МОТИВИ :
Срещу подсъдимия А.П.П.,
роден на *** ***, е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. трето, буква „б” във вр. с
ал. 4 във вр. с ал. 1, буква „б”, предл. първо и буква „в” във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК. Същият е
предаден на съд за това, че на 08.09.2013 година, около 07,25 часа, на автомагистрала „ДП 1 А-1”
Белград - Ниш, Република Сърбия, в района на с. Колари, при км. стълб 254+60,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Каравел” с
рег. **, преотстъпен му за управление от
А.Р.И. от с. Седлари, общ. Момчилград, нарушил правилата за движение по
пътищата - разпоредби от ЗДвП чл. 20, ал. 1 - „При избиране скоростта на
движение на водача на ППС е длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява”, чл. 5, ал. 1 - „..всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората”,
вследствие на отклоняване на вниманието си от пътя, управляваният автомобил се
отклонява наляво към разделителна мантинела, с последвало рязко свиване на
волана вдясно, довело до занасяне и преобръщане на колата, и по непредпазливост
причинил смъртта на Н.Щ.Ч. от с. Сърница, общ. Минерални бани, обл. Хасково -
тежка черепно-мозъчна травма и телесна повреда на повече от едно лице - тежка
телесна повреда на Ю.Н.Б. *** - осакатяване на долен десен крайник - открито
счупване на дясна подбедрица и дясна скочна става с голям мекотъканен дефект,
около външен глезен и увреждане на нерви, без прогноза за възстановяване и на
Е.Ю.Б. *** - осакатяване на долен десен крайник – тежко, открито счупване на
костите на подбедрица и бедро с травматично размачкване на меките тъкани, нерви
и кръвопреносни съдове, които травми са довели до ампутация на десен крак до
нивото на тазобедрената става, които са непосредствена последица от настъпилото
ПТП.
Подсъдимият А.П.П. заявява, че е
получил препис от обвинителния акт на Габровска окръжна
прокуратура. Разбира повдигнатото обвинение. Признава вината си и изразява
съжаление за стореното.
Подсъдимият А.П.П. и неговият защитник адв. И.И. *** са
направили искане, производството по делото да се разгледа по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, след като съдът насрочи делото по този ред, с
разпореждане № 63 от 16.03.2015 г.
С протоколно определение от 27.04.2015 г., след
предварително изслушване на страните, на основание чл. 372, ал. 4, във вр. с
чл. 371, т. 2 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се
ползва самопризнанието на подсъдимия А.П.П., без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В наказателното производство няма предявени за съвместно
разглеждане граждански искове.
Съобразно направеното искане, наследниците на починалата
Н.Щ.Ч. – М.М.Б., Щ.М.Б., М.М.Б. и Б.М.Б., както и пострадалите Ю.Н.Б. и Е.Ю.Б.,
представляван от своя законен представител М.Ш.Б. бяха конституирани като
частни обвинители в наказателното производство.
В съдебно заседание, частните обвинители М.М.Б., Щ.М.Б.,
М.М.Б. и Б.М.Б. не се явяват, независимо от предоставената възможност. Техният
повереник адв. Ф.С. от САК счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Моли, на подсъдимия да бъде наложено максимално наказание.
В съдебно заседание, частният обвинител Ю.Н.Б. се явява
лично. Частният обвинител Е.Ю.Б. не се явява. За двамата частни обвинители се
явява повереник адв. Р.М. от САК. Частният обвинител Ю.Б. и повереника адв. М.
считат, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Молят да бъде наложено
максимално наказание на подсъдимия, като същото да се изтърпи ефективно. Претендират за направените
по делото разноски.
В съдебно заседание, прокурорът от Окръжна прокуратура
Габрово изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Претендира, съдът да наложи наказание лишаване от свобода, след като извърши
редукция на основ. чл. 58а от НК, като изпълнението на същото бъде отложено по
реда на чл. 66 от НК, както и да наложи съответно наказание на основ. чл. 343г
от НК.
Чрез комплексна
преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият А.П.П. живее в гр. Габрово, но през определени периоди от
време работи в чужбина като шофьор на тежкотоварни автомобили. Правоспособен
водач на МПС е от 1996 година на категория „С”, а от 1999 година и на категории
„СЕ” и „Д”.
