Р Е Ш Е Н И Е
30/11.1.2012г.
11.01.2012 год. Гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи декември през две хиляди и единадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Г.
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2164 по описа на ШРС за 2011 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с
чл.79 от ЗС, във вр. с чл.82 от ЗС, като в условията на евентуалност, в случай,
че съдът приеме, че не е налице приложена регулация, се иска произнасяне на
съда по иск със същата правна квалификация.
Депозирана е искова молба от М.Г.М., с ЕГН********** и Р.Г.М., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес:***,
съдебен адрес: гр.Варна, бул.”***”
№277, адм. Сграда на “Елпром” АД, ет.4, стая 21, чрез адв. З.Л. ***, с ЕИК000931721, с адрес: гр.Шумен, ул***” №17,
представлявана от кмета на общината ***. Ищците твърдят, че са
съпрузи и собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим
имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №000320 с площ от 1,3 дка, находящ се в
местността “До селото” в землището на с.Велино, община Шумен, с ЕКАТТЕ 10464,
представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване – нива, при граници:
на запад-имот №000319 – нива, на север – имот №000244 – полски път, на изток –
имот №000321 – нива и на юг – УПИ ІІІ-36 от кв.3 от регулационния план на
населеното место. Излагат, че описания
имот е бил част от по-голям имот с пл.№126 с площ от 2.600 дка, за който бил
отреден парцел ІІІ от кв.10 на стария регулационен план на с.Велино, приет през
1927 год. Впоследствие със Заповед №1281/26.08.1963 год. на Председателя на
ОбНС-Коларовград /Шумен/ били одобрени нови регулационни отреждания, като част
от тези изменения на регулацията засягат и св.10 по плана на с.Велино. В това
число и посочения имот с №ІІІ-126. Според отрежданията било предвидено имота да
се раздели на две половини, като част от
него с площ 1.300 дка /УПИ ІІІ-36 от кв.3/ да бъде включена в новата регулация
на населеното место, а другата част – също с площ 1.300 дка /ПИ №000320 по
плана за земеразделяне/ оставала извън регулацията. Твърдят, че обект на
тяхната претенция е именно втората част от имота. Излагат, че имота с площ от 2.600
дка, идентичен с ПИ ІІІ-126 бил владян още през 40-те години на миналия век от М.
А. Б., а по-късно и от неговите наследници.
На 21.01.2005 год. ищците закупили от наследниците П. Ж. А. и Г. А. И.
притежавания от тях и описан в нотариалния акт имот, за което бил съставен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №25, том І, рег.1091, дело №27 от 2005 год.,
като по този начин станали собственици на УПИ от 1.300 дка, представляващ имот
№ІІІ-36 от кв.3 по плана на с.Велино, област Шумен. Твърдят, че със сключването
на сделката А. и И. им предали владението не само на описания в нотариалния акт
имот от 1.300 дка, но на цялото место от 2.600 дка., върху което упражнявали
фактическа власт и до днес. Считат, че са придобили по давност собствеността и
върху ПИ 000320, евентуално върху имот 126 в парцел ІІІ, в случай, че се окаже,
че регулацията от 1963 год. не е приложена. Заявяват, че на основание чл.82 от
ЗС присъединяват към тяхното владение, осъществено през периода от 21.01.2005
год. до днес, владението на преките им продавачи П. Ж. А. и Г. А. И.,
осъществявано в периода от 15.12.2001 год. до 21.01.2005 год. и владението на
праводателя на последните А. М. А.ов, осъществено в периода от 20.12.1967 год.
до 15.12.2001 год. Излагат, че в случай, че ответникът докаже, че някога имота
е бил общински, то периода на придобивната давност следва да се счита от
20.12.1967 год. до 31.05.2006 год. – датата на влизане в сила на мораториума по
§1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, а не до днес.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Община Шумен, че ищците М.Г.М. и Р.Г.М. са собственици по давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№000320 с площ 1.300 дка, находящ се в местността “До селото” в Землището на
с.Велино, община Шумен, с ЕКАТТЕ 10464, представляващ земеделска земя с начин
на трайно ползване – нива, при граници: на запад – имот №000319 - нива, на
север – имот №000244 - полски път, на изток – имот №000321 – нива и на юг – УПИ
ІІІ-36 от кв.3 от регулационния план на населеното место.
