Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 09.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Анелия Докузова, като
разгледа докладваното от съдията Кунчева
в.гр.дело № 116 по описа за
2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба от П.И.Л., понастоящем в Затвора – гр. Плевен, подадена чрез
назначения му по делото процесуален представител адв. И.Н. ***, срещу решение №
2534 от 20.12.2019 г. по гр.д. № 2568/2019 г. по описа на Плевенски районен
съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от същия против Б.Л.А.,***,
иск за заплащане на сумата от 1940 лв., върната
на ответника поради отпаднало основание /развален договор за изработка/, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата. Въззивната жалба не съдържа оплаквания,
обосноваващи конкретни основания за неправилност на атакувания с нея съдебен
акт. Наведени са твърдения, че между ищеца-въззивник и ответника-въззиваем не е
съществувало правоотношение, по силата на което първият да е получил пари от
втория, при което дадената от ищеца сума в размер на 1940 лв. ще бъде дължима
втори път като вреда вследствие извършената измама, за която е осъден.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната – адв. Ив.Н..
Ответникът по жалбата – Б.Л.А. счита
същата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение чрез своя пълномощник адв. Ц.Ц. ***, който е представил писмен отговор
на жалбата и писмено становище по делото.
Плевенският окръжен съд, в настоящия
съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира
въззивнатата жалба са процесуално допустима и неоснователна, предвид следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с осъдителен иск, предявен от П.И.Л. срещу Б.Л.А., за връщане на дадена
без основание сума в размер на 1940 лв.,
който иск намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ищецът основава претенцията си на
фактически твърдения, че в изпълнение на сключено извънсъдебно споразумение с
ответника му е превел по банков път исковата сума, а в последствие срещу него е
било заведено наказателно производство, по което е бил осъден за измама. Счита,
че вероятно ще бъде осъден да заплати тази сума на ответника на основание
непозволено увреждане, но не дължи същата сума на основание връщане полученото
по развален договор за изработка, тъй като между него и ответника не е
съществувало гражданско правоотношение, свързано с договор за изработка, както
и че е заплатил на ответника сумата от 1940 лв.
без основание.
По делото е безспорно установено, че
с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1199/2018 г. на Плевенски районен съд
ищецът П.Л. е бил признат за виновен в това, че в периода от неустановен ден на
м.юли 2016 г. до 31.08.2016 г., в с. ***, при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у ответника Б.Л.А., от с. ***, заблуждение
и с това му причинил имотна вреда в размер на 2000 лв. – престъпление по чл.
211, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“, във вр. с чл.
26, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК.
От събраните писмени доказателства
по приложеното н.о.х.д. № 1199/2018 г. на Плевенски районен съд се установява
по безспорен начин, че между страните е имало договорни отношения, въз основа
на които ответникът Б.Л.А. е дал на ищеца П.И.Л. сумата от 2000 лв. за доставка
на строителни материали. Установява се също така, че на 14.09.2016 г. страните
са подписали извънсъдебно споразумение, в което е посочено, че същото се
сключва по повод разваляне на сключен устен договор за извършване на
покупко-продажба и доставка на строителни материали. По силата на това
споразумение ищецът П.Л. се е задължил да възстанови на ответника Б.А. сумата
от 1940 лв., представляваща стойността на описаните във фактура №
1076/13.09.2016 г. строителни материали, по банков път, в срок до 17 ч. на
15.09.2016 г., а от своя страна ответникът Б.А. се е задължил да върне на ищеца
посочената фактура непосредствено след нареждането на сумата по банков път.
По делото не са събрани
доказателства, от които да е видно, че процесната сума от 1940 лв. е била
преведена по банков път на ответника, нито че му е била предоставена по друг начин. Единственият банков превод,
който ищецът е извършил в полза на ответника, е за сумата от 19,50 лв.
При това положение се налага извод,
че ищецът не е изпълнил поетото от него задължение по сключеното между страните
извънсъдебно споразумение и не е върнал на ответника дължимата по разваления
договор сума.
Предявеният в случая осъдителен иск се явява изцяло неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до същите фактически
и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е претендирал
разноски и при този изход на спора разноски в настоящото производство не следва
да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2534 от
20.12.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 2568/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: