№ 179
гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000178 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С Решение № Р-53/ 08.04.2021 г., постановено по т.д. № 99/ 2020 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника „ПАРАПИР СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Велико Търново, да заплати на ищеца ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“, ЕИК *********,
със седалище в гр. Разград, сумата 34 000 лева, дадени без основание, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.06.2020 г., до
окончателното плащане, както и сумата 3 360 лева, представляващи
направени разноски по делото – платена държавна такса в размер на 1 360
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева.
С Решение от 27.04.2021 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, е
било допуснато поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в
погрешно изписване наименованието на ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“ вместо
1
правилното „ММ-М. Й.-А. И.“.
Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ПАРАПИР
СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Велико Търново, чрез
пълномощника адвокат А.Ч. от АК – гр. Велико Търново, е подал въззивна
жалба. Оплакването е за допуснато процесуално нарушение на процедурата
по призоваването на ответното търговско дружество, довело до невъзможност
дружеството да защити правата си в исковото производство пред
първостепенния съд. Излагат се съображения в подкрепа на довода, както и
по същество. Иска се от въззивния съд да обезсили решението, като
недопустимо или да го отмени като незаконосъобразно. Претендират се
разноските по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба, като се излагат доводи по съществото на спора. Иска се от
въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното
Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 4427/ 04.06.2020 г., от ищеца ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“, ЕИК *********, със
седалище в гр. Разград, чрез пълномощника адвокат Д.Й. от АК – гр. Разград,
срещу ответника „ПАРАПИР СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в
гр. Велико Търново, с цена на иска – 34 000 лева. Ищецът твърди, че била
постигната с ответника устна договорка, съгласно която последният се
задължил да предостави на ищеца употребяван комбайн модел „Клас
Лексикон 480“, с рег. № ВТ 05071, срещу заплащане на определена цена. На
05.06.2015 г., с преводно нареждане по фактура № 95 ищецът заплатил
авансово сумата 30 000 лева и получил процесния комбайн, като при
получаването му ответникът обещал да изпрати свой представител, за да се
2
състави протокол за въвеждане в експлоатация. Ищецът установил, че
машината е стара – на 15 години, има над 24 000 моточаса и е негодна за
работа по предназначение, затова се обадил на ответника, който го уверил, че
недостатъците й ще бъдат отстранени и поискал сумата 4 000 лева за части,
която сума му била заплатена по банков път. Ремонт на комбайна не бил
извършен, поради което през месец януари 2017 г. ищецът върнал комбайна
на ответника. Въпреки многократно проведените разговори, ответникът не е
възстановил на ищеца дадената от него сума от 34 000 лева, поради което
ищецът предявява иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, а при условията
на евентуалност – с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 и чл. 59 от ЗЗД, с
искане ответникът да бъде осъден да върне процесната сума на ищеца, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано т.д. № 99/ 2020 г.
по описа на съда.
В о.с.з. на 10.09.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Й. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по
съществото на делото адвокат Й. е поискала от съда да уважи иска, като е
изложила доводи за неговата основателност.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 367 от ГПК, поради
което са настъпили последиците по чл. 370 от ГПК. В о.с.з. на 07.10.2020 г.
процесуалният представител на ответника – адвокат Ч. е изразил становище,
че между страните не е имало само устна договорка, но и е сключен договор,
съгласно който процесният комбайн е бил предаден на ищеца, като
последният е заплатил част от продажната цена, която общо е в размер на
102 000 лева.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил, в заверени преписи,
извлечение от банкова сметка и преводно нареждане, които са били приети от
съда. От съдържанието на тези писмени доказателства се установява, че
05.06.2015 г. ищецът е превел по сметка на ответника, по Фактура № 95
авансово, за доставката на комбайн, сумата 30 000 лева, а на 29.12.2016 г. –
сумата 4 000 лева.
3
В о.с.з. на 10.09.2020 г. е бил допуснат до разпит свидетелят К. М. Й.,
занимаващ се пряко с дейността на търговеца, който е заявил, че комбайнът
им бил предоставен от ответника, за което заплатили 30 000 лева. Знаели, че
машината е стара и не била пригодена за употреба, но повредите трябвало да
бъдат отстранени от ответника, което не било сторено. След многократни
разговори ответникът обещал да отстрани повредите, за което ищецът
заплатил допълнително 4 000 лева и след като това не било направено, върнал
комбайна.
Съдът е изискал от Контролно-техническа инспекция – гр. Велико
Търново справка, от която да са видни данни относно регистрацията на
процесния комбайн, като такава е била от КТИ .
От тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
Несъстоятелен е довода във въззивната жалба, че първостепенният съд
е допуснал процесуално нарушение във връзка с призоваването на ответника,
довело до невъзможност същият да защити правата си в производството по
делото. Видно от приложените по делото разписки, ответникът е бил
призоваван на седалището и адреса, посочени в ТР, като връчителят е посетил
адреса няколкократно, съгласно изискванията на закона и е отбелязал, че няма
такава фирма на адреса, няма офис нито фирмен знак, като съдът правилно е
приложил хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е била
постигната устна договорка за продажбата на процесния комбайн, съгласно
която той е заплатил авансово цената и комбайнът е бил доставен в неговата
база. Това обстоятелство се признава от ответника в изразеното становище от
неговия процесуален представител адвокат Ч.. Тъй като изискването за
действителност на договора за продажба на комбайна е нотариална заверка на
подписите на страните, т.е. нотариално заверена форма, то предварителният
договор трябва да се сключи в писмена форма, съгласно изискванията на чл.
19, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, между страните е бил сключен устен
предварителен договор за продажба на процесния комбайн, който е изначално
4
недействителен с оглед липсата на изискуемата от закона писмена форма,
поради което въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – получаване на нещо без основание.
За да бъде уважен този иск, следва да са налице предпоставките от ФС
на неоснователното обогатяване: даване, в случая на парична сума, от
ищеца; получаването на тази парична сума от ответника; липса на правно
основание за получаването й.
Ищецът твърди в исковата молба, че е превел авансово на ответника
сумата 30 000 лева на 05.06.2015 г., след което процесният комбайн му е бил
доставен от ответника, като на 29.12.2016 г. е превел на ответника
допълнително сумата 4 000 лева и е върнал през месец януари 2017 г.
комбайнът на ответника. От приложените към исковата молба писмени
доказателства – извлечение от сметка и платежно нареждане се установява, че
на 05.06.2015 г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата 30 000 лева,
по фактура 95, с основание – аванс доставка на комбайн, както и че на
29.12.2016 г. е превел по сметка на ответника сумата 4 000 лева. В
показанията си свидетелят К. М. Й. посочва, че през лятото на 2015 г., след
като е преведена авансово сумата 30 000 лева, ищецът е получил процесния
комбайн, който е трябвало да бъде ремонтиран, за да работи и след като
заплатил 4 000 лева, но ремонт не бил извършен, върнал комбайна на
ответника. Обстоятелството, че комбайнът е бил върнат се установява и от
представените писмени доказателства към изисканата от съда и изготвена от
КТИ – гр. Велико Търново справка относно регистрацията на комбайна.
Ответникът, чрез своя процесуален представител по делото, е признал
обстоятелствата, че е получил процесните суми и е предоставил комбайна на
ищеца, след което същият му бил върнат. Възраженията му, че комбайнът
работел и сумата от 4 000 лева представлява допълнително заплащане на
продажната цена в размер на 102 000 лева не са доказани в производството по
делото, поради което въззивният съд не ги кредитира.
По изложените съображения въззивният съд приема, че е налице
съставът на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД –
ответникът е получил от ищеца паричната сума от 34 000 лева, без правно
основание, с която неоснователно се е обогатил и следва да я върне на ищеца.
5
Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
До същия правен извод е достигнал и Великотърновския Окръжен съд,
поради което обжалваното Решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, направеното искане от въззиваемия за
присъждане на разноски и представените доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение от 2 000 лева в брой, на въззиваемия следва да
бъдат присъдени разноски във въззивното производство, в размер на 2 000
лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-53/ 08.04.2021 г., постановено по т.д.
№ 99/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд.
ОСЪЖДА „ПАРАПИР СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „България“ № 29В,
представлявано от И. С. И., да заплати на ЕТ „ММ-М. Й.-А. И.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. ********,
сумата 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща заплатено в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6