РЕШЕНИЕ
№ 2922
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120100199 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А., Париж“, рег. № ***, регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със
седалище и адрес ***, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Т. Д. против И. Н.
В., ЕГН **********, от г*** за приемане за установено по отношение на ответника, че в
качеството му на кредитополучател по договор за кредит от 04.03.2017г. дължи на ищеца
сумата от 1850.46 лева главница, сумата от 1032.42 лева договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.04.2017г. до 20.03.2020г., сумата от 633.74 лева обезщетение за забава за
периода от 20.05.2017г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. При условията на евентуалност се
предявява осъдителен иск за сумите, като се заявява основание на този иск връчване на
уведомлението за предсрочната изискуемост с исковата молба.
Ищецът твърди, че с посочения договор за кредит е отпуснал в полза на ответника
сумата от 1850.46 лева. Заемът е трябвало да се погаси на 36 месечни вноски, всяка по 80.08
лева, които съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването. Длъжникът е
преустановил плащанията на 20.04.2017г., като до тогава е платил общо 0 вноски. На
основание чл.3 от договора, вземането става напълно изискуемо, при просрочването на две
или повече месечни вноски. В случая вземането е станало ликвидно и изискуемо на
20.05.2017г. Моли се за уважаване на исковете.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който оспорва иска. Твърди, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на
длъжника. Не е представено доказателство за начина на уведомяване на длъжника за
дължимите суми. Образуването на делото води до промяна на основанието на процесното
вземане.
1
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И. Н. В. договор за
потребителски паричен кредит CREX-14619170/04.03.2017г., по силата на който кредиторът
е предоставил на ответника кредит от 1850.46 лева, който е трябвало да се заплати на 36
броя месечни вноски. Главницата включва цената на стоките от 1478 лева и 372.46 лева
застраховка. Кредитът е във връзка със закупуване на стоки от страна на ответника, като
цената на стоките се заплаща от ищеца, а след това сумата като кредит подлежи на връщане.
Месечната погасителна вноска е 80.08 лева и съставлява изплащане на главницата, ведно с
надбавка, съставляваща печалба на кредитора. Общата стойност на плащанията възлиза на
2882.88 лева. Уговорено е, че ГПР е 35.09%, а лихвата възлиза на 30.45%. Според
погасителния план, падежът на последната вноска е 20.03.2020г.
Установява се от приложените към исковата молба доказателства, че междувременно
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е заличено като търговец, като негов правоприемник
е “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Франция“, действащ на територията на страната
чрез клона си “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. Доказателствата –
извлечение от основно вписване в търговския и фирмения регистър на Франция и
нотификация за презгранично сливане сочат именно на извод за такова правоприемство.
Видно от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора.
Представен е фискален бон за сумата от 1478 лева за закупените стоки, който сочи, че
сумата е заплатена от кредитора в полза на търговеца. Изготвената по делото съдебно-
икономическа експертиза също е дала заключение, че ищецът е заплатил на *** ЕООД
сумата от 1478 лева за закупени смартфон и готварска печка.
Според експертизата, по договора ответникът не е направил нито едно плащане.
Останали са неплатени суми, както следва: 1850.46 лева главница, включваща цена на
стоките и застраховки, 1032.42 лева договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до
20.03.2020г. и 656.41 лева мораторна лихва за периода от 20.05.2017г. до 16.11.2020г.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на
изискванията на закона, поради което не е нищожен. Спазени са и законовите размери на
ГПР и ГЛП.
БРС съобразява, че като основание на установителния иск по чл.422 ГПК е посочено
настъпването на предсрочната изискуемост на дълга. Според чл.3 от договора, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
В случая ответникът не е заплатил нито една вноска, поради което според договора, след
20.05.2017г., когато е датата на втората вноска, са настъпили условията за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Видно от данните по делото, кредиторът е изпратил до
длъжника писмо, с което обявява кредита за предсрочно изискуем. Няма данни писмото да е
връчено на ответника преди завеждане на заповедното дело. Писмото е връчено на
ответника чрез особения му представител в хода на исковото производство, заедно с
исковата молба и това е станало на 20.07.2022г. Следователно оттогава ответникът е
уведомен за предсрочната изискуемост. Този факт обаче в случая не е от значение, тъй като
към завеждане на делото е настъпила нормалната изискуемост на дълга, с настъпване на
падежната дата на последната месечна вноска – 20.03.2020г.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК е основателен. Дългът е изцяло
2
изискуем към настоящия момент, като според експертизата се дължи 1850.46 лева за
главница, 1032.42 лева за възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.03.2020г. и
656.41 лева мораторна лихва за периода от 20.05.2017г. до 16.11.2020г. Съдът съобразява, че
с исковата молба се търси лихва за забава в по-малък размер, а именно 633.74 лева, поради
което, с оглед диспозитивното начало в процеса, трябва да се присъди по-малката сума.
Следва решение, с което установителният иск се уважи изцяло и се приеме, че посочените
суми се дължат, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
След като е уважен главният иск, няма причина да се разглежда евентуалният такъв,
с правно основание обявяване на изискуемостта с връчване на исковата молба, поради което
съдът не пристъпва към неговото разглеждане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 723.30 лева и разноски в заповедното дело от
110.70 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. В., ЕГН **********, от
г***, че дължи на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № ***,
регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със седалище и адрес ***, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Д. Т. Д. сумата от 1850.46 лева /хиляда осемстотин и
петдесет лева и четиридесет и шест стотинки/ главница, дължима по договор за
потребителски паричен кредит CREX-14619170/04.03.2017г., сумата от 1032.42 лева /хиляда
тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.04.2017г. до 20.03.2020г., сумата от 633.74 лева /шестстотин тридесет и три
лева и седемдесет и четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 20.05.2017г. до
16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 03.12.2020г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед
за изпълнение № ***г. на БРС по ч. гр. дело №***г.
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН **********, от г***, да заплати на ”БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № ***, регистрирано в търговски и фирмен регистър
на Париж, със седалище и адрес ***, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Т.
Д. сумата от 723.30 лева /седемстотин двадесет и три лева и тридесет стотинки/ разноски в
исковото производство и сумата от 110.70 лева /сто и десет лева и седемдесет стотинки/
разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3