Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 30.06.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 01.06.2020 г., в състав:
Председател:
Анелия Йорданова
Членове: Валентина Димитрова
Атанас Христов
при секретаря Дияна Георгиева разгледа докладваното от
съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 66 по описа за 2020 година
и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 9 от 13.01.2020 г. по гр.д № 574/2019 г. по
описа на РС – Исперих, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АД “Енерго-Про Продажби”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна
9009, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано
задно от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия - членове на Управителния съвет, че ищецът Ш.М.Ш., ЕГН-********** ***, не дължи на дружеството-ответник сумата
от 888.76 (осемстотин осемдесет и осем лева и 76 ст) лева, начислена по Фактура
№ **********/08.07.2019г., представляваща преизчислено количество електрическа
енергия за периода от 10.01.2019г. до 09.04.2019г., за клиенски № ********** и
абонатен № **********, за обект, находящ се в с.Китанчево, обл.Разградска, п.к.
7430, ул.”Черно море” № 12.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, АД “Енерго-Про Продажби”-гр.Варна, ЕИК *********, представлявано задно от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия - членове на
Управителния съвет, ДА ЗАПЛАТИ на Ш.М.Ш., ЕГН-**********, сумата от 400.00 (четиристотин) лева - направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството.
Недоволен от решението останал жалбоподателят АД “Енерго-Про
Продажби”, който го обжалва чрез пълномощника
си адвокат Невена Митева от АК – Разград. В жалбата се сочи на необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на решението. Прави се искане за неговата
отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което предявения
иск да бъде отхвърлен. Излагат се
подробни съображения. Претендират се разноски. Страната не прави
доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна, чрез пълномощника си адвокат
Кристиян Петров Ламбем от АК – Стара Загора, е депозирала в срок отговор на
въззивната жалба, като застъпва становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски. Не прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, за въззивника се явява пълномощника му - адв.Невена Митева от АК – Разград, която поддържа
жалбата и излага допълнителни съображения. Депозира и подробна писмена защита,
на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, изложена в мотивите на обжалваното решение, която изцяло възприема
и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на
изложението, следва да се вземе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Ш.М.Ш., ЕГН-********** ***, действащ чрез
упълномощен адв.М.Илчева, АК-гр.Стара Загора, съдебен адрес:*** против АД “Енерго-Про Продажби”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г,
представлявано задно от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова
Димитрова и Георги Коршия - членове на Управителния съвет, като моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 888.76 (осемстотин
осемдесет и осем лева и 76 ст) лева, начислена по Фактура №
**********/08.07.2019г., представляваща преизчислено количество електрическа
енергия за периода от 10.01.2019г. до 09.04.2019г., за клиенски № ********** и
абонатен № **********, за обект, находящ се в с.Китанчево, обл.Разградска, п.к.
7430, ул.”Черно море” № 12. Претендира за разноските по делото, като посочва
клиентска банкова сметка, ***. Ищецът твърди, че е клиент на ответното
дружество, с посочените горе абонатен и клиенски номер и за посочения обект на
потребление в с.Китанчево, в който обект измерването на ел.енергия се извършва
чрез средство за търговско измерване (СТИ) – електромер, монтиран в ел.табло. С
писмо на „Електроразпределение Север” АД бил уведомен за извършена на
09.04.2019г. от служители на дружеството проверка за точността на измерване на измервателната
система и свързващите ги ел.инсталации в обекта на потребление, за което бил
съставен Констативен протокол, след което уведомен и за процесната фактура за
дължимата сума от 888.76 лева от корекция на сметка за потребена ел.енергия, в
резултат на неточно измерване за посочения период и определен срок за плащане
18.07.2019г. Ищецът оспорва дължимостта на начислената като потребена
ел.енергия. Твърди, че не е потърсен и информиран за извършената проверка на
електромера, нито е присъствал при изготвяне на Констативния протокол, какъвто
не му е връчван. Счита, че няма основания за определяне на корекционна сметка,
тъй като към процесния период са били отменени Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и е липсвал приложим материален закон
за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Новите ПИКЕЕ били обнародвани с ДВ бр.35 от 30.04.2019г.
Ето защо счита, че правото на ответника да начисли исковата сума въз основа на
констатациите от проверката, извършена на 09.04.2019г., следва да бъде
отречено.
В срока за писмен отговор на исковата
молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът АД “Енерго-Про Продажби”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна
9009, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс-Г, представлявано заедно от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия - членове на
Управителния съвет, действащи чрез упълномощен адв.Н.Митева, АК-гр.Разград,
съдебен адрес:***, представя такъв,
като оспорва предявения иск изцяло като неоснователен. Твърди, че процесната
сума представлява цената на реално доставена и потребена в обекта на ищеца
ел.енергия в размер на 4496 кВтч за периода от 10.01.2019г. до 09.04.2019г. и
се дължи от него на основание чл.50 от ПИКЕЕ във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с
чл.183 и чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Не оспорва фактите, че между страните по
делото съществува валидно договорно правоотношение и е извършена проверка на
изправността на СТИ в процесния обект на потребление, резултатът от която е
отразен в констативен протокол. На 09.04.2019г., на основание чл.83 от ЗЕ и
Общите условия по договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи” АД, служители на
дружеството са извършили проверка на точността на измерване на обслужващите ги
измервателни системи и свързващите ги електрически инсталации в обекта на
ищеца, в присъствието на двамата свидетели, които не са служители на
дружеството. Според ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ дружеството нямало задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик на СТИ. Като резултат от тази проверка е
и констатираното несъответствие при отчитане потреблението на ел.енергия от
абоната. Твърди, че Констативния протокол за извършената техническа проврека
отразява действителното фактическо положение, като е съставен в съответствие с
разпоредбите на чл.47 от ПИКЕЕ и чл.59 от ОУ на ДПЕЕЕМ, като в имота на ищеца е
консумирана ел.енергия, която не е заплатена. Експертизата е извършена от БИМ,
ГД „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – Русе, като е констатирано,
че има осъществен достъп до вътрешността на електромера – добавен допълнително
един брой резистор до клемореда. Въз основа на горното е съставено Становище за
начисляване на ел.енергия, като е извършено преизчисление на консумираната
електроенергия в резултат на констатациите и издадена процесната Фактура с
дължимата сума и падеж на плащане. Претендира за отхвърляне на иска и
присъждане на направените деловодни разноски.
По делото е безспорна установената от
първоинстанционния съд фактическата обстановка, съгласно която:
Ответното АД “Енерго-Про Продажби”–гр.Варна
осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга
по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Мрежи” АД-гр.Варна срещу
заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо
териториално обособена дейност. В тази връзка не се спори между страните, че
са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения
между тях договор за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия, по силата на които ищецът е потребител на
ел.енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката (ЗЕ) и клиент на
дружеството- ответник за описания в исковата
молба обект на потребление, находящ се на адрес: с.Китанчево, обл.Разградска, п.к. 7430, ул.”Черно море” № 12, с
абонатен № ********** и клиенски № **********.
Видно от представения по
делото Констативен протокол №
1801292/09.04.2019г., (л.33-34 РС), на същата дата длъжностни лица на "Енерго-Про
Мрежи" АД-гр.Варна – Петър Пламенов Петров и Пламен Ненчев Неделчев, са
извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца,
находящ се на посочения горе адрес в с.Китанчево. Поради констатирана
неизправност на СТИ – монтиран в имота електромер с
фабр.№ 7874050, същият бил демонтиран и подменен с нов електромер. Подмененият
електромер е запечатан в безшевна торба с пломба и предаден за проверка в
Български институт по метрология (БИМ) – за проверка. Констативният протокол е
съставен и подписан от извършилите проверката служители на "Енерго-Про
Мрежи" АД, както и от предстватиле на клиента - Ренгитар Ш.Ш. и свидетел
Йозлем Мурад Ибрям.
Според Констативния протокол №
1204/25.06.2019г. от метрологичната експертиза на БИМ, Регионален отдел-гр.
Русе на процесното СТИ (л.36-37 РС), електромерът е представен в запечатан
найлонов плик, пломбиран с пломба № 483780, като при огледа е съответствал на
описанието по обсъдения горе Констативен протокол от техническата проверка. При
проверката на БИМ, отразено в цитирания протокол, както и изследвано в
заключението на назначената по делото електротехническа експертиза (вх.№
5106/05.12.2019г. – л.54-56 от РС, т.3) е установено, че пломбирането на електромера
е нарушено, като е прекъсната пломбажната тел и е осъществен нерегламентиран
достъп до вътрешността на електромера, при което е добавен един брой резистор в
близост до клемореда. В резултата на горното, СТИ е с нарушена чувствителност и
точност, не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Ответната страна твърди, че въз основа на
горните констатации е изготвено Становище за
начисляване на ел.енергия, като е извършено преизчисление на консумираната
електроенергия - начислено е допълнително общо
количество ел.енергия в размер на 4495.5 кВТч за периода от 10.01.2019г. до
09.04.2019г., като корекцията е извършена на основание чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Съответно е издадена и процесната Фактура
№ **********/08.07.2019г. с получател - ищеца, за сумата от 888.76 лева,
представляваща начислена от ответното дружество по корекционната процедура потребена електрическа енергия за
процесния обект на потребление и за посочения горе период, с определен срок за
плащане – до 18.07.2019г.
