Решение по дело №360/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Регионална дирекция по горите К., чрез главен юрисконсулт С. А. против Решение № 14 от 26.02.2024 година, постановено по АНД № 193 по описа за 2023 година на Районен съд Б..

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 272 от 15.08.2023 година, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите К., с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 61 от Наредба № 8 за сечите в горите на О. О. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „** № ** на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Касаторът счита, че оспореното решение е неправилно. По същество излага доводи за това, че районният съд е следвало да приложи закон за същото или еднакво наказуемо административно нарушение, т.е. да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от АНД факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление, а в настоящият случай районният съд неправилно е приел, че неточната правна [жк], направена от административнонаказващият орган е било достатъчно основание, водещо до отмяна на оспореното наказателно постановление. Счита, че при издаване на оспореното наказателно постановление не са били засегнати по никакъв начин правата на наказаното лице и то е могло да разбере за какво е ангажирана отговорността му. Н. следващо място развива доводи за доказаност на твърдяното административно нарушение и за невъзможност в конкретната хипотеза да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на тези доводи иска от съда да отмени оспореното решение на първоинстанционния съд, респективно да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е представил отговор.

В проведеното на 24.06.2024 година съдебно заседание, касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт С. А., която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по жалбата О. О. С., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

В дина съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК след съвещание намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, което се явява страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районният съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба и при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което счита същото за правилно:

С Акт за установяване на административно нарушение № 272 от 05.06.2023 година е ангажирана административнонаказателната отговорност на О. О. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „**“ №** за това, че в периода от 04.01.2023 година до 25.04.2023 година в община Б., землището на [населено място], отдел 100, подотдел „М1“, ДГТ, в качеството си на лицензиран лесовъд на „**“ ЕООД, не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконна дейност в горите, като е допуснал направата на извозен път с дължина около 100 м и широчина 3 м, който не е отразен в техническия план. Актосъставителят е приел, че с това деяние лицето е нарушило разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1, чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите. АУАН е предявен на наказаното лице на 05.06.2023 година, който го е подписал без възражение /лист 9 от АНД № 193/2023/.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу констатациите, обективирани в АУНА не е депозирано възражение пред наказващия орган.

Тези констатации са възприети и в издаденото Наказателно постановление (НП) № 272 от 17.08.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите- К., с което на О. О. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. **„№ ** на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите и чл. 47, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 61 от Наредбата за сечите в горите е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. Наказателното постановление е връчено на лицето на 07.11.2023 година /лист 7 от АНД № 193/2023/.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Б., който с Решение № 14 от 26.02.2024 година, постановено по АНД № 193 по описа за 2023 година го е отменил изцяло. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Приел е, че в АУНА като нарушена разпоредба е посочена следната правна [жк], ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8, а в наказателното постановление е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8. По този начин е счел, че наказаното лице е поставено в състояние да не разбере за какво точно нарушение е наказано, което е предпоставка за ограничаване на неговите права и в частност на правото чу на защита. С оглед на тези доводи е отменил оспореното наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд Брезник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав изцяло се солидизира с изводите на първоинстанционния съд относно наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на ответника по касационната жалба. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства пред районния съд е видно, че е налице разминаване между посочените като нарушени законови разпоредби по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в съставения АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно постановление. Както правилно е отбелязал и районният съд, при съставянето на АУАН е посочено, че с извършеното деяние от страна на О. О. С., с [ЕГН] са нарушени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1, чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредбата за сечите в горите, а в обжалваното наказателно постановление са посочени следните разпоредби – чл. 257, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите и чл. 47, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 61 от Наредбата за сечите в горите.

Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ прокламира, че се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени ме по този закон, подзаконовите актове по прилагането ми, както и решения и предписания, основани на тях, а чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ наказание за тези лица, когато не вземат своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. Видно от санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 от ЗГ и за двете нарушения е предвидено налагането на административно наказание „Глоба“ в размер от 300 до 5000 лена, ако не е предвидено по – тежко наказание. Отделно от това, разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата за сечите в горите предвижда, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч- всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч, напротив т.6 от същата разпоредба посочва, че при провеждането на сечите лицата, извършващи добив на дървесина са длъжни да спазват одобрения технически план за добив на дървесина.

В тази връзка, неправилното посочване в наказателното постановление на законната разпоредба, която е нарушена от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице се приравнява на липса на посочена законна разпоредба, която е била нарушена, което правилно е прието от районния съд, като съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на онези, които не могат да бъдат санирани. Нарушено е правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото няма ясна представа със своите действия какво точно нарушение е извършило, за да организира защитата си. Липсва единство в административнонаказателното обвинение между изложената фактическа обстановка на нарушението и съответната материалноправна разпоредба от закона посочена като нарушена със соченото деяние.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита за правилни, направените от страна на Районен съд Брезник правни изводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление и правилно е отменил последното, поради което касационната жалба са явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

При този изход на спора следва да бъде оставено без уважение направеното от страна на процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направени по делото съдебни разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба съдебни разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.1, пр. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Перник, касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 14 от 26.02.2024 година, постановено по АНД № 193 по описа за 2023 година на Районен съд Б.*.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите К., със седалище: [населено място], бул. „**“ № 33 Д. З в полза на О.О.С, с ЕГН***, с адрес: гр.Т.,ул..**“ № ** съдебни разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.