РЕШЕНИЕ
Номер
260370, 23.10.2020г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, осми наказателен състав,
на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета
година,
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря: Златка
Калоянова
в присъствието на прокурора……………,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 3074 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на „Б.у.ш.“ООД, ЕИК *, със седалище и адрес гр.*********** против наказателно
постановление № 02-0002983/ 08.07.2020г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на
основание чл.415в, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от КТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. Сочат се
доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление с искане
за неговата отмяна. При условията на евентуалност се иска изменение на
постановлението, като се намали размера на наложената имуществена санкция.
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок за обжалване от надлежно легитимирано да обжалва лице и е допустима.
Представителят на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че в хода на
производството не са допуснати процесуални нарушения. Моли съда да потвърди
наказателното постановление.
Като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и
правна страна следното :
При извършена проверка по
документи на 15.01.2020г. и на 07.02.2020г. от контролни органи на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Бургас е констатирано, че
„Б.у.ш.“ООД, като работодател не е изплатил трудовото възнаграждение
на работници и служители за положения от тях труд, съгласно изискването на
чл.128, т.2 вр. вр.чл.270,
ал.2 и ал.3 от КТ.
С протокол за извършена
проверка № ПР 2001258/07.02.2020г. на
жалбоподателя „Б.у.ш.“ООД е дадено предписание в т.15 от същия протокол, в срок до
02.03.2020г. да изплати трудовото възнаграждение за положения труд за месец
октомври 2019г. на работника К.К.Ч. ЕГН ********** в размер на 542,81 лева, като
„работник риболов“ на обект : Цех за преработка на миди, находящ
се в гр.*******, стопанисван от дружеството.
При извършени последващи
проверки по документи на 05.03.2020г. и 11.03.2020г.в Дирекция „Инспекция по
труда“ от инспектор Д.Р. по спазване на трудовото законодателство на „„Б.у.ш.“ООД е установено, че не е
изпълнено задължителното предписание дадено на работодателя в т.15 на протокола за извършена проверка № ПР 2001258/07.02.2020г..
Съставен е акт за установяване на
административно нарушение на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.415,
ал.1 от КТ. Упълномощено от законния представител на дружеството-жалбоподател
лице е подписало акта без възражения.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията
представляващи абсолютни основания за отмяна на наказателно постановление.
Съгласно чл.128, т.2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. В чл.270, ал.2 от КТ са посочени
сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение, доколкото не е уговорено
друго между страните, а в ал.3 на същата разпоредба и начина на изпълнение на
това задължение - лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка
или на негови близки или чрез превеждане на влог. Безспорно е, че
възнаграждението на работника К.К.Ч. за месец октомври
2019г. не е било изплатено към дата 02.03.2020г.. В този смисъл правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че е
извършено нарушение по чл.415, ал.1 вр. чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2, и ал.3 от КТ.
Установената фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитания по делото свидетел Д.Р., както и от
писмените доказателства по делото, в т.ч. протокол за извършена проверка № ПР 2001258/07.02.2020г., писмени обяснения
на упълномощеното лице Г.Р., писмено обяснение на управителя на дружеството С.В.,
копие от неподписан фиш за заплата за месец октомври 2019г. на К.К.Ч..
Наказващият орган е приел, че
нарушението е било отстранено веднага след неговото установяване и от него не
са настъпили вредни последици за работника. По тези съображения е наложил
имуществена санкция на основание привилегирования състав на чл.415в от КТ. Този
извод е неправилен. Действително по делото липсват доказателства, че след
констатиране на нарушението на работника е изплатено трудовото възнаграждение
за месец октомври 2019г., но за този факт не се спори. Като не е изплатено
трудовото възнаграждение на работника, същият е бил лишен от доходи. За
изпълнение на парични задължения и за осигуряване на жизнения си стандарт,
същият се нуждае от финансови средства от други източници, повечето от които са
свързани със задължение за лихва, което безспорно е вредна последица за него,
още повече, че възнаграждението не е изплатено в продължение на няколко месеца.
Административнонаказващият орган неправилно е
приложил привилегирования състав на чл.415в от КТ, но независимо от това
жалбоподателят следва да понесе отговорност за деянието. Спазени са принципите
на законоустановеност на нарушението и наказанието,
т.е. бездействието на работодателя е противоправно и
за него е предвидена санкция, налагана по административен ред. Съдът не
разполага с правомощие да измени наказателното постановление, като приложи
правилната разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ, тъй като преквалификация в административнонаказателното производство е недопустима, с
изключение на предвидените в закона случаи, и защото ще се наруши забраната за
влошаване положението на жалбоподателя. Наказателното постановление следва да
бъде потвърдено, като съдът не намира основание за намаляване размера на
санкцията до предвидения в чл.415в от КТ минимум.
Предвид изрично направеното
искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, чийто
размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и броя на заседанията
за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 02-0002983/ 08.07.2020г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на основание
чл.415в, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от КТ на „„Б.у.ш.“ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес гр.********** е наложена имуществена санкция в
размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА „„Б.у.ш.“ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес гр.*********** да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
Председател:/п/
Вярно с оригинала:З.К.