През месец септември
2013 година подс. А.П. е работил в
транспортна фирма в Кралство Нидерландия. След направени транспортни наряди, за
него е следвал период от три седмици почивка.
На 07.09.2013 година,
подс. А.П. тръгнал от Кралство Нидерландия за Република България. Пътувал със
свой познат свид. А.Р.И. от с. Седлари, общ. Момчилград. Двамата пътували с лек
автомобил /микробус/ марка „Фолксваген" модел „Каравел" с рег. **,
който е бил управляван от свид. А.И.. При потегляне на път, двамата се
отправили за Кралство Белгия, където от два адреса в гр. Антверпен в автомобила
се качили свид. Ю.Н.Б., свид. М.Ш. Б. и Е.Ю.Б.,***, а от друг адрес пътничката
Н.Щ.Ч. от Сърница, общ. Минерални бани, обл. Хасково. Пътниците били с доста
багаж, като семейство Б. седнали на последната седалка, а Н.М. седнала на
най-лява, втори ред седалка зад водача на автомобила. Пътуващите се отправили
за Република Германия, откъдето в гр. Карлсруе за Габрово се качили свид.
И.Г.П. и А.Н. И., и двете от гр. Габрово. И.Г. седнала на предната седалка от
дясно до водача на автомобила, а свид. А.Н., на дясна седалка до странична
дясна врата на автомобила. От Република Германия автомобилът се отправил към
Република България през Република Австрия, от където в гр. Залцбург към групата
се присъединил и свид. А.Д.А. от гр. Троян, който седнал на втория ред седалки
между Н.М. и свид. А.Н. По време на пътуването автомобилът бил управляван от
свид. АА.И., като на 08.09.2013 година групата се намирала в Република Сърбия и
спряла да почива на бензиностанция след гр. Белград около 07,00 часа. След
кратък престой, групата тръгнала на път, като управлението на автомобила поел
подс. А.П., за да почине свид. А.И. При потегляне на път, до водача А.П. били
седнали свид. И.Г., а до нея свид. А.Н. Свид. А.И. седнал на втория ред
седалки, където преди това стояла свид. А.Н.
Около 15 - 20 минути
след потеглянето, управляваният от подс. А.П. автомобил се е движел в дясното
платно на магистралата в посока гр. Ниш. Пътното платно е било сухо, с
асфалтово покритие, в светла част от деня, при изгрев слънце. При движението,
за водача на автомобила следвал измичен десен завой с радиус на кривина - 820
м. при км. стълб 254+60 на магистрала „ДП 1А-14”. По това време водачът П. се
разговорил с возещата се до него свид. И.Г. по повод новозакупена плюшена
играчка, по този начин отклонил вниманието си от пътя и не забелязал преминаването
на автомобила в съседната лява лента и насочването му към разделителната
мантинела вляво от него. В този момент свид. И.Г. видяла накъде се движи
автомобила и извикала на подс. А.П. „..ти добре ли си, караш към мантинелата”.
Водачът реагирал и рязко завил волана на автомобила вдясно за да избегне удара
в предпазната мантинела. В резултат на маневрата, автомобилът загубил
устойчивост и започнал да криволичи на „зиг-заг", като в следващ момент се
преобръща и след известно движение спира на дясната част на пътното платно с
лявата си странична част. При тази ротация на автомобила, возещата се в него
Н.М. изпада от него и е затисната от купето на колата и пътното платно, а
останалите возещи се останали вътре в автомобила. В резултат на произшествието
Н.М. умира на място, а возещите се в автомобила пътници - Ю.Н.Б. и Е.Ю.Б.
получават сериозни телесни увреждания.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза на вещото лице Я.Г.К. /л. 141-153 от
Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, смъртта на пострадалата Н.Щ.Ч.
от с. Сърница, общ. Минерални бани е в резултат на получена тежка
черепно-мозъчна травма с множество счупвания на черепни кости и силно
разкъсване на мозъка – травми, получени при преобръщане на автомобила и
изпадане от същия и притискане между превозното средство и пътната настилка.
