№ 21
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
Секретар:Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502388 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение №1136 от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №
14484/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 18 състав, „Дженерали
Застраховане“ АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.), да плати на К. Й.
О., на К. Й. С. и на Н. Й. О. по 40 000 лева, на всеки от тях, представляващи
неплатена част от обезщетения за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на майка им А. П. О., настъпила при ПТП на 23.10.2015г., причинено
от Л. В. Г.-водач на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ***, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № 08115001025985, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 08.11.2017г. до окончателното им изплащане, както и
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да плати на К. Й. О., на К. Й. С. и на Н. Й. О.
по 9 429,38 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху платени застрахователни обезщетения в размер по 80 000 лева
за периода от 23.10.2015г. до 19.12.2016г., като исковете са отхвърлени за
разликата над 40 000 лева до претендирания размер по 50 000 лева от всеки от
ищците, както и за разликата над 9 429,38 лева до претендираните 9530,13
лева и за периода от 20.12.2016г. до 23.12.2016г. С решението на СГС, на
основание чл. 86 ЗЗД, „Дженерали Застраховане” АД е осъдено да плати на Й.
Н. О. сумата 11 786,72 лева-обезщетение за забавено плащане върху платено
застрахователно обезщетение в размер 100 000 лева за периода от
23.10.2015г. до 19.12.2016г. като искът е отхвърлен за разликата над 11786,72
1
лева до предявения размер 11912,67 лева и за периода от 20.12.2016г. до
23.12.2016г., както и е отхвърлен искът на Й. Н. О. с правно основание чл. 226
КЗ(отм.), предявен против „Дженерали Застраховане” АД за заплащане на
сумата 30 000 лева, представляваща неплатена част от обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му А. П. О.,
настъпила при ПТП на 23.10.2015г.; на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
Дженерали Застраховане АД е осъдено да плати на К. Й. О. сумата 520 лева
разноски по делото, а на К. Й. С. и на Н. Й. О. да плати по 240 лева-на всеки
от тях разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете; на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, К. Й. О., К. Й. С., Н. Й. О. и Й. Н. О. са
осъдени да платят на Дженерали Застраховане АД сумата 275,40 лева -
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на исковете, както и
сумата 150 лева за юрисконсултско възнаграждение; на основание чл.78, ал.6
от ГПК „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да плати по сметка на СГС
сумата 5 682,99 лева, представляваща дължима държавна такса, а на
основание чл. чл.38, ал.2 от ЗАдв е осъдено да плати на адв. А. М. адвокатско
възнаграждение в размер 4731,49 лева, за оказана безплатна правна помощ.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от К. Й. О., К. Й. С., Н. Й.
О. и Й. Н. О., чрез пълномощника адв.А. М., в частта, с която е отхвърлен
искът на Й. О. с правно основание чл. 226 КЗ(отм.), предявен против
„Дженерали Застраховане” АД за заплащане на сумата 30 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му
А. О., загинала при ПТП на 23.10.2015г., както и в частта, с която са
отхвърлени исковете на К. Й. О., К. Й. С., Н. Й. О. за разликата над
присъдените по 40 000 лева на всеки от тях до претендираните от всеки по 50
000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на майка им, загинала при ПТП на 23.10.2015г. Жалбоподателите смятат, че
при определяне размера на дължимите обезщетения, съдът е нарушил
правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен установения по
делото характер на връзката между загиналата и ищците и негативните им
преживявания след смъртта й. Сочат, че съдът не е отчел тежките последици,
които смъртта на майка им е причинила на ищците К. О. и К. С., установени
от приетата съдебно-психиатрична експертиза и събраните гласни
доказателства. Поддържат, че съдът погрешно, с оглед принципа на
справедливостта, е оценил болките и страданията, причинени от смъртта на
А. О., на преживелия съпруг Й. О., както и не е изложил мотиви защо приема,
че изплатеното доброволно от застрахователното дружество обезщетение е
достатъчно за да възмезди тези вреди. Предвид всичко изложено се иска да
бъде отменено решението в атакуваните от тях части и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълния им
размер. Претендират се и разноски.
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от „Дженерали
Застраховане” АД, чрез пълномощника гл.юрк. М.М., в частта, с която
дружеството е осъдено да плати на К. О., на К. С. и на Н. О. суми над 20 000
лева за всеки до присъдените по 40 000 лева, като обезщетение за
2
неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им; в частта, с която
на тези ищци са присъдени по 9 429,38 лева – лихва за забавено плащане
върху платените доброволно обезщетения на всеки от тях по 80 000 лева, за
периода от 23.10.2015г. до 19.12.2016г., както и в частта, с която на Й. О. са
присъдени 11 786,72 лева- лихва за забавено плащане върху доброволно
платеното му обезщетение в размер 100 000 лева, за периода от 23.10.2015г.
до 19.12.2016г. Този жалбоподател смята, че определените от съда
обезщетения за неимуществени вреди на децата на загиналата са прекомерно
завишени и не отговарят на принципа на справедливостта. Сочи, че по делото
не е установена категорично причинно следствената връзка между болките и
страданията, търпени от двете ищци К. О. и К. С. от смъртта на майка им и
проявлението на съпътстващите ги здравословни проблеми и емоционална
лабилност. Смята, че обезщетение в размер по 120 000 лева на всяко от децата
на загиналата не кореспондира с установените по делото обстоятелства,
имащи отношение към определяне на размера на обезщетението, със съдебна
практика за сходни случаи и с обществено-икономическите условия в
страната към 23.10.2015г. Поддържа, че съдът неправилно не е отчел
установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналата, която е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.
Смята, че не следва да дължи лихви върху доброволно платени обезщетения
за неимуществени вреди, тъй като претенциите пред застрахователя са
предявени за първи път в условията на новия КЗ и лихва върху обезщетението
се дължи според правилото на чл. 497 КЗ, а не от датата на деликта. Предвид
всичко изложено жалбоподателят иска да бъде отменено решението в
атакуваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените искове по чл. 226 КЗ(отм.) бъдат отхвърлени за разликата над 20
000 лева до претендираните по 40 000 лева от К. О., от К. С. и от Н. О., както
и да бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявени от
ищците за заплащане на лихви върху доброволно платените им от
застрахователното дружество обезщетения за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК всяка от страните е подала отговор на
въззивната жалба на насрещната страна, с която оспорва същата като
неоснователна.
Решението на СГС, в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД е
осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.), да плати на К. О., на К. С. и на Н. О.
по 20 000 лева, на всеки от тях, представляващи неплатена част от
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им А.
П. О., загинала при ПТП на 23.10.2015г., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 08.11.2017г. до окончателното им плащане, като
необжалвано от страните, е влязло в сила.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в
процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и
допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
3
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата
по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. Й. О., К.
Й. С., Н. Й. О. и Й. Н. О., с която против „Дженерали Застраховане” АД са
предявени искове с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
А. О., загинала при ПТП на 23.10.2015г.
В исковата молба се твърди, че на 23.10.2015г., около 18,00 часа, на
автомагистрала Тракия, в посока от гр.Пловдив към гр. София, в района на
126 км, л.а. Форд Фокус, управляван от Л. В. Г., самокатастрофирал, поради
това, че водачът загубил управлението върху автомобила, същият напуснал
платното за движение в ляво, ударил се в мантинелата и в метална колона на
указателна табела и се разцепил на две. Твърди се, че вследствие на
инцидента загинал водачът Г. и пътувалата на задната седалка А. О. - съпруга
на ищеца Й. О. и майка на останалите ищци. Сочи се, че във връзка с ПТП
било образувано ДП № 289/2015г. по описа на СПП при ОД-МВР-
Пловдив.
Ищците твърдят, че всички много тежко преживяват смъртта на тяхната
съпруга и майка и че все още не са се отърсили от шока от внезапната загуба.
Сочат, че били много задружно семейство, което споделяло всяка радост и
болка; че загиналата била млада и здрава и в разцвета на силите си; че
внезапната й смърт им причинила стрес, психози и личностни разстройства.
Твърдят, че на ищците К. и К. най-тежко се отразила смъртта на майка им,
които потърсили психиатрична помощ и които били лекувани от тревожно-
депресивно разстройство, панически кризи и повече от година приемали
медикаменти.
В исковата молба се твърди, че към 23.10.2015г. за л.а. Форд Фокус
имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, поради което на 07.10.2016г. подали молба с искане да им бъдат
платени застрахователни обезщетения за причинените им неимуществени
вреди. Сочи се, че застрахователят определил обезщетение за съпруга на
загиналата в размер 100 000 лева, а на трите й деца по 80 000 лева, като
изплатил същите. Смятат, че определените и платени обезщетения са ниски
по размер, като сочат че справедливите обезщетения следва да са в размер по
130 000 лева на всеки от тях. Предвид това, искат да бъде осъден ответникът
да плати на Й. О. още 30 000 лева, ведно със законна лихва, считано от
23.10.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 11 912,67 лева –
законна лихва върху изплатеното доброволно обезщетение 100 000 лева, за
периода от 23.10.2015г. до 23.12.2016г.; на К. О., на К. С. и на Н. О. още по 50
000 лева, ведно със законна лихва от 23.10.2015г. до окончателното плащане,
както и по 9 530,13 лева – законна лихва върху изплатените обезщетения по
80 000 лева на всеки от нях, за периода от 23.10.2015 г. до 23.12.2016г., както
4
и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Дженерали
Застраховане АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че във
връзка със сключения договор за задължителна застраховка ГО за л.а. Форд
Фокус е определил и платил извънсъдебно на 19.12.2016г. на Й. О. сумата 100
000 лева, а на останалите ищци по 80 000 лева, като обезщетения за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната съпруга и майка,
загинала при ПТП на 23.10.2015г. Поддържа, че при определяне размерите
на обезщетенията дружеството е съобразило разликата в родствената връзка,
възрастта на ищците, различната степен на социална и битова близост.
Твърди, че от представените към исковата молба медицински документи се
установява, че психиатричната помощ е потърсена след развилото се
извънсъдебно уреждане на спора, като сочи, че от тези документи е видно
също, че двете пациентки са имали и съпътстващи заболявания, поради което
оспорва и наличието на пряка причинно следствена връзка между
неочакваната смърт на А. О. и заболяванията на тези ищци. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата, като
твърди, че по време на инцидента същата е пътувала без поставен предпазен
колан. Оспорва дължимостта на законната лихва върху платените
доброволно обезщетения. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 23.10.2015г. около 18,00
часа на АМ „ Тракия“, в района на 126 км с посока на движение от
гр.Пловдив към гр. София, л.а.„Форд Фокус“ с рег. № ***, управляван от Л.
Г., самокатастрофирал, при което загинала, пътувалата на задната седалка в
автомобила, А. О..
Не се спори по делото, че починалата на 23.10.2015г. А. П. О. е оставила
за свои наследници по закон съпруга си Й. Н. О., дъщерите си - К. Й. С. и К.
Й. С. и сина си Н. Й. О..
Установява се, че образуваното във връзка с инцидента срещу
неизвестен извършител ДП № 289/2015г. по описа на Сектор Пътна полициа
при ОДМВР-Пловдив е прекратено с постановление на прокурор от
08.06.2016г., на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 4
НПК.
Обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент също не са
спорни пред тази съдебна инстанция. От представените по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на
местопроизшествието, постановление за прекратяване на досъдебно
5
производство и от приетата в първоинстанционното производство САТЕ,
изготвена от вещото лице инж. Ж. Е., САС намира за установен следния
механизъм на ПТП: на 23.10.2015г. около 18,00 часа по северното платно за
движение на АМ Тракия с посока от гр.Пловдив към гр. София, с около 126
км/час се движи л.а.„Форд Фокус“ с рег. № ***, управляван от Л. Г.. В района
на 126 км водачът Г. губи управление върху автомобила, същият се насочва
към левия край на платното за движение, удря се в мантинелата в ляво,
деформира я, плъзгайки се по нея се удря в метална колона на указателна
табела, като след този удар се разцепва на две и се установява на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед. Според инж. Е. причина за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а.„Форд Фокус“,
който загубил контрол над автомобила и така той напуснал платното за
движение от ляво. Установено е, че загиналата А. О. е пътувала без поставен
предпазен колан.
В откритото съдебно заседание на 07.02.2019г. инж. Е. е обяснил, че
ударът при процесното ПТП е бил страничен и автомобилът се е разцепил на
две, при което обезопасителният колан не може да предпази пътника.
Посочил е, че дори и с поставен предпазен колан не би могло да се
предотврати настъпването на летален изход при страничен удар.
В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-
психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. К.-психиатър.
Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация и е извършило психиатрично изследване на ищците К. О. и К.
С. е установило, че преживяната от тях тежка психотравма-смъртта на майка
им, е довела до остра кризисна реакция, след което и при двете е наблюдавана
тревожно-депресивна симптоматика. Обяснено е, че при К. О. се е
наблюдавал лек депресивен епизод, паническо разстройство, смесено
тревожно – депресивно разстройство, панически кризи, а при К. С.–
паническо разстройство, разстройство на адаптацията, смесено тревожно-
депресивно разстройство, тревожно-хиподепресивен синдром, панически
кризи, пресистиращо налудно разстройство (неуточнено). Вещото лице е
посочило, че и двете са употребявали психотропни медикаменти, като при К.
са установени и невротични кризи с характеристика на панически пристъпи,
които тя е получавала от лятото на 2016г. до пролетта на 2017г., а К. е
получавала панически атаки още през 2020г., които са били в ремисия до
2016г. Д-р К. е обяснила, че реакциите на загуба са нормални психологически
преживявания и всеки човек се справя по различен начин, като при ищците не
се установяват психични симптоми на клинична депресия на фона на
проведената медикаментозна терапия и се наблюдава възстановяване на
обичайното ежедневие и социалното им функциониране е пълноценно.
Посочила е, че приеманите медикаменти в малки дози са довели до обратно
развитие на невротичната симптоматика и е налице компресирано психическо
състояние, без оплаквания от психиатрично естество.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СМЕ,
6
изготвена от вещото лице д-р Р. М.-ендокринолог и специалист вътрешни
болести. Лекарят е установил, че при К. О. още преди процесното ПТП е била
установена хипофункция на щитовидната жлеза и е проведено лечение,
което е прекъснато преди настъпване на събитието, а при К. С. липсват данни
за установена хипофункция, но има данни, че е предписвано лечение и същата
го е провеждала по време на бременността си. Обяснил е, че хормоните,
произвеждани от щитовидната жлеза са жизнено необходими на организма и
дисрегулацията на нивата им винаги водят до промяна в поведението,
настроението, паметта, чувството за налични сили, устойчивост на волята,
устойчивост на вниманието и др., като тези признаци покриват само част от
промените в психиката. Посочил е, че липсата на лечение води до изостряне
на психичните прояви, особено при наличието на стресогенен фактор.
В производството пред СГС са събрани и гласни доказателства за
установяване на причинените на ищците болки и страдания и на техния
интензитет.
Свидетелката К. С. К.-психиатър-твърди, че познава ищците К. и К. и че
е техен лекар и има наблюдение върху психичното им състояние. Сочи, че К.
е нейна пациентка от м.февруари 2016г. , К. от септември 2016г. Твърди, че
непосредствен повод за появата на К. била драматична реакция от раздялата с
човек от най-близкото семейно обкръжение в лицето на тяхната
осиновителка, която загинала внезапно при катастрофа. Обяснява, че това
събитие е било преживяно в много труден за К. момент, тъй като тя е била
бременна в последните месеци и въпреки, че състоянието й непосредствено
след узнаване на новината да е било влошено, и да е било невъзможно в
последните месеци да поема медикаменти, а и необходимостта да кърми
детето си поне в първия месец, е отложило във времето появата й в
психиатричен кабинет, поради което се наложило медикаментозно лечение.
Спомня си, че при посещението си в кабинета, К. имала драматична
вегетативна симптоматика – задух, замаяност, сърцебиене, като обяснява, че
тези симптоми обичайно били придружени от панически страх от внезапна
смърт, от прилошаване, от припадане, от полудяване. Твърди, че клиничната
картина била смесена на тревожност и депресия, като К. дори не можела да се
радва на появата на новия живот. Поддържа, че имало абнормности в нейната
преживелищна реакция на загубата на майката, не само заради постоянното
припомняне как й е съобщено, какво е видяла, как са се разделили, какво са
си казали, дори незначителни неща, като един телефонен разговор на съпруга
й с неговата майка, пораждали у нея тъгата, болка, дори ревност за това, че тя
към този момент е осиротяла. Сочи, че няма нищо психопатологично във
възприемането, разбирането и интерпретацията на тази загуба, а проблемът
идвал в приемането на този факт, несъгласието, гнева, болката. Твърди, че и
двете момичета били свръхобгрижвани, свръхпротектирани от тяхната майка
и били станали твърде зависими от нея и в този контекст тяхната
индивидуална ранимост била по-силна от обичайната, защото майка им,
непосредствено след осиновяването си ражда и собствено дете. Твърди, че Н.
не е станал неин пациент. Свидетелката обяснява, че К. се появила по-късно в
7
кабинета й – през септември 2016г., защото била поела тежестта, бремето,
отговорността да се държи, въпреки болката и страданието, за да може да
подкрепя бащата, който реагирал абсолютно абнормно и се хвърлил в алкохол
и връзки. Сочи, че това много наранило децата. Твърди, че К. трябвало да
съобщава на всички, да организира ритуали и да се грижи за сестра си, която
вече била изявила симптоматиката, като именно К. дълго време крепяла целия
свят на родителското й семейство, но през септември получила паническа
криза по време на лекция или изпит, което станало непосредствен повод и тя
да потърси помощ. Твърди, че и двете сестри били студентки и започнали
редовни посещения при нея, като К. идвала преимуществено на кешови
прегледи, но и с направление. Смята, че поради това, че са близначки двете
момичета преживяват нещата по идентичен начин и взаимно се допълват-
едната започвала, другата довършвала, плачели през цялото време. Обяснява,
че клиничната картина при К. била смесено-депресивна, но при последното й
посещение, преди разпита на свидетелката, тя вече беше само депресивна,
тревожността била на заден план и пак с припомняния на вида на майката, на
ритуала, как са нямали търпение да получат чантата й и колко ги е било страх
да се докоснат до тази чанта и какво ли ще открият в нея, въпросите на децата
къде е баба. Свидетелката обяснява, че майката е била стълб в семейството,
много обичана, много давала. Твърди, че и двете момичета имали проблем с
функцията на щитовидната жлеза, за което провеждали хормонално лечение,
както и че й е известно, че през 2010г. К. е имала панически кризи, но
обяснява, че това не е същата диагноза и не била същата клинична картина.
Свидетелката препоръчала консултация с ендокринолог, като към момента на
наблюдението не било имало дисфункция на щитовидната жлеза. Твърди, че
през целия период двете момичета били на поддържаща терапия, като
свидетелката им изписала и лечение.
Свидетелката Я. П. С. – кума на К., твърди, че познава семейството от
раждането си. Сочи, че О. били добро, прекрасно семейство, в което винаги
имало сплотеност и задружие. Спомня си, че А. била всеотдайна и добра
майка, че се чувала с децата си поне по 10 пъти на ден от сутрин до вечер,
независимо, че К. и К. вече били семейни. Твърди, че имало случаи, когато
някоя от двете момичета било болно, майка им да моли съпруга на
свидетелката да я закара с колата, за да отиде да ги види и да им помогне.
Сочи, че Н. живеел при майка си; че била много грижовна и към трите си деца
и връзката им е била много силна. Твърди, че с Й. живеели нормално и
спокойно като съпрузи. Поддържа, че когато се случил инцидентът, шокът
бил голям за всички тях, че К. била бременна в осмия месец и всички били
концентрирани върху нея, за да не стане проблем с бебето, че се стараели да
запазят нейното спокойствие. Сочи, че ищците били неутешими, не можели
да повярват и да приемат истината; че К. трябвало да поеме цялата тежест и
отговорност и да се погрижи за всички. Твърди, че тогава брат им бил в
чужбина и първоначално му казали, че майка му е в реанимация и е зле, а
после цялата истина К. му казала на летището. Поддържа, че плановете му
били да остане да живее и да работи в чужбина, но останал в България, за да
се погрижи за баща си и баба си, с която живеели заедно. Спомня си, че след
8
инцидента Й. мълчал и не знаел какво да прави. Твърди, че животът на всички
се променил, защото загубили майката, на която разчитали за всяко нещо, тя
била стожера и двигателя на семейството. Сочи, че сега ходят на гроба й при
всяка възможност.
Не се спори по делото, че към 23.10.2015г. за л.а Форд Фокус с рег. №
*** имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
застрахователна полица № 08115001025985 с ответното цзастрахователно
дружество, както и че на 19.12.2016г. Дженерали застраховане АД е платило
на Й. О. сумата 100 000 лева, а на К. О., на К. С. и на Н. О. по 80 000 лева,
като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. О..
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави
следните изводи:
В случая със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните
по делото относно наличието на предпоставките на чл.226 КЗ(отм.),
ангажиращи отговорността на ответното дружество „Дженерали
Застраховане“ АД - застраховател на деликвента Л. Г. спрямо увредените
ищци, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между
застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл.45
ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо
увредените ищци - извършване на противоправно деяние от страна на прекия
причинител на вредите - управление на пътно превозно средство в нарушение
правилата за движение по пътищата, причиняване на ПТП и смъртта на
наследодателката на ищците; вредоносен резултат - причиняване на
неимуществени вреди на ищците - болки и страдания от смъртта на тяхната
майка; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат; виновност на дееца.
Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в
частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на
К. О., на К. С. и на Н. О. –деца на загиналата А. О., по 20 000 лева на всеки от
тях обезщетения за неимуществени вреди.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от
оплакванията във въззивните жалби - за справедливия размер на
обезщетението, което се дължи на ищците; дължи ли се допълнително
обезщетение на съпруга на загиналата; съпричинила ли е А. О. настъпването
на вредите, пътувайки без поставен предпазен колан; дължи ли се законна
лихва върху доброволно платените от застрахователя обезщетения.
По първия и втория спорни въпроси: Заложените критерии в
задължителната за съдилищата съдебна практика при прилагане принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД следва да се преценят в тяхната съвкупност с
9
оглед на конкретно установените за всеки отделен случай обективни факти.
Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай
на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните
отношения между него и лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта, преживяванията на търсещия обезщетение
след смъртта на родственика му.
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението, което
се дължи на ищците САС съобразява показанията на свидетелите относно
отношенията между ищците и починалата, както и относно преживените от
тях болки и страдания след смъртта й.
Този състав, взе предвид установеното по делото обстоятелство, че А.
О. е била добър и сърдечен човек, отдадена, грижовна, всеотдайна и
отговорна съпруга и майка, че е сплотявала семейството си и е била негов
стожер и опора. Съдът съобрази, че А. О. е живеела заедно със съпруга си и
сина си в едно домакинство и че многократно ежедневно се е чувала с
дъщерите си, които имат свои семейства, както и установените от
свидетелските показания отношения на обич, грижа, подкрепа и
разбирателство между загиналата и близките й. При определяне размера на
обезщетението, съдът взе предвид и установената сърдечна и топла връзка,
която загиналата е имала с трите си деца, както и показанията на свидетелите
относно това, че особено двете дъщери на А. О. били почти зависими от нея,
тъй като тя непрекъснато ги обгрижвала и подкрепяла. Съдът съобрази
възрастта на загиналата към момента на настъпване на смъртта- 53-годишна и
възрастта на ищците- 56-годишен е бил съпругът, 28 – годишни са били двете
й дъщери, а синът й е бил 27- годишен. САС взе предвид обстоятелството, че
съпругът на загиналата е останал вдовец на 56 години и че на тази възраст е
загубил опората и обичта на съпругата си, че именно в лицето на загиналата
ищецът Й. О. е имал човек, който го подкрепя, който се грижи за него, който е
бил стълб в семейството. Съдът взе предвид и че децата на загиналата, макар
и пълнолетни и със свои семейства, са лишени от майчина обич и грижа, и че
са загубили най-важната жена в живота си.
САС съобрази установените по делото преживявания на ищците след
смъртта на А. О. - скръбта на преживялия съпруг по неочаквано загиналия
партньор, неспособността му да преодолее тежката загуба-реагирал
абсолютно абнормно, мълчал и не знаел какво да прави и скръбта на децата на
загиналата. САС взе предвид изводите на д-р К., че смъртта на майка им е
причинила на двете ищци остра кризинса реакция с тревожно-депресивна
симптоматика, което състояние е наложило и двете да прибегнат до
психиатрично и медикаментозно лечение. Съдът взе предвид и това, че след
инцидента синът на загиналата е променил житейските си планове, оставайки
в България, за да се грижи за овдовелия си баща. Съобрази също и
обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, както и че
неочакваната смърт на А. О. и мъчителния начин, по който е загинала са
шокиращо емоционално и психическо сътресение, водещо до интензивно
10
стресово състояние, което ще съпътства съпруга й и трите й деца до края на
живота им. При определяне размера на обезщетението, съдът отчита и
конкретните икономически условия в страната към датата на увреждането-
23.10.2015г., стандарта на живот в държавата, както и размера на
застрахователното покритие към същия момент. САС намира, че за
обезщетение на причинените на ищците неимуществени вреди, доколкото те
изобщо подлежат на парична оценка, следва да се определят следните суми:
на Й. О. сумата 100 000 лева, а на децата на загиналата по 120 000 лева.
САС намира, че тези размери са съобразени с обществения критерии за
справедливост по чл.52 ЗЗД и доказаната в случая интензивност на болките и
страданията на ищците, причинени от неочакваната смърт на тяхната съпруга
и майка.
По следващия спорен въпрос: Според трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС - например-решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/2009г. ТК, II ТО, решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на
ТК, II ТО, решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на ТК, I ТО,
на ТК, II ТО, на ТК, II ТО, на ВКС, ТК, II ТО и др., за да бъде намалено, на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, дължимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на посочената
разпоредба не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил
без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано
наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан.
САС намира, че своевременно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата е
неоснователно. Посочи се вече, че според неоспореното заключение на САТЕ,
прието в първоинстанционното производство, А. О. е пътувала на задната
лява седалка на автомобила, без поставен предпазен колан. Експертът инж. Е.
е категоричен, че тъй като ударът е бил страничен и автомобилът се е
разцепил на две, обезопасителният колан не може да предпази пътника, както
и че дори А. О. да е била с поставен колан, при този механизъм на ПТП, той
не би могъл да предотврати леталния изход. Предвид това и въз основа на
данните по делото следва да се приеме за недоказан приносът на загиналата
за настъпилото увреждане.
11
Поради изложеното и като се съобрази направеното доброволно
плащане на обезщетения за неимуществени вреди от страна на
застрахователя, искът на Й. О. следва да бъде отхвърлен, а исковете на К. О.,
К. С. и Н. О. с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) следва да бъдат уважени до
сумата 40 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от
08.11.2017г. до окончателното плащане.
По въпроса дължи ли се законна лихва върху доброволно платените
обезщетения, САС намира следното:
Както е посочено в решение №28/30.03.2020г. по гр.дело №891/2019г. на
I ТО на ВКС, законната лихва върху обезщетението се начислява по право, но
независимо, че по същността си принципно се приема за мораторно
обезщетение, тя притежава и характеристиките на компенсаторен механизъм
за репариране на вредите от непозволено увреждане. Законната лихва се
дължи от датата на забавата, която при непозволено увреждане настъпва и без
покана съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД. Съгласно разрешенията, дадени в
Тълкувателно решение № 3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС
законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с
настъпване на срока за изпълнение, като точното изпълнение на
задължението включва погасяване на главницата и на начислените до деня на
плащането законни лихви. В този смисъл при предложено изпълнение от
застрахователя, за да има изпълнението погасителен ефект и за да се
ограничи правото на кредитора неоправдано да откаже да приеме
изпълнението, застрахователят следва да престира определения от него
размер на обезщетението заедно с дължимите към датата на плащането лихви.
Установи се по делото, а и страните не спорят, че на 19.12.2016г. ответникът е
платил доброволно и извънсъдебно на Й. О. 100 000 лева, а на останалите
ищци по 80 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на А. О.. Предвид това, Дженерали застраховане АД следва да
бъде осъден да плати и обезщетения за забавено плащане, доколкото е
изпаднал в забава за плащането на сумата, считано от 23.10.2015г. до
19.12.2016г. -датата на доброволно плащане. Както се посочил съставът на
СГС, размерът на това обезщетение, определен съгласно чл. 162 от ГПК, е
както следва: за ищеца Й. О. - сумата 11 786,72 лева върху сумата 100 000
лева, а за останалите ищци по 9429,38 лева върху платените по 80 000 лева на
всеки от тях.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и поради неоснователност и на двете въззивни
жалби, съдебни разноски се дължат единствено за адвокатската защита за
отхвърляне жалбата на насрещната страна. За защитата срещу отхвърлената
жалбата на застрахователното дружество, на основание чл. 38 ЗАдв, на адв. А.
М. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер 3 532,19
12
лева. За процесуално представителство на Дженерали Застраховане АД пред
САС за защитата срещу отхвърлената жалба на ищците следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер 250 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1136 от 11.02.2020г., постановено по
гр.дело № 14484/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 18 състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, Дженерали застраховане АД да
плати на адв. А. М. сумата 3 532,19 лева - адвокатско възнаграждение за
осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Й. Н. О., К. Й. О., К. Й. С. и Н. Й. О. да платят на Дженерали
застраховане АД юрисконсултско възнаграждение в размер 250 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13