В условията на
евентуалност, в случай, че от доказателствата по дело се окаже, че не е налице
приложена регулация, следваща тази, с която първоначално е образуван парцел
ІІІ-126, при което да не са били налице условия за обособяване на имот №000320,
молят съда да признае за установено по отношение на ответника Община Шумен, че
ищците М.Г.М.
и Р.Г.М. са
собственици по давност на реална част с площ 1.300 дка от поземлен имот пл.
№126, с площ от 2.600 дка, за който е
отреден парцел ІІІ от кв.10 на действащия регулационен план на с.Велино,
при граници на тази част: на запад – 30 м с парцел ІІ-127, на север –път, на
изток – 28 м с парцел ІV-125 и на юг – останалата част с площ 1300 кв.м от
същия парцел ІІІ-126.
В съдебно заседание ищците не се явяват лично. За
тях се явява упълномощен представител - адв.З.Л. от ВАК, като поддържа изцяло
предявения иск. В представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви
в тази насока.
Препис от исковата молба, допълнителната молба,
ведно с приложенията към тях са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен
отговор.
В съдебно заседание за ответника
не се явява представител.
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищците М.Г.М. и Р.Г.М. са съпрузи и по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №25, том І, рег.1091, дело №27
от 2005 год. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на
недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1300 кв.метра,
представляващ имот №ІІІ-36 от кв.3 по плана на с.Велино, област Шумен, ведно с
построените в него жилищна сграда и стопански постройки с подобренията и
насажденията, при граници за имота: улица, имот №ІІ-35 и имот №ІV-37. Описаният
имот е бил част от по-голям имот с пл.№126 с площ от 2.600 дка, за който бил
отреден парцел ІІІ от кв.10 на стария регулационен план на с.Велино, приет през
1927 год. със Заповед №2645 от 30.09.1927 год. Впоследствие със Заповед
№1281/26.08.1963 год. на Председателя на ОбНС-Коларовград /Шумен/ бил одобрен
нов регулационен план, по силата на който били изключени части от населеното
место, като посочените изменения на регулацията засягали и кв.10 по плана на
с.Велино, в това число и посочения имот с №ІІІ-126. Според отрежданията било
предвидено имота да се раздели на две половини, като част от него с площ 1.300
дка /УПИ ІІІ-36 от кв.3/ да бъде включена в новата регулация на населеното
место, а другата част – също с площ 1.300 дка /ПИ №000320 по плана за
земеразделяне/ оставала извън регулацията. Сега действащият кадастрален план е
приет със Заповед №505 от 18.06.1995 год. на Кмета на Община Хитрино. Съгласно
този план, северната част от дворище пл.№136 е останала извън урбанизираната
граница на населеното место.
Имота с площ от 2.600 дка първоначално бил владян
от М. А. Б., а след неговата смърт – 20.12.1967 год. - от сина му А. М. А.ов.
Последният по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение, наследство и отказ от наследство №154, том І,
дело №505/91 год. придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Жилищна
сграда и стопански постройки с подобрения и насаждения и застроено и
незастроено дворно место с площ 1300
кв.м, представляващо парцел ІІІ-126 в кв.10 по плана на с.Велино, област
Варненска /сега Шуменска/, при граници: от север – дв.пл.сн. №126, от изток –
парцел ІV-125 на Б. Б., от юг-улица и от запад – парцел – ІІ-127 на Иванка
Христова Милкова. След смъртта на
последния - 15.12.2001 год. имота бил владян от неговите наследници П. Ж. А. и Г.
А. И.. На 21.01.2005 год. ищците закупили от последните притежавания от тях
имот, за което бил съставен посочения
по-горе Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №25, том І,
рег.1091, дело №27 от 2005 год., като по този начин станали собственици на УПИ
от 1.300 дка, представляващ имот №ІІІ-36 от кв.3 по плана на с.Велино, област
Шумен.
