№ 313
гр. София , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503925 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 463, ал. 2 и чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ХРОНОС ЕР“ ЕООД, срещу решение № 260165
от 24. 09. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение по ч.гр.д. №
8765 по описа на съда за 2020 г., с което е оставена без уважение жалбата на частния
жалбоподател – длъжник по изп.д. № 20208580400515 по описа за 2020 г. на ЧСИ У. Д., рег.
№ *** на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършеното по делото разпределение от
03. 07. 2020 г., предявено по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК, на 08. 07. с.г.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение,
иска се отмяната му и извършване на ново разпределение, със законните последици.
Взискателят в производството не взема становище по жалбата.
По допустимостта и основателността на жалбата, с която е сезиран, Софийският
апелативен съд, след запознаване с материалите по делото намира следното:
Жалбата, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, е подадена от страна в
производството, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок,
поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, но не поради оплакванията в нея, а по
1
изложените в настоящите мотиви съображения – израз на правомощието и задължението на
съда да упражни служебен контрол върху законосъобразността на извършеното
разпределение в цялост, по съображенията, изложени по-долу.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по същество, доколкото
с него не е ревизирано, а чрез отхвърлянето на жалбата, с която съдът е сезиран, на практика
процесното разпределение, което е частично незаконосъобразно, е потвърдено в неговата
цялост. Изложеното налага по изложените по-долу в настоящите мотиви съображения,
отмяната изцяло на решението, с което жалбата срещу разпределението е отхвърлена,
отмяната съответно и на процесното разпределение, и извършването на ново такова от
настоящата инстанция, със законните последици.
За да се произнесе в изложения смисъл, съставът на Софийски апелативен съд
съобрази от фактическа и правна страна следното:
Нормата на чл. 463 ГПК, уреждаща съдебния контрол по отношение извършеното от
съдебния изпълнител /СИ/ разпределение, е специална по отношение на общата такава на
чл. 435 ГПК, с оглед специалният предмет на производството, определящ се от спецификата
на акта на СИ по чл. 460 ГПК, по отношение на който се упражнява съдебен контрол.
Тъй като разпределението не е изпълнително действие и чрез него не се упражнява
принуда, а се определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за изплащане на всяко от тях, активно
легитимирани да обжалват разпределението са всички взискатели и длъжника, което
процесуално правило е в отклонение на установените от нормата на чл. 435 ГПК
изчерпателно посочени действия по принудителното изпълнение, по отношение на които е
допустим съдебен контрол по жалба на различните страни в изпълнителното производство.
Именно с оглед специфичния му характер, в производството по чл. 463 ГПК по
проверка правилността на извършеното разпределение от СИ на постъпили в резултат на
принудително изпълнение суми, съдът действа при условията на пълен въззив, а не като
контролно-отменителна инстанция, като в останалите случаи на защита срещу изпълнението
/чл. 435 ГПК/, или пък в рамките на ограничения въззив по чл. 269 ГПК.
В производството по чл. 463 ГПК съдът служебно проверява законосъобразността на
разпределението, предвид спецификата на акта на СИ, по отношение на който осъществява
съдебен контрол, който е акт по приложение на императивната норма на чл. 136 ЗЗД, а
съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 1/09. 12. 2013 г. на ВКС по т.д. №
1/2013 г., ОСГТК, за правилното приложение на императивна материалноправна норма
съдът следи служебно.
По изпълнителното дело са приложени два изпълнителни листа в полза на взискателя в
същото „КОМПЛЕКТСТРОЙ-Д“ ООД, по първия от които е образувано и самото процесно
2
изпълнително дело.
Установява се по делото, че на частния жалбоподател – длъжник по изпълнението,
призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/ след образуването на изпълнителното дело по
първият, представен изпълнителен лист, е връчена чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК,
при това – на адреса му на управление към онзи момент – фактически състав, който по
начина, по който е удостоверен по изпълнителното дело от длъжностното лице, извършило
призоваването /в тази си част това удостоверяване е официално такова по см. на чл. 179, ал.