Останалите живи пътници в лекия автомобил са получили следните телесни
увреждания - Ю.Н.Б. *** - осакатяване на долен десен крайник - открито счупване
на дясна подбедрица и дясна скочна става с голям мекотъканен дефект, около
външен глезен и увреждане на нерви, без прогноза за възстановяване и на Е.Ю.Б.
*** - осакатяване на долен десен крайник - тежко открито счупване на костите на
подбедрица и бедро с травматично размачкване на меките тъкани, нерви и
кръвопреносни съдове, които травми са довели до ампутация на десен крак до
нивото на тазобедрената става - представляващи тежки телесни повреди по смисъла
на НК.
На място подс. А.П. е
проверен за алкохол с техническо
средство от сръбски полицейски служители, като е установено, че няма
алкохолна концентрация - 0,00 промила.
От заключението на
авто-техническата експертиза на вещото лице Б.М.И. /л. 119-133 от
Следствено дело № 60/2014 г., том 4/ става ясно, че преди настъпване
на произшествието, автомобилът се е движил със скорост от 126 км./ч., която е
по-ниска от критичната такава за преминаване на описания завой. Рязкото
отклоняване на автомобила надясно, след започналото отклоняване наляво към
мантинелата, при което отклоняването надясно води автомобила да загуби напречната
си устойчивост на движение. Основна причина за възникналото ПТП е субективните
действия на водача при управлението на автомобила. Произшествието е можело да
бъде избегнато, ако водачът А.П. е следил постоянно пътната обстановка, и при
скоростта на движение е избягвал резките въздействия върху уредите на
управление, с цел коригиране на направлението на движение на автомобила.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин, чрез съпоставка на самопризнанието на подсъдимия
А.П.П. /л. 44 от НОХД № 16/2015 г./ с
писмените и гласни доказателства, събрани в досъдебното производство -
показанията на свидетелите А.Р.И. /л.
33-36 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, Ю.Н.Б. /л. 46-51 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, М.Ш. Б. /л. 52-57 от Следствено дело № 60/2014 г.,
том 4/, И.Г.П. /л. 91-92 от
Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, А.Н.И. /л. 93-94 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, А.Д.А. /л. 99-103 от Следствено дело № 60/2014 г.,
том 4/, справки от НБД „Население” /л.
7-18 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, писмо на ОД на МВР гр.
Габрово – Сектор „ПП” /л. 28 от
Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, копие от епикриза при изписване на
Детска университетска клиника Белград – превод /л. 58-59 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, копие от епикриза
на Клиника по ортопедия и травматология гр. София /л. 60-61 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, копие от епикриза
на Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ гр. Кърджали /л. 62 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/,
копие от епикриза при изписване на Спешен център – отделение по ортопедия
Белград – превод /л. 63-64 от Следствено
дело № 60/2014 г., том 4/, копия от експертни решения на ТЕЛК /л. 65-66 от Следствено дело № 60/2014 г.,
том 4/, копие от епикриза при изписване на Спешен център – отделение по
ортопедия Белград и доклад на медицински специалист – превод /л.
67-68 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, копие от обдукционен
протокол – превод /л. 104-107 от
Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, копие от епикриза на Спешен център –
отделение по ортопедия Белград и доклади на лекар – превод /л. 108-110 от Следствено дело № 60/2014 г.,
том 4/, удостоверение за наследници на Н.Щ.Ч. /л. 115-116 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, заключение на
авто-техническата експертиза на вещото лице Б.М.И. и скици на местопроизшествие
/л.
119-135 от Следствено дело № 60/2014 г., том 4/, характеристични данни /л. 159 от Следствено дело № 60/2014
г., том 4/, документи на сръбски език, находящи се в том първи от Следствено дело №
60/2014 г. по описа на ОСО при ОП Габрово и превод на същите документи,
находящи се в том втори и трети от същото следствено дело.
При така изложеното съдът установи, че самопризнанието на
подсъдимата се подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебното
производство.
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът прие
следното от правна страна :
След като на 08.09.2013 година, около 07,25 часа, на
автомагистрала „ДП 1 А-1” Белград - Ниш, Република Сърбия, в района на с.
Колари, при км. стълб 254+60, при управление на МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Каравел” с рег. **,
преотстъпен му за управление от А.Р.И. от с. Седлари, общ. Момчилград, нарушил
правилата за движение по пътищата - разпоредби от ЗДвП чл. 20, ал. 1 - „При
избиране скоростта на движение на водача на ППС е длъжен да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява”, чл. 5, ал. 1 -
„..всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората”, вследствие на отклоняване на вниманието си от
пътя, управляваният автомобил се отклонява наляво към разделителна мантинела, с
последвало рязко свиване на волана вдясно, довело до занасяне и преобръщане на
колата, и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Щ.Ч. от с. Сърница, общ.
Минерални бани, обл. Хасково - тежка черепно-мозъчна травма и телесна повреда
на повече от едно лице - тежка телесна повреда на Ю.Н.Б. *** - осакатяване на
долен десен крайник - открито счупване на дясна подбедрица и дясна скочна става
с голям мекотъканен дефект, около външен глезен и увреждане на нерви, без
прогноза за възстановяване и на Е.Ю.Б. *** - осакатяване на долен десен крайник
– тежко, открито счупване на костите на подбедрица и бедро с травматично
размачкване на меките тъкани, нерви и кръвопреносни съдове, които травми са
довели до ампутация на десен крак до нивото на тазобедрената става, които са
непосредствена последица от настъпилото ПТП, подсъдимият А.П. е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. трето, буква „б” във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1, буква „б”,
предл. първо и буква „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което съдът го призна за
виновен.
От субективна страна деянието е
извършено непредпазливо, при форма небрежност. А.П. нито е искал, нито е
предвиждал настъпването на престъпните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
Деянието е съставомерно по предявения
от обвинението престъпен състав. От материалите по делото става
ясно, че водачът на МПС А.П. е отклонил вниманието си от пътя и е общувал с
пътниците от буса. При избраната от него скорост на движение и извършената
маневра – рязко завиване на волана вдясно, П. не е могъл да осъществи контрол
върху управляваното превозно средство, вследствие на което то е загубило
напречната си устойчивост на движение и се е преобърнало. Безспорно, горното е
поставило в опасност живота и здравето на пътуващите в микробуса, като за Н.М.,
Ю.Б. и Е.Б. са настъпили съставомерните последици. Действията на А.П. са в
нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК,
тъй като води до увреждане на правно защитен обект – транспортните отношения и
свързаните с тях нужди от безопасно придвижване на гражданите.
Относно наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл.
373, ал. 2 от НПК, като определи такова при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК,
без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и
осъди подсъдимия А.П. на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. След обсъждане на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намери, че подходящото
наказание за подсъдимия П. е над минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл.
343, ал. 3, б. „б” от НК, т. е. четири години и шест месеца лишаване от
свобода. Намалено с една трета по правилата на чл. 58а,
ал. 1 от НК, това наказание се явява в размер на три години лишаване от
свобода, каквото се налага с настоящата присъда.
По отношение на подсъдимия П. са неприложими разпоредбите
на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че подсъдимия признава вината си и
изразява съжаление за стореното, сам по себе си не може да се яви като такова
обстоятелство.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление, съдът взе
предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: Отегчаващи -
Висока степен на обществена опасност на престъпното деяние, предвид настъпилия
резултат и начина, по който е възникнал. Освен настъпилата смърт, с деянието са
причинени и две тежки телесни повреди, едната от които е на дете. А.П. е
професионален водач на МПС, работи в транспортна фирма, и като такъв би
трябвало да е особено внимателен на пътното платно и да не допуска отклоняване на
вниманието си, още повече в разговор с пътници. Дори и да е било налице
заслепяване от ниското слънце, както твърди подсъдимия, тогава пък е бил длъжен
да спре, а не да продължава движението си без необходимата ясна видимост. Смекчаващи - Ниска степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало.
Подсъдимият П. изразява пълно съжаление за стореното и демонстрира искрено
разкаяние. Подсъдимият е съдействала активно за разкриване на обективната
истина във фазата на досъдебното производство. Самопризнанието пред съда не се
цени като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като е предпоставка за
реализиране на диференцираното производство по Глава двадесет и седма от НК и
се премира с намаляване на наказанието при условията на чл. 58а от НК; Добрите
характеристични данни за личността на П. Подсъдимият е разведен, но полага
грижи за малолетното си дете, ангажиран е с издръжката му и полага обществено
полезен труд. Доводите на частните обвинители за липса на помощ от страна на
водача веднага след инцидента са неоснователни. От доказателствата по делото е
видно, че А.П. сам е бил затиснат в превозното средство вследствие на
преобръщането, не е могъл да излезе, и е изваден от микробуса последен. Когато
се е оказал навън, всички други пътници вече са били извадени от спрелите на
място други участници в движението, и вече не е имало с какво да помогне. В
случая, превес имат смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият А.П. не е осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в
размер на три години. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията и
преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да изтърпи
наказанието ефективно. Попадането в средата на заведение за лишаване от свобода
няма да спомогне П. да бъде поправен и превъзпитан в спазване на законовите
норми. Същият и към момента демонстрира своето искрено разкаяние. Тъй като
подсъдимият е силно привързан към сина си, грижите за детето ще му помогнат в
най-пълна степен да оцени важността на човешкия живот и физическата цялост на
личността, да добие пълна представа за стореното. Ефективно изтърпяване на
наказанието не би имало значение и за генералната превенция. Вярно е, че в
момента се наблюдава ръст на пътнотранспортните произшествия, при които има
загинали и пострадали с телесни увреждания, като немалка част от тях са деца.
Тези случаи в значителната си част се дължат на характерни нарушения, като
превишена скорост, неправилно изпреварване, управление след употреба на
алкохол, неспазване на правилата за движение в населените места и най-вече на
пешеходни пътеки, управление на МПС в пешеходните зони, по тротоарите и пр.,
срещу които застава общественото недоволство. Настоящият случай е изолиран, с
една нетипична причина за произшествието, каквато е отклоняването на вниманието
на водача в разговор с пътниците. Затова съдът счита, че една прекомерна
наказателна репресия спрямо подсъдимия би имала ненужно негативно действие
единствено върху него, без да въздейства предупредително и възпиращо по
отношение на останалите водачи на моторни превозни средства. Поради изложеното
и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. Изпитателният срок е определен в максималния размер, за да се
установи доколко предприетите мерки ще окажат очакваното въздействие върху подсъдимия.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна времето,
през което подсъдимия А.П.П. е бил задържан за 48 часа, считано от 08.09.2013
г. в 14,30 часа по трансферираното Наказателно дело № КУ-1801/13 на Обществена
прокуратура гр. Смедерево, Република Сърбия.
На основание чл. 343г във връзка с чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК съдът постанови лишаване на подс. А.П. от право да
управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила. Срокът на лишаване от право съдът съобрази с ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС. От представените
характеристични данни е вино, че като шофьор П. не е имал дисциплинарни
нарушения и наказания. Има само дребни нарушения по линия на КАТ, които са били
санкционирани с глоби. А.П. има критично отношение към деянието си и намерение
да спазва правилата на ЗДвП за в бъдеще. Срока на наложеното наказание лишаване
от права не може да бъде по-малък от срока на наказанието лишаване от свобода.
До момента, свидетелството за управление на А. в не е отнемано във връзка с
извършеното престъпление, поради което няма изтърпян период за приспадане по
това наказание.
По отношение на подсъдимия А.П. са неприложими
разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй предвиденото наказание е лишаване от свобода
в размер от три до десет години.
По отношение на П. липсват други осъждания, което да
наложи обсъждане на приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия А.П. наказания ще бъдат постигнати най-ефективно
целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е недостатъчната
концентрация и правилна оценка на пътната обстановка от страна на подсъдимия,
като водач на МПС.
Съобразно направеното искане, и на основание чл. 189, ал.
3 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.П.П. да заплати на частния обвинител Ю.Н.Б.
сума в размер на 1000 лв. - разноски по делото, за участие на повереник.
Съобразно направеното искане, и на основание чл. 189, ал.
3 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.П.П. да заплати на частния обвинител Е.Ю.Б.,
представляван от законния си представител М.Ш. Б., сума в размер на 1000 лв. -
разноски по делото, за участие на повереник.
По делото няма веществени доказателства, което да налага
произнасяне по реда на чл. 109 и сл. от НПК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
А.П.П. да заплати по сметка на Окръжна прокуратура Габрово сума в размер на 412
лв. - разноски по делото.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател :