№ 3072
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110139036 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Алианц България“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10927,70
лева – регресна претенция, представляваща престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение и обичайни разноски по определянето му по
имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на товарен автомобил
„Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № НОМЕР от настъпило на 07.02.2021 г. ПТП в гр.
София, на ул. „Черковна“, по вина на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. №
НОМЕР, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 20.07.2022 г. до окончателното й погасяване, и 634,41 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 17.12.2021 г.-19.07.2022 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена
застраховка „Каско“, сключен за т.а. марка „Фолксваген“, с рег. № НОМЕР заплатил
на застрахования сумата 10 912,70 лева, представляваща обезщетение за вредите,
причинени на посочения автомобил от настъпило ПТП на 07.02.2021 г. в гр. София, ул.
„Черковна“, в района на кръстовището с ул. „Калиманци“, по вина на водач на л.а.
марка „БМВ“ с рег. № НОМЕР, който при движение по ул. „Черковна“, с посока от ул.
„Оборище“ към бул. „Ситняково“ предприема маневра изпреварване като пресича
единична непрекъсната разделителна линия, гражданската отговорност на който водач
е застрахована, по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът твърди, че е поискал
ответникът да изпълни задължението си като плати сума в размер на
1
застрахователното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разходи, или общо 10 927,70
лв., но последният отказал плащане, поради което изпаднал в забава и дължал
обезщетение за забава в размер на 634, 41 лв. за периода от 17.12.2021 г. /дата на
получаване на отказа от ищеца/ до 19.07.2022 г. Претендира присъждане на разноски в
производството.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като
оспорва иска с възражение, че към момента на ПТП не е налице валиден договор за
имуществена застраховка, тъй като не е заплатена дължимата премия, оспорва факта,
че извършеното плащане е за процесната щета, както и описания механизъм на ПТП и
връзката на сочените вреди с последното. Признава факта на сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но твърди,
че за водача на застрахования автомобил е налице случайно събитие. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил, което
възражение извежда при твърдения, че ПТП-то е изцяло по негова вина, тъй като е
предприел маневра завой на ляво, без да се увери, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, както и че не е подал светлинен сигнал за маневрата. В
евентуалност твърди, че ПТП-то е резултат от техническа неизправност на товарния
автомобил; от управление с несъобразена и превишена скорост, поради това, че не е
контролирал непрекъснато превозното средство; предприел внезапно спиране; не е
подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Оспорва главния иск и
по размер с твърдения, че не отговаря на действителната стойност на причинените
щети; с оглед срока на експлоатация не е налице право на ремонт в официален сервиз;
действителната стойност на автомобила е значително по – ниска от посочената в
полицата. Оспорва иска за лихва с твърдения, че е уведомен да датата на връчване на
исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С доклада си по делото, обективиран в Определение № 23402/12.09.2022 г.,
съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" в размер на 10
912,70 лв., както и че между ответника и водача на л. а. марка „БМВ“, с рег. № НОМЕР
е бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От представената по делото застрахователна полица № 20-0300/362/5000199 се
установява, че между ищеца и „ФИРМА е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ за товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.
№ НОМЕР с период на покритие на застраховката от 00:00 часа на 05.09.2020 г. до
24:00 часа на 04.09.2021 г.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно,
компетентно дадено и неоспорено от страните. От заключението на вещото лице се
установява, че дължимата застрахователна премия от 2764,61 лв. е заплатена изцяло от
застрахованото лице в полза ищеца „Алианц България“ АД.
От представения Констативен протокол № К-45 от 07.02.2021 г. и от
Уведомление за щета от 11.02.2021 г. се установява, че на 07.02.2021 г., около 13,40
часа в гр. София, л. а. „БМВ“, „530Д“ с рег. № НОМЕР, управляван от М. Г. Е., се е
движил по ул. „Черковна“ с посока от ул. „Калиманци“ към бул. „Ситняково“, като в
района на ул. „Калиманци“ реализира ПТП с попътно движещия се пред него и
2
извършващ маневра ляв завой към ул. „Калиманци“ т. а. „Фолксваген“ „Пасат“, с рег.
№ НОМЕР, управляван от К. Г. М..
По делото са депозирани показания на свидетелите К. Г. М., М. Г. Е. и Б. Е. И..
От показанията на свидетеля М. се установява, че през 2021 г. същият е
управлявал автомобил „Фолксваген“ „Пасат“ в светлата част на денонощието по ул.
„Черковна“, с посока на движение от ул. „Оборище“ към бул. „Ситняково“, като в
района на Специализирания наказателен съд искал да направи ляв завой към ул.
„Калиманци“, която маневра според свидетеля била разрешена, предвид наличието на
прекъсната маркировка на кръстовището с улицата. Свидетелят излага, че били налице
две пътни ленти – една в едната посока и втора в противоположната. Посочва, че
инстинктивно е погледнал в лявото огледало, подал ляв мигач около 30 метра преди
кръстовището, уверил се, че срещу него откъм бул. „Ситняково“ не приближават други
автомобили, след което започнал да предприема маневрата, като в момента, в който
предницата на автомобила му навлизала в ул. „Калиманци“ забелязал, че черен
автомобил „БМВ“ се движи зад него в неговата посока с висока скорост, в резултат на
което ударил управлявания от свидетеля автомобил в задната лява част и причинил по
нея вреди. Свидетелят сочи, че натиснал газта в опит да избегне удара, но не успял да
се изтегли достатъчно бързо.
От показанията на св. Е. се установява, че през м.02.2021 г. същият е управлявал
автомобил „БМВ“ в светлата част на денонощието с посока на движение от ресторант
„Виктория“ към Румънското посолство, като в района на ресторант „Ричхаус“
предприел изпреварване в насрещната лента за движение и при достигане на задницата
на автомобил „Фолксваген“ „Пасат“, управляван от св. М., последният предприел
маневра ляв завой, в резултат на което св. Е. го ударил с предната си част. Спомня си
със сигурност, че зад този автомобил е имало поне още едно МПС.
От показанията на свидетеля Б. И. се установява, че при процесното ПТП
същият е пътувал на предната дясна седалка в автомобила, управляван от св. Е., като
последният предприел изпреварване и ударил в задната част управлявания от св. М.
автомобил „Фолксваген“ „Пасат“, извършващ в същото време маневра ляв завой.
Според св. И. този автомобил е бил без включен мигач.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели, като намира същите за
обективни, безпристрастни, кореспондиращи на представените писмени
доказателствени средства и допълващи последните. Предвид изминалия период от
време, напрегната ситуация около катастрофата и бързината, с която по принцип се
случват пътно-транспортните произшествия, настоящият съдебен състав счита, че е
нормално свидетелите да не си спомнят някои детайли около събитието с точност,
сигурност и пълнота, включително конкретната дата на произшествието, имената на
улиците, на които е настъпило то, броят на изпреварваните автомобили, броят на
пътните ленти за движение, видът на маркировката и фактът, дали е бил подаден мигач
или не и шофьора на т. а. „Фолксваген“ „Пасат“.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно,
компетентно дадено и неоспорено от страните. Същото кореспондира с представените
по делото писмени доказателства, поради което съдът не намира основание да се
съмнява в обосноваността на експертното заключение. Вещото лице по изготвената
експертиза е установило следния механизъм на ПТП: на 07.02.2021 г., около 13:40
часа, лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег.№ НОМЕР, се движи по ул. ,,Черковна“, с
3
посока от ул. „Оборище" към бул. ,,Ситняково“, и в района преди кръстовището с ул.
,,Калиманци“, при наличие на единична непрекъсната осева линия, водачът
предприема маневра за изпреварване, при която реализира ПТП с извършващия пред
него маневра за завой наляво, товарен автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№
НОМЕР. Според експерта от техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№
НОМЕР, който, при наличието на единична непрекъсната осева линия, и без да се
съобрази с извършващия пред него маневра за завой на ляво товарен автомобил
„Фолксваген“ „Пасат“, с рег.№ НОМЕР, предприема маневра за изпреварване и
реализира ПТП с товарен автомобил „Фолксваген“ „Пасат“, с рег.№ НОМЕР. Според
вещото лице, ако водачът на лек автомобил „БМВ" е изпреварвал 2, 3 или 4
автомобила, водачът на лек автомобил „Фолксваген“ е имал възможност да забележи
лек автомобил „БМВ" в огледалото за обратно виждане и да предотврати
произшествието, ако е изчакал неговото преминаване. От експертизата се установява,
че всички увреждания по товарен автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ НОМЕР,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно - следствена връзка с
механизма на процесното събитие, като стойността, необходима за възстановяването
им, изчислена на база цени на официален за марката сервиз към датата на ПТП е
10912, 70 лв., а на база средни пазарни цени – 8761, 86 лв., като обичайните разноски
за ликвидиране на щетата са в размер на 15,00 лв. Вещото лице изяснява, че
инициалният удар е настъпил между предна дясна част на лек автомобил „БМВ“ и
задна лява странична част на товарен автомобил „Фолксваген“, като за лек автомобил
„БМВ“ ударът е бил челен, а за товарен автомобил „Фолксваген“ – страничен. Според
заключението, ако изпреварваните превозни средства са били 2, 3 или 4, то
разстоянието, през което се е движил лек автомобил „БМВ“ в лентата за насрещно
движение, е било около 25-30 метра и в този случай лек автомобил „Фолксваген“
„Пасат“ е попадал в опасната му зона (33,22 метра при скорост на движение 50 км/ч.).
От експертизата се установява, че платното за движение по ул. ,,Черковна“ в района на
процесното ПТП се състои от две ленти за движение - по една за всяка посока,
разделени помежду си от единична непрекъсната линия, която в района на
кръстовището с ул. ,,Калиманци“ преминава в единична прекъсната линия. В
проведеното на 16.01.2023 г. открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че ако
водачът на л. а. „БМВ“ е предприел изпреварване на едно МПС и в същото време
водачът на т. а. „Фолксваген“ е предприел маневра завой наляво, то последният не е
имал техническа възможност да предотврати произшествието. Експертът изяснява, че
при изпреварване на само един автомобил ударът би бил страничен за л. а. „БМВ“ и би
попаднал в предната лява част на т. а. „Фолксваген“. В случай, че водачът на л. а.
„БМВ“ е изпреварвал две и повече МПС, то водачът на т. а. „Фолксваген“ е имал
техническа възможност да го възприеме в огледалото за обратно виждане.
Представено е Наказателно постановление № 21-4332-015099 от 20.07.2021 г.,
влязло в сила на 11.08.2021 г., с което на М. Г. Е. е наложено административно
наказание за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение на регресна
претенция, с която е поискал да му се изплати застрахователно обезщетение в размер
на 10912,70 лв. и 15,00 лв. ликвидационни разноски, като е приложил документите по
образуваната щета. На 17.12.2021 г. ищцовата страна е получила писмен отказ от
ответника да заплати претендираното обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
4
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3)
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4) наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка "Гражданска
отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП.
Съдът приема, че посочените предпоставки са налице.
По делото се установи наличие на валиден и действащ към датата на процесното
ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател
и собственика на увредения автомобил. Възражението на ответника за липса на такъв е
неоснователно, тъй като от представената застрахователна полица и от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно които премията по тази полица е
заплатена в пълен размер, се доказва, че към датата на процесното ПТП – 07.02.2021 г.,
е била налице валидна имуществена застраховка „Каско“ за товарен автомобил
„Фолксваген“ „Пасат“, с рег.№ НОМЕР.
Заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател е
обстоятелство, което е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
В настоящото производство се доказа и отговорност на предизвикалия ПТП
водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД - на 07.02.2021 г., около 13:40 часа, лек автомобил „БМВ 530
Д“, с рег.№ НОМЕР, управляван от св. Е., се движил по ул. ,,Черковна“, с посока от ул.
„Оборище" към бул. ,,Ситняково“, и в района преди кръстовището с ул. ,,Калиманци“,
при наличие на единична непрекъсната осева линия, и без да се съобрази с
извършващия пред него маневра за завой на ляво товарен автомобил „Фолксваген“
„Пасат“, с рег.№ НОМЕР, предприема маневра за изпреварване и реализира ПТП с
товарен автомобил „Фолксваген“ „Пасат“, с рег.№ НОМЕР. С това си поведение
водачът М. Е. е нарушил чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, тъй като е пресякъл единичната
непрекъсната линия по ул. „Черковна“ и е навлязъл в платното за насрещно движение,
за да извърши изпреварване. Действително, за деянието си М. И. е санкциониран с
Наказателно постановление № 21-4332-015099/20.07.2021 г., влязло в сила на
11.08.2021 г. Постановлението обаче не е сред актовете, задължителни съгласно чл.
300 ГПК за гражданския съд в производството, в което се разглеждат гражданските
последици от деянието, относно противоправността на същото и виновността на дееца.
Поради това и доколкото деликтната отговорност не е функция на
административнонаказателната отговорност, констатациите на
административнонаказващия орган не обвързват гражданския съд, който може въз
основа на събраните доказателства да формира различен извод за относимите
обстоятелства по настъпване на ПТП. Действително, представения по делото
констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта,
в която е описан механизмът на произшествието, но този механизъм се потвърждава от
събраните в настоящото производство гласни доказателствени средства, както и от
5
заключението на изслушаната автотехническа експертиза. Последните подкрепят и
отразеното в уведомлението за щета.
Неоснователни са възраженията на ответника за случайно деяние и за липса на
техническа възможност водачът на л. а. „БМВ“ да избегне произшествието. От
доказателствата по делото не може да се направи извод, че ударът е настъпил в
опасната зона за спиране, като заключението на вещото лице в тази насока е условно.
Дори обаче водачът на л. а. „БМВ“ да не е имал техническа възможност да спре, той
сам се е поставил в такова положение, поради предприетото неправомерно
изпреварване, като това не е основание за освобождаване на ответника от
задължението му да заплати обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Вследствие от горепосоченото противоправно поведение са причинени
посочените в опис-заключението на ищеца вреди на управлявания от свидетеля М.
товарен автомобил „Фолксваген“ „Пасат“, с рег.№ НОМЕР, като съдът приема, че
същите са на стойност 10912, 70 лв. - изчислена на база цени на официален за марката
сервиз към датата на ПТП – в този смисъл е заключението на приетата е неоспорена
автотехническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния
интерес. Следователно от съществено значение е размерът на действително
причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към
момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност. Следователно застрахователят по
гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие -
без овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО).
При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се
определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде
купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната
стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ (отм.) – сега чл. 400 КЗ, е
пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на
имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО), като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо
лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този
смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение
№ 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011
г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
6
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за запазване на гаранцията. При
таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде
изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с
нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в
сервиз с цени над средните пазарни, с оглед запазване на гаранцията му, дължимото от
ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови
авточасти и детайли. В случая по делото се установява, че т. а. „Фолксваген“ „Пасат“ е
следвало да бъде ремонтиран в официален сервиз, тъй като процесното ПТП е
настъпило в гаранционния 5-годишен срок - по делото не е спорно и се установява, че
автомобилът е произведен през 2017 г., а произшествието е настъпило на 07.02.2021 г.
Ето защо и доколкото към датата на събитието автомобилът е бил в експлоатация под 5
години от датата на производство, съдът приема, че същият е подлежал на гаранционно
обслужване. Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че действителната
стойност на вредите на процесния товарен автомобил е в размер на 10912, 70 лв. Към
така определена действителната стойност на вредите следва да се прибавят и
ликвидационните разходи в размер на 15 лв., съобразно заключението на вещото лице,
които съдът намира, че не надвишават средните разходи от този тип. Това, че са
сторени, се установява от представените по делото документи за извършена дейност по
управление на щетата от ищеца. Предвид изложеното, общият размер на дължимото
обезщетение ведно с ликвидационните разходи е в размер на 10 927, 70 лв.
Не са налице основания за намаляване на посоченото обезщетение, като
възраженията на ответника за съпричиняване са неоснователни. На първо място, по
делото не се доказва т. а. „Фолксваген“ да е бил технически неизправен и именно
такава неизправност да е довела до процесното ПТП. На следващо място, по делото не
се доказва този автомобил да е управляван с превишена или несъобразена скорост, да
не е отчетено положението на останалите превозни средства, минаващи покрай него,
както и да е губен контрол върху колата. В производството се установи, че
автомобилът е предприел маневра ляв завой по ул. „Калиманци“, при липса на други
автомобили в насрещната посока от бул. „Ситняково“. По делото не се установи
безспорно водачът на т. а. „Фолксваген“ да не е подал мигач преди маневрата, да е
завил рязко, да е предприел внезапно спиране или да не е погледнал в огледалата,
преди предприемане на маневрата – все факти, които биха обосновали несъмнено
възражението за съпричиняване. Съдът приема, че същият е действал правомерно, като
не е имал задължение да следи дали някой от участниците в движението ще
предприеме изпреварване в нарушение на правилата за движение по пътищата – следва
да се подхожда за дължимото внимание към всяка предвидима опасност, а не към всяка
опасност изобщо, като се отчита разумното очакване на всеки водач, че и останалите
водачи спазват правилата за движение по пътищата. Следва да се посочи, че по делото
липсват сигурни данни за скоростта на движение на л. а. „БМВ“ и за разстоянието, на
което се е намирал преди удара с т. а. „Фолксваген“, поради което не може да се
приеме с категоричност, че шофьорът на последния е имал техническа възможност да
възприеме предприетото изпреварване и да избегне своевременно опасността.
Свидетелските показания са противоречиви по отношение на броя на изпреварваните
автомобили, както и по отношение на скоростта на л.а. „БМВ“, като поради тази
причина и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза е
хипотетично и не може да даде категоричен отговор. Поради тези причини не може да
се приеме също, че и шофьорът на л. а. „БМВ“ е бил в техническа невъзможност да
избегне произшествието /дори такава да е била налице, той сам се е поставил в нейните
7
условия/.
По делото се установи, че на 17.12.2021 г. ищцовото дружество е получило отказ
от ответника да заплати претендираното обезщетение, от който момент следва да се
приеме, че ответната страна е изпаднала в забава. С оглед на това е неоснователен
доводът на ответника, че е бил поканен едва с получаване на препис от исковата молба.
Претендира се обезщетение за забава за периода 17.12.2021 г. – 19.07.2022 г., което
съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 652,62 лв., като, предвид принципа
на диспозитивното начало в гражданския процес, на ищеца следва да се присъди
единствено претендираната сума, която е в размер на 634,41 лв.
По разноските:
При този изход на правния спор, само ищецът има право на разноски.
Претендират се сторените от ищеца и включени в представения списък по чл. 80 ГПК
разноски, както следва: 487, 11 лева – държавна такса, 350 лева – депозити за
експертизи, 50,00 лв. – депозит за свидетел и 1992, 00 лева – адвокатско
възнаграждение. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност
на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
доколкото същото е определено в размер, близък до минималния такъв, според
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същевременно е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Съдът съобрази също така и
разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, според която при защита по дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250
лв., какъвто е и настоящият случай и част от уговореното възнаграждение е именно за
тези две допълнителни заседания. В допълнение съдът отчете и обстоятелството, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е с включен ДДС. Предвид
изложеното доказаните разноски на ищеца са в общ размер на 2879,11 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД сумата 10927,70 лева, представляваща регресно вземане за платено на
застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за
вредите, причинени на т. а. марка „Фолксваген“ „Пасат“, с рег.№ НОМЕР, от
настъпило на 07.02.2021 г. в гр. София, ул. „Черковна“, ПТП, по вина на водача на
автомобил „БМВ 530 Д“, с рег.№ НОМЕР, гражданската отговорност на който е
застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и с включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
20.07.2022 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 634,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 17.12.2021 г. – 19.07.2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от
8
2879,11 лв., представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9