1 от ГПК, ангажиращо и съда с материална доказателствена сила/, покрива изискванията
освен на реда по чл. 47 от ГПК, така и тези на приложения от ЧСИ такъв по чл. 50, ал. 2 от
ГПК, при условията на който длъжникът се счита уведомен с ПДИ, включително и след
присъединяването по делото на втория изпълнителен лист в полза на взискателя, поради
което и оплакванията на жалбоподателя в жалбата му, базирани на твърдения, че по
изпълнителното дело въобще не му е връчвана ПДИ, са неоснователни /срв. протокол по изп.
дело от 13. 03. 2020 г., лист 20 от същото, резолюция на СИ от 06. 06. 2020 г. на л. 50 от изп.
дело/.
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на процесното разпределение,
поради несеквестируемост на сумата по разпределението /съобразно т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, длъжникът може да
обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в тридневен срок от
предявяването му, независимо от правата му по чл. 435 от ГПК/. Разпоредбата на чл. 94 от
ЗДБРБ за 2019 г. в приложимата и част урежда, че целево предоставяните средства от
държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за
обезпечения, тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица, и тези правила се
прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят
от държавния бюджет чрез бюджетите на общините. Така законоуредената
несеквестируемост на предоставените средства обаче цели осигуряването на разходването
на същите средства само за целите на конкретната програма, по която биват отпускани,
същата програма като част от приоритетна държавна политика, целите по осъществяването
на която /пр. в случая – повишаване на националната енергийна ефективност/, имат за
законодателя превес, доминиращо значение и важност, над иначе приложимите общи
принципи на действащият обективен правов ред, поради което и осъществяването им следва
да бъде гарантирано, независимо от евентуалните други финансови претенции на трети
лица, а и на самата държава. Съответно – така уредената несеквестируемост защитава само
получателите на средства по съответната програма, в рамките на самата програма, и това са
бенефициентите по същата, които се явяват възложители на СМР по санирането в рамките
на конкретната национална програма, но не и, както в случая това неоснователно се твърди
от частния жалбоподател – и неговото вземане, като част от неговото имущество, от неговия
3
собствен патримониум, и което същият има към съответния бенефициент по програмата,
като цена за изпълнение на извършени от него, и приети СМР, пък дори и последните да са
разплащани за сметка на средства по съответната национална програма.
Неоснователно е оплакването, базирано на правата на привилегирован кредитор –
заложен такъв по договор за особен залог, включващ и процесното, разпределено вземане на
жалбоподателя.
Противно на приетото от състава на СГС, че твърденията на жалбоподателя в тази
насока са лишени от правен интерес, тъй като упражнява чужди права, чрез така заявеното в
жалбата си длъжникът упражнява не чуждо, а собственото си, уредено и гарантирано му от
закона право /срв. чл. 462, ал. 1 от ГПК/ да обжалва разпределението, и в защита на
собствения си интерес същото разпределение да бъде осъществено законосъобразно,
доколкото кредиторите биват принудително удовлетворявани за сметка именно на неговото,
на длъжника имущество, съответно – и пр., но не само, доколкото длъжникът има интерес
да предотврати неудовлетворяването на именно привилегированите си кредитори,
привилегиите в полза на които допълнително обременяват правната му сфера – срв. пр. чл.
445 от ГПК.
Това оплакване е неоснователно поради друго.
Действително, разпоредбата на чл. 459, ал. 2 от ГПК разпорежда, че алинея първа от
същия член се прилага и за ипотекарния, и заложния кредитор, както и за кредитор с право
на задържане, който кредитор съответно се смята за присъединен взискател, когато
изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Отделно от това, разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от специалния Закон за особените залози /ЗОЗ/ предвижда, че заложният
кредитор, вписал особен залог, е присъединен взискател по право в изпълнителните
производства по Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество, в които случаи
обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението.
Без значение е при това разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 от ЗОЗ или поне същата няма
смисъла, придаден и от състава на СГС – цитираната норма на специалния закон само
урежда кой е компетентен да извърши продажбата, в случая – СИ, а оттам – и като
процесуален ред този по ГПК, в рамките на който СИ осъществява правомощията си, в
отлика от специалния ред по ЗОЗ във визираните в чл. 32а ЗОЗ случаи – когато върху
продаваемото имущество е насочено изпълнението по реда на Гражданския процесуален
кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди вписване на пристъпване към
изпълнение по реда на ЗОЗ. Във всички случаи обаче, когато заложният кредитор е
изпълнил, при това – своевременно, условията присъединяването му към вече висящото
изпълнително производство така, както същите са законоуредени в специалния закон, то и
привилегията му ще следва да бъде зачетена, независимо от обстоятелството, че
4
имуществото бива продавано от СИ и по реда на ГПК, а не по реда на ЗОЗ – чл. 16 от ЗОЗ.
От друга страна обаче, разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от специалният ЗОЗ в материята,
уреждаща конкретно залога на вземане, какъвто е и процесният случай, въвежда отново
специалното правило, че когато върху заложеното вземане бъде наложен запор преди
пристъпване към изпълнение от заложния кредитор по реда на ЗОЗ, удовлетворяването на
заложния кредитор се извършва чрез присъединяването му към изпълнителното
производство, по което е наложен запорът, а цитираната по-горе разпоредба на чл. 10, ал. 3
от ЗОЗ в последното си изречение, урежда също и общото в материята на особените залози
правило, че заложният кредитор по ЗОЗ упражнява правата си на присъединен взискател,
включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от
регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния
размер на вземането си.
Всичко това предполага че в случаите, в които СИ е наложил запор по реда на ГПК
преди вписването регистъра за особените залози, на пристъпването към изпълнение по реда
на ЗОЗ, за да упражни правата си, включително произтичащите от качеството му на
привилегирован такъв, вписал особен залог върху вземането, върху което се провежда
изпълнението, и за да бъдат зачетени същите в изпълнителното производство, в което е
наложен запор върху вземането преди пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ,
включително привилегията му по чл. 136, т. 3 от ЗЗД, съответно – чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ,
заложният кредитор е този, който следва да прояви активност, и на основание чл. 17, ал. 5 от
ЗОЗ, да се присъедини към изпълнителното производство по посочения в чл. 10, ал. 3 от
същия закон ред.
В заключение следва да се обобщи, че в случаите, като процесния и по изложените по-
горе съображения, СИ не следи служебно за наличието на привилегирован кредитор – такъв
по ЗОЗ, а последният следва да се присъедини в производството по собствена инициатива, и
по законоустановения, и посочен също непосредствено по-горе ред. Доколкото в случая
кредиторът, вписал особен залог върху вземането, върху което се изпълнява, не е изпълнил
това свое задължение преди изготвянето на процесното разпределение, то и правото му,
включително и това на привилегирован кредитор, произтичащо от специалното му качество
на заложен кредитор по ЗОЗ, не би могло да бъде зачетен от СИ при изготвянето на
съответното разпределение, поради което и процесното такова, като изготвено преди
присъединяването на обезпечения по ЗОЗ кредитор, следва да бъде счетено в тази му част за
законосъобразно.
Разпределението е незаконосъобразно в частта му, с която ЧСИ, първо е „приспаднал“
от постъпилата по делото, подлежаща на разпределение, преди самото разпределение,
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена от него в размер на 3597.35 лв. и
второ – в частта му, с която ЧСИ е разпределил като разноски по см. на т. 1 от ал. 1 на чл.
136 от ЗЗД, сумата 295.20 лв. вземания за разноски на ЧСИ /обикновени такси и разноски –
5
295.20 лв., от които т. 1 – 24 лв. с ДДС, т. 3 – 18.00 лв. с ДДС, т. 5 – 144 лв. с ДДС, т. 9 – 72
лв. с ДДС, т. 13 – 36 лв. с ДДС, т. 31 – 1.20 лв. с ДДС/.
Според настоящия съдебен състав в този /първи, а още по-малко пък в някакъв
предхождащ първия, ред на „приспадане“ на каквато и да било такса в полза на ЧСИ преди
разпределението/, на подлежащи на привилегировано удовлетворение вземания, не следва
да се включват дължимите към ЧСИ такси от страна на длъжника, които не са били
предварително привнесени от взискателя, по следните съображения:
Текстът на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ сочи, че за събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен
изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.
Следващата алинея на същия законов член регламентира съдържанието на сметката, а
ал. 3 установява, че за дължимите неплатени такси и разноски ЧСИ може да поиска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер.
В практиката на касационната инстанция е прието /Решение № 366/ 12. 01. 2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4597/2014 г., IV г. о., ГК/, че разпоредбите на чл. 79 ЗЧСИ и т. 5 от
ТТРЗЧСИ са императивни и задължават ЧСИ да спазва изискванията при попълване на
сметката по чл. 79 ЗЧСИ, така както е предвидено в законодателно и каквито и да е други
форми на отразяване, извършени от него, не го освобождават от спазване на горепосоченото
изискване на закона.
В логическа връзка с обсъдената правна норма е тази на чл. 435, ал. 2 ГПК, която като
процесуална също е от императивен порядък, дава възможност на длъжника да обжалва
постановлението за разноските, които включват всички такси и разноски по изпълнението,
дължими от него.
В този смисъл и по настоящето дело липсват данни длъжникът да е бил уведомен за
основанията и размерите на дължимите от тях такси към ЧСИ, преди те да бъдат включени в
процесното разпределение, за да може от една страна да упражни правото си на защита,
предвидена в чл. 435, ал. 2 ГПК, а от друга – в случай, че не ги оспорва по основание и
размер, да ги заплати доброволно, и постъпилата, разпределяна сума да бъде отнесена за
покриване на дълга.
Обсъдената правна регламентация на процедурата по определяне и събиране на
таксите по изпълнението, според решаващият състав, изключва възможността дължимите
такси към ЧСИ от длъжника да бъдат събирани принудително чрез включването им в
разпределението по реда на чл. 460 ГПК, без да бъде изчерпан реда по чл. 79, ал. 1 – ал. 3
ЗЧСИ, още повече - с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ГПК, а не в реда на хирографарните
кредитори.
В обобщение на изложеното може да се изведе следния извод - ЗЧСИ по императивен
6
начин установява, че за дължимите и неплатени такси от което и да е задължено лице
/вкл.длъжника/ ЧСИ може да поиска издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК в случай,
че не се плати доброволно след надлежно уведомяване на лицето, което ги дължи. Затова
включването им в разпределение на принудително събрана сума по изпълнението, при това
– с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, е неправилно, като извършено в противоречие с
установеното от материалния и процесуален закон.
На самостоятелно основание следва да се акцентира, че таксите са вид финансово
плащане със задължителен характер, определени по установен от закона ред – в случая –
ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, а не разноски, сторени в изпълнителното производство, в какъвто смисъл
е императива на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
В мотивите на т. 11 от ТР № 2/26. 06. 2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
дължимите на частния съдебен изпълнител такси са определени като частно вземане за
възнаграждение за положен труд, по отношение на което частният съдебен изпълнител се
явява кредитор.
От изложеното също и на собствено основание следва, че таксите на СИ не могат да се
ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, защото представляват частно вземане за
положен труд, за определяне и събирането на което е налице изрична и нарочно определена
от специалния материален закон – ЗЧСИ и ГПК процедура. При изчерпването й кредиторът
СИ би могъл да се снабди с изп. лист и да се конституира като взискател, но без каквато и да
е привилегия, в хода на изпълнителното производство, защото приложимият закон в
нормата на чл. 136 не му отрежда такава.
