РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. К., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101576 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1, вр. и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
длъжника Г. Г. Б. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съгласно чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, бил налице правен интерес от предявяване на установителния иск
за вземанията. На 01.12.2016 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 01 юни 2020 г. сключен между „В.К.“ ООД, ЕИК:****** и
„А.к.п.з." ЕООД, ЕИК:******,по силата на който вземането било прехвърлено
в негова полза изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди, че с между между „В.К." ООД като заемодател и Г. Г. Б. като
заемател е сключен Договор за паричен заем №5540600/25 юли 2019 г. С
подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните
условия по паричния заем. Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се задължил да предостави на ответника сума в размер на **
лева, под формата на паричен заем. С подписването на договора, ответникът
Г. Г. Б. удостоверил, че е получил от Заемодателя заемната сума от ** лева,
поради което договорът имал силата на разписка за предадена и получена
сума. Заемателят се бил задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на ** лева, ведно
с договорната лихва на 15 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в
размер на ** лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и
такса за експресно разглеждане). Ако Заемателят не изпълни задължението си
за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал право да
предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от Заемателя. По договора за паричен заем, Г. Г.
1
Б. не е извършвал плащания дължимата главница била в размер на ** лв. За
ползването на предоставената заемна сума по сключения договор ответникът
дължал договорна лихва, в размер посочен в договора, която за периода от 24
август 2019 г. /датата на първата вноска/ до 17 октомври 2020 г. /датата на
настъпване на падежа на договора/ била в размер на ** лв.. Ответникът
следвало да изплати целия заем на 17.10. 2020 г. - последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, сроковете по всички падежи изтекли. Поради забавата
ответникът дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на **
лв. от 25.08.2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 22.01.2021 г., както
и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда,да постанови
решение, с което да признае, че „А.к.п.з." ЕООД има вземания срещу Г. Г. Б.,
за сумите: ** лв. главница; ** лв. договорна лихва за периода от 24.08.2019 г.
до 17.10.2020 г.; ** лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница от 25.08.2019 г. до 22.01.2021 г. и законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
назначеният особен представител на ответника счита, че предявеният иск за
допустим, но неоснователен. В исковата молба се сочело, че Г.Б. е
кандидатствал за отпускане на кредит, но не се установявало сумата,
отпусната по кредита е усвоена от него, нито, че същия се е съгласил с
условията по договора. Не се съдържали данни в приложените документ
ответникът да е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението, за да му бъдат начислени съответно договорна лихва и такса,
както и че да е бил уведомен за цесията с оглед извършване на плащания по
него. Нямало валидно формирано волеизявление от надлежните органи на
„В.К.“ ООД, което да е доведено до знанието на ответника, за обявена
предсрочна изискуемост на вземането в целия размер, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, към момента предхождащ заповедното
производство. Кредитът не бил предсрочно изискуем, а бил с настъпил падеж.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№388/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от ищеца заявление е издадена заповед №260347/03.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. Г.
Б., с ЕГН-********** от гр.К., кв.“В.Л.“ №32 вх.Г ет.2 ап.76, за сумите: **лв.
главница; **лв. договорна лихва от 24.08.2019г. до 17.10.2020г.; **лв. законна
лихва за периода от 25.08.2019г. до 22.01.2021г.; законна лихва върху
главницата от 01.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както
и 129.98лв. разноски, от които: 54.98лв. държавна такса, 75лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2
от ГПК кредиторът предявява иска за установяване съществуването на
вземанията си.
От представените заверено копие на Договор за паричен заем Viva Standard 30
2
№5540600/25.07.2019 г е видно, че същият е сключен между Г. Г. Б. като
заемател и „В.К.“ ООД като заемодател, на основание предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя във форма за
кандидатстване, попълнена от заемателя по електронен път на Уеб-страница-
www.vivacredit.bg, представляваща електронен документ по смисъла на
ЗЕДЕУУ. В чл.2, ал.1 на договора е уговорено: заемната сума- ** лв., срок на
заема- 15 месеца, брой на вноски – 15, размер на всяка вноска-** лева, в която
са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, датите на плащане на погасителните вноски, фиксиран годишен
лихвен процент по заема- 40.32%, лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора до 14-тия ден – 0.11%, ГПР на разходите по заема-49.49 %,
и общия размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане ** лв.
По делото е представено заверено копие на тарифа на ,,В.К.‘‘ ООД относима
към Договори за паричен заем ,,Вивакредит сега 14 и 30‘‘ или ,,Вивакредит
план“.
Приети по делото са заверени копия на Рамков договор зa продажба и
прехвърляне на вземания /цесия от 01.12.2016 г. сключен между “В.К.“ ООД
като продавач и “А.к.п.з.“ ЕООД като купувач, Потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и Препис-извлечение от Приложение №
1/02.12.2019 г. към него, от които е видно, че под №253 вземането на “В.К.“
ООД по договора за заем от 25.07.2019 г. сключен с Г. Г. Б. е прехвърлено на
“А.к.п.з.“ ЕООД.
Представено е и заверено копие на пълномощно /л.21/, по силата, на което
“В.К.“ ООД като цедент е упълномощило “А.к.п.з.“ ЕООД като цесионер да
уведоми от негово име всички длъжници на “В.К.“ ООД по всички вземания
на дружеството, които са цедирани с договора за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между “В.К.“ ООД и “А.к.п.з.“
ЕООД.
Към исковата молба е приложено уведомление до Г. Г. Б. за извършеното
прехвърляне на вземането, но няма данни да е връчено.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението Г. Г.
Б. не е извършвал плащания по договора за заем. Размерът на неплатените от
ответника суми по договора за кредит по пера са: ** лв.главница, ** лв.
договорна лихва, ** лв. неустойка, ** лв. такса експресно разглеждане, ** лв.
разходи по събиране, ** лв. мораторна лихва или общо ** лв. Претендираните
суми не са платени.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е
допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№388/2021 г. по
описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът основава активната си материално-правна легитимация на сключен с
“В.К.“ ООД Рамков договор зa продажба и прехвърляне на вземания /цесия от
3
01.12.2016 г., ведно с Приложение №1/02.12.2019 г. към него.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът-
цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор “В.К.“ ООД от
негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията
по всички договори за кредити, като това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Въпреки указаната
доказателствена тежест не са представени от ищеца доказателства
приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия, да е
връчено на длъжника преди образуване на ч.гр.д.№388/2021 г. на РС-К.,
поради което волеизявлението на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е
достигнало до него. Ответникът не е бил намерен нито в хода на заповедното
производство, нито в настоящото исковото производство на постоянния и
настоящ адрес по справка в НБДН, не е установена и месторабота му, където
да му бъдат връчени съдебните книжа, като видно от изисканата справка от
НАП за регистрирани трудови договори на лицето, такива няма, поради което,
за да бъдат защитени правата на ответника Г. Г. Б., в настоящото
производство му е назначен особен представител. Процесуалното
представителство произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез
назначаване на особен представител, макар и регламентирано от специална
правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на
съда, при осъществяване на определените за това предпоставки /т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява / т.см. т.7
от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до
представляваното лице / в случая ответникът/ материално-правни изявления
на трети лица, каквото безспорно е уведомяването от стария кредитор по
чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба на вземания /цесия/, а и
след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то
последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията, поради
което тя няма действие спрямо него- арг.чл.99, ал.4 от ЗЗД. / в т.см. Решение
№2/06.01.2020 г. по в.гр.д.№1370/2019 г. на ОС-С., Решение от 22.01.2019 г.
по в.т.д. №1342/2018 г. на ОС-С., Решение от 05.03.2019 г. по в.т.д.
№1387/2018 г. на ОС- С., решение от 19.04.2019 г. по в.т.д.№1028/2018 г. по
описа на ОС-С., решение №74/27.07.2017 г. по в.т.д. №154/2017 г. АС-Бургас,
определение №567/18.09.2018 г. по т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о./. Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът не се явява кредитор на ответника
поради което предявеният иск за установяване на вземанията с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК е неоснователен и следва да бъде
4
отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски в заповедното
производство и настоящото исково производство се явява
неоснователна.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”А.к.п.з.“ ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.“В.Л.” №**, етаж М. срещу Г. Г. Б., с ЕГН-
********** от гр.К., кв.“В.Л.“ №32 вх.Г ет.2 ап.76, иск с правно основание
чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, вр. и чл.86 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане по Договор за паричен заем Viva
Standard 30 №5540600 от 25.07.2019 г., сключен между „В.К.“ ООД и Г. Г. Б.,
за сумите: **лв. главница, **лв. договорна лихва от 24.08.2019г. до
17.10.2020г., **лв. мораторна лихва от 25.08.2019г. до 22.01.2021г. и законна
лихва върху главницата от 01.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед №260347/03.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№388/2021 г.
по описа на РС-К. като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок
от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№388/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5