РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102410 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Енерго–Про
Продажби" АД – град Варна срещу С. Й. С. и И. Й. С. /Определение № 297 от
16.02.2021 година на съда по делото/ кумулативно, обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца
развива съображения, че наследодателят на ответниците - Й. С. Й., е бил клиент на
"Енерго–Про Продажби" АД – град Варна, съответно потребител на ел. енергия за
недвижим имот, находящ се в село Пушево, община Велико Търново, за който е
разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, както и че са се
намирали в договорни отношения, регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на
основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че наследодателят на ответниците има неизпълнени
задължения към ищеца в общ размер на 5 510.65 лева, от която сума за неплатени
фактури за консумирана ел. енергия за периода от 22.09.2019 година до 21.01.2020
година в размер на 5 289.51 лева, както и мораторна лихва върху главницата в размер
на 221.14 лева, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 22.06.2020
година. Посочва, че за процесните вземания ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу Й. С. Й., който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал
възражение срещу нея. След депозиране на възражението и преди подаване на исковата
молба по делото Й.Й. е починал, поради което с Определение № 297 от 16.02.2021
1
година на съда по делото С. Й. С. и И. Й. С. са конституирани в качеството на
ответници в производството по делото. Направено е искане да бъде прието за
установено между страните по делото, че С. Й. С. и И. Й. С., като наследници на Й. С.
Й., дължат на ищцовото дружество сумата в размер на 5 289.51 лева, представляваща
неизпълнено задължение по фактури за консумирана ел. енергия за периода от
22.09.2019 година до 21.01.2020 година, както и сумата в размер на 221.14 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на
всяка една от фактурите до 22.06.2020 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 509 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.07.2020 година по Ч.гр.д. № 1414/2020 година на
ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както за
исковото, така и за заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците по делото, като в срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на
ответниците развива съображения, че предявените по делото искове са процесуално
допустими, но по същество - неоснователни и недоказани. Посочва, че за процесния
период ищецът не е доставил, съответно Й.Й. не е потребил посочените във Фактура №
********** от 13.11.2019 година количества ел. енергия на обща стойност 5 258.47
лева. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени.
Претендира да бъдат присъдени направените от ответниците разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото /л. 7-12/ Извлечение от сметка към 22.06.2020
година; Фактури №№ ********** от 13.11.2019 година, ********** от 12.02.2020
година, издадени от "Енерго–Про Продажби" АД – град Варна; Справка за
потреблението към 09.09.2020 година; Извлечение за фактури и плащания към
09.09.2020 година по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за
обект в село Пушево, на Й. С. Й. е начислена за плащане сумата общо в размер на
5 289.51 лева, представляваща цена на ползвана и незаплатена ел. енергия за обект в
село Пушево, за периода от 22.09.2019 година до 21.01.2020 година, за която е
начислена и лихва за забава в размер на 221.14 лева, за периода от падежа на всяка една
от фактурите до 22.06.2020 година.
По делото са представени и ОУПЕЕ на "Енерго–Про Продажби" АД – град
Варна; Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДКЕВР, както и извлечения от
публикации на ОУ /л. 13-25/, както и Искане № ********** от 03.02.2020 година и
Писмо, изх. № 5329800 от 07.02.2020 година на Енерго–Про Продажби" АД – град
2
Варна /л. 84-85/.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници, изх. № 03 от
06.01.2021 година на Кметство село Пушево, Община Велико Търново /л. 48/ се
установява, че Й. С. Й., с ЕГН ********** е починал на 18.09.2020 година и оставил
наследници по закон С. Й. С. и И. Й. С..
В проведеното на 28.04.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят С. С. Й. заявява, че е чичо на ответниците и брат на Й. С. Й..
Посочва, че брат му живеел много скромно, даже бедно. Уредите, които имал в дома
си в село Пушево били хладилник и котлон. Топлел се предимно на дърва и в имота
нямало големи консуматори на ток.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1414 година по описа на Районен съд –
Велико Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.07.2020 година е издадена
Заповед № 509 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
Й. С. Й. за сумата в размер на 5 289.51 лв. - главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 13.11.2019 година до
12.02.2020 година за обект с абонатен № **********, село Пушево, община Велико
Търново, с клиентски № **********; сумата в размер на 221.14 лв. - мораторна лихва,
изчислена за периода от падежа на всяка една фактура до 22.06.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.07.2020
година до окончателното изплащане на задължението както и сумата общо в размер на
160.21 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 110.21 лева -
внесена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена редовно лично на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответниците е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът /наследодател на ответниците/ е възразил по реда на чл. 414 ГПК и има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
3
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидна
облигационна връзка с наследодателя на ответниците по договор за продажба на ел.
енергия при публично известни ОУ, че наследодателят на ответниците има качеството
на потребител на електроенергия за битови нужди - собственик или ползвател на
недвижимия имот, за който е начислена процесната енергия, че имотът е присъединен
към електропреносната мрежа, които обстоятелства не са спорни между страните по
делото, както и че реално е доставил на наследодателя на ответниците в процесия обект
посочените в представените фактури количества ел. енергия и същите са потребени и
отчетени от годно СТИ, размера на вземанията си за главница и мораторна лихва,
включително изпадането в забава по отношение на главния дълг.
В случая по делото ищцовото дружество основава дължимостта на сумите,
начислени на Й. С. Й. и претендирани от неговите наследници, на реално доставена и
потребена ел. енергия за обект на адрес в село Пушево, Община Велико Търново, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, както и акцесорната претенция за
мораторна лихва за забава върху тези суми. Не се спори между страните по делото, че
ищецът и наследодателят на ответниците са били страни по валидно облигационно
правоотношение за исковият период по сключен между тях договор за ел. енергия по
силата на договор за продажба /доставка/ на специфичен вид стока /ел. енергия/, което
се регламентира от публично известни ОУ, че Й.Й. е бил потребител на енергийни
услуги по смисъла на § 1, т. 41Б, б. Б от ДР на ЗЕ, както и че имотът, към който е
монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Основният спорен по делото въпрос е дали ищецът реално е доставил на наследодателя
на ответниците в процесия обект посочените в представените фактури количества ел.
енергия, както и дали същите са потребени и отчетени от годно СТИ, с оглед
изричното оспорване от процесуалния представител на ответниците в тази насока.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответниците, в качеството им на наследници на Й. С. Й. за
задължения за реално доставена и потребена ел. енергия за обект на адрес в село
Пушево, Община Велико Търново, по договор за продажба /доставка/ на ел. енергия,
сключен при публично известни ОУ с наследодателя, за исковия период. В случая по
делото ищецът не ангажира каквито и да е доказателства, че посочените количества ел.
енергия реално са доставени, респективно - потребени от Й.Й., в каквато насока са
изричните указания при разпределението на доказателствената тежест в
производството, дадени с Определение № 575 от 25.03.2021 година. По делото са
представени единствено фактурите, издадени от самия ищец, с които процесните суми
са начислени, но не и доказателства, че отразените в тях количества ел. енергия са
доставени, потребени и отчетени от годно СТИ. Същевременно за провеждането на
насрещно доказване в процеса бяха ангажирани гласни доказателства за
4
обстоятелството, че Й.Й. не е имал големи консуматори на ток в жилището си, а само
хладилник и котлон, като се е отоплявал на дърва.
Предвид изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че ищцовото
дружество не проведе пълно и главно доказване на основанието, на което е начислена
фактурираната ел. енергия от 23 361 квтч. за периода от 22.09.2019 година до
21.10.2019 година и от 22.12.2019 година до 21.01.2020 година, респективно - че
отразените във фактурите количества ел. енергия реално са доставени и са потребени
от абоната за този период, поради което ответниците не дължи заплащане на
начислената по този начин сума в размер на 5 289.51 лева, като цена на доставена ел.
енергия.
В този смисъл предявеният по делото иск се явява неоснователен и недоказан,
поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. С оглед
неоснователността на иска за главница, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за лихви за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "Енерго-Про
Продажби" АД – град Варна следва да бъде осъдено да заплати на С. Й. С. и И. Й. С.
направените от тях разноски по делото в общ размер на 600.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и
адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с
ЕИК *********, срещу С. Й. С. от град *, с ЕГН ********** и И. Й. С. от *, с ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответниците, като
наследници на Й. С. Й., с ЕГН **********, че дължат на дружеството сумата в размер
на 5 289.51 лева /пет хиляди двеста осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/
- главница, представляваща цена за консумирана и неплатена ел. енергия, начислена по
партида с клиентски № ********** и абонатен № ********* за периода от 22.09.2019
година до 21.01.2020 година за обект в село Пушево, община Велико Търново, за която
са издадени Фактури № ********** от 13.11.2019 година и № ********** от
12.02.2020 година, както и сумата в размер на 221.14 лева /двеста двадесет и един лева
и четиринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 22.06.2020 година, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
5
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 509 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.07.2020 година по Ч.гр.д. №
1414/2020 година на ВТРС.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на
управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК
********* да заплати на С. Й. С. от град *, с ЕГН ********** и И. Й. С. от град *, с
ЕГН ********** сумата в размер на 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща
направени от тях разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1414 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6