Ето защо и като е включил таксите в полза на СИ за удовлетворяване в този ред за
удовлетворяване - като привилегировани вземания, СИ е допуснал нарушение на закона,
неотстранено и от състава на Софийски градски съд, поради което и решението на СГС в
тази му част се явява неправилно и подлежи на отмяна, а при извършването от настоящия
състав на ново разпределение, заделените за тяхното привилегировано удовлетворяване
суми следва да се отнесат за удовлетворяване на следващия ред вземания.
Поради всичко изложено към подлежащата на разпределение между взискателите по
изпълнителното дело сума следва да се прибавят начислените в полза на ЧСИ такси и
разноски в общ размер 3892,55 лв., да се запази предпочтителното удовлетворение на
същите по т. 1 /на първоначалния взискател „КОМПЛЕКТСТРОЙ-Д“ ООД/, и по т. 6 /на
държавата, чрез НАП/, на ал. 1 от чл. 136 от ЗЗД, и целият остатък от сумата да се
разпредели на хирографарния кредитор – взискателя „КОМПЛЕКТСТРОЙ-Д“ ООД, по
вземанията му съразмерно, като се погасяват в поредност: начислените разноски, следвани
лихви по двете му вземания, и част от главницата от това по първият изпълнителен лист, по
който изпълнителното производство е образувано, като по-старо, съответно – по
обременяващо – срв. чл. 76 от ЗЗД.
7
Соченото налага извод, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно, поради изложените в настоящите мотиви съображения, поради което и същото
следва да бъде отменено, ведно с процесното разпределение, и съобразно конкретно
приложимият процесуален ред, ново разпределение следва да бъде извършено от настоящия
съд.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, Търговско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260165 от 24. 09. 2021 г., постановено от Софийски градски съд,
Гражданско отделение по ч.гр.д. № 8765 по описа на съда за 2020 г., както и извършеното
на 03. 07. 2020 г. по изп.д. № 20208580400515 по описа за 2020 г. на ЧСИ У. Д., рег. № ***
на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд разпределение, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗВЪРШВА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на постъпилата по изпълнителното дело сума в
общ размер на 86565.60 лв., КАКТО СЛЕДВА:
1. ВЗЕМАНИЯ ЗА РАЗНОСКИ /чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/:
1.1. За взискателя „КОМПЛЕКТСТРОЙ-Д“ ООД: 100 лв.;
2. Вземания на взискателя ТД на НАП София, офис София /чл. 136, ал. 1, т. 6 от
ЗЗД/: 2964.67 лв.;
3. Вземания на взискателя „КОМПЛЕКТСТРОЙ-Д“ ООД:
3.1. По изпълнителен лист, издаден на 15. 05. 2020 г. от РС – София, на основание
Заповед за незабавно изпълнение /чл. 417/ по гр.д. № 13281/2020 г. по описа на РС-
София, 170-ти състав:
3.1.1. разноски по делото за държавна такса - 1150.11 лв.;
3.2. По изпълнителен лист, издаден на 25. 02. 2020 г. от РС – София, на основание
Заповед за незабавно изпълнение /чл. 417/ по гр.д. № 6403/2020 г. по описа на РС-София,
60-ти състав:
3.2.1. законна лихва за периода 20. 01. 2020 г.–03. 07. 2020 г. 7197.25 лв.;
3.3. По изпълнителен лист, издаден на 15. 05. 2020 г. от РС – София, на основание
Заповед за незабавно изпълнение /чл. 417/ по гр.д. № 13281/2020 г. по описа на РС-
София, 170-ти състав:
3.3.1. законна лихва за периода 11. 03. 2020 г.–03. 07. 2020 г. - 1836.98 лв.;
8
3.4. По изпълнителен лист, издаден на 25. 02. 2020 г. от РС – София, на основание
Заповед за незабавно изпълнение /чл. 417/ по гр.д. № 6403/2020 г. по описа на РС-София,
60-ти състав:
3.4.1. Главница: - 73316.59 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9