Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 25.02.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №14915 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която са предявени срещу П.Л.Б., установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземания както следва:

с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 36000 лева, представляваща заетата сума по Договор за банков кредит от 26.10.2006 г.;

с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 4278,43 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.09.2015 г. до 05.04.2017 г.,

с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 301 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 21.09.2015 г. до 05.04.2017 г.

с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за сумата от 40,00 лева, представляваща такси по договора за кредит за периода 27.01.2014 г. – 28.07.2015 г., и сумата от 115,20 лв., представляваща нотариална такса за връчване на нотариална покана.

Претендира законната лихва от подаване на исковата молба и разноски от исковото и заповедното производство.

           

Ищецът твърди, че по силата на договор за банков кредит е предоставил на „С.К.***“ ЕООД сумата от 36000 лева, а ответникът се е съгласил да отговаря като солидарен длъжник. Кредитът трябвало да бъде погасяван съгласно погасителен план заедно с възнаградителна лихва и такса за управление. Кредитополучателят обаче спрял да извършва плащанията и съгласно уговорките договорът бил обявен за предсрочно изискуем с едностранно писмено изявление, връчено с два броя нотариални покани – на кредитополучателя и на ответника като солидарен длъжник. Претендират се дължимата предсрочно изискуема главница, възнаградителна лихва, неустойка за забава и договорни и нотариални такси.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В открито заседание оспорва исковете с твърдението, че средствата по кредита не са усвоени от него.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:

Установява се от Договор за банков кредит от 14.04.2014 г., че между ищеца и „С.К.“ ЕООД валидно е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на  „С.К.“ ЕООД сума в размер на 36000 лева (чл. 1, ал. 1), а ответникът се е задължил да я върне в рамките на 120 месеца (чл. 1, ал. 2), считано от подписване на договора, заедно с възнаградителна лихва и договорни такси (чл. 3, ал. 1 и чл. 10). Страните са уговорили кредитът да бъде погасяван чрез анюитетни вноски съгласно погасителен план (чл. 1, ал. 7, т. 3).

Съгласно уговорките – „Специалните условия на кредита“ – раздел IV, страните са постигнали съгласие ответникът П.Л.Б. да встъпи като съдлъжник на кредитополучателя „С.К.***“ ЕООД относно задълженията, произтичащи от договора за банков кредит (чл. 8а).

Видно от приложение към процесния договор за банков кредит (л. 8) страните са удостоверили, че заемната сметка по договора е открита на 23.04.2014 г.

Установява се от съдебно-счетоводната експертиза, че сумата по кредита е усвоена по разплащателна сметка на 24.04.2014 г. Вещото лице не установява след тази дата да е настъпило погасяване на част или цялата главница по процесния договор.

При преценка относно изискуемостта на вземането съдът съобрази следното:

Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 25, б. „г“ и чл. 26, б. „в“ от процесния договор страните са постигнали съгласие, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато кредитополучателят не е изпълнил свое задължение по договора, включително не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. Установява се от представените нотариални покани, връчени на ответника и кредитополучателя, че банката е отправила до длъжниците изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като изявлението е достигнало до страните по договора на 01.03.2017 г.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след 12.01.2016 г. не са извършвани плащания по кредита, което представлява нарушение, отговарящо на условията на чл. 25, б. „г“ от процесния договор.

По изложените съображения съдът приема, че ищецът валидно е упражнил потестативното си право да направи кредита предсрочно изискуем, считано от 01.03.2017 г., тъй като към тази дата има неизпълнение на задължението за погасителни вноски по кредита, отправено е писмено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и същото е достигнало до кредитополучателя и съдлъжника.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че непогасената главница е в размер на 36000 лв. Поради това съдът приема, че процесното вземане е възникнало в предявения размер. Ответникът, в качеството си на солидарно отговорен длъжник, наред с кредитополучатля, отговаря за процесното вземане.

Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи сумата, тъй като не я е усвоил. Съгласно чл. 101 от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници, тоест приложение намират правилата на чл. 121 и сл. ЗЗД. Според чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. По делото се установи, че кредитът е усвоен – т.е. че заетата сума е предоставена на кредитополучателя. Поради това задължението за връщане на сумата е възникнало валидно. Възражението на ответника, че не той е усвоил кредита, е неоснователно, доколкото неговата отговорност се ангажира в качеството на съдлъжник, а не на кредитополучател..

 

По иска по чл.430, ал.2 ТЗ:

С чл. 3.1 от процесния договор страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката в размер на 9.5 %, която се формира като сбор от действащия референтен лихвен процент ПРАЙМ БМБ и договорна преференциална лихвена надбавка в размер на 3,50%. Видно от приетата по делото счетоводна експертиза, длъжникът е погасил договорни лихви в размер на 4132,67 лева, след което е спрял плащанията. Дължимата възнаградителна лихва за периода от 21.08.2015 г. до 05.04.2017 г. е в размер на 4172,48 лв., формирана като от начислената в периода лихва 8606,15 лв. е извадена заплатената в размер на 4132,67 лв., като включва дължимата възнаградителна лихва до 22.02.2017 г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Искът е основателен до сумата от 4172,48 лв. и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер от 4278,43 лв.

 

По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:

Съгласно чл.4 от Договора, при просрочие дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава с неустойка за просрочие в размер на надбавка от 10 процентни пункта. От заключението на вещото лице се установява, че дължимата лихва за забава възлиза на 301 лв. за периода 23.02.2017 г. – 05.04.2017 г. Предявеният иск е основателен.

 

По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за такси:

Според общите условия на банката, достъпни на официалния й сайт, банката има право да начислява такси за предсрочна изискуемост на кредита съгласно Тарифата за такси и комисионни на банката и договора между страните (II.13.5). Според чл. 10 от процесния договор кредитополучателят се задължава да поеме изцяло разноските, свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение. Установява се от експертизата, че дължимите и непогасени такси за администриране на просрочен кредит възлизат на 40 лева. Ищецът е направил и разходи за връчване на 2 бр. нотариални покани, които са надлежно осчетоводени на 10.03.2017 г. и са в размер на 115,20 лева. Искът е основателен.

 

По разноските:

С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, a именно – 2178,23 лв. разноски за заповедното производство и 2352,36 лв. разноски за исковото производство.

      

       По изложените мотиви Софийският градски съд

      

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П.Л.Б., ЕГН **********, дължи на Ю.Б. АД, ***, солидарно със С.К.*** ЕООД, ЕИК:********, както следва:

на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.430, ал. 1 ТЗ сумата от 36000 лв., представляваща заетата сума по Договор за банков кредит от 14.04.2014 г., заедно със законната лихва от 07.04.2017 г. до окончателното плащане,

на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата от 4172,48 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.09.2015 г. до 05.04.2017 г.,

на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 301 лв., представляваща неустойка за забава за периода 23.02.2017 г. – 05.04.2017 г.,

на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 155,20 лв., представляваща такси за връчване на нотариални покани и за администриране на просрочен кредит,

като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен размер от 4278,43 лв.

 

ОСЪЖДА П.Л.Б., ЕГН **********, да заплати на Ю.Б. АД, ***, на основание чл.78 ГПК, както следва: сумата от 2178,23 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 2352,36 лв., представляваща разноски за исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: