., са изтърпени 385 дни, а целият му срок изтича на
13.09.2025 год.
Изрично е уточнено, че осъденото лице се намира в издаващата държава и е поискало
изпращане на съдебния акт и удостоверението за признаването им. Посочени са
обстоятелствата, за които издаващата държава желае да бъде информирана, както и
необходимият срок, след изтичането на който е допустимо съгласно закона на издаващата
държава условно предсрочно освобождаване на лицето. Приложени са горецитираните
съдебни актове - Присъда от ***г. по дело № В*** на *** /ведно с мотиви към нея/ и превод
на български език, както и също преведен на български език Протокол от проведено на ***г.
заседание на Общия съд на град ***, в което е бил изслушан осъденият българския
гражданин Г. Г. М. по повод предприето производство за признаване и изпълнение на
горепосочената присъда в друга страна – член – Република България. Потвърждават се
отбелязванията в удостоверението, че съдебният акт е от *** год., на която дата той е станал
и окончателен, както изрично е отбелязано в него. Видът и размерът на наложеното
наказание, описанието на фактите и правната квалификация на деянието, записани в
удостоверението, са също в съответствие със съдържанието на съдебния акт.
В приложения протокол от заседание на Общия съд в *** е обективирано изявление
на осъдения М. Г. относно желанието му изпълнението на наказанието да продължи в
Република България – държавата, чийто гражданин е, поради липсата на каквато и да е
обвързаност с Република ***. Протоколът е подписан от осъдения.
Досежно условията за признаване и изпълнение:
Както вече се изтъкна, изпратеното удостоверение отговаря на всички установени от
закона формални изисквания, съдържанието му е пълноценно.
Съдът не констатира нито едно от основанията за отказ от признаване и изпълнение,
установени по чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, нито основания за отлагане на признаването
по реда на чл.14, или за частично признаване по чл.16 от същия закон.
Съдът следва да извърши проверка за необходимост от приспособяване на
наказанието по реда, предвиден в чл.13 от закона. В тази насока, макар престъплението, за
3
което е било наложено наказанието „лишаване от свобода“, чието признаване и изпълнение
се иска, да не налага проверка за двойна наказуемост, съдът е длъжен да посочи неговата
правна квалификация по българския НК, за да сравни предвиденото по същия с наложеното
наказание. Съдът споделя становището на прокурора, че с оглед описаните факти, които
съдържат данни не само за основните съставомерни признаци на престъплението по чл.281
ал.1 от българския НК /противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или
преминава в страната в нарушение на закона с цел имотна облага/, се установяват и по-
тежко квалифициращите деянието факти, визирани в т.1, т.3, т.4 и т.5 на ал.2 от същата
разпоредба – използване на моторно превозно средство, използване на начин, опасен за
живота на лицето, подпомагане на ненавършило 16-годишна възраст лице и извършване на
деянието по отношение на повече от едно лице. Следователно правната квалификация на
описаното в удостоверението престъпление по българския Наказателен кодекс е по чл.281
ал.2 т.1, 3, 4 и 5 вр. ал.1 от НК - престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ от една до шест години, както и „глоба“. Тъй като на осъдения М. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, приспособяване по реда на чл.13
ал.1 от закона не се налага.
Както вече се посочи, от осъденото лице е отправена молба за признаване и
изпълнение на наказанието на територията на Република България. Приобщиха се
доказателства, че същият има съпруга, две деца, брат и двама родители, които също са
български граждани. Независимо от записаното в изготвената характеристика, според което
понастоящем членовете на семейството на М. не живеят в България, а и самият той от
няколко години пребивава в ***, то липсват сведения за трайна уседналост извън страната
ни, още повече че М. има регистриран постоянен и настоящ адрес в с.*** ,община *** и не е
заявил такъв адрес в чужбина. Заради това, а и най-вече с оглед гражданството на осъдения,
може да се прогнозира, че изтърпяването на наказанието в Република България би
допринесло за по-високо ниво на реинтеграция и по-ефективна ресоциализация след
изтърпяване на наказанието в страната ни, предвид достъпната социална, семейна, културна
и езикова среда и обратно, отсъствието на такава в осъждащата държава не би постигнало
тези цели. Ето защо поисканото признаване и изпълнение следва да се допусне.
Изпълнението на наложеното наказание е започнало в ***, поради което на
основание чл.12 ал.9 изтърпяната част следва да се приспадне. Съгласно удостоверението
към 03.10.2022 г. са изтърпени 385 дни, а общият срок на наказанието изтича на 13.09.2025
година, т.е. за начало на наказанието следва да се приеме 13.09.2021 г., от който момент
следва да бъде изчислена и изтърпяната от него част. Според представената по делото
Справка за съдимост Г. М. не е осъждан в Република България и до настоящия момент не са
му налагани ефективни наказания. Затова при определянето на първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието следва да намери приложение правилото в разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, т.е. този режим следва да бъде „общ“.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
По Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане
на принципа на взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за
целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, издадено на *** год. от наказателен
съдия към Общия съд на град***, ***:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение Присъда от ***г. по дело № ***на ***, ***,
влязла в сила на същата дата, с която на *** гражданин Г. Г. М. от с.***, община ***, област
***, ЕГН ********** е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 4 /четири/
години“ за престъпление по § 353 ал.1, ал.2 т.а), ал.3 точка а) от Закон С от 2012 година към
Наказателния кодекс на ***, като квалифицира престъплението по чл.281 ал.2 т.1, т.3, т.4 и
т.5 вр. ал.1 от Наказателния кодекс на Република България и постановява наказанието да
бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от така определеното
наказание изтърпяната в издаващата държава част, считано от 13.09.2021 година (към
03.10.2022 г. - 385 дни).
Решението подлежи на обжалване и протест пред АС – Пловдив в 14-дневен срок от
днес.
Заверен препис от настоящото решение да се изпрати незабавно след влизането му в
сила на ОП – Хасково за предприемане на необходимите действия за изпълнение на
наказанието по реда на българското законодателство и реализиране на трансфера, както и на
Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието на Република
България.
За така постановеното решение да се уведоми издаващата държава.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
5