Ищците упражнявали фактическа власт освен върху
придобития по силата на посочения нотариален акт УПИ с площ от 1300 кв.метра,
но и върху останалата част от 1300 кв.метра, представляваща имот 126 в парцел
ІІІ преди регулацията от 1963 год. В
тази връзка на 11.12.2009 год. направили необходимите постъпки за снабдяване с
констативен нотариален акт, като за целта подали молба-декларация с
вх.№94-Р-545/11.12.2009 год. до Кмета на Община Шумен. По посочената молба получили изричен отказ с
изх.№94-Р-545/04.01.2010 год. на Кмета на Община Шумен, като същият бил
мотивиран с обстоятелството, че било налице решение на комисия по чл.19, ал.2
от ЗСПЗЗ. Във връзка с подадена от тяхна страна жалба, отказът на кмета бил
отменен с Решение на ШАС №14/11.03.2010 год. по адм.дело №26/2010 год.
Впоследствие кмета на Община Шумен извършил вписване в подадената от ищците
молба-декларация, в което било отразено, че за имот №000320 няма съставен АОС,
но общината била собственик по силата на Решение на комисия по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ. Последното било пречка за снабдяване на ищците с констативен нотариален
акт.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на
свидетелите Г. А. И. и Н. Р. Р. и от приетите като писмени доказателства по
делото: Ксерокопие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №25,
том І, рег.1091, дело №27 от 2005 год.; Ксерокопие на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство и
отказ от наследство №154, том І, дело №505/91 год.; Скица №Ф05245/08.12.2009
год.; Скица №1223/10.10.2006 год.; Заповед №1281/26.08.1968 год.;Служебна
бележка от 06.11.2006 год.; Удостоверение изх.№2619/11.12.2009 год.; Молба –
декларация изх.№94-Р-545/21.05.2010 год.; Допълнение към становище на Община
Шумен; Удостоверение изх.№94М-00-45/01.09.2010 год.; Удостоверение
№94-Р-464/07.12.2006 год.; Удостоверение изх.№70/25.02.2010 год.; Удостоверение
изх.№Ш-1847/02.06.2010 год.; Удостоверение за наследници №003400/16.11.2010
год.; Удостоверение за наследници №003399/16.11.2010 год.; Удостоверение за
наследници №003206/01.11.2010 год.; Удостоверение за наследници
№003207/01.11.2010 год.; Пощенски плик; Пълномощни; Удостоверение за данъчна
оценка №Д0004465/18.07.2011 год.; Скица №К05457/29.06.2011 год.; Платежно
нареждане за заплатена държавна такса; преписка, образувана по молба-декларация
вх.№94-Р-545/11.12.2009 год.; преписка
по решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, касателно имот №320 в местността “До селото”
в Землището на с.Велино, община Шумен.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че за с.Велино са одобрени три регулационни
плана, че по силата на регулацията от 1963 год. част от УПИ ІІІ-126 се изключва
от границите на населеното место, т.е. има отнемане по регулация на 1300
кв.метра, че УПИ ІІІ-36 по плана от 1995 год. е идентичен с УПИ ІІІ-126 по
плана от 1963 год., че частта от дв.пл.№126 /която е изключена с плана от 1963
год./, която е идентична с поземлен имот №000320 с площ 1.300 дка, находяща се
в местността „До селото” в землището на с.Велино, е придобила статут на
земеделска земя с изключването й от регулационните граници на населеното место,
съгласно Заповед №1281 от 26.08.1963 год. на Председателя на окръжен народен съвет,
както и че със Заповед №РД-27-30/02.03.2011 год. на Директора на областна
дирекция „Земеделие” Шумен е одобрено Протоколно Решение №34-19/28.02.2011
год., изготвено и подписано от комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с което имот
№000320 е определен за общински.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, доколкото не е
налице изрична законова забрана за това.
В настоящият случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че процесният недвижим имот с площ от 1300
кв.метра, представляващ част от УПИ ІІІ-126 в кв.10 със Заповед №1281 от
26.08.1963 год. на Председателя на окръжен народен съвет, гр.Коларовград е бил
изключен от границите на населеното место и същата е придобила статут на
земеделска земя. По повод на тази част от имота от страна на първия ищец е било
образувано производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на
възстановяване собствеността върху имота. С Решение №744 от 23.10.2007 год. на
ШРС по ГД №1165 по описа за 2007 год., обжалвано потвърдено от ШОС с Решение от
20.08.2008 год. по ВГД №784 по описа за 2007 год., влязло в законна сила на
20.02.2008 год. е бил отхвърлен иска на М.Г.М. за признаване правото на същия,
в качеството му на наследник на М. А. Б. да възстанови собствеността върху нива
от 1.300 дка, ІІІ категория, находяща се в местността „До селото” от землището
на с.Велино, Шуменска област, представляваща имот №000320. В мотивите си, и
двете съдебни инстанции са приели, че липсват доказателства относно правото на
собственост на посоченото лице върху спорния имот. Имайки предвид влезлият в
сила регулационен план, одобрен със заповед №1281 от 26.08.1963 год. на
Председателя на окръжен народен съвет, гр. Коларовград, спорната част от имота
следва да се счита отчуждена по смисъла на чл.39 от ЗПИНС /отм/. С оглед на
обстоятелството, че по делото не са представени доказателства относно
собствеността на отчуждената част от имота, съдът намира, че не може да се
приеме и твърдението на процесуалният представител на ищците, че доколкото
липсват данни за извършено уравнение на сметки по повод на извършените
отнемания по регулация, то следва да се приеме, че същата не е била приложена.
Този извод не може да бъде споделен именно, поради липсата на доказателства
относно собствеността върху посочения имот към датата на влизане в сила на регулационния
план през 1963 год., поради което и ищците не могат да се позовават на липсата
на обезщетяване за изключването на имота от регулацията на селото. Вещото лице
в заключението си е отразило, че при извършената проверка е установила, че в
разписния лист към плана от 1927 год. дворище пл.№126 било записано на името на
М. А.ов, а в разписния лист към плана от 1995 год. същото дворище е с пл.№36,
като същото първоначално е било записано на името на М. А.ов, а впоследствие
името му е зачеркнато и е записано името А. М. А.ов, като е посочено, че
последният е собственик по силата на НА №157, т.І, д.505/91 год. В същото, съдът
съобрази обстоятелството, че вписванията в разписните листове към кадастралните
или регулационните планове не са доказателство за собственост, а само индиция,
че дадено лице е ползвало съответния имот към датата на изготвяне на съответния
кадастрален план. В тази връзка е и константната съдебна практика по този
въпрос и по-конкретно Решение №195 от 23.02.2009 год. на ВКС по гр.д.
№4951/2007 год., І н.о., ГК и др. Именно липсата на доказателства за
собственост и обстоятелството, че имота е бил отчужден, е попречила на
наследодателя на праводателите на ищците
да се сдобият с нотариален акт за собственост по отношение на целия имот от
2600 кв.метра, като видно от приложения като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение, наследство и отказ от наследство №154,
том І, дело №505/91 год., А. М. А.ов е признат за собственик на парцел ІІІ-126
в кв.10 с площ само от 1300 кв.метра.
В тази връзка се налага извода, че още преди
одобреното със Заповед №РД-27-30/02.03.2011 год. на Директора на областна
дирекция „Земеделие” Шумен Протоколно решение №34-19/28.02.2011 год., изготвено
и подписано от комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, имот №000320 следва да се
счита за общински, по силата на отчуждителното действие на влязлата в сила
регулация от 1963 год. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.2 от ЗОС. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че доколкото иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ по
воденото от страна на първия ищец ГД №1165/2007 год. по описа на ШРС е бил
отхвърлен и не е налице възстановяване на имота по ЗСПЗЗ, а и видно от заключението
на вещото лице по отношение на имота няма заявени реституционни претенции, то
по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ имотът също е следвало да бъде предоставен за
ползване на общината.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на
процесуалния представител на ищците, изложени в съдебно заседание и в писмените
бележки по делото, че липсата на съставен акт за общинска собственост е
достатъчно основание и пречка имота да се счита за общински. В тази връзка,
освен гореизложените съображения съдът съобрази и обстоятелството, че
съставянето на акт за държавна или общинска собственост няма конститутивно
действие, а има констативен характер. Самите актове за държавна или общинска
собственост представляват техническа дейност по контрол, регистрация и
отчетност на недвижимите имоти и не са правопораждащи, правоизменящи и
правопогасяващи факти. В този смисъл е и константната съдебна практика по този
въпрос и по-конкретно Решение №180 от 28.04.2010 год. на ВКС по гр.дело
№372/2009 год., І г.о., ГК, Решение №6 от 22.01.2009 год. на ВКС по гр.дело
№4769/2007 год., ІV г.о., ГК и др.
Имайки в предвид претенцията на ищците за изтекла
в полза на праводателите им придобивна давност следва да се отбележи, че такава
не е изтекла, поради следните съображения: С оглед изявлението на ищците,
обективирано в исковата молба, че на основание чл.82 от ЗС присъединяват към
своето владение, осъществено в периода от 21.01.2005 год. до днес, владението
на преките им продавачи и праводатели П. Ж. А. и Г. А. И., осъществявано в
периода от 15.12.2001 год. до 21.01.2005 год. и владението на праводателя на
последните А. М. А.ов, осъществено в периода от 20.12.1967 год. до 15.12.2001
год., се налага извода, че като начална дата на десетгодишната придобивна давност
следва да се приеме датата 20.12.1967 год., от която А. М. А.ов е започнал да
владее имота, която дата съвпада с датата на смъртта на наследодателя на
последния – М. А. Б.. В тази връзка десетгодишната давност следва да е изтекла
на 20.12.1977 год. В същото време обаче, имотът е попаднал в приложното поле на
чл.29, т.4 от ЗСГ /отм./ и с оглед на посочената разпоредба придобивна давност
не е текла при действието на ЗСГ, който е влязъл в сила на 30.03.1973 год.
Въведената с посочената разпоредба забрана е отпаднала с отмяната й с ДВ бр.21
от 31.03.1990 год., но след този момент също е налице забрана за придобиване по
давност на държавни или общински имоти, съгласно чл.86 от ЗС, до изменението й
през 1996 год. С изменението на разпоредбата на чл.86 от ЗС /изм. и доп. с ДВ
бр.33 от 19.04.1996 год., в сила от 01.06.1996 год./, безспорно е предвидена
възможност за придобиване по давност на частна държавна и общинска собственост,
но с оглед нормата на §1 от ЗР на ЗИД на ЗС, ведно с последващите изменения и
допълнения, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече
до 31.12.2014 год., т.е. от 31.05.2006 год. до 31.12.2014 год. давност не тече.
Имайки предвид изложеното настоящия състав намира,
че иска за признаване за установено по
отношение на Община Шумен, че ищците М.Г.М. и Р.Г.М. са собственици по давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№000320 с площ 1.300 дка, находящ се в местността “До селото” в Землището на
с.Велино, община Шумен, с ЕКАТТЕ 10464, представляващ земеделска земя с начин
на трайно ползване – нива, при граници: на запад – имот №000319 - нива, на
север – имот №000244 - полски път, на изток – имот №000321 – нива и на юг – УПИ
ІІІ-36 от кв.3 от регулационния план на населеното место, се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото съдът, по
изложените по-горе съображения приема, че е налице приложена регулация,
следваща тази, с която първоначално е образуван парцел ІІІ-126, при което да не
са били налице условия за обособяване на имот №000320, то не следва да се
произнася по предявения в условията на евентуалност иск за признаване за
установено по отношение на Община Шумен,
че ищците М.Г.М.
и Р.Г.М. са
собственици по давност на реална част с площ 1.300 дка от поземлен имот пл.
№126, с площ от 2.600 дка, за който е
отреден парцел ІІІ от кв.10 на действащия регулационен план на с.Велино,
при граници на тази част: на запад – 30 м с парцел ІІ-127, на север –път, на
изток – 28 м с парцел ІV-125 и на юг – останалата част с площ 1300 кв.м от
същия парцел ІІІ-126.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Г.М., с ЕГН********** и Р.Г.М., с
ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес:***, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”***”
№277, адм. Сграда на “Елпром” АД, ет.4, стая 21, чрез адв. З.Л. ***, с ЕИК000931721, с адрес: гр.Шумен, ул***” №17,
представлявана от кмета на общината *** иск за признаване за установено, че
ищците М.Г.М.
и Р.Г.М. са
собственици по давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №000320 с площ 1.300 дка, находящ се в
местността “До селото” в Землището на с.Велино, община Шумен, с ЕКАТТЕ 10464,
представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване – нива, при граници:
на запад – имот №000319 - нива, на север – имот №000244 - полски път, на изток
– имот №000321 – нива и на юг – УПИ ІІІ-36 от кв.3 от регулационния план на
населеното место, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: