Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.05.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №2093/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен регресен иск с материално правно основание по чл.213, ал.1, изр.1 КЗ (отм.), вр. чл.50 ЗЗД за съществуване на вземането по заповед №515 от
08.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. №1192/2020г. на РС – Пазарджик, включващо сумата от 841.79лв. -
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от вещ,
собственост на ответника или върху която е бил длъжен да упражнява надзор,
както и сумата от 15лв. - разноски за определяне размера на обезщетението, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 04.06.2020г., до плащането.
Ищецът
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5 твърди,
че по силата на застрахователна полица №002044021500003 от 22.01.2015г. е бил
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ с предмет л.а. „Н.“, модел „**“,
рег. №**, със срок на валидност от 22.01.2015г. до 22.01.2016г. Поддържа, че в
срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие,
реализирано на 30.06.2015г. около 12:00ч. в гр.Пазарджик на ул. „Константин
Величков“ срещу №98, при което застрахованото имущество е било увредено. Твърди
да е изплатил на 19.10.2015г. застрахователно обезщетение за ремонт на
увреденото МПС в размер на 841.79лв., за чието определяне е направил разноски в
размер на 15лв. Поддържа, че вредите са произлезли от вещ, собственост на
ответника М.Б.Я. с ЕГН ********** ***, или която е били под негов надзор – кон,
който избягал и ударил с теглената от него каруца стоящият неподвижно
застрахован лек автомобил.
Ищецът
поддържа, че след изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу собственика на веща, която е причинила вредите и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху нея – ответника М.Б.Я..
Твърди, че за събиране на претендираното вземане се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ответникът,
представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК в лицето на адв.В.К. ***,
не оспорва настъпването на застрахователното събитие, размера на вредите и
изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца на увредения, както и
наличието на валидно застрахователно отношение между тях. Оспорва иска при
твърдение, че ответникът не е собственик на вещта, от която е произлязла
вредата и не е бил длъжен да упражнява надзор над нея. Поддържа, че
разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 КЗ (отм.), която счита за приложима,
допуска суброгация на застрахователя в правата на застрахования само срещу
причинителя на вредата, но не и срещу собственика на вещта, която я е причинила
- за разлика от разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 КЗ. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът като съобрази
доводите на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и от
правна страна следното:
Активно легитимиран
да предяви процесния иск по реда
на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал по надлежния ред данни, че
длъжникът е напуснал адреса. В случая тези положителни процесуални предпоставки
са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е
допустим.
За уважаването на регресния иск
по чл.213, ал.1, изр.1 КЗ (отм.) ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване настъпило в срока на покритие по валидна имуществена
застраховка застрахователно събитие, причинено от вещ, която е собственост на
ответника или която се намира под негов надзор, размера на вредата и
изплащането на застрахователно обезщетение на увредения.
Съдът не споделя доводите на
особения представител на ответника, че от субективните предели на
суброгационното право на застрахователя са изключени лицата по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на суброгационното право на
застрахователя включват: имуществена застраховка; плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или погинала вещ;
причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната или договорната отговорност.
Съгласно задължителните
разяснения в т.15 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978г. на Пленум на ВС,
суброгацията в правата на увредените лица се осъществява чрез регресни искове
на основание чл.344 и чл.349, ал. 4 от ЗЗД (отм.) и чл. 30 от ЗЗИ (отм.). При
упражняването на регресните искове застрахователят е ограничен в рамките на
правата и възможностите, които е имало и с които разполага самото застраховано
лице срещу причинителя на вредите. Суброгацията на застрахователя включва и
възможността той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.47 –
49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Регламентираните в чл.344 и чл.349,
ал.4 ЗЗД регресни права на застрахователя са уредени съответно в чл.213 КЗ
(отм.) и чл. 274 КЗ (отм.), приложими към процесните правоотношения. Налага се
извода, че според ППВС №7/77 застрахователят встъпва в правата на увреденото
лице не само срещу делинквента, но и срещу солидарно отговорните с него лица,
както и срещу собственика на вещта, която е причинила вредите и лицето, под
чиито надзор се намира тя (в т. см. Решение № 152 от 2.02.2011 г. на ВКС по т.
д. № 51/2010 г., I т. о., ТК и Решение № 136 от 22.07.2016 г. на ВКС по т. д. №
3308/2014 г., I т. о., ТК).
С доклада по делото и на основание
чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
настъпването на процесното застрахователно събитие, от което е увредено
застраховано при ищеца имущество, размера на вредата, изплащането на
застрахователно обезщетение на увредения в размер на 841.79лв. и размера на
разноските за определяне на обезщетението – 15лв.
Представеният по заповедното
производство протокол за ПТП №1453785 от 30.06.2015г., който не е оспорен от
ответника /направеното с отговора на ИМ оспорване е оттеглено в съдебно
заседание/, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
лично възприетите и удостоверени от съставителя обстоятелства. Част от тях са данните за пътните превозни средства, участвали
в ПТП, и за самоличността на техните водачи и собственици. От отразеното в
протокола е видно, че ответникът М.Б.Я. е собственик на коня и каруцата,
участвали в реализирането на застрахователното събитие.
Относно механизма на увреждане на
застрахованото имущество протоколът за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила, но представлява годно доказателствено средство за
неговото установяване, наред с всички останали доказателства по делото. В
случая описаният в исковата молба механизъм на ПТП не се оспорва от ответника и
освен това се потвърждава от отразеното в протокола за ПТП. Въз основа на
горното и предвид липсата на противоречие в доказателствата по този въпрос
следва да се приеме, че ответникът е допуснал нарушение на чл.106, ал.1 ЗДП, тъй
като е оставил без надзор в обхвата на пътя притежавания и управляван от него
кон с каруца. В причинна връзка с това противоправно поведение на ответника е
увредено застрахованото при ищеца имущество, за която последният е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 841.79лв., за чието
определяне е направил разноски в размер на 15лв. – обстоятелства, които също не
се оспорват от ответника.
Налице са предпоставките по чл.213,
ал.1, изр.1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на ответника по чл.50 ЗЗД
спрямо застрахователя за възстановяване на изплатеното от последния
застрахователно обезщетение и на разноските за неговото определяне. Ето защо
предявеният регресен иск следва да се
уважи.
При този изход на делото
и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените съдебни
разноски. Ищецът е представил доказателства за разноски в исковото производство
в размер на 445лв., от които 25лв. внесена държавна такса, 120лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 300лв. внесен депозит за възнаграждение на особен
представител по чл.47, ал.6 ТПК.
На основание т.12 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в
заповедното производство, които възлизат на 385лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М.Б.Я. с ЕГН
********** *** дължи на ищеца „Застрахователно акционерно дружество ОЗК
Застраховане“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.
„Света София“ №7, ет.5 на основание чл.213, ал.1, изр.1 КЗ (отм.) вр. чл.50 ЗЗД
сумата от 841.79лв. - изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ с предмет л.а. „Н.“, модел „**“, рег. №**, и сумата от 15лв. - ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението, за имуществени вреди, причинени на 30.06.2015г.
около 12:00ч. в гр. Пазарджик на ул. „Константин Величков“ срещу № 98, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 04.06.2020г. до плащането, за което вземане е издадена заповед №515/08.06.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1192/2020г. по
описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника М.Б.Я. да заплати на ищеца „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК Застраховане“ съдебни разноски в исковото производство
в размер на 445лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1192/2020г.
по описа на РС-Пазарджик в размер на 385лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: