РЕШЕНИЕ
№ 16961
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110168075 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Дженерали застраховане” АД
срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която са предявени иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 702, 67 лв. –
главница, представляваща дължимо регресно вземане, изплатено по щета № ********* във
връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на 01.07.2023 г. в ********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
18.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 30.08.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43824/2024 г. по описа на СРС, 88
с-в.
В исковата молба ищцата твърди, че на 01.07.2023 г. в ********, на
******************* е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът А.
И. Й., с управлявания от него л.а. „***********“, рег. № ********, е причинил щети на
застрахования при ищеца л.а. „**********“, с рег. № ********. Произшествието е настъпило
поради неосигурена маневра от страна на водача на л.а. „***********“, рег. No ********,
които е извършил паркиране на заден ход, докато л.а. „**********“, с рег. No ******** е бил
паркиран. След настъпване на пътнотранспортното произшествие двамата водачи са
съставили констативен протокол, в които са се съгласили, че вината се дължи на деиствията
на водача на л.а. „***********“, рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника. Ищецът твърди, че вследствие на произтичащи за него
задължения от договор за застраховка „Каско“ с полица № 0312220050021087, валидна от
12.07.2022 г. до 11.07.2023 г., е образувана преписка по щета No *********. Извършен е
оглед от експерти на дружеството и са описани повредите, причинени от настъпилото ПТП,
а именно – облицовка на задна броня, светлина на регистрационен номер, задна престилка,
основа на заден ляв калник, метална основа на задна броня – средна, пластмасов ляв буфер
под броня. Констатираните повреди били отстранени от сервиз „Еспас Ауто“ ООД, като
стоиността на ремонта възлизала на 687, 67 лв. и е заплатена с преводно нареждане от
1
02.02.2024 г. Сочи, че във връзка с образуваната щета сторил и обичаини разноски в размер
на 15 лв. Ищецът твърди, че поради заплащане на обезщетението е встъпил в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичаините разноски, поради което е
отправил регресна покана изх. № *********/08.05.2024 г. до ответното дружество, получена
на 09.05.2024 г. Ответникът бланкетно изискал допълнителни документи, които били
приложени към регресната покана и на практика отказал да изплати регресното вземане.
Впоследствие ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, била издадена
такава, но предвид подаденото възражение от страна на длъжника, подал настоящия
установителен иск. Моли за уважаване на иска и признаване на установено, че ответникът
му дължи претендираната сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба,
чрез юрисконсулт С. Л., в които не оспорва иска. Твърди, че с платежно нареждане от
19.02.2025 г. изплатил сумата от общо 853 лв., представляваща сбора от всички дължими на
ищеца вземания във връзка с процесната щета. Счита, че не е дал повод за завеждане на
делото, доколкото към регресната покана не били представени четливи документи, а едва
при връчване на исковата молба успял да се запознае с тях и веднага изплатил
претендиранат сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 422 ГПК във вр.
чл. 411 КЗ.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № № 43824/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 30.08.2024
г. Заповедта е получена от ответника и в срока по чл. 414, ал. той е подал възражение,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на
вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си
отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на
валиден договор за имуществено застраховане по застраховка "Автокаско" между ищеца и
увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие,
представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което
ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са
настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му
задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено
да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на
застрахователното обезщетение.
В случая правопораждащите факти не се оспорват от ответника, нещо повече същият е
2
представил доказателства, че в хода на делото на 19.02.2025 г. е заплатил претендираната от
ищеца сума, ведно с дължимите разноски, в общ размер на 853 лв. В проведеното на
15.07.2025 г. открито съдебно заседание ищецът заявява, че действително сумата от 853 лв.
му е заплатена на посочената дата, но не покрива сторените съдебни разноски и
претендираната законна лихва, а доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото
следва да удовлетвори и тези вземания.
Съдът съобрази, че с исковата молба се претендира сумата от 702, 67 лв.,
представляваща регресно вземане на ищеца във връзка с изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка. Претендира се законна лихва за забава за периода
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.07.2024 г./ до
окончателно изплащане на сумата. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
компютърна програма, с която съдът разполага, законната лихва възлиза на 57, 73 лв.
Следователно сборът от вземането за главница и вземането за законна лихва към момента на
плащането в хода на делото възлиза на 760, 40 лв. Доколкото страните не спорят, че в полза
на ответника от страна на ищеца е заплатена сумата от 853 лв., то искът следва да бъде
отхвърлен изцяло предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК и с оглед извършеното погашение,
без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е дал повод за завеждане на делото - тъй като
не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто
безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради
което не освобождава ответникът от задължението за заплащане на разноски по делото.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. „Дженерали
застраховане” АД претендира разноски, както следва 25 лв. – държавна такса за заповедното
произовдство, 25 лв. – държавна такса за исковото производство, 480 лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС за заповедното производство и 480 лв. – адвокатско възнаграждение
с ДДС за исковото производство. Съдът намира релевираното от страна на ответника
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5
ГПК за основателно в частта по отношение на заповедното производство. Претендираното
адвокатско възнаграждение от 480 лв. е прекомерно с оглед спецификите и дължимите
процесуални действия от страна на процесуалния представител в заповедното
производството, поради което същото следва да бъде редуцирано до сумата от 240 лв. с
ДДС. Претендираният адвокатски хонорар от 480 лв. в исковото производство е в
минимален размер съобразно ориентировъчните размери в НМРАВ, освен това при
присъждане на адвокатско възнаграждение съдът следва да държи сметка както за правната
и фактическа сложност на делото, така и за спецификите на адвокатската професия и
достойно заплатения труд. При това положение и като съобрази, че ответникът е платил на
ищеца сумата от 853 лв., с която е надплатил задълженията му за главница и законна лихва с
3
92, 60 лв., на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 172, 40 лв. – разноски в заповедното
производство и 505 лв. – разноски в исковото производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 срещу
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че Застрахователна компания „Лев Инс“ АД дължи на
„Дженерали застраховане” АД сумата от 702, 67 лв. – главница, представляваща дължимо
регресно вземане, изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********* във връзка
с настъпило пътно-транспортно произшествие на 01.07.2023 г. в ********,
*************** за причинени вреди на т.а. „**********“ с рег. № ******** и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 18.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на
„Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата от 172, 40 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 43824/24 по описа на СРС, 88 с-в и 505 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4