Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261593 08.12.2020
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично
заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5021 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от К.Г.Ж., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Д.Б., против „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис
40- 46, представлявано от *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 200,88 лева /съобразно допуснатото в с.з. на 05.11.2020г. изменение
на иска/, представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по договор за
паричен заем № ****, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 14.05.2020 г., до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен договор за паричен заем № ****, който бил недействителен на няколко основания. Първо- в договора не
били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, съгласно
чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК и не бил посочен размерът на възнаградителната лихва.
Тя била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, както и поради прекомерност.
Второ- в договора не бил посочен начин на изчисляване на ГПР, както и начинът,
по който бил формиран и каква била общата дължима сума. Неустойката скрито
оскъпявала кредита и така се нарушавал чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тя също така била
нищожна и прекомерна, в нарушение на добрите нрави. Била предвидена като
обезпечение- гаранция или поръчителство, което следвало да се предостави в тридневен
срок от сключване на договора, но това било практически невъзможно условие,
защото се изисквало събиране на многобройна документация. Относно
прекомерността- нямало правила, по които да се определяло кои вреди кредиторът
щял да претърпи и да се компенсират от неустойката. Още повече, че всички
разходи по кредита следвало да се покриват от ГПР, но по този начин се
надвишавало изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК- ГПР да не бъде по- висок от пет
пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала на нормата
на чл. 71 от ЗЗД, защото така кредитополучателят се натоварвал с допълнителни
финансови разходи. Тази клауза противоречала и на нормата на чл. 33 от ЗПК,
защото неустойката заобикаляла именно тази разпоредба. Предявява се иск за връщане
на недължимо платените суми за неустойка, защото те били заплатени при начална
липса на основание. Търси се и ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца –адв. К. в
писмени бележки.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се моли
искът да се отхвърли изцяло. Твърди, че нормата на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК
била спазена, защото в случая била посочена общо дължимата по договора сума в
размер на 441,84 лева, а ГПР бил фиксиран на база първоначално уговорения
размер на лихвата.
Неоснователно
било и възражението за неспазване на нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото
в договора се съдържали размерите на ГЛП и ГПР- 40,50 %, като бил посочен и
общия размер на плащанията- 441,84 лева. ГПР представлявал коефициент в
проценти, който се изчислявал по посочен в ЗПК начин и не представлявал отделен
компонент на дължимите по договора суми. Освен това нямало как изначално да се
посочи към датата на сключване на договора колко би била неустойката, защото тя
се дължала само при неизпълнение. Неустойката била предвидена, за да
дисциплинира длъжника да изпълнява точно задълженията си. Преди да подпише
договора, ищецът имал възможност да се запознае с условията по кредита, той бил
информиран за размерите на неустойката при неизпълнение. Тя целяла да обезщети
вреди от неизпълнението, които при добросъвестност на заемополучателя нямало да
се претърпят от кредитора. Неустойката била предвидена при неизпълнение и не
била включена в ГПР, като тя обезпечавала размера на евентуалните вреди при
неизпълнение. Ищецът не бил принуден да сключва договора за заем, като клаузите
с него били индивидуално уговорени. Излагат се съображения, че размерът на
неустойката бил разумен и съответствал на разходите на кредитора за
необезпечени заеми, поради което липсвала прекомерност. Неправилно била
изтълкувана и разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, която касаела не непредоставянето
на обезпечение, а забава в плащанията по вноските. Моли за отхвърляне на
исковете, също претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетия по
делото Договор за паричен заем № ****. се
установява, че ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от 400
лева за срок от 6 месеца, при размер на месечната вноска- 73,64 лева, ГПР- 40.50%,
Годишен лихвен процент 35%, лихвен процент на ден- 0,10%, като е посочена общо
дължимата сума по кредита – 441,84 лева.
С разпоредбата на чл. 4 от договора е предвидено задължение за
заемополучателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора
да предостави на заемодателя като обезпечение две физически лица поръчители,
които да отговарят на изброените в клаузата условия или банкова гаранция с
бенефициер- заемодателя за сумата по договора и срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията. При неизпълнение на това задължение е
предвидена неустойка в размер на 200,88 лева платима от заемополучателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на същата
се добавя сумата от 33,48 лева.
Отделно от това, ответникът представя и
по делото е приета Справка за извършени плащания по процесния договор, от която
се установява, че ищецът е погасявал суми по договора за кредит, като е
заплатил сумата от общо 637,32 лева,с която е погасил главница в размер на 400
лева, лихва в размер на 36,44 лева и неустойка в размер на 200,88 лева, за
което между страните не е налице спор.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между
страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за
паричен заем, получаването на сумата от 400 лева в заем от ищеца, както и че същия е
извършил плащания по договора съобразно представеното и прието по делото
извлечение.
С
оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то
съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за
недействителност на същата.
Съгласно
редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по
договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира,
че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
По
отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка
като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:
В разпоредбата
на чл. 4 от договора е предвидено задължение за заемополучателя в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
като обезпечение две физически лица поръчители, които да отговарят на
изброените в клаузата условия или банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за
сумата по договора и срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията. При неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в
размер на 200,88 лева платима от заемополучателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на същата се добавя сумата от 33,48
лева.
С предвидената в договора
неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин
се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и противоречие с
материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно
цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи
исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички
задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има
санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови
разходи, което противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл.
33 от ЗПК, поради което е нищожна.
Установи
се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза за неустойка ищецът е
заплатил сумата от общо 200,88 лева, поради което предявеният иск за осъждане на ответното
дружество да възстанови недължимо платената сума на ищеца е основателен и следва изцяло да се уважи.
Претендираната
от ищеца сума следва да му се присъди, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда-14.05.2020г. до окончателното изплащане.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на дължимата за производството ДТ, която възлиза на сумата от 50
лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата
се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно
цената на иска и чл. 7 от НМРАВ възлиза на 300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал
Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис
40- 46, представлявано **** да заплати на К.Г.Ж., ЕГН: **********,***, представляван от пълномощника си - адв. К.
сумата от 200,88 лева /двеста лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща недължимо платена по клауза за
неустойка по договор за паричен заем №**** от 09.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 14.05.2020 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” №
28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от **** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 50
лева /петдесет лева/, представляваща дължима за производството държавна
такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” №
28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от **** да заплати на Адвокатско дружество „***“, с Булстат: **** сумата от
300 лева представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Д. СЛАВОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.