Решение по дело №1657/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 614/11.05.2024 г., постановено по АНД № 63/ 2024г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), XXII състав, е изменен електронен фиш (ЕФ) серия К № 7865944 от 01.07.2023 г. от Областна дирекция на МВР – Варна при Министерство на вътрешните работи, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на К. В. А. е наложено наказание „глоба“ по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като е намален размерът на санкцията от 100 на 50 лева. С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80 лева.

Производството по делото е образувано по подадени две касационни жалби.

Първият касатор – К. В. А., [ЕГН], с постоянен адрес гр. София, район Лозенец, [жк], [улица]твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради приложение на материалния закон – касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно твърди, че не са налице доказателства за наличие на пътен знак „В-26“, с който да се въвежда ограничение на скоростта от 60 км/ч., и че засечената скорост е при движение след въведеното ограничение. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на оспорвания ЕФ. Претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР- Варна, чрез главен юрисконсулт К. Л.-А., оспорва жалбата като неоснователна.

Вторият касатор – Областна дирекция на МВР- Варна излага доводи за незаконосъобразност на решението на ВРС, поради нарушение на материалния закон и процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва извода на ВРС за недоказаност на влизане в законна сила на ЕФ сери К № 5600043, обосноваващ „повторност“ на нарушението. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за потвърждаване на ЕФ. В условията на евентуалност се иска и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Към касационната жалба са приложени Решение № 611 от 12.05.2023г. по адм. дело № 265/2023 г. по описа на Административен съд – София област и Решение № 153 от 20.12.2022г. по АНД № 222/2022г. по описа на РС – Елин Пелин. Претендира юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба на К. В. А., не изразява становище по същата.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на двете касационни жалби.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на районния съд за валидно, доколкото е постановено от родово и местно компетентен съдебен орган. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лица, участвали във въззивното производство, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, първата касационната жалба на К. В. А. е неоснователна, а втората жалба на ОД на МВР - Варна е основателна.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 01.07.2023 г. в 13:22 часа, по път първи клас – 9 от гр. Бургас в посока гр. Варна, до кръстовището за парк „Хепиленд“, при въведено ограничение на скоростта от 60.00 км/ч. е било констатирано, че л.а. „Ауди Ку 7“, с рег. № [рег. номер], собственост на лизингова къща и с ползвател К. В. А., е бил управляван със скорост 80.00 км/ч. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 с № 1 20с511 и е издаден ЕФ серия К № 7865944, като административнонаказващия орган приел, че нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К5600043 – 12.05.2023г.

От правна страна ВРС приел, че е спазена разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, ЕФ притежава всички изискуеми реквизити, в това число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието. Счел е, че не е налице допуснато съществено нарушение при издаването му. Приложени са доказателства – фото снимка на мястото на което е било разположено техническото средство, от която ясно се установява, че то е било в самото кръстовище на отклонението за парка. ВРС е посочил, че му е служебно известно, че на така описаното място е наличен знак ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч. Въззивният съд е анализирал приложения снимков материал, отчел е, че са посочени GPS координати на нарушението, а от писмени доказателства е установено, че техническото средство, фиксирало превишената скорост е било позиционирано именно на мястото, което е отразено в протокола от използването му. Съдът приел, че от събраните доказателства е установено извършване на нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, но неправилно е наложено наказание по чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 2 от ЗДвП, тъй като липсват доказателства за датата на връчване на ЕФ серия К № 5600043, поради което не е възможно да установи нарушението, за което е бил издаден. По изложените съображения електронния фиш е изменен, като е намален размерът на санкцията от 100 на 50 лева на основание чл.189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП.