Ищецът е уведомен за извършената проверка
и съставения на 09.04.2019г. Констативен протокол, както и за издадената
Фактура за корекция на сметката за потребена ел.енергия, съответно с Писмо изх.№ 53767-КП1801292-1/05.07.2019г. на
„Електроразпределение Север” АД и Писмо изх.№ 53767-КП1801292-2/09.07.2019г. на
ответника АД
“Енерго-Про Продажби”-гр.Варна, получени лично от
адресата, съответно на 12.07.2019г. и на 15.07.2019г, удостоверено с Известията
за доставяне.
Според заключението на назначената от
първоинстанционния съд съдебна-електротехническа
експертиза, процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка
в метрологична лаборатория, след което е бил монтиран в обект, различен от
имота на ищеца. След демонтирането му оттам е преминал последваща метрологична
проврека за изправност, като на 13.08.2018г. е бил монтиран в имота на ищеца до
09.04.2019г., когато е демонтиран поради констатираната неизправност.
Според същото експертно заключение,
установеното нарушаване на правилната измервателна схема на електромера може да
се извърши от специалисти, които имат познания за устройството и принципа на
работа на техническото средство. Нерегламентираният достъп е довел до неточно
отчитане на консумираната в имота електроенергия, поради което експертизата
приема, че в разглеждания случай е налице неправомерно вмешателство върху
електромера и неговата измервателна система.
Същата
експертиза констатира, че техническите характеристики на елементите на
електрическата мрежа, както и параметрите на подаваното ел.захранване,
позволяват в периода от 09.01.2019г. до 09.04.2019г. в имота на ищеца да бъде
осигурено и консумирано, както редовно отчетеното количество електроенергия,
така и неотчетеното в размер на 4496 кВТч. При извършенана корекция на сметка,
на базата на чл.50 от ПИКЕЕ (90-дневен период), паричната стойност на
неотчетената ел.енергия е получена като произведение на количеството ел.енергия
по цената, която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. В
конкретния случай тази цена е била 0.16473 лв/кВТч. По този начин паричната
стойност на неотчетената електроенергия в имота на ищеца е определена в размер
на 740.63 лева, без ДДС, съответно 888.76 лева с ДДС. Вещото лице дава
заключение, че аритметично точно е пресметната тази левова равностойност на
ел.енергията по обсъжданата фактура, съобразно одобрените от ДКЕВР цени за
ел.енергия, ДДС и акциз за съответния периода.
Горната фактическа обстановка е безспорна. Спорът
по делото е дали ответното дружество е установило при условията на главно и
пълно доказване на осн. чл. 154, ал.1 ГПК, наличието на предпоставките за
възникване на вземането.
По
възражението на жалбоподателя, че въпреки че към датата на проверката –
09.04.2019г. предходните ПИККЕ са били отменени, а новите ПИККЕ не са били в
сила, т.е. липсвала е специална уредба, то процесната сума се дължи въз основа
на общото правило по чл. 183 ЗЗД, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Налице е противоречива съдебна практика, по въпроса дали е налице правно
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване,
неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия
след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г., които
нарушения са установени при извършени проверки в периода от 23.11.2018 г. до 03.05.2019 г.?
Според първата
теза след пълната отмяна на ПИКЕЕ доставчикът на електрическа
енергия няма право да извършва корекция на сметките, тъй като няма законово
основание за това. За времето от пълната отмяна на ПИКЕЕ (23.11.2018 г.) до
приемане на новите ПИКЕЕ (04.05.2019 г.) е приложима старата практика на ВКС
отпреди измененията на ЗЕ от 2012 г., т.е. корекцията на сметките не може
да почива на приетите от енергийния оператор ОУ, а е допустима само при
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, периода на
неточно отчитане и количеството реално доставена през този период ел. енергия.
Тази това становище е намерило израз в Решение
от 28.10.2019 г. по в. гр. д. № 651/2019 г., ОС – Велико Търново и Решение № 458 от 27.11.2019 г. по в. гр. д. №
770/2019 г., ОС – Русе.
Според втората
теза и след пълната отмяна на ПИКЕЕ, считано от 23.11.2018 г.,
доставчикът на електрическа енергия при неправилно или неточно измерване на
доставената ел. енергия има основание за извършване на корекция. Според Закона за
енергетиката източник на задължението на крайния потребител за заплащане на
цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за
продажба (доставка) и макар той да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във
връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл.
183 ЗЗД. Напротив, в чл. 123 ЗЕ е въведена санкция – временно преустановяване
на снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа
енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в
по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Въпреки липсата на изрична уредба
на това задължение преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ и преди приемането на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., то следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Аргумент
в подкрепа на същия извод е наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ от 2004 г. и
2007 г. на възможността да се извършва корекция на сметките за минал период от
време в сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното
устройство. Аргумент е и принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за
една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената
електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното
количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото. Това становище е
намерило израз в Решение № 115 от 17.06.2020 г. на ВнАС по в. т. д. № 167/2020 г., Решение
№ 21 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК, и Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г.
о., ГК,
Решение № 487 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1750/2011 г., IV г. о., ГК.
Настоящият съдебен състав счита, че независимо
от това коя от тези две тези би се приложила в настоящия казус, то изхода на
делото не би се променил. Това е така, тъй като дори и при приложението на
втората теза следва да се изтъкне, че в настоящия казус доставчикът не е доказал реалното количество на доставката и
разликата между заплатеното и действително дължимото. По спора не е доказан периодът, за който не е
заплатена доставената електрическа енергия. По делото не са събрани и
доказателства за количеството реално потребена енергия.
Ответникът, носещ доказателствената тежест
съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, не е ангажирал доказателства от които да се
направят изводи за периода на потребление. Така например, ответникът е
могъл да поиска да бъде назначена съдебно - техническа експертиза, със задача
вещото лице да констатира налице ли е рязко спадане на отчитаните количества в
обекта на ищеца, ако да то кога; до този момент средното отчетено потребление
за обекта със същия електромер за периода от една година назад колко квч е на
месец; в периода от датата на рязко спадане на отчитаните количества до датата
на проверката, средното месечно потребление за обекта колко квч е;
средномесечното потребление след проверката и монтирането на новия електромер колко
квч на месец е. Такава е и съдебната практика намерила израз в постановените в
производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 97 от 28.07.2015 г. на ВКС по
т. д. № 877/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 487 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1750/2011 г., IV г. о., ГК.
По
въпроса следва ли
крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение
на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на
ЗЕ (обн., ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)?
По
този въпрос също е налице противоречива съдебна практика.
Според първата
теза отговорността е обективна и не се изисква доказването на вина.
Тази теза подробно е аргументирана в съдебната практика на ВКС и обективирана постановените
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
961/2016 г., II т. о., ТК, и Решение №
115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК.
Според втората
теза е необходимо да се докаже виновно поведение на лицето. Тази
теза е обективирана в Решение № 8136 от
29.11.2019 г. по в. гр. д. № 16725/2018 г., СГС, IV-д с–в и Решение № 81 от 05.03.2019 г. по в. гр. д. №
875/2018 г., ОС – Велико Търново.
Настоящият съдебен състав счита, че
независимо от това коя от тези две тези би се приложила в настоящия казус, то
изхода на делото не би се променил. Това е така, тъй като дори и да се приеме,
че не се изисква доказване на вина, то както вече се посочи, ответникът не е доказал реалното количество на
доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото.
С оглед изложеното, настоящият въззивен
състав възприема за правилен крайния извод на първоинстанционният съд, че
ответното дружество не е установило при условията на главно и пълно доказване,
на осн. чл. 154, ал.1 ГПК, наличието на предпоставките за възникване на
вземането, поради което и предявеният иск като основателен следва да бъде
уважен.
Ето защо, като краен резултат обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК въззивника следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените за въззивната инстанция разноски в
размер на сумата от 350 лв.,
представляваща платено възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271 ГПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9 от 13.01.2020 г. по гр.д № 574/2019 г. по
описа на РС – Исперих.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, седалище
и адрес на управление гр. Варна 9009
район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. Владислав Варненчик No 258, с
представители Пламен Стоянов Стефанов,
Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия - членове на
Управителния съвет, начин на
представляване: заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет, ДА ЗАПЛАТИ на Ш.М.Ш., ЕГН-**********, с адрес ***,
направените
за въззивната инстанция по в.гр.д. №
66/20120 г. по описа на Окръжен съд – Разград разноски в размер на 350.00 (триста и
петдесет) лева,
представляваща платено възнаграждение за адвокат, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на осн. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ДГ