РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Благоевград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210103201 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от От Р. Е. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. Б*ж.к. А*, бл. * вх. *, чрез адв. В. У., вписана в АК[1]Благоевград, с
адрес гр. Б* ул. Т* № * срещу „А* *, ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. С* п.к.
1404, р-н Т*, бул. Б***
Твърди се, че ищецът е длъжник по изп. д. № 167/2012 г. на ЧСИ Г* Ц* с район на
действие ОС - Благоевград, като след направени справки установил, че изп. д. е образувано
въз основа на два броя изпълнителни листа, като единия от тях е изп. лист издаден от
Районен съд Благоевград от дата 18.11.2010 г. по ч.гр.д. № 3206/2010 г. в полза на „Т* *,
ЕИК *, като изпълнителното дело е образувано на дата 07.02.2012 г. по молба на „Т*“ *,
ЕИК *. Сочи се, че впоследствие по делото на дата 25.06.2015 г. „А***ЕИК ***е
конституирано като нов взискател по делото, поради извършена цесия. Сочи се, че по
образуваното изп. д. са извършвани различни справки и действия, които прекъсват
давността, като се твърди, че последното изпълнително действие, което е прекъснало
давността е предприето на дата 05.04.2019 г. - наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“. Сочи се, че действието се явява и валидно
сторено, тъй като е извършено преди давността да е била изтекла. Излага се, че се признават
тези, макар и неизгодни за тях факти, че има образувано изп. д. и е имало действия
прекъсващи давността. Твърди се, че след датата на наложения запор върху банковите
сметки на длъжника 05.04.2019 г., не са предприети други изпълнителни действия от страна
на взискателя, които да прекъсват давността. Сочи се, че последното такова действие
относно вземането визирано в изпълнителния лист е предприетото на дата 05.04.2019 г. -
наложения запор върху банковите сметки на длъжника, като след тази дата изпълнителни
действия прекъсващи давността не са предприемани. С оглед на горното, се иска от съда да
постанови решение, като признае за установено, че Р. Е. Г., ЕГН **********, не дължи по
отношение на ответника „А***, ЕИК **следните суми: сумата от 4744 лв. представляваща
главница по договор за потребителски кредит № **********/10.06.2008 година; сумата от 7
208, 92 лв. представляваща общо лихви, както следва: 135, 66 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.06.2009 г. до 09.07.2010 г.; 7 073, 26 лв. - законна лихва от датата на подаване
1
на заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК - 22.10.2010 г. до датата
на депозиране на настоящият иск в съда 22.11.2024 г; сумата от 197, 59 лв. представляваща
общо разноски, както следва: 97, 59 лв. внесена държавна такса; 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 18.11.2010 г. по ч. гр. д.
№ 3206/2010 г. по описа на PC - Благоевград, които суми са предмет на изп. д. № 167/2012 г.
на ЧСИ - Г*Ц*, с район на действие ОС - Благоевград образувано, въз основа на същият
изпълнителен лист.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорва предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва, че на 10.06.2008 г., е сключен
Договор за кредит № ********** между Р. Е. Г. с ЕГН: ********** и „Т*, като съгласно
договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Т* като цедент, и „А*- като цесионер,
последното дружество е придобило гореупоменатото необслужвано вземане по Договор за
кредит № **********. Не се оспорва, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.
3206/2010 г., по описа на Районен съд - Благоевград, е образувано изпълнително № 167/2012
по описа на ЧСИ Г* Ц*, рег. № 702 КЧСИ. Твърди се, че за събиране на процесното вземане
кредиторът многократно е предприемал действия по принудително изпълнение, с оглед
удовлетворяване на претенцията си, като до съдебния изпълнител са подавани множество
молби за извършване на принудителни действия, подробно описани и в приложенията към
исковата молба, подадена от ищеца. Твърди се, че в случая не е настъпила предвидената в
закона погасителна давност, в каквато насока се излагат съображения. С оглед на горното се
оспорва предявения иск, като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се оспорва от ответника, че на 10.06.2008 г., е сключен Договор за кредит №
********** между Р. Е. Г. с ЕГН: ********** и „Т** като съгласно договор за цесия,
подписан на 23.02.2015 г. между „Т*** - като цедент, и „А***- като цесионер, последното
дружество е придобило гореупоменатото необслужвано вземане по Договор за кредит №
**********.
Не се оспорва, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. 3206/2010 г., по
описа на Районен съд - Благоевград, е образувано изпълнително № 167/2012 по описа на
ЧСИ Г*Ц* рег. № 702 КЧСИ.
Ответникът е конституиран като взискател с протокол на 25.06.2015г. по молба на
ответника от 25.06.20215г.
На 07.12.2015г. ответникът е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение
на ищеца.
На 13.05.2016г., на 04.04.2018г. са депозирани молби от ответника за налагане на
запор на банкови сметки на ищеца и запорни съобщения са изпратени на 28.05.2018г. до
„П*, „Р*, „Б*, „У*, „Ю**
На 12.03.2019г. ответникът е поискал налагане на запор на спестовни и/или
новооткрити банкови сметки на ищеца.
На 05.04.2019г. запорни съобщения са изпратени до „П**, „Р**, „Б**, „У*, „Ю**
На 14.06.2019г. ответникът е поискал налагане на запор на спестовни и/или
новооткрити банкови сметки на ищеца.
На 28.06.2019г. ответникът е поискал насрочване на опис на движимото имущество
на ищеца и такъв е насрочен за 21.10.2019г. от 15.00 часа.
На 08.11.2022г. ответникът е поискал налагане на запор на трудово възнаграждение
на ищеца негови МПС, такава молба е депозирал и на 27.09.2023г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
2
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Не се оспорва от ответника, че на 10.06.2008 г., е сключен Договор за кредит №
********** между Р. Е. Г. с ЕГН: ********** и „Т*, като съгласно договор за цесия,
подписан на 23.02.2015 г. между „Т* - като цедент, и „А* - като цесионер, последното
дружество е придобило гореупоменатото необслужвано вземане по Договор за кредит №
**********.
Не се оспорва, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. 3206/2010 г., по
описа на Районен съд - Благоевград, е образувано изпълнително № 167/2012 по описа на
ЧСИ Г*Ц*рег. № 702 КЧСИ.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК,
ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно, че са
настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Ответникът следва да докаже обстоятелствата на които основава своите възражения -
правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи,
правоунищожаващи.
Искът с който е оспорено изпълнението, намира основание в нормата на чл. 439, ал. 1
ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и е допустим. В хипотезата на висящ изпълнителен процес,
предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право,
подлежащо па принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното
основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес - решение №
257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.
Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва
давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В Тълкувателно решение № 2 /26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
3
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на
изпълнителния лист от 18.11.2010г., когато е започнала да тече 5 годишна давност по чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/. Изискването по чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността,
се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с
влязла в сила заповед за изпълнение.
По молба на взискателя от 07.02.2012г. е образувано изп.д.№ 167/2012г. по описа на
ЧСИ Ц*. Извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на
Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение,
като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това /Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о.;
Решение №252/17.02.2020г. по гр.д.№1609/2019г. на ВКС, III г.о./.
Принципно от връчването на запорните съобщения започва да тече нова 5 - годишна
давност. В съдебната практика се приема, че за прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“
от ЗЗД е без правно значение дали предприетите изпълнителни действия са част от
изпълнителен способ, приключил с осребряване на имущество на длъжника. Без правно
значение е дали запорите са довели да ефективно удовлетворяване на взискателя
/Определение №50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д.№963/2022г., I т.о.; Решение
№3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV г.о./. Това следва и от самата разпоредба на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане на
изпълнителни действия“, а не „извършване“ /Определение №136/19.02.2020г. по гр.д.
№3105/2019г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в подкрепа на това становище са мотивите в
Решение №1416/24.06.1969г. на ВС по гр.д.№884/69г., I г.о. Обстоятелството, че запорът е
наложен върху банкови сметки, по които липсва наличност към момента на запора, не
означава, че запорът не е породил действие. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието
на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на
запорното съобщение. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на
запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от
фактическия състав по налагането на запора /Решение №4/16.06.2017г. т.д. №3129/2015г. на
ВКС, II т.о./. В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана в
изпълнителното производство с предприемането на изпълнителни действия по молба на
взискателя чрез налагане на запор на вземанията на трудовото възнаграждение на ищеца и
на банковите му сметки. На 13.05.2016г., на 04.04.2018г. са депозирани молби за извършване
на изпълнителни действия от ответника, запорни съобщения са изпратени на 28.05.2018г. до
„П* „Р* „Б*„У*„Ю*.
На 12.03.2019г. ответникът е поискал налагане на запор на спестовни и/или
новооткрити банкови сметки на ищеца. На 05.04.2019г. запорни съобщения са изпратени до
„П*, „Р*, „Б* „У*„Ю* На 14.06.2019г. ответникът е поискал налагане на запор на спестовни
и/или новооткрити банкови сметки на ищеца. На 28.06.2019г. ответникът е поискал
насрочване на опис на движимото имущество на ищеца и такъв е насрочен за 21.10.2019г. от
15.00 часа. На 08.11.2022г. ответникът е поискал налагане на запор на трудово
възнаграждение на ищеца негови МПС, такава молба е депозирал и на 27.09.2023г.
4
Предвид постановките на ТР 3/20 от 28.03.2023 по тълк. д. № 3/20, ОСГТК
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.15 на ТР № 2/26.06.15 по тълк. д. №
2/13, ОСГТК, ВКС. По отношение на периода след тази дата, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1 б. "д"
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие /т. 10 ТР 2/26.06.15
по тълк. д. № 2/13, ОСГТК, ВКС/. В случая, видно от установената фактическа обстановка,
между изпълнителните действия, предприети през времето от 21.10.2021 /т. е. след изтичане
на двугодишен срок насрочването на описа до предявяването на иска 22.11.2024г. няма
периоди, надвишаващи по продължителност 5-годишния давностен срок, като се вземе
предвид времето от 2 месеца и 7 дни, през които давност не е текла ( на основание чл. 3. т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито
са страните по делото/, възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с §
13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г.) и като се отчетат действията на взискателя, които е извършвал с
посочените по – горе молби. Перемпцията и давността са различни правни институти, с
различни правни последици, като погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция ( Решение №
743 от 16.12.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 518/2024 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.
Предвид изложеното, с оглед многократните прекъсвания на давността, при които е
започвала да тече нова 5-годишна такава, към момента на предявяване на иска на
22.11.2024г. тя не е била изтекла /вземанията, чиито съществуване ищецът претендира да
бъде отречено, се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок – съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години/.
При тези обстоятелства предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход от делото, разноски се дължат на ответника за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100, 00 лева предвид ниската фактичека и правна сложност на
делото и доколкото по делото е проведено едно съдебно заседание, в което юрисконсултът
на ответника не се е явил, а е депозирал становище.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Е. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б*ж.к. „А*, чрез адв.
5
В. У., вписана в АК - Благоевград, с адрес гр. Б* ул. „Т* срещу „А*Д, ЕИК *със седалище и
адрес на управление гр. С** бул. Б** иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване на задължението по
давност сумата от 4744 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/10.06.2008 година; сумата от 7 208, 92 лв., представляваща общо лихви, както
следва: 135, 66 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.06.2009 г. до 09.07.2010 г.; 7 073,
26 лв. - законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен
лист по чл. 417 от ГПК - 22.10.2010 г. до датата на депозиране на настоящият иск в съда
22.11.2024 г; сумата от 197, 59 лв., представляваща общо разноски, както следва: 97, 59 лв.
внесена държавна такса; 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от дата 18.11.2010 г. по ч. гр. д. № 3206/2010 г. по описа на PC -
Благоевград, които суми са предмет на изп. д. № 167/2012 г. на ЧСИ - Г*Ц*, с район на
действие ОС - Благоевград образувано, въз основа на същият изпълнителен лист, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Е. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б*, *
да заплати на „А*, ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. С*р-н Т* б* сумата в
размер на 100, 00 лева, представляваща сторени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6