По касационната жалба на К. В. А.:

Правилни са правните изводи на ВРС по приложението на материалния закон. Нарушението на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства, като това е констатирано и от районния съд в хода на въззивното производство. С технически изправно автоматизирано техническо средство /за което по административнонаказателната преписка са представени доказателства/ е заснето управление от страна на касационния жалбоподател К. А. на лек автомобил със скорост, надвишаваща с 20 км/ч разрешената максимална скорост за този пътен участък, което несъмнено представлява нарушение на императивната норма на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото ограничението на скоростта в случая е въведено с пътен знак "В-26", което обстоятелство изрично е отбелязано в електронния фиш.

Не се споделят оплакванията, че липсват доказателства относно наличие на пътен знак "В-26", въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч. Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532/2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. На основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/2015г. за всяко използване на мобилно автоматизирано техническо средство или система за контрол се попълва протокол съгласно приложението, според който образец протоколът трябва да съдържа информация за пътния знак, въвеждащ съответното ограничение на скоростта. В конкретния случай протоколът съдържа тази информация, доколкото е посочено ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак. Липсват доказателства, а и не са ангажирани такива, които да оборват констатациите в протокола.

Неоснователно е и възражението на касатора, че засечената скорост е при движение след въведеното ограничение. По делото е представена заснетата снимка, на която освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени GPS координати на мястото на нарушението. От снимката ясно се вижда, че лекия автомобил, управляван от касатора, е заснет след навлизане в кръстовището.

С оглед на гореизложеното, касационната инстанция намира, че не е налице посоченото в жалбата на К. А. касационно основание, поради което касационната жалба е неоснователна.

По касационната жалба на Областна дирекция на МВР- Варна:

Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, водач който превиши разрешената скорост извън населено място с превишение от 11 до 20 км./ч., се наказва с глоба 50,00 лева. Когато нарушението по ал. 2 е повторно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер – чл.182, ал.4 ЗДвП.

Според § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В производството пред ВРС са представени доказателства, че срещу К. А. е издаден ЕФ серия К № 5600043 от ОД на МВР – София. Видно от справка от системата АИС АНД, извлечени от служител на Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР - Варна е отразена датата на съставяне – 15.02.2022 г., датата на връчване – 07.07.2022г. и датата на влизане в законна сила – 12.05.2023г. Неоснователно в обжалваното решение е прието, че връчването на фиша не е безспорно установено, т.к. тези данни са установени от АИС АНД и от страна на жалбоподателя не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства за тяхното опровергаване.

Пред настоящата инстанция са представени за информация и Решение № 153 от 20.12.2022 г. по АНД № 222/20222г. на Районен съд – Елин Пелин, с което е потвърден ЕФ № 5600043 на ОД на МВР – София, с който на К. В. А. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. С решение № 611 от 12.05.2023г. по адм. дело № 265/2023г. на Административен съд – София област е оставено в сила Решение № 153 от 20.12.2022 г. по АНД № 222/20222г. на Районен съд – Елин Пелин.

Процесното нарушение е извършено и установено на 01.07.2023г., т.е в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5600043 от ОД на МВР – София, поради което правилно е санкционирано като повторно чл.182, ал. 4 ЗДвП.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на ОД на МВР – Варна е основателна, а оспореното решение на ВРС е незаконосъобразно и следва да се отмени. Съгласно нормата на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да се реши по същество, като с оглед доказаността на извършеното от К. А. административно нарушение и правилното определяне на вида и размера на административното наказание от страна на АНО, касационната инстанция преценява, че издадения ЕФ следва да се потвърди изцяло.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на ОД на МВР - Варна за присъждане на направени по делото разноски за две съдебни инстанции / 80лв.х2/ се явява основателно.

На основание чл.221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 614/11.05.2024 г., постановено по АНД № 63/ 2024г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), XXII състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 7865944 от 01.07.23г., изд. от Областна дирекция на МВР – Варна при Министерство на вътрешните работи, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на К. В. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА К. В. А., [ЕГН], гр. София, район „Лозенец“, [жк], [улица], да заплати на Областна дирекция МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение, в размер на общо 160,00лв. (сто и шестдесет лева).

 

Решението не подлежи на обжалване.