РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Радомир, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20231730200088 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./24.10.2022 г. на началник група към ОДМВР-
П., РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателя В. И. М., с ЕГН **********, с адрес:с.Ч., ул.“Г.“ № 17, е наложено
административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговата представителка- адв.А.
С. от АК- К. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган началник група към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован, не
е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил
становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Районна прокуратура- П., ТО- Р., редовно уведомена, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е изразила становище.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт № ./09.10.2022 г. за установяване на административно нарушение на П.
Ц., „комендир на отделение по ООР“ при РУ- Р.. Според констатациите в акта, на 09.10.2022
1
г. около 03:30 часа, в с.Г., общ.Р., на улица без име, управлявал МПС- л.а.“Ф.- Г.“, с рег. №
С.НМ.
След извършена справка в ЕИС било установено че СУМПС на лицето е отнето
по административен ред.
В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят П. Ц. и свидетелят по
акта В. М..
Според показанията на актосъставителя П. Й. Ц., работещ на длъжност
„командир на отделение по ООР“ към РУ-Р., случаят бил в с.Г. и му се обадили за масов
побой. На място установили въпросния господин, който бил с другия свидетел, имашло още
3-4 лица. Тогава по свидетелски данни на свидетеля С. и друго лице, се установило, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, марката не си спомня. Същите държали да се
изпробва водачът на автомобила за употреба на алкохол. Водачът бил изпробван и пробата
била положителна, но свидетелят не си спомня точните показатели. Вече беше съставен акт
по свидетелски показания. Не си спомня дали са били съставени отделни актовете Когато
пристигнал на място, били заедно жалбоподателят и свидетелите. Не си спомня на какво
разстояние били от колата, но не били далеч. Свидетелят лично не го е видял да управлява
въпросното МПС. Работил е по свидетелски показания. Доколкото си спомня, автомобилът
бил негова собственост.
Според свидетеля С. П. Х., В. слязъл от колата пред заведението. Имали събор в
с.Г., където той живее. Нещо не се разбрали, какво е станало не знае, жалбоподателят имал
някакви претенции към него вечерта. Последвали пререкания и съприкосновения между тях
вътре в заведението. Жалбоподателят слязъл с една секира и след това отишли пред
училището и чакали да дойде полицията. Два часа си седели и си говорели. След като
заведението затворило свидетелят отишъл до тоалетната, а жалбоподателят дошъл с колата и
слязъл от там със секира. Бил на около 5 м. разстояние.
Въз основа на така съставения АУАН началник група към ОДМВР- П., РУ- Р.,
упълномощен с./02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното
наказателно постановление № ./24.10.2022 г. с което на жалбоподателя В. И. М., с ЕГН
**********, с адрес:с.Ч., ул.“Г.“ № ., е наложено административно наказание по чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Жалбата е основателна по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
2
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган или не
са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т.е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В настоящия казус при съставянето на акта, като законна разпоредба, която е
била нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.150 ЗДвП. Същата разпоредба е
цитирана и в обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗДвП.
Текстът поставя изискване всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач.
Изключение се прави единствено за превозно средство, което е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 4, а в
настоящия случай очевидно не са налице данни за подобни хипотези. Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Текстът към настоящата му
редакция, действаща към датата на установяване на нарушението.09.10.2022 г., гласи:
„Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено;“ В АУАН и наказателното постановление са спазени
изискванията на закона, като изпълнителното деяние е описано, както словесно, така и чрез
посочване на нарушените законови текстове, не се установиха съществени процесуални
3
нарушения, водещи до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса,
поради което същото се явява законосъобразно.
Съдът намира за несъществено процесуално нарушение това, че в обжалваното
наказателно постановление са отбелязани две места за извършване на нарушението- гр.Р. и
с.Г.. същото не се явява съществено процесуално нарушение, тъй като от всички
доказателства по делото е видно, че се отнася до нарушение, извършено в с.Г., както е
посочено и в обжалваното наказателно постановление.
По отношение на правилността на наказателното постановление съдът намира, че
в случая извършването на деянието се явява изцяло доказано. Видно от свидетелските
показания на свидетеля по акта С. Х., същият е възприел непосредствено управлението на
МПС от жалбоподателя. От свидетелските показания на актосъставителя също е видно, че,
пристигайки на място, същият е намерил свидетеля Х. и сина му в непосредствена близост.
Относно определяне на наказанието съдът намира, че АНО е не съобразил
нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. По делото не се събраха доказателства, относно наличие
на отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид което съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в частта за разноските, като наказанието бъде
определено към предвидения минимум за подобен род нарушения, а именно- 100 лв.
Водим от горното и но основание чл.63, ал.1, пр.ІІ-ро от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ./24.10.2022 г. на началник група към
ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен ./02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на жалбоподателя В. И. М., с ЕГН **********, с адрес: с.Ч., ул.“Г.“ №., е наложено
административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., като
НАМАЛЯВА наказанието на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс, в 14- дневен срок от деня на съобщението, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4