РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
адм.дело №511 по описа за
Производство
по чл.145 ал.2 т.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.118
във вр. с чл. 117, ал.1, т.1, б.“е“ от
Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.
Административното дело е
образувано по жалба с вх.№3726/25.10.2019 г. подадена от И.Х.И. с ЕГН**********,***,
против Решение № 1040-10-45/13.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч, с
което оставена без уважение като неоснователна жалбата на И. против Разпореждане
№ 0-10-000-00-01316587/29.07.2019 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията
и помощите, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично
обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО към 24.01.2018
г.
Към жалбата административния
орган е приложил копие от цялата преписка.
Оспорващата страна моли съда да отмени атакуваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че административният
орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 48а от КСО, която предвижда, че
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Ответната страна, директора на ТП на НОИ РУСО гр.Ловеч, редовно
призован, се представлява от ю.к. К.. Оспорва жалбата.
Съдът, след
като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт
с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия,
след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Съгласно
чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка
има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от
които 45 дни преди раждането.
След
изтичане на периодите по издадените болнични листове за 135 дни, обезщетението до
остатъка от 410 дни, се изплаща по реда на Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/.
Съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово
възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този
риск.
Безспорно е установено по делото
от представените писмени доказателства, че към 11.09.2017 г. жалбоподателката И.И.
е работела по трудово правоотношение с „ДД“ ООД гр.Етрополе /лист 123/, като на
тази дата за същата е възникнал осигурителен риск бременност и раждане, за
което пред НОИ е представен първичен болничен лист № Е 20170882737 за периода
11.09.2017 г.- 25.10.2017 г. /лист 110/. На 29.09.2017 г. е настъпило раждане
/цезарово сечение лист 112/, за което е представен първичен болничен лист
№Е20171142347 за периода 29.09.2017 г.- 09.11.2017 г.
С Решение № 135/21.09.2017 г. по
гр.д. №430/2017 г. по описа на РС – Тетевен е признато за незаконно уволнението
на жалбоподателката и същата е възстановена на длъжността „директор на детска
ясла Щастливо детство“ гр.Тетевен. Решението е влязло в сила на 06.10.2017 г.
/лист 138-141 от приложеното адм.д. №175/2018 г. по описа на АдмСЛ/.
На 12.10.2017 г. на
жалбоподателката е връчено съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ.
На 13.10.2017 г. жалбоподателката
е прекратила трудовото си правоотношение с „ДД“ ООД гр. Етрополе /лист 123/.
В двуседмичния срок на 16.10.2017
г. жалбоподателката е заявила пред работодателя Кмет на Община Тетевен
явяването си на работа за заемане на длъжността.
Със Заповед № 754/16.10.2017 г. /лист
133/ кметът на Община Тетевен е възстановил на работа И.И., докато същата е била
в болничен поради раждане /лист 112/, представен пред НОИ чрез работодателя
„ДД“ ООД гр.Етрополе.
На 10.11.2017 г. е издаден
болничен лист продължение № Е20171406335, следващ издадения на 29.09.2017 г.,
за периода от 10.11.2017 г. до 23.01.2018 г. /лист 118, 119 /. Болничният лист е представен пред
НОИ чрез „ДД“ ООД, което е посочено като място на работа.
На 21.02.2018 г. Детска ясла „******“
гр.Тетевен на основание чл. 16, ал. 1 от НПОПДОО подава в ТП на НОИ придружително
писмо съгласно приложение № 12 с документите по чл. 14, ал. 1 от НПОПДОО –
приложение №10 към чл. 9 от Наредбата, за изплащане на жалбоподателката И.И. на
парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни
по чл. 50, ал.1 от КСО, считано от 24.01.2018 г. /лист 102 и следващи, и лист
84-93 от приложеното адм.д.№ 175/2018 г. по описа на АдмСЛ/. Приложени са
справки за начислените от Детска ясла „******“ заплати на жалбоподателката за
месеците
С Разпореждане
№О-10-000-00-01206146/06/03/2018 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ловеч е отказано отпускане на парично
обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО /лист 43 от
приложеното адм.д.№175/2018 г. по описа на АдмСЛ/. Разпореждането е обжалвано
по административен ред от И.. С Решение № 1040-10-21/19.04.2018 г. на директор
на ТП на НОИ – Ловеч жалбата е оставена без уважение и разпореждането е
потвърдено /лист 21 от приложеното адм.д.№175/2018 г. по описа на АдмСЛ/.
Решението е обжалвано по съдебен ред. С Решение № 25/19.02.2019 г. по адм.д. №
175/2018 г. по описа на АдмС – Ловеч Решението и потвърденото с него Разпореждане
са отменени на основание чл. 168, ал. 5 от АПК, поради допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването им, и преписката е върната на органа за произнасяне.
След връщане на преписката, в
изпълнение на съдебното решение на 16.07.2019 г. на жалбоподателката е връчено
съобщение /лист 17 и 18/ за започване на административно производство по
подаденото от осигурителя Детска ясла „******“ удостоверение №10 към чл.9 от
НПОП ДОО за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание
чл. 50, ал. 1 от КСО, за остатъка до 410 календарни дни.
На 29.07.2019 г. ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ловеч издава
Разпореждане № О-10-000-00-01316587, с което отказва отпускане на парично
обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО на И. с мотиви,
че същата към 24.01.2018 г., датата от която иска отпускане на парично
обезщетение, не е в осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“ с
осигурител Детска ясла „******“ гр.Тетевен. Разпореждането е връчено на И. на
31.07.2019 г. /лист 19 и 20/. Разпореждането е обжалвано по административен ред
от И..
С Решение № 1040-10-45/13.09.2019
г. директор на ТП на НОИ – Ловеч оставя без уважение подадената жалба и потвърждава
Разпореждането.
Решението е връчено по пощата на И.
на 17.10.2019 г., която отказала да получи Решението. На същата дата е подала
чрез ТП на НОИ – Ловеч първоначално жалба против мълчалив отказ, а след
указания на съда, е уточнила, че предмет на жалбата е изричният отказ,
постановен с Решението.
В Решението се излагат мотиви, че
съгласно чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парични обезщетение за бременност и раждане, вместо
трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за
този риск.
Административният орган е приел,
че от 13.10.2017 г., когато е прекратено трудовото правоотношение с „ДД“ ООД
гр.Етрополе, през периода на получаване на обезщетение за временна
неработоспособност при бременност и майчинство въз основа на издадените
болнични листове, първичен и продължение, до 23.01.2018 г., И. не е имала
качеството „осигурено лице“ по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
За времето след 13.10.2017 г. И.
не е била в „отпуск“ по смисъла на чл. 163, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 2 от КСО.
Отпускът е време извън работа, отпускано от работодателите/осигурителите на работещите
и използвано от работещите по тяхно желание. Лице, което няма работодател/осигурител,
няма как да ползва отпуск по смисъла на КТ. За да е в отпуск поради бременност
и раждане, И. е следвало да има качеството работник или служител на
работодателя/осигурителя. Няма данни и твърдения по делото същата да е била
самоосигуряващо се лице в процесните периоди.
За този период след 13.10.2017
г., изплащането на обезщетение за временна неработоспособност по издадените
болнични листи поради бременност и раждане е продължило на основание разпоредбата
на чл. 52 от КСО, тъй като правото на обезщетение за временна
неработоспособност въз основа на издадените болнични листи е възникнало и
упражнено преди прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката с
„ДД“ ООД гр. Етрополе. Затова и изплащането на обезщетението за временна
неработоспособност е продължило до изтичане на срока от 135 календарни дни.
За периода от остатъка до 410 календарни
дни, започващ от 24.01.2018 г., административният орган е приел, че И. няма
качеството „осигурено лице“ за риска „общо заболяване и майчинство“ с
осигурителя Детска ясла „*******“, гр. Тетевен по смисъла на чл. 4 от КСО.
Действително в този период
жалбоподателката не е осъществяла трудова дейност, не й е начислявано трудово
възнаграждение, и безспорно за нея няма внесени или дължими осигуровки от
осигурител Детска ясла „*******“, гр. Тетевен, а същата на основание чл.52 от КСО е получавала остатъка от обезщетение за временна неработоспособност по
издадените болнични листи до 135 дни по чл. 50 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 1 от
НПОПДОО.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т.
1 - 3 и 5.
Т. е. законодателят е обвързал
статута на осигуреното лице с чл. 10 от КСО, според който осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност
по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски,
и продължава до прекратяването й, т.е. до прекратяване на трудовия
договор.
В случая, поради прекратяване на
трудовото правоотношение с „ДД“ ООД гр.Етрополе, осигуряването на
жалбоподателката по този договор е прекратено преди периода, за който би се
полагало получаването на обезщетение за бременност и раждане на осн. чл. 50,
ал. 1 от КСО във вр. с чл. 4, т. 1 от
НПОПДОО за остатъка до 410 дни, след приключване на изплащането на обезщетение
по болничните листи, продължило след 13.10.2017 г. на осн. чл.52 от КСО, тъй
като правото на паричното обезщетение, изплащано на основание чл. 50 от КСО във
вр. с чл. 3, ал. 1 от НПОПДОО, е възникнало преди прекратяване на трудовото
правоотношение.
Със заповед на кмет на община
Тетевен от 16.10.2017 г. жалбоподателката е възстановена на длъжността директор
на Детска ясла „******“, гр. Тетевен. Но заповедта не създава автоматично
качеството „осигурено лице“ на жалбоподателката. За да има това качество,
следва същата да осъществява трудова дейност и за нея да се дължими и внесени
осигурителни вноски. Дори и за един ден. В периода, след като е възстановена на
работа, жалбоподателката е получавала обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и раждане за 135 дни и за нея осигурителни
вноски не са правени. Това време по силата на чл. 9, ал. 2 от КСО се счита за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Законодателят не
случайно използва израза „време“ и „осигурителен стаж“, а не „счита се за осигурено
лице“.
В този период жалбопадателката е
възстановена на работа, след като уволнението й е признато за незаконно от
съда. Съгласно чл. 9, ал. 3 от КСО времето, през което е останала без работа
поради незаконното уволнение, се зачита за осигурителен стаж, но съгласно
чл. 9, ал. 3, т.
2 КСО краен момент за зачитане на осигурителен стаж и внасяне на
осигурителни вноски при незаконно уволнение е датата на възстановяване на
уволненото лице на работа.
Т.е. след възстановяването на
работа на жалбоподателката на 16.10.2017 г. презумпцията на чл. 9, ал.3, т.2 от КСО не е приложима и, за да има качеството осигурено лице към 24.01.2018 г. - датата,
от която се иска отпускане на обезщетение за бременност и раждане за остатъка
до 410 дни по чл. 50, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 4, т. 1 от НПОПДОО, същата е
следвало да отговаря на изискванията на чл. 4 от КСО и за нея да са внесени или
дължими осигурителни вноски от работодателя Детска ясла „******“. Дори и само
за един работен ден. Към 24.01.2018 г. жалбоподателката не се счита осигурено
лице по чл. 9, ал. 2, т.
1 - 3 и 5 от КСО и по отношение на „ДД“
ООД гр.Етрополе, тъй като, освен че трудовото правоотношение с дружеството е
вече прекратено, и срокът на издадените болнични листи, в които дружеството е
посочено като работодател, е изтекъл на
23.01.2018 г.
Безспорно е установено по делото
от представените писмени доказателства, че за жалбоподателката в периода
16.10.2017 г. – 23.01.2018 г. не са внасяни никакви осигурителни вноски.
Поради прекратяване на трудовото
й правоотношение с „ДД“ ООД гр.Етрополе, същата след 13.10.2017 г. не е в
отпуск спрямо този работодател, а изплащането на обезщетението по издадените
болнични листи е на основание чл. 52 от КСО. Необходимо условие, за да се
признае по силата на чл. 9, ал. 2 от КСО това време за осигурителен стаж, е
лицето да е в отпуск – т.е. да има работодател и/или осигурител, пред който да
ползва отпуск. Всички документи за получаване на обезщетението за временна
неработоспособност по издаваните болнични листи са представяни пред ТП на НОИ –
Ловеч от работодателя „ДД“ ООД гр.Етрополе, който не е бил осигурител на
жалбоподателката след 13.10.2017 г.
Времето след 16.10.2017 г.,
когато е възстановена на работа със заповед на Кмета на община Тетевен, съдът
намира, че не следва да се счита за осигурителен стаж поради липсата на внесени
или дължими осигуровки и изричната разпоредба на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО.
След този момент – възстановяването на работа, за да има жалбоподателката качеството
„осигурено лице“, за нея е следвало да има внесени или дължими осигурителни
вноски.
С оглед изложеното, съдът счита за
правилен извода на административния орган, че към 24.01.2018 г., началото на
исканото парично обезщетение, жалбоподателката не е имала качеството „осигурено
лице“ по смисъла на КСО. При това положение на
24.01.2018 г. не са били налице всички предпоставки по чл. 50, ал. 1 във
вр. с чл. 48а от КСО за отпускане на И.Х.И. на парично обезщетение за
бременност и раждане за остатъка до 410 дни, и правилно административният орган
е постановил отказ (в този смисъл и Решение № 15694 от 22.12.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 10361/2014 г., Решение № 2552 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
4968/2018 г. и др.).
Съдът счита, че обжалваният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен административен орган. Видно от
съдържанието на оспореното решение и оставеното в сила разпореждане, същите
отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 98, ал.1
от КСО във вр. с чл. 59 от АПК, издадени са при спазване на
административно-производствените правила въз основа на подадено заявление и
приложени към него
документи. По делото няма данни оспореният акт да е издаден в несъответствие с
целта на закона.
Ответникът претендира присъждане
на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът смита, че разноски
на ответника се дължат на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, определени в размер
от 100 лева по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Въз
основа на изложеното жалбата се явява неоснователна и следва на осн. чл. 118,
ал.3 от КСО във вр. с чл. 172 ал.2 предл.последно от АПК да бъде оставена без
уважение.
Воден от
горното, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№3726/25.10.2019 г.
подадена от И.Х.И. с ЕГН**********,***, против Решение № 1040-10-45/13.09.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което оставена без уважение като
неоснователна жалбата на И. против Разпореждане № 0-10-000-00-01316587/29.07.2019
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на
жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и
раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО към 24.01.2018 г.
ОСЪЖДА И.Х.И. с ЕГН**********,***
да заплати на ТП на НОИ – Ловеч сумата от 100 лв. /сто лв./, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 119 във вр. с
чл. 117, ал.1, т.1, б.“е“ от КСО решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: