Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….06.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 490 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 5976/27.12.2019 год., постановено по гр. дело № 10605/2019 год. по
описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците О.В.Д. ЕГН ********** и И.В.Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, ж. к. *****“ № *, вх. *, ет. *, ап. * не дължат на
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от
451, 46 лева (по 225, 73 лева всеки един от двамата), представляваща стойност
на ел. енергия за извършена корекция за минал период от 13.06.2017г. до
12.06.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. ***, бл. 8,
вх. *, ап. *, с кл. № ********** и аб. № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/13.06.2019 г. с получател наследодателят им И. И. Д.,***, починал на 22.07.1992 год.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество
ел. енергия за обекта на потребление на ищците за процесния период. Твърди
се, че сумата от 451, 46 лева съставлява стойност на реално доставено и потребено
от обекта на ищците количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните
месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена
на 12.06.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна
проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищците ел. енергия и
след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са
установени 2450 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищците (настоящи
въззиваеми), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са
заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от
ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално
потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищците
ел. енергия от 2450 кВтч, чиято стойност последните дължат на дружеството –
доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските
за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни В.Д. и И.В.Г., чрез процесуален
представител, оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и
настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В с. з., чрез процесуален представител,
въззивникът поддържа жалбата си.
В писмено становище въззивмаемите поддържат
отговора си на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си
молба ищците В.Д. и И.В.Г.,***
навеждат следните твърдения:
В качеството си на съсобственици при
равни квоти са потребители на ел. енергия за обект,
находящ се в гр. гр. Варна,
ж. к. *****“ № *, вх. *, ет. *, ап. * (стар адрес: гр. Варна, ул. ***, бл. 8,
вх. *, ап. *), с аб. № **********, с доставчик – ответното дружество
„Енерго-Про продажби“ АД-Варна. При
проверка на текущите си задължения в електронната страница на „Енерго- Про
Варна“ ЕООД, установили, че за обекта им на потребление с аб. № ********** фигурира
задължение за плащане на сумата от 451, 46 лева, представляваща стойност на
начислено количество ел. енергия за периода 13.06.2017 год – 12.06.2018 год. за
горния обект на потребление. Фактурата е издадена на името на баща им И.
И. Д.,***, починал на 22.07.1992 год.,
който е бил титуляр на партидата и от когото са придобили описания имот. Ищците
считат, че не дължат процесната сума, тъй като не са потребявали начисленото им
количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва
законно основание да бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия за
описания обект на потребление, на който са съсобственици.
В съответствие с
наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищците не дължи на ответното дружество сумата от
451, 46 лева (по 225, 73
лева всеки един), представляваща стойност на начислено количество ел. енергия
за периода 13.06.2017 год – 12.06.2018 год. за обект на потребление, находящ се
в гр. Варна, ж. к. *****“ № *, вх. *, ет. *, ап. * (стар адрес: гр. Варна, ул. ***,
бл. 8, вх. *, ап. *), с аб. № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/13.06.2019 г. с получател праводателят им И. И. Д.,***, починал на 22.07.1992 год.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби”
АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва исковете. Твърди, че са недопустими поради липса
на правен интерес. Фактурата е издадена на името на титуляра на процесната
партида, а обстоятелството кой е собственик на имота е ирелевантно за наличието
на правен интерес от предявените искове.
В евентуалност навежда, че исковете са неоснователни.
Твърди, че относно процесния обект на потребление с аб. № **********,
дружеството изпълнява точно задълженията си, като осигурява непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в гореописания обект.
На 12.06.2018 год. е
извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до горния
обект на потребление ел. енергия, при която след извършени замервания е
констатирано натрупано количество ел. енергия от 2450 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е
активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 2450 кВтч е било
потребено от обекта, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран
и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане»
на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна
намеса в тарифната му схема – наличие на преминала ел. енергия от 2450 кВтч по тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите характеристики.
Посоченото количество ел. енергия от 2450 кВтч е остойностено с фактура № **********/13.06.2019 г. с получател титуляра на
партидата И. И. Д. ***.
По изложените съображения счита, че начислената сума от
451, 46 лева, съставлява стойността на реално доставено и потребено от обект с
аб. № ********** количество електрическа енергия, заплащането на която ищците
дължат на ответното дружество. Настоява за отхвърляне на исковете и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени
доказателства – удостоверения за наследници, договор за дарение и отказ от
наследство – се установява, че двамата ищци се легитимират като съсобственици
при равни квоти на процесния апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. *****“ №
*, вх. *, ет. *, ап. * (стар адрес: гр. Варна, ул. ***, бл. 8, вх. *, ап. *), с
аб. № **********). В регистрите на ответното дружество процесният апартамент е
регистриран като обект на потребление с аб. № **********.
Според представен на л. 38-39 от делото на ВнРС констативен протокол № 1104643/12.06.2018
год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са
извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0215 6433
3839, монтиран на обекта на ищците в гр. Варна, с аб. № **********, при която
са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 3310 кВтч; 1.8.2 – 7332
кВтч; 1.8.3 – 2450 кВтч; 1.8.4 – 0000 кВтч и 1.8.0 – 13092 кВтч. Електромерът
е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508201 и изпратен за експертиза
в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищците, в присъствието на двама
свидетели с посочени три имена и точни адреси, подписали протокола без
забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
1043/05.06.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 2450 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства
на технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за
начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от
метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия от 2450 кВтч за периода 13.06.2017 год. – 12.06.2018
год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № *********/13.06.2019 год. за
сумата от 451, 46 лева.
От
протокол № 1012613/17.06.2015 год. (л. 53 от делото на РС-Варна) е видно, че на
посочената дата на обекта с аб. № ********** е монтиран електромера с фабричен
номер 1114 0215 6433 3839. В протокола
не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по
отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Отразени са само показанията по регистри
1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били
нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1114 0215 6433 3839,
монтиран на обекта с аб. № **********, е
от одобрен тип; произведен е през 2015 год., същата година е преминал първоначална
метрологична проверка и към датата на проверката на 12.06.2018 год. е в срок на
метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на ищците ел.
енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Натрупаното
количество ел. енергия в регистър 1.8.3 от 2450 кВтч е преминало през измервателната
система на електромера, след което вследствие на констатираното неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера, част от
потребеното количество ел. енергия е преразпределено и в регистър, който не е визуализиран
на дисплея. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на намеса в
програмата за параметризация на електромера и по – конкретно – в тарифната му
схема. Манипулацията цели́ неотчитане в пълен обем на количествата
потребена ел. енергия по дневна и по нощна тарифни зони. Чрез препрограмирането
се осъществява „прехвърляне“ на ел. енергия в „скрития“ регистър 1.8.3, който
не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора. Натрупаното количество ел. енергия в регистър
1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софуерно
проникване в паметта на електромера.
В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че след като при монтажа на електромера с фабричен номер 1114 0215
6433 3839 същият е бил с нулеви показания по дневна и нощна тарифни зони, това
означава, че уредът е бил нов, неупотребяван, от което следва, че показанията и
в „скритите“ му регистри също са били нулеви. Процесният електромер е специално
създаден да измерва потребявана електрическа енергия; снабден е с „тотален
регистър“ – 1.8.0, който сборува показанията по видимите и невидимите регистри,
като в случая процесното количество електрическа енергия от 2450 кВтч, което е
отчетено (записано) в „скрития“ регистър 1.8.3 се съдържа изцяло в регистър
1.8.0, който е сумарен, при което може да се приеме, че е доставено от
доставчика и съответно потребено от обекта.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално
допустими, а доводите на ответника за недопустимост на исковете поради липса на
правен интерес, а оттам и за недопустимост на първоинстанционното решение, са
неоснователни по следните съображения:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в
приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012 год. „битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. А според т. 41б, б.
“а“ на § 1 от ДР на ЗЕ, в редакцията на нормата ДВ, бр. 35/2015 год. "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който
купува енергия или природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ
– 2007 г. (приложими в случая, предвид отмяната на ОУ на ДПЕЕ и на ОУ на ДПЕЕЕМ
от 2014 год. с влязло в сила на 17.01.2017 год. Решение № 269/13.01.2016 год.
по адм. дело № 2896/2015 год. по описа на АдмС – София-град) потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи" АД, с променено понастоящем наименование
„Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България
Продажби" АД, понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според ал. 2
потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи" АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди,
включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ
(2007 год.) потребител на електрическа енергия за битови нужди може да бъде и
друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД (сега
„Енерго-Про Продажби“ АД) съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН
България Продажби" АД собственикът или титулярът на вещното право е
солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Според ал. 3
потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено,
че страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД („Енерго-Про
Продажби“ АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и
всички фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ
и на ОУ на ДПЕЕ – 2007 год. е видно, че потребител
на ел. енергия, а съответно и страна (купувач) по сключения при Общи условия
договор за продажба на електрическа енергия, е собственикът или носителят на
ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия. В
случая „потребители” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на
краен снабдител, ел. енергия по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ са двамата ищци,
които от 2007 год. са съсобственици на процесния апартамент, съставляващ обект
на потребление на ел. енергия с аб. № ********** при равни квоти от по една
втора идеална част. Поради това и всеки от тях има правен интерес от иск за
недължимост на половината от сумата, съразмерна на правото му на собственост.
наследствените си права.
По основателността на исковете съдът
намира следното:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия за обекта на ищцата е извършено по реда и
условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в,
обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на
електромера на обекта на ищците на дата 12.06.2018 год. не са част от действащото
право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018
г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.
Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ
доставяната до обекта на ищците ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били
част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила
не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на
Върховния административен съд на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези
(„условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които
доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия
по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в
частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на
законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са –
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда
или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ);
установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително
преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно
констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество
ел. енергия от 2450 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта
на ищците по следните съображения:
По делото не е
установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0215 6433 3839 на обекта на ищците на дата 17.06.2015 год. отчетни
регистри 1.8.3 и 1.8.0 (т. нар. „сумарен“
регистър) са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет
регистър (регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от
обекта на ищците, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то
сочи, че след като процесният електромер с
фабр. № 1114 0215 6433
3839 е монтиран в обекта на потребление
с нулеви показания по първа и втора тарифа това означава, че е бил нов, а след
като е нов, не е възможно да има показания, различни от нула в който и да било
регистър и по – конкретно в регистри 1.8.3; 1.8.4 и 1.8.0. По същността си това
е предположение, а не извод, който може да бъде изведен от събраните
доказателства.
Т.
е., по делото липсват безспорни доказателства, от
които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били
показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 при монтажа на електромера (което
очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед
възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или
неактивирани за търговски отчет регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите
на „Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(регистър 1.8.3) от 2450 кВтч е действително потребена от процесния обект, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата от 451, 46 лева представляваща
стойност на начислено (след корекция) количество електрическа енергия за
периода от 13.06.2017г. до 12.06.2018г. за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, ул. ***, бл. 8, вх. *, ап. *, с аб. № **********, за която сума
ответното дружество е издало фактура № **********/13.06.2019 г., е недължима.
Исковете
са основателни и подлежат на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на
въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на всеки от въззиваемите (ищци по предявените искове) следва да
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството-въззивник,
че не дължи разноски за настоящото производство на вторият представляван въззиваем,
съответно по втория договор за правна помощ, съгласно заявеното в съдебното
заседание, за който втори договор следва да се приеме, че е по–късно сключения
договор за правна защита, а именно договора между въззиваемия И.В.Г. и процесуалния му
представител, настоящият състав намира за неоснователни. Договорът е редовен от външна страна и
удостоверява, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено от страната.
В случая ищците са двама, исковете са два – обективно и активно субективно
съединени, ищците са обикновени другари, всеки от тях действа самостоятелно и в
рамките на своите права, поради което и на всеки ищец се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат в случай, че такива са направени.
Основателно е възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от всеки един от въззиваемите
адвокатско възнаграждение. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание в настоящата инстанция,
в което не са извършвани действия по събиране на доказателства. При това
положение и като съобрази извършената от процесуалния представител на двамата
въззиваеми работа (подаден писмен отговор и писмени бележки с бланкетно
съдържание) настоящият състав счита, че заплатеното от всеки един от
въззиваемите адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева е прекомерно от
гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Всяко от заплатените адвокатски
възнагражедния следва да бъде намалено до размера на 180 лева, който размер е
почти двойно по – висок от установения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004
год. на ВАдвС минимален размел, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр.
45/2020 год.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 5976/27.12.2019 год., постановено по гр. дело № 10605/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на О.В.Д. ЕГН ********** ***, ж.
к. *****“ № *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 180 лева (сто и осемдесет лева) –
разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78,
ал. 5 ГПК;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на И.В.Г., ЕГН ********** ***,
ж. к. Дружба Аспарухово“ № 6, вх. Б, ет. 3, ап. 15, сумата от 180 лева (сто и
осемдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.