Р Е Ш Е Н И Е

 

№_248

 

24.02.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 29.01.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 5573 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Ж.Г. Йорданов, ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №383766-F426711/28.11.2019 г., издадено от С.И.Д.– Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.80а, ал.1, изречение последно от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.“а“ ЗДДФЛ, на  жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 9 779.15 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна. Посочва се, че в АУАН и НП липсва посочване на дата и място на извършване на вмененото нарушение. Посочва се също така, че АУАН е съставен извън преклузивния срок по чл.34 ЗАНН. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП.

           

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е получено от упълномощено лице на 20.06.2019 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 25.06.2019 г. с вх.№ИТ-ХС-71/25.06.2019 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 26.09.2017 г. между жалбоподателя, в качеството на заемодател и лицето К.Хл., в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем (л.л.15-18 от делото), по силата на който Ж.Й. се задължил да предаде на втория сумата от 50 000.00 евро. Вземането на заемната сума било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на търговско дружество.

На 30.05.2018 г. между Ж.Й. и К.Хл.било сключено допълнително споразумение към Договора за заем от 26.09.2017 г. (л.19 от делото).

На 17.10.2018 г. св.Д.Т. (главен инспектор по приходите към ТД на НАП – Бургас) извършила проверка и установила, че жалбоподателя не е декларирал предоставения от него заем на К.Хл..

В резултат на посочената проверка и в едногодишния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.Д.Т. съставила против жалбоподателя Акт №F426711/17.10.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Дарина Иванова Кожухарова. На 23.10.2018 срещу подпис на жалбоподател бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.50, ал.1, т.5, б.“а“ ЗДДФЛ.

На 28.11.2018 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, С.И.Д.– Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издала процесното наказателно постановление. НП било връчено на жалбоподател на 20.06.2019 г.

На 25.06.2019 г. и както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-ХС-71/25.06.2019 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.85, ал.1 и ал.3 ЗДДФЛ във връзка със Заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е извършено.

Съгласно чл.50, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв. Безспорно на 26.09.2017 г. жалбоподателя предоставил на лицето К.Хл.заем в размер на 50 000.00 евро, както и е безспорно, че на 30.05.2018 г. двамата сключили допълнително споразумение към договора за заем. Посоченото означава, че към 31.12.2017 г. заемът, който жалбоподателя предоставил не е бил погасен.

Съгласно чл.53, ал.1 ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, т.е. в случая крайният срок за подаване е 30.04.2018 г. Безспорно е, че това не е сторено до проверката на 17.10.2018 г. и на която дата е съставен АУАН, дал начало на настоящото административно-наказателно производство.

Съгласно чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения …. - две години. С други думи преклузивния срок за съставяне на АУАН изтича на 30.04.2020 г. при съставен такъв по случая на 17.10.2018 г. С оглед на посоченото дотук съдът намира за неоснователно възражението за изтекъл преклузивен срок за съставяне на АУАН.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за липса на деклариране на предоставен паричен заем. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид.

Наложената глоба е правилно определена като размер – 10 % от недекларираната сума, която в случая възлиза на 50 000.00 евро. При курс на БНБ от 1.95583 лева за 1 евро сумата от 50 000.00 евро възлиза на 97 977.15 лева, 10 % от които възлизат на 9 779.15 лева.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №383766-F426711/28.11.2019 г., издадено от С.И.Д.– Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.80а, ал.1, изречение последно от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.“а“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,

на Ж.Г. Йорданова, ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание

по вид „глоба” в размер от 9 779.15 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