Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 09.07.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-Б въззивен състав, в закрито
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Магърдичян
Ивайло Димитров
като изслуша докладваното от съдия Димитров ч. гр. д. № 4717 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. №3491/12.02.2021 г., подадена от Л.Б.С. срещу отказ
на ЧСИ Д.В., рег. №861 в КЧСИ, обективиран в съобщение изх. №17926/31.12.2020 г.,
за прекратяване на изпълнително дело № 20128610400400 на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че след образуването на изпълнителното дело с молба вх.
№ 07195/27.02.2012 г. на взискателя „Т.Б.А.К.“ ЕАД липсва разпореждане за извършване
на конкретни изпълнителни действия и в период повече от две години такива не са
поискани. Поддържа, че за образуваното изпълнително производство е научил в края
на 2020 г., като е установил, че по делото не са извършвани законосъобразни изпълнителни
действия, а само е придаден вид, че такива действия са осъществени, както и че взискателят
се е дезинтересирал от поддържане висящността на изпълнителния процес. В кориците
на делото се съдържали копия на молби от взискателя, без посочване данни, по кое
дело се подават, съответно без посочване конкретен длъжник и без искания за извършване
на изпълнителни действия срещу длъжника. Така депозираните общи волеизявления не
били от естество да породят целените правни последици. Видно било и, че не са извършвани
никакви изпълнителни действия - изготвяни са запорни съобщения, но липсват каквито
и да е доказателства същите да са изпращани, съответно да са достигнали до техния
адресат.
Сочи, че по делото е постъпила молба вх. № 39243/17.09.2017 г., с която се иска
да бъде наложен запор върху трудови възнаграждения, МПС, банкови сметки и възбрана
на имущество на длъжниците, съобразно приложен списък, приложеният към нея списък
няма характера на документ по смисъла на ГПК, тъй като върху същия липсват данни
за автор, дата на изготвяне, списъкът не е подписан, липсват доказателства, че посочените
номера на дела действително са образувани и висящи пред ЧСИ Вълков, съответно, че
взискател по тези дела е именно „Т.Б.А.К.” АД. Твърди, че е извършена поправка на
датата на горепосочената молба, като същата е антидатирана, за да изглежда, че е
подадена през 2014 г. и по своята същност тя не представлява искане за извършване
на изпълнителни действия по настоящото изпълнително дело. Отделно от това,
молбата била депозирана след 23.03.2014 г., когато вече бил изтекъл двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По
изложените съображения моли обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде
прогласено прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемпция.
Взискателят „АПС Б.Б.“ ЕООД не е изразил становище.
Частният съдебен изпълнител Д.В. е депозирал мотиви, в които оспорва
жалбата, като описва действията, осъществени от него и взискателя, с които
твърди, че двугодишният срок за настъпване на перемпцията е бил надлежно
прекъсван.
Софийски градски съд, като съобрази изложеното
от жалбоподателя и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Изпълнително дело №20128610400400, по описа на ЧСИ Д.В., рег. №861 при КЧСИ
е образувано на 27.02.2012 г. по искане на „Т.Б.А.К.“ ЕАД срещу длъжника Л.Б.С.
за парични вземания, обективирани в изпълнителен лист от 30.06.2010 г., издаден
по гр. д. №20122/2009 г. по описа на СРС, 73 състав. С молбата за образуване е поискано
да се извършат справки за имуществото на длъжника в съответните регистри и да се
наложат обезпечителни мерки, включително запори върху банкови сметки и вземания
от трети лица. На 29.04.2015 г., по молба от същата дата, депозирана от „АПС Б.Б.“
ЕООД, дружеството е конституирано на мястото на първоначалния взискател с оглед
представен договор за цесия.
На 03.04.2012 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в
различни банки, видно от приложените на л. 8 – л. 38 от изпълнителното дело
запорни съобщения.
На 20.12.2013 г. е изпратено запорно съобщение до Фондация „Национален
изследователски институт Св. Йоан“ за налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, като е без правно значение за прекъсване срока на
перемпцията дали запорът е бил ефективно наложен и довел до ефективно събиране
на суми.
На 17.09.2014 г. взискателят „Т.Б.А.К.“ ЕАД е депозирал молба вх. №39243, с
която е поискал извършването на справки от НАП за наличие на трудови договори,
банкови сметки, МПС и недвижимо имущество, както и да се наложат съответните
възбрани и запори.
Преди изтичането на двугодишния период (17.09.2016 г.), на 13.09.2016 г.
аналогична по съдържание на горепосочената молба е постъпила от
новоконституирания взискател – цесионер „АПС Б.Б.“ ЕООД.
С молба от 08.08.2018 г. взискателят
отново е поискал предприемането на изпълнителни действия.
С молба от 29.07.2020 г. „АПС Б.Б.“ ЕООД е направило искане за извършване на
по-нататъшни изпълнителни действия чрез налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в „Те-Д.З.Б.“ АД, както и налагане на запори на друго
имущество, ако такова бъде открито.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка (какъвто не е настоящият случай)
В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС,
чийто мотиви настоящият съдебен споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако
след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят
не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да
се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край
не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се
постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.).
Разяснено е, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент,
в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
В мотивната част на т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Посочено е, че прекъсва
давността предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ) и в контекста на този
въпрос са посочени тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Горецитираната съдебна практика обуславя извод, че прекратяването на
изпълнителното дело по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва след
изтичане на две години от момента, в който взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия, същите не са осъществени поради необходимостта от
негово съдействие или поисканите способи са приключили (ирелевантно е дали
прилагането им е довело до осребряване на длъжниково имущество).
При съобразяване съдържанието на приложените по изпълнителното дело документи,
настоящият съдебен състав намира, че към момента на постановяване на обжалвания
отказ за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в съобщение изх.
№17926 от 31.12.2020 г. на ЧСИ Д.В., изпълнителното дело не е било перемирано. Описаните по-горе действия на взискателя, с
които е отправял искания за предприемане на изпълнителни действия в периоди от
време, по-кратки от предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок, и
самото им осъществяване от съдебния изпълнител, обуславят извод за отсъствието
на настъпила перемпция по изпълнителното дело.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след образуване на делото за
срок от две години не са искани и предприемани изпълнителни действия и
перемпцията е настъпила на 23.03.2014 г., тъй като на 03.04.2012 г. са наложени
запори върху банковите сметки на длъжника, а на 20.12.2013 г. е изпратено запорно
съобщение до Фондация „Национален изследователски институт Св. Йоан“ и
доколкото то е действие, изграждащо поискан от взискателя изпълнителен способ,
същото е прекъснало срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По отношение на молба с вх. № 39243 от 17 септември, която действително е с
поправена година от 2017 г. на 2014 г., по искане на съда съдебният изпълнител е
предоставил заверено копие от входящия му регистър, касаещ вписванията по
процесното изпълнително № 20128610400400. В него е отразено, че на 17.09.2014
г. е постъпила молба с вх. №39243 от „Т.Ю.“
ЕАД (чието предходно наименование е „Т.Б.А.К.“ ЕАД) за посочване на изпълнителен
способ. Доколкото липсват други данни по делото, включително в предоставеното
извлечение от входящия регистър липсва отразяване на 17.09.2017 г. да е
отразено вписване на постъпил по изпълнителното дело документ, настоящият
състав намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, че датата на процесната
молба е антидатирана. Същата, както и последващо депозираните молби, са от
естество да осуетят настъпването на перемпцията, тъй като съдържат искане за
осъществяване на изпълнителен способ, като е без значение дали той е приложен. За
преценката налице ли е активно поведение от страна на взискателя чрез отправено
искане за предприемане на изпълнителни действия е без значение, че подаваните
молби са бланкетни и не било посочен конкретен номер на изпълнителното дело, по
което се подават, тъй като съдържат искане за прилагане на изпълнителен способ
и към тях е представен списък с изпълни дела, сред които е настоящото. Дори и
такъв списък да липсва, обстоятелство, че молбата е приложена по конкретното
изпълнително дело, включително е вписана във входящия регистър на ЧСИ, е
достатъчно доказателство, че същата се отнася до и.д. № 20128610400400.
С оглед горните съображения частната жалба се явява неоснователна, а като законосъобразен
отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №3491/12.02.2021 г., подадена
от Л.Б.С. срещу отказ на ЧСИ Д.В., рег. №861 в КЧСИ, обективиран в съобщение изх.
№17926/31.12.2020 г., за прекратяване на изпълнително дело № 20128610400